24 декември, 2007

Да се присъединим към бойкота на "Белла България"

Тъй като тези дни имам малко повече време реших да го отделя на това

На връзката ще намерите изготвен от мен "плакат", който според мен е удобен за разпечатване и закачане/разлепване на различни места - напр. хладилника в кухнята, офиса, дървета по улицата и пр.

И тъй като не намирам оформлението за перфектно съм оставил документа свободен за сваляне и редактиране.

15 декември, 2007

Пътуване до Белград - историята

Тих (работен) съботен следобед.

Седмицата беше много тежка (дори половината ден днес) и сега преди да отида на събрание на БСМ и последващия го купон реших поне да започна разказа си за пътуването до Белград.


Заедно с колегите от 4 основни политически сили (БСП, ДПС, НДСВ и ДСБ) тръгнахме с кола от София за Белград миналата сряда. Преминаването през граница беше бързо и безпроблемно, но едно нещо ми направи впечатление.

Нашата граничарка беше доста по-приятелски настроена (все пак ни пита какво ще правим в Белград) и като разбра, че сме млади политически лидери ни заговори по темите на конфликтологията, от които каза, че тя самата се интересувала... :)

Сръбските й колеги конфликтологията не ги вълнуваше, но пък за сметка на това много ги заинтересува колегата от ДПС, предполагам, че заради турското му име... Не мога да ги обвиня в нищо, но ми се струва малко глупаво подозрителното отношение към всеки с неславянско име... Не че англичаните не го правеха на Гетуик, но пък все искам да си мисля, че ние сме по-широко скроени...

Освен това - нищо интересно около пътуването. Пристигнахме следобяд в Белград, сравнително лесно намерихме хотел Шумадия (от веригата Best Western) и се настанихме.

За сряда имаше предвидена само вечеря и кратки думи за Добре дошли от страна на организаторите. Нищо интересно. В документите за пътуването на няколко пъти ни бяха споменали, че организаторите нал
агат стриктна НЕ СЕ ПИЕ политика и няма да плащат никакъв алкохол. Представете си изненадата ми, когато на кротката вечеря някой изрева до ухото ми Млади политически лидери, искате ли РАКИЯ? И това на английски с онзи американски акцент, на който думата РАКИЯ звучи като сръбска псувня от устата на оксфордски професор (но за сръбските псувни малко по-късно).

Това беше първата ми среща с Шейн от USAID, който отговаряше за цялостната организация и финансите. Много свеж тип!

Същата първа вечер се запознахме и с колегите от Македония, които стоически издържаха до последния ден да не говорят по темата България - Македония. Готини бяха и добре се спогодихме - две момичета (браво!) и едно момче.

На следващата сутрин открихме семинара с дискусия за участието на младите хора в политиката. Един от участниците в откриването беше министърът на младежта и спорта на Република Сърбия - Снежана Самарджич-Маркович.

Снежана Маркович е била също така зам.-министър на отбраната (!) и ни разказа за този си опит и за търканията, които е имала с генералите, които я обвинявали, че има тайни началници. Призна си, че има. И даже ни ги показа - единият е на снимката отгоре.

Разговорът продължи с сръбски млади народни представители и също лидери от НПО-сектора. От младите депутати, които бяха докарали имаше две момичета, от които едното беше етническа унгарка от Войводина. Сърбите добре се справят, ще ви кажа...

Денят продължи с вече конкретната работа. Семинари, работни групи и пр. по различни теми. Според мен програмата беше много добре подбрана. Имаше много интересни теми и горе-долу за всеки по нещо. Поне тези семинари, които аз посетих бяха много интересни и полезни - конкретни, точки, без много теория и ала-бала... Останах доволен.

Вечерта - обиколка на централен Белград с автобус и посещение на
Кале мегдан крепостта на Белград, построена на мястото, където се съединяват реките Сава и Дунав. Жалко само, че всичко това се случи по тъмно.

След това вечеря в традиционен сръбски ресторант (Три шешира) където оркестърът изпълни избрани парчета от балканския и руския репертоар... Кулминацията на вечерта беше изпълнението на Калинка, което цялата група посрещна на крака, ръкопляскайки и пеейки. (Ако в ЦРУ видят видеото веднага ще спрат финансирането за подбни програми.)

Следващата вечер имахме организирано посещение на съюзния парламент (Скупщина) на бившата Югославия. Сградата е много красива, но за съжаление в момента се използва само като музей.
Сръбската Скупщина обаче смята скоро да се мести в тази сграда.



Белград е много хубав град. За втори път бях там след май тази година и чудесните ми впечатления се затвърдиха. Със съжаление трябва да призная, че след Белград София ми прави впечатление с мръсотия и хаос... Разбира се, не може много добре да се направят заключения за това от 1-2 епизодични посещения, но все пак. Личи си, че има поне опити да се решават проблемите - центърът е разделен на зони за паркирането, боклуците се събират автоматично от камионите и т.н. От друга страна все още има сгради в центъра, разрушени от НАТО-бомбардировките (наричат ги Паметници на НАТО). Като магазини и блясък Белград едва ли може да се сравнява със София, но не очаквайте нещо в стил София-1995. Кафенета, магазини, Wi-Fi - всичко е налице.

Спирам разказа засега, защото стана време да излизам, но обещавам да го продължа съвсем скоро и да ви доразкажа за пътуването си до Белград.

14 декември, 2007

Защо толкова безотговорно?

След пътуването си до Белград, където бях на обучение, организирано от американски институции бях променил коренно отношението си към представителите на тази нация. Имаше защо - ще ви разкажа отделно за това.

Но днес прочетих в е-изданието на британския "Гардиан" това, с което си припомних каква беше причината за лошото ми отношение към американската държава - безотговорността.

Съвсем накратко американците предлагат мерките, които се приемат по отношение на намаляване емисиите на парникови газове, да бъдат пожелателни. Тоест всяка държава да може да отложи, намали или дори изобщо да не предприема нищо по въпроса.

От еко-организациите наричат това Убийство на Протокола от Киото. Позицията на американското правителство срещу него е известна отдавна. Не мога да разбера обаче откъде идва цялата тази несериозност на администрацията на Президента Буш.

Това предложение на САЩ се подкрепя от Канада, но е категорично отхвърляно от ЕС и Обединеното кралство. За мен в това се крие разковничето в разликата между тези два полюса, условно наречени Европа и Америка.

Неведнъж съм изтъквал теорията си, че проблемите на утрешния свят, на ХХІ век, ако щете, няма да са тероризмът, безработицата, корупцията или нещо подобно, ами точно промените в климата и заплахата от това сами да унищожим планетата, на която живеем и от която зависим всички до един, дори Джордж У. Буш.

В тази връзка тези, които първи осъзнаят тази заплаха и поведат борбата срещу нея ще са бъдещите лидери на международната общност.

12 декември, 2007

Защо българските партии нямат избиратели (едно интересно изследване)

Започнах тази публикация съвсем на шега, искайки чисто и просто да ви представя къде седят политически повечето ми приятели. В хода на писането обаче започнах да извеждам едни заключения, които ми се сториха дости интересни и реших да ги доразвия. Настоящето е плод на това изследване.

Преди време правих реклама на блога си на "Политическия компас" -
едно средство, с помощта на което, всеки много лесно би могъл да определи къде точно стои на политическия небосклон. Точно тогава реших отново да си направя теста и от сайта открих, че "Политическият компас" вече има и вариант за приставка във Facebook. Добавих си я и поканих доста приятели от сайта също да си направят теста, защото тази приставка позволява човек да види визуализация на всичките му приятели. Представям ви моята:


Първо искам да направя уговорката, че само около 50% от горепосочените резултати са на българи. Но това няма голямо значение. Защото например номера 3 и 4 са американка и англичанка. 9 и 7 са българи, "твърд" електорат на ДСБ. 2 и 8 единият е българин, другият американец, но и двамата са пазарни фундаменталисти... :)

От останалите 10, които се въртят горе-долу в горния десен ъгъл на зеления квадрант половината са българи. Тоест дори ако "облакът" беше само от българи резултатите пак щяха да са горе-долу същите. Аз съм голямата червена точка.

Сега да погледнем коя е партията, която се е разположила в това политическо "поле":

Честно да ви призная направих разпределението малко на око и по собствено чувство. Искам също така да направя две уговорки: 1. Поставил съм партиите според това какви идеи (поне привидно) защитават; 2. Трудността да поставя някои идва от това, че никога партията не си е правила труда да взема позиция по дадени въпроси (по-скоро говоря за оста Авторитарно - Либертарианско, отколкото икономическото ляво-дясно).

Може би графиката ми не е вярна по много параметри. Но едва ли съм допуснал грешка в това, че в зеления квадрант, където видяхме се концентрират голяма част от младите българи, няма нито една партия, която да ги мотивира да гласуват за това, в което вярват. В тази връзка, в близките години ще има голям потенциал за развитието на една истинска и автентична зелена партия, която да се насочи точно към тази част от електората.

Тук е моментът да си зададем въпроса "какво вещае това за БСП?" Мястото, на което се е разположила лявата партия в момента, показва че тя се бори за гласовете на по-възрастните ляво и ляво-център разположени консервативни избиратели. Няма да открием топлата вода, ако кажем, че електоратът на БСП се състои в много голяма част от пенсионери и хора извън активна възраст, и че същият този електорат по чисто биологични причини се топи.

Ако партията не направи нещо по въпроса на това да се премести чисто идейно и идеологически, така че да привлече нови избиратели, съвсем скоро БСП ще изпадне в положението на някои други соц-партии от Източна Европа като полската например, която в момента държи под 10% електорално влияние.

09 декември, 2007

Търси се хостел/хотел

Един приятел ще ми идва на гости от Щатите за НГ и искам да му намеря място, където да отседне докато е тук. Иска ми се обаче да е някъде близо до нас (аз живея много близо до Сточна гара).

Той се определя като голям почитател на хостелите, но не знам в БГ как са условията в тях и доколко са сигурни за багаж и лични вещи. До нас има и някои хотели, но аз например си мислех да наема и апартамент...има такива за по няколко дни.

Надявах се на малко помощ от страна на читатели - ако имате добри идеи за хубав хостел или апартамент под наем или дори приятен хотел в близост до Сточна гара (по-точно си мисля за квартала, заключен м/у "Сливница", "Левски", "Дондуков" и "Раковски" - знам че там има доста такива неща, просто не знам какви са) моля да ми пишете тук, за да мога да проверя.

Благодаря ви предварително!

Пътуване до Белград - блогването невъзможно

Когато тръгвах за Белград искрено се надявах, че ще имам време да пиша в блога си как протича конференцията за млади политически лидери, организирана от няколко американски международни организации.

Оказа се обаче, че програмата е толкова натоварена, че не ми остава почти никакво време за писане, пък на моменти и за сън...

Много съм впечатлен от цялостната организация на мероприятието.

Преди всичко съм много доволен от това, че хората, които участват са наясно за какво са дошли и всякакси се опитват да се социализират и да опознават другите участници. Например аз си поставих за цел на всяко хранене или кафе пауза да седя с различни хора и да си говоря с тях и засега се справям.

Обученията и лекторите също са много добри. Харесва ми, че нещата са много конкретни и практически-насочени, няма сериозни теоретични разработки и прочие.

Освен това в Белград успяхме и да се позабавляваме (отдавна не съм излизал в София и няма да правя сравнения, но нощният живот е на високо ниво) и да си създам някои приятелства с някои сърби, македонци, босненци и албанци, които смятам да развивам и занапред.

Смятам да ви разкажа повече за Белград и конференцията, след като се върна в София, което трябва да е утре (живот и здраве). Засега толкова. Приятна вечер! :)

05 декември, 2007

Пътуване до Белград

Утре преди обяд тръгвам за Белград. Ще участвам там в "Семинар за изграждащи се млади политически лидери от Европа и Евразия" - доста помпозно заглавие за конференция... но пък по всичко личи, че организацията ще е перфектна.

Мероприятието се организира от Националния демократически институт, Международния републикански институт (организациите за международно сътрудничество на двете най-големи щатски партии), Американската агенция за международно сътрудничество и Американския съвет на младите политически лидери.

Ще се опитам да блогвам "на живо" от Белград, но програмата ще е много сгъстена и не знам дали ще успея. И въпреки всичко смятам, че допълнителното усилие ще си заслужава. Така че очаквайте тези дни още новини от Српско...

Редакция: Забравих да ви предложа да прегледате сайта на тази инициатива на НДИ.

28 ноември, 2007

За младежките политически организации

Жоро от блога на Жоро и Първан задава въпроса "има ли смисъл от младежките партийни организации?"

Отговарям веднага - ИМА.

Проблемите, които Жоро изтъква в материала си са истински съществуващи такива, но те са проблеми на системата, в която работят младежките политически организации, а не на съществуването им.

Вярно е, че младежките организации са притегател за крайно амбициозни, готови на всякакъв компромис хора, които искат да се реализират житейски чрез политиката. Но съм готов да споря, че това се случва в младежки организации, в които е издигнато в култ подражанието и угаждането на партията-майка, и в които старшата структура има възможност за сериозно влияние. А има и други, макар и малко, младежки организации, които развиват реална дейност и имат истински идеи и желание за работа.

От друга страна се опасявам, че Жоро не взима предвид няколко наистина важни фактора, когато се обявява против младежките политически организации като цяло.

Преди всичко една стабилна и добре развиваща се младежка организация е способна да създава новите кадри, от които се нуждае всяка една партия. Младежката структура е школата, през която трябва да премине всеки един кандидат-политик, ако иска да научи основите на политическата игра и да не допуска елементарни грешки, когато вече е в голямата политика.

Защото каквото и да си мислим, политиката е точно това - игра, която се играе с някои не толкова красиви методи, като борбата за позиции и постове и това също е част от школата, стига да става по демократичен начин.

Казвам това последното, защото се притеснявам, че някой може да ме разбере погрешно. Борбата да си водещ, първи, е основата на политиката, но е важно как и на какво се базира тя. Ако всичко е назначения и борба за кокала, заради кокала, това не е добре. Но ако е борба за кокала, заради някакви идеи, които считаш за правилни - това е друго нещо. Ако не друго, приемете го на вяра от човек, който е виждал и едното, и другото в българското и международното социалистическото младежко движение.

Освен това, добре е никога да не забравяме, че човек сам и без съмишленици няма никакъв шанс да промени системата. Ако приемем, че партиите са дискредитирани и пазители на (лошото) статукво, разпускането на младежките организации и обучаването на отделни хора чрез фондации или други форми не дава много ясна представа как ще се наруши практиката на клиентелизма и слагачеството.

Унищожаването на младежките политически организации ще пресече възможността за създаване на млади свободомислещи хора, които чрез обединението си да постигнат целите си. Без такъв кръг хора, които да се поддържат взаимно, ще е много по-голям и процентът на разочарованите и демотивираните, на които им писва да блъскат стената с глава, и се отказват от заниманието с политика в името на собствена реализация.

От своята камбанария го виждам това в момента в много голяма степен, представям си какво би било, ако хората трябваше да се блъскат сами.

Разбира се, повечето от казаното тук е плод на заключенията, които съм си направил от работата си в БСМ и БСП. Но съм сигурен, че то може да се приложи за почти всички младежки организации. Още повече, че много от тях съществуват само номинално (като изключим МДПС).

Как бихме могли да постигнем една стабилна, демократична и работеща младежка политическа организация?

Преди всичко тя трябва да е независима. Това е голям плюс на БСМ, поне за мен. Организацията е напълно външна за БСП и от това произтича независимост във взимането на решения и формирането на политики. Разбира се, имало е хиляди опити за натиск в полза на едни или други решения. И много шамари по най-различни поводи. Другият важен фактор е финансирането. Няма какво да се залъгваме. Политическата дейност струва много пари. Това е проблем и на политическата ни система, но това е друга тема, която няма да засягам тук. Отново ще се позова на опита на БСМ, която мнозина услужливи другари се опитват да задушат тихомълком чрез орязване на финансирането.

Това са двата големи въпроси, които трябва да се решат, за да бъде една младежка политическа структура истинска и работеща.

12 ноември, 2007

¿Por qué no te callas?

Хората, които ме познават знаят, че съм заклет републиканец. Винаги когато става въпрос за монархии, аристокрации, онаследени права и прочие аз съм твърдо твърдо против. Тези ми убеждения понякога дори ме карат да съм несправедлив в отношението си към дадени хора, създавайки си лошо такова без да знам достатъчно за тях, само на базата на факта, че са с "благородно" потекло (кавички, защото такова нещо не съществува).

Не от вчера не симпатизирам на Краля на Испания Хуан-Карлос ІІ. Това е един човек, който обиди безкрайно много България, като преди няколко години прие гражданина Симеон Сакскобурготски, който тогава беше министър-председател, с почести, подходящи за монарх, което е обида към Републиката и Конституцията на България. За съжаление държавата ни все още не е поискала извинение от испанския монарх.

Вчера обаче гледах видеото, на което Хуан-Карлос казва на Уго Чавес, президента на Венецуела "Що не млъкнеш бе?" (оттам и заглавието на тази публикация - в оригинал) и честно казано ми стана весело. Колкото и някои да се опитват да защитават протокола, постъпката на Хуан-Карлос ще остане в историята и мисля, че ще бъде запомнена повече с добро от обикновените хора, които малко се вълнуват от протокол. Аз лично се радвам, че най-накрая някой успя да затръшне устата на този представящ се за социалист демагог Чавес поне за малко.

Чавес не е ляв. Хосе Луис Родригес Сапатеро е истински ляв политик. Откакто той дойде на власт в Испания през 2003г. направи много, за да го докаже. Смелостта му да върви срещу течението (узакони еднополовите бракове в консервативна Испания, започна преговори с сепаратистите от ЕТА, даде повече автономия на провинция Каталуния) може и да не му спечели следващите парламентарни избори, но със сигурност му спечели симпатията на хората, които вярват, че в политиката отговорното отношение е когато си готов да правиш непопулярните неща, които ще донесат успехи на страната ти.

Впрочем видеото, което ще гледате започва с това как Сапатеро защитава предшественика си Хосе Мария Аснар, който беше министър-председател от опозиционната Популярна партия и политически опонент на сегашния премиер. Чавес неколкократно го нарича "фашист", на което Сапатеро отвръща с "Може да имахме различия, но той беше избран от испанците".

Впрочем венецуелците няма нужда да гледат чак до Испания, за да видят автентични леви политици. Може да се сравнят с Чили, Бразилия или Уругвай. Мишел Башеле, Луиш Инасио Лула да Силва и Taбаре Рамон Васкес Росас са отлични примери за отговорни леви политици от Южна Америка, които се грижат за прогреса на собствените си хора, повече отколкото как по-точно и пресметливо да изпълняват предписанията на МВФ или СБ. Лула вече спечели едно преизбиране, въпреки големите скандали за корупция. Неговите програми за намаляване на бедността реално дават резултати - поне статистически, докато политиките на национализация на петролни и газови кладенци на Чавес най-често завършват с намаляване на продукцията.

Стига съм разсъждавал. Оставям ви да се позабавлявате с едно наистина интересно видео:

Строители на съвременна България

Представям ви Калина (снимка):

Снимката е от страницата на "Островът на изкушението"
® 2007 Нова Телевизия & SIA


Калина е предприемач. Като глава на всяко предприятие Калина продава и инвестира спечеленото, за да може да продава още повече.

Калина продава тялото и красотата си. Очевидно е, че бизнесът й се развива успешно. Тя съумява да отговаря на очакванията на пазара. Благодарение на острия си нюх, Калина е развила поведението, което пазарът очаква от нея. Тя е арогантна, повърхностна и открита. Постига каквото иска и не се спира пред дреболии като чувства или морални норми.

Имаме ли за какво да обвиняваме Калина? Аз смятам, че не. Просто тя действа така както я задължават обстоятелствата в средата, в която живее. Както правят много български предприемачи, които се занимават с доста по-конвенционална търговия.

Защо трябва винаги да взимаме най-лошото от културите, на които се опитваме да подражаваме? :(

09 ноември, 2007

Някои разсъждения за промяната

Снощи бях на среща в Софийския университет с хора, които изявяват желание да станат членове на БСМ. Отдавна не бях попадал на толкова отговорни, интелигентни и приятни млади хора. Ясно ми е, че СУ е доста подбрана аудитория и все пак бях много приятно изненадан... Получи се много интересен и забавен разговор - главно на политически теми разбира се.

Поговорихме си и за задължителното гласуване. Темата изникна някак естествено - аз използвах възможността да рекламирам малко идеите си за задължително гласуване с празен глас, за което писах наскоро. Коментарите бяха разнопосочни - нормално.

Срещата ми снощи обаче ме накара да се замисля. Без хора като тези, с които се запознах вчера, Лявото в България е обречено. Без нови лица, без ново мислене, нови идеи то, рано или късно, ще се изчерпа. Ще последва това, което се случи със СДС. Не си мислете, че искам да злорадствам - не, напротив.

Наскоро ме попитаха на какво се крепи БСП - как все още не се е разпаднала. Казах, че е на традиция. Да, до момента наистина е на това - един век и повече е много време. Но през всички тези години социалистическото движение е имало още един голям извор, от който е черпело сила - способността му да се променя и да отговаря на ценностите на хората. Затова го има и до днес.

А днес сме заплашени точно от това. От изчезването на този дух, на това желание за промяна. БСП днес в много отношения не е прогресивна партия, а консервативна - това е унищожително за левицата.

Самият факт, че тези хора ги има - с младежкия дух и оптимизъм, е показателен, че нещата не могат още дълго да продължат така. Още повече, че моите наблюдения ми подсказват, че дори най-закостенелите "глави" разбират, че нещата не отиват на добре и че без реформиране сме тръгнали за едно място където се ходи с духов оркестър. Само че тези хора не могат да извършат необходимите промени. Просто не им стига потенциал. Съжалявам, ако звучи обидно, но е така. Могат обаче да го направят хора като тези, с които се запознах снощи.

Силата на БСМ винаги е била точно в тази способност да генерира идеите за промяна. И да обединява такива хора, които да предлагат такива идеи. Макар и много да сме патили от това, макар и не винаги да ни се е чувал гласът. Още от създаването си през '94 БСМ винаги твърдо е била ЗА членството ни в ЕС и НАТО. Заради тези си позиции съвсем скоро след основаването си организацията е призната в международен мащаб - БСП стана член на Социнтерна 7 години след собствената си младежка организация. Показателно е. Както казах, заради тези си позиции, организацията е яла доста шамари. Но може ли днес някой в БСП да се обяви против членството на България в ЕС?

Пак доста се отдалечих от темата си. Исках да говоря за новите бсм-ци от СУ. От снощи съм малко повече оптимист, защото знам че БСМ, лявото и България никога няма да останат без свестни хора. Каквото и да се опитват да правят другите.

Движим ли се в правилна посока?

Смятах тази вечер да си почина от компютри и писане, но има интересни неща, които не мога да отмина с лека ръка. В крайна сметка май ще ми станат 3 публикациите за вечерта - няма значение, надявам се да са ви интересни.

Второто "нещо", което пиша, започвам с позитивни чувства. Различни информационни източници съобщават, че за убийството на Ангел Димитров - Чората, известен (недоказан) бандит, пребит до смърт от полицаи в Благоевград, отговорните лица са получили общо 91 години затвор - тоест доста тежки присъди. Няма да резюмирам случката от преди около 2 години - всеки знае как се използва Гугъл, можете да намерите много информация.

Защо съм позитивен? Нека си сложим честно ръката на сърцето и да си признаем, че дори най-фанатизираните противници на мин. Петков, управлението на БСП и тройната коалиция тотално бяха забравили за този случай. Никъде в общественото пространство не се пишеше и не се говореше за това. И въпреки всичко случаят не потъна тихо вдън гори тилилейски, ами завърши и то с осъдителна присъда.

Не съм бил на мястото в онази нощ. Даже бях доста далече оттам, на другия край на континента ни. Оттогава досега винаги съм подкрепял теорията, че убийците трябва да си получат заслуженото...ако го заслужават. Оставих на българския съд да реши кой е прав - както би трябвало да бъде и ето че има решение. Може би занапред ще трябва повече да се доверявам(е)...

За мен това е добрата новина от деня...

За или против смъртното наказание?

(графика)

Олеле... Мислех, не... надявах се, че този дебат сме го забравили, че не е актуален. А то какво...?

Отварям си аз тази вечер един хубав бг торент тракер, ей така, да не ми изтече сесията и веднага мервам интересна анкета. Гласувам и с нетърпение искам да видя резултатите. А то какво излезе...

50 000 гласа са огромна статистическа извадка. И тук отгоре на всичкото говорим за доста подбрана аудитория - интернет потребители. 50% от потребителите на този мега популярен бг сайт подкрепят напълно или поне донякъде смъртното наказание...

Прочетох малко и от коментарите на анкетата...нямам думи. За какво изобщо си говорим за ляво, дясно, евроинтеграция, купуване на гласове, плосък данък и всички тия отвеяни работи, след като още сме в първи клас и смятаме, че смъртното наказание е въздаване на справедливост или още по-малко ефективна мярка за борба с престъпността?

И после са ни виновни "политиците". Може би трябва да направим още една анкета:

Какво е това политик?
а) Това са лошите извънземни от планетата Политикия, които дойдоха на Земята, превзеха България и само заради тях (и никой друг) сега всичко е мн зле, мн лошо и пр.
б) Това са хора, които ние избираме, за да ни представляват и които имаме право да държим отговорни за това как си вършат работата и да сменяме, когато сметнем, че не се справят с нея.

Страхувам се какъв ще е резултатът...

Специално се разходих до другия край на стаята да си взема Алеко, за да го цитирам точно:
Европейци сме ний, ама все не сме дотам!... Прощавай! Не е за чудо пак да се срещнем.

И после кой може да твърди, че няма пророци...

Подкрепете гладната стачка в Columbia University!

Кой каза, че в САЩ няма ляво-мислещи хора? Особено сред младите политическата дейност и то радикалната такава е особено популярна. И не случайно ги наричат "lefties", защото обикновено исканията, които поставят са абсолютно леви по характер. Ето какво получих днес като съобщение във Facebook от една от групите, на които съм член:

Support the Columbia U. hunger strike!!

Sign the online petition:
http://www.petitiononline.com/kwzchen/petition.html

Join the Facebook group:
http://columbia.facebook.com/group.php?gid=6117544021

Check out our blog:
http://cu-strike.blogspot.com/

Over the past weeks, large groups of students have come together in outrage over the university's conduct on a number of fronts.

We demand a Core Curriculum that is inclusive not only of the canon of Western European thought, but that seeks to build a deep understanding of the multicultural society that we live in and the power relations that constitute it.

We demand a sustainable expansion that does not displace 5,000 people and bulldoze a neighborhood in Harlem, one of the most important communities in the United States.

We demand an administration that is responsive to institutional racism, supports its students, and proactively works to create a climate in which nooses and swastikas are not the order of the day.

We demand support and autonomy for the Ethnic Studies program, which is crucial to a critical intellectual experience in a progressive university.

Until now, our demands have been ignored. Now we strike. Students are launching a HUNGER STRIKE to transform our university. We need YOU to make this a success.

Браво на младите американци, можем само да ги поздравим. Анти-расизъм, равни възможности, устойчиво развитие - социализмът на ХХІ век!

Мисля да навестя всички тези сайтове.

07 ноември, 2007

Задължително гласуване 2.0

Или как можем да направим правото и задължение
без да раним смъртно демокрацията

Темата за задължителното гласуване може да не е нова и дори да се счита за изчерпана и недемократична, но аз ви насърчавам да четете надолу, защото смятам, че това което имам да предложа като идея за него може да промени качествено характера му.

От много време се каня да напиша този материал. Отдавна бях наясно с разсъжденията си по въпроса. Публикувам го сега, защото исках да намеря най-добрия начин да го поднеса, така че да бъде разбираем, без да звучи несериозно.

Едва ли има нужда да коментираме настоящето състояние на политическата ни система. Колкото и да се правят на ударени дебелооките ни политици 40-и-няколко % избирателна активност е катастрофално за политическата система, на която и да е страна. В София - град с около 2 милиона жители, има 1 млн. регистрирани избиратели и според последните местни избори около 300 000 гласуващи или 30% - едно ограничено малцинство избира управлението на града.

Каквото и да говорят симпатизантите на отделните политически партии истината е, че 70% от хората нямат доверие в никоя партия. Приказките „няма избор” и „всичките са маскари” вече са знаменателни за политиката в България. Но дали това отразява истинското положение на нещата?

Досега темата „задължително гласуване” беше запазена територия на дясното, което в неспособността си да оцелее на политическата сцена и да накара хората да му дадат доверие намираше в този принцип някаква утеха за забравеното си „славно” минало. Факт е обаче, че хората спряха да гласуват в "дясно" заради тоталното изчерпване откъм идеи и лица и заради пълното затъване в партизанщина. Даже имаше един политик, който стигна дотам в падението си, че да се разсърди (!) на собствената си нация... Резултатите днес са налице – „цели” 18% електорална подкрепа в бившия вече син бастион София - може би за някой са дори успех.

Но да не се отклоняваме от темата. Неведнъж съм казвал, че в политиката няма леви и десни решения, а има работещи и неработещи. Затова още отсега мога да кажа, че аз съм „ЗА” въвеждането на задължително гласуване - смятам, че българската демокрация трябва да се направи така, че да е работеща - в Конституцията ни е заложен един доста добър модел, който за съжаление има своите недостатъци, които се проявяват особено много в последните години.

На всички избори мнозина социолози, политолози и други „-ози” се състезават в упражнения по словесна акробатика в намиране на обяснения защо хората не гласуват. „Ходенето за гъби” е само един пример за колорита на речника, натрупан след последните няколко избори. Истината е, че негласуващите правят услуга на политическата класа като цяло – те просто никъде не се броят и никъде не участва при разпределението на мандати, министерства и други интересни позиции. Трудно бихме могли да определим колко от тези близо 60%, които не се разходиха до урните дори на първия тур на местните избори го направиха от това, че са отвратени и нямат алтернатива и колко просто ги домързя или никога не ги е интересувала политиката. Няма да е лошо да напомним на тези вторите, че демокрацията, макар и възвишено звучаща, все пак предполага някакво ниво на ангажираност и отговорност към управлението на собствената ти държава. Измъкването с „всичките са маскари, за какво да им гласувам?” е прекалено лесно и безотговорно и, честно казано, спомага за доомаскаряването.

Всички фанатизирани защитници на политиката и гласуването трябва обаче да признаем, че голяма част от хората наистина не разпознават нито един субект, за който могат с чиста съвест да дадат гласа си. Отделен въпрос е, че по-скоро разпознават в много от тях потенциални субекти на разследвания от прокуратурата, но това е друг (деликатен) въпрос. Нашият проблем е да открием формулата, по която да накараме хората да излязат от къщите си и да изразят мнението си. Ето това е.

Като първокурсник по политология в братската (империалистическа) Англия не бях никак учуден, че в университета се провеждаха съвсем реални, честни и сериозни избори за управителните органи на студентския съвет. Интересното беше, когато за първи път отидох да гласувам и на малкото парче хартия под имената на кандидатите открих позиция „Никой от изброените”. След изборите разпитах и прочетох малко и разбрах, че ако мнозинството от гласувалите бяха отбелязали тази позиция щяха да се проведат нови избори. Това е начинът да изразиш, че нито една от предложените кандидатури не ти допада и че искаш различен избор. За трите ми години това не се случи нито веднъж, но възможността е там.

Представете си сега какво означава за политическата класа в България 60% потенциални гласоподаватели за „Никой от изброените”. Огромна опасност, ето какво. Опасност за големите и тромави партии, които се надяват на „твърд електорат” при ниска избирателна активност, но също така и за новите популистки партийки, чиято тенденция стана особено популярна от 2001г. насам. Опасност също така за всички етнически и други партии, както и за „бизнесмени”, които се научиха освен да се обличат добре и да купуват също толкова добре гласове за партиите си тип ЕООД.

Този тип гласуване съществува и в момента, но колко от нас знаят, че пускането на празен плик или непопълнена бюлетина не се брои като невалидно даден глас, а като изразяване на някаква сериозна политическа позиция?

В настоящия момент българската политическа система е докарана до състояние на истерия, в което отвращението поражда отказ от гласуване, а той на свой ред още отвращение заради корупцията и покупко-продажбата на гласове (които имат значение, тъй като никой не гласува и могат да се купят достатъчно, за да се промени даден вот). Както казах и в началото на разсъжденията си в политиката няма леви и десни решения – има работещи и неработещи. Изправени пред един толкова сериозен по мащабите си проблем, макар и шеговито предаден от мен, ние заедно – като общество – сме длъжни да намерим решение за него. Иначе рискуваме много по-сериозни последици.

Материалът е публикуван на ежеседмичната страница на БСМ във в-к "Дума", озаглвена "Лъвчета" на 8 ноември 2007г.

03 ноември, 2007

Нощна София

Благодарение на поредицата на "Дневник" - "Икономическото досие на комунизма", темата за "комунистическото" (икономическо) наследство става отново доста популярна (и това е само началото - убеден съм!) Ето например един от първите коментари по въпроса - на Комитата. Само че докато ние в "блогосферата" си циклим над едни и същи въпроси и през седмицата, и петък вечер, и събота-и-неделя, повечето нормални хора в края на седмицата разпускат. А аз снощи по стечение на обстоятелствата попаднах в едно уникално заведение, което не съм и предполагал, че съществува в София. Вижте за какво става въпрос (снимка):


Огромен бюст на Ленин, знаме на СССР, трио певци, изпълняващи целия репертоар на бившия Съюз. И пълна зала. И то не с червени бабички, ами с млади хора. Това последното много ме изненада.

Не знам защо, но винаги съм отъждествявал младите хора с тези, които са денем и нощем в интернет да громят "комунизма" и всичко, което дори малко им прилича на него... :) Явно обаче има и други хора. Не е речено, че те задължително трябва да са някакви отчаяни "нео-комунисти", ами просто хора, на които това им е интересно и се забавляват по този начин и тези символи не им действат както на останалите няколко фанатизирани, забити до гушата в партизанщина, "анти-комунисти" или "демократи", които дори май не знаят за какво се борят...

Аз в това заведение сигурно няма да се върна - не ми е по вкуса - но се радвам, че в България са останали и нормални хора. А не само червени или сини бабички.

Няма да разкрия къде и как се казва ресторантът, за да не правя реклама никому. Ако някой иска да знае пишете ми коментар към тази статия с е-пощата си и ще ви отговоря.

Извинявам се за качеството на снимките, но разполагах само с телефона си.



02 ноември, 2007

Големият (изборен) алъш-вериш

Още от неделя се каня да пиша за местните избори. Общо взето всичките ми мисли се въртят около това, че: ние (гражданите, избирателите) изгубихме; купуването на гласове вече има смисъл, и т.н.

Много се изписа за тази нова политическа мода, наречена пазаруване на гласове. Някои (политици) видяха голям прогрес в това, че обществото проявявало нетърпимост към това явление - какъв прогрес е това на мен поне не ми става ясно... В живота обикновено се гледат резултатите, а не добрите намерения...

Може би пък някои проповедници на неолиберализма и свободния пазар, които се надпреварват да предлагат теориите си в интернет пространството, няма да открият нищо притеснително в този феномен - щом има търсене, има и предлагане - да живее "свободният пазар"!

Сложих термина алъж-вериш в заглавието на тази статия, за да ви припомня как започна всичко - отначало ДПС, турците, поробителите ни бяха виновни за всичко. През 2007г. обаче всички пазаруват. Както турското словосъчетание алъш-вериш навлезе в езика ни, така и практиката на купуване на гласове и манипулиране на гласуване с автобуси и пр. излезе от турската политическа практика и си беше съвсем качествено усвоена от българските политически субекти...и то от всички - без разлика от цвят и идеология, от заявки и претенции, Всичките са маскари, казваше ни любимият ни национален герой, когото се опитваме да мразим, пък всъщност трябва да обичаме...

Ще спра дотук, защото не искам да ставам многословен. Няма и нужда - преди няколко дни исках да напиша много точно по тези проблеми, но междувременно намерих два отлични материала, които разглеждат проблема много качествено:

Единият е на Делян Делчев - Размисли и страсти за изборите и гласовете
Другият е на Здравко Бешенджиев, мой приятел и "другар" от БСМ и е публикуван на страницата на организацията - Колко струва един глас? Зависи от магазина, в който го търсиш

Така аз съм много блажен, защото ще ми остане време да си помисля и да напиша по една друга тема, по която имам по-особено и конкретно мнение - а именно задължителното гласуване.

До нови срещи!

31 октомври, 2007

Можеш да спасиш два паметника на културата - СЕГА!

Препращам те към блога на Комитата, където всичко е описано много добре - става въпрос за Гранд хотел "България" и зала "България" - два от символите на столицата.


Гранд хотел "България" е паметник на културата, но това не пречи на някакво отроче на Мултигруп да иска да го превърне в хубав и китен фолклорен български МОЛ. Винаги се изумявам колко грозно звучи тази дума и с каква упоритост ние си я наложихме в езика. Дори аз вече я ползвам...

Предлагам ти да отидеш на блога на Комитата, да прочетеш призива и да се присъедниш към инициативата за подписка за спасяването на символите ни. Иначе най-добре да бутнем целия Център на София, барабар с Невски, Народното събрание и Двореца и го застроим само и единствено с МОЛОВЕ, барем тогава сколасаме на алъш-вериша...

25 октомври, 2007

Най-доброто от днешния ден...

...който вече от час и половина е в аналите на историята.

И двете ги има в "Нещо за четене?" (отдясно на това, което четете в момента), което връзва директно към споделените неща от Гугъл четеца ми, но ако и вие сте от четец:

"Моралната дилема в дневния ред" - Комитатата прави кървава дисекция на опитващите се да "моралничат" медии по въпроса за сътрудничката от Външно с еротични фотоси в интернет.

"Нещастието да си хейтър" - Тишо изобличава не по-малко безмилостно тежкото заболяване, наречено "интернет трол".

Лека нощ на всички.

Как биха изглеждали политическите ми убеждения на тениска?


24 октомври, 2007

Политическият компас - определете се!

Ако си спомняте преди парламентарните избори през 2005 имаше един "тест", с които можехме да си определим към коя партия клоним по това какво мнение имаме по дадени въпроси и какви позици защитават същите тези партии. Не си спомням как му беше заглавието, но беше доста хитро и приятно.

Е, сега искам да ви представя "бащата" на тези тестове - Политическият компас. С негова помощ можете сравнително лесно да определите къде стоите на политическата карта чрез една проста координатна система с две оси (авторите много добре се аргументират защо традиционното разделение ляво-дясно не е адекватно) - икономическо ляво/дясно и социално либертарно/авторитарно.

Тестът наистина е много интересен и може да ви разкрие много неща за самите вас, които не сте предполагали. Единственият недостатък е, че "Компасът" съществува само на английски.

Аз лично вече го използвам, за да следя "идейното" си развитие - когато си го направих за първи път бях доста наляво по икономическата скала (но не крайно) и само с едно надолу по социалната. Тази вечер си направих теста отново - ето последния ми резултат. Честно казано изобщо не ме очудва - в последните няколко години дори сам успявам да забележа промените, които настъпват в мисленето ми.

Ще ми е интересно да споделите резултатите си.

Този вярва ли си...?

Сигурно и на вас ви е писнало да го плюя вече, но продължавам да се изумявам от некомпетентността на Мартин Заимов. Преглеждах си тази вечер записа на "На 4 очи" от неделя и останах изумен, когато чух следното:
[говорейки за валутния борд] Международния валутен фонд чукаше на вратата ми и искаше разрешение да влезе...това е истината. И когато не исках да влезе си отиваше...

Този човек вярва ли си наистина? И въобще подхожда ли на човек, който се има за интелигентен да говори по този начин?

Имам чувството, че Мартин Заимов започва да взима пример от изхвърлянията на Бойко Борисов. Какво да очакваме следаващо... снимки от фитнес-залата?

Обещавам повече да не правя така...

В последната си публикация, бях започнал с Creative commons или Съзидателните общности, но впоследствие се прехвърлих през няколко други политически и житейски теми...за което искам да ви се извиня като читатели на този блог.

Признавам си, че съм склонен към този голям порок, наречен "разпиляна мисъл", но занапред ще се опитам да избягвам подобни игри с вниманието и концентрацията ви. Пък и така с писание за Съзидателните общности, в което се говори за младите социалисти от БСМ няма как да си привлека контингента от анти-ком-фанатици, които да ме нахранят хубаво... :)

Още една брилятна комедия...

Представям ви... Ахмед - мъртвият терорист, директно от блога на Миглен.


23 октомври, 2007

Има ли смисъл "Криейтив комънс", ако ще е само за блоговете ни?

Преди да започна да пиша по темата - не можем ли да измислим някакъв нормален превод на Creative commons на български? Аз лично смятам да започна да си го наричам "съзидателни общности". Преди време, мисля че Вени беше правила някакви опити по темата, но не си спомням с какво предложение бешя излязла, а сега нямам време да правя подобно проучване.

Така че го правя като предложение към цялата общност - да си намерим нормално заглавие на инициативата на български.

Сега по основната тема. От известно време се заинтересовах живо от темата "съзидателни общности" и намирам идеята за чудесна. Още по-хубаво е, че в България тя събира много широка подкрепа.

За да хвърля бомбата, ще кажа, че тази "идеология" по принцип е поле на "лявото" и на лявата политика, но когато разбира се става въпрос за автентичното европейско ляво, чието поле са също така борбата за равни права на хетеро- и хомо-сексуалните, опазването на природата, анти-расизма и анти-фашизма и други такива.

От известно време се каня и все не ми остава време да си сложа подходящия знак на сайта, с който да информирам читателите му, че е лицензиран под договор на "съзидателните общности". Днес най-накрая се хванах да го направя и влязох на централния сайт да потърся подходящия лиценз. Там ми направи впечатление, че върви кампания за събиране на средства за Creative Commons, обаче от България досега не е дарен и един лев...което малко ме разочарова.

За да не съм лицемерен, ще си призная, че и аз няма да даря. Но пък аз от скоро се интересувам от идеята и не съм чак толкова голям привърженик и активист на движението.

Все пак най-важна си остава идеята и нейното прилагане. Но не само, когато си пишем по блогчетата и си разменяме плюнки и шамари, ами и когато залог са важни неща - като държавната администрация например. Или образованието.

Важно е също така тези идеи да се отстояват. Организацията, в която членувам - БСМ, преди е предлагала, разработвала и отстоявала политики по използването на отворен код и свободен софтуер в администрацията. Само че много хора не са склонни да прочетат малко или да се поинтересуват какви идеи застъпва дадена организация - за тях е достатъчна думата "социалистическа" в наименованието, за да я заклеймят. Наскоро станах свидетел в един форум как потребителите бяха много очудени, че младите социалисти обсъждали въпроси за свободния софтуер.

Вчера един друг блогър ни призова да скрием личните карти на бабите си, за да спасим страната (по полски пример). Честно казано обаче аз не смятам, че да можеш да си прочетеш е-пощата и да списваш блог, те прави по-способен да правиш правилни избори относно управлението на общината и държавата си, ако се оставяш да бъдеш воден от първосигнални емоции толкова лесно... Няма повече да говоря по темата, отклоних се достатъчно - www.bsm.bg е на ваше разположение за повече информация.

22 октомври, 2007

Адекватен кандидат ли е Мартин Заимов?

Първият тур на местните избори е само след 6 дни. Последната седмица от кампанията ще е най-активна, но до голяма степен нещата вече са оформени. В интернет пространството се надпреварват да пишат най-вече симпатизантите на Мартин Заимов, но явно има една голяма част от населението на София, които не се чуват никъде освен на самите избори...съдя по това каква преднина дават на настоящия кмет повечето социологически агенции.

Обаче аз искам да напиша малко размисли за другите основни кандидати. И най-вече за самия Мартин Заимов, който толкова много хора подкрепят.

Предизборните кампании са интересно нещо. Особено на фона на блогосферата. Много хора от нея често се бият в гърдите, че не четат "традиционните медии", не им вярват, презират ги, мразят ги и т.н. Журналистите са продажни, мръсници, тъпи и пр., и пр. ...

Също толкова хора от блогосферата обаче (в много случаи същите) сега казват, че ще гласуват за Мартин. Защото той бил модерен, интелигентен и още не-знам-си-какво. Откъде го разбрахте? От кампанията му.

Да, кампанията на Мартин е много силна и много добре направена. Има чуден сайт, блог, реклама по ТВ и големи плакати по улиците.

НО... Мартин не е това, което е кампанията. От всичките му изяви (дори на сайта си - няма ли кой да му каже как се говори пред камера?!) аз лично виждам един... "смотан" (не знам каква по-подходяща дума да намеря) човек, който не може да говори нормално, изглежда малко неадекватно, говори каквото се очаква да се чуе от него и разчита на емоционални апели към "интелигентните" жители на столицата за подкрепа.

Няма реална програма, няма конкретни и прости идеи, зад името му не седят някакви особено успехи. Изобщо няма да засягам въпросите за миналото му - те нямат отношение в случая.

Още в началото на кампанията за месните избори казах на всичките си приятели, че Мартин Заимов за мен е най-слабата кандидатура, която някога е излизала от ДСБ-средите. Честно казано СДС вече изобщо не смятам, че могат да предложат нещо стойностно като хора - на фона на Филип Димитров, Йордан Бакалов, Петър Стоянов и всякакви подобни политически карикатури. Но винаги съм смятал, че ДСБ е друга работа, каквото и мнение да имам за г-н Костов и наследството му от годините, когато беше министър-председател.

Мнението ми за г-н Заимов се затвърди, когато той направи онази изцепка в интервюто на Петър Волгин, за която вече писах на блога си и която беше широко коментирана от блогъри и читателите на този сайт. Отново повтарям мнението си, че това беше голяма грешка. В страни с по-развити демократични традиции подобно изказване наистина би довело до отпадането от надпреварата на въпросния кандидат - все едно в Обединеното кралство някой да не признава монарха за държавен глава...но да не коментираме повече този въпрос.

Факт е, че широката подкрепа, която Мартин Заимов събира сред младите и активни избиратели се дължи на качествената предизборна кампания, която направи - за това той и предизборният му щаб могат само да бъдат поздравявани. Но пък е тъжен факт, че за пореден път "младите", "интелигентните", "образованите", "независимите" позволяват да бъдат водени за носа и манипулирани и то от кой - от презрените от тях самите традиционни медии и традиционни начини на набиране на гласове.

Аз ще гласувам за Бриго Аспарухов. Не заради друго, ами защото при дадения ми избор, той е кандидатът, който ми допада най-много. По принцип съм на мнение, че между държавата от една страна и армията/полицията/разузнавателните служби от друга трябва да съществува неприкосновено разделение (не съм достатъчно наивен да си мисля, че която и да е държава може без разузнаване или че държавите не се "шпионстват" помежду си), но след като единият кандидат може да отрече устоите на държавата ни и да продължи да се състезава за кметското място защо да не може другият да прекоси тази граница?

Не са ли сладки? :)

Еврофондове (интересен коментар)

Местните избори наближават. Остава само седмица до първия тур. По градове и села стотици кандидати се впускат в битка за места - в общински съвети, за кметове и т.н.

Предлагам ви един интересен поглед към феномена на тези избори - местните "бизнес" партии.

21 октомври, 2007

Опасни мисли

Току що в един друг блог прочетох в един друг блог, че България била съюзник на нацистите през 2СВ само "по неумолимото стечение на обстоятелствата" и че отказала на германците да изпрати евреите си в лагерите на смъртта.

Не знам защо, но вече съм си поставил едва ли не като лична мисия да опровергавам всички подобни "изкривявания" на историята, независимо дали идват от крайно ляво или крайно дясно.

Първо: България е станала съюзник на нацистка Германия поради стечение на обстоятелствата точно толкова, колкото и по същата причина е била зачислена към социалистическия лагер. България е станала част от тази ос още от 1СВ, когато също е воювала срещу Обединеното кралство, Франция и т.н.

Второ: Не може да се говори по този начин за България, сякаш тогава тя е била демократична държава. Още в средата на 30-те Цар Борис ІІІ си е бил изградил т.нар. "едноличен режим", с който грубо е потъпквал Търновската конституция. Освен това по времето на едноличния режим е имало гонения, репресии, интерниране, лагери и дори Закон за защита на държавата, който е забранявал съществуването на мнозинството политически партии - разбира се българските "демократи" го приемат това за нещо нормално, но в обществените науки то се нарича "авторитаризъм".

Трето: Спясяването на българските евреи е дело не на Цар Борис ІІІ и неговите приближени, които са планирали да пратят еврейското население, срещу което вече са били прилагани най-различни репресии, като носене на жълти звезди и други, а на българската интелигенция и общественост, които са се опълчили срещу мярката и са успели да ги спасят. За сравнение, евреите от окупираните територии във Вардарска Македония са били екстрадирани и интернирани в концентрационните лагери.

В заключение мога само да помоля разните там вихрени блогъри да спрат да пишат глупости и да лъжат, защото от това не печели абсолютно никой!

20 октомври, 2007

Най-доброто филмче за Буш...за всички времена!

Обичате ли филмчетата, които си поставят за цел да унижат, поругаят, разнищят и пр. Президента на САЩ - Буш? Ако да, следващото е точно за вас!



Гледайте края - там е най-доброто! :)

12 октомври, 2007

Нещо, което не можете да прочетете при Георги Ангелов

Ако се чудите кой е това - ikonomika.org или български блог за икономика, който се списва от двама млади български икономисти-неолиберали. Сложил съм Георги Ангелов в заглавието, защото по мои впечатления той е доста по-активен и с него неведнъж сме водили спорове по някои въпроси.

В случая обаче искам да насоча вниманието ви към тази публикация в FP Passport, блога на авторитетното (по-скоро либерално впрочем!) списание Foreign Policy, според която неравенството в доходите на американците достига нивата от 20-те години на миналия век!

Прочетете внимателно: най-богатият 1% от американците е "заработил" 21,2% от целия доход на нацията за 2005г. Защо пиша заработил с кавички? Ами защото малко по-надолу в статията се споменава това, че мнозинството от хората в този 1% се занимават с борсови операции. Това са хора, които не инвестират реално и не са ангажирани с някакво производство или услуга, ами просто "играят" на борсата и извършват огромни спекулации, от които печелят милиони и дори милиарди долари.

Разбира се в това няма нищо лошо, но пък в страните от Западна Европа не съществуват подобни "пропасти" между хората от различните социални слоеве. Там обаче данъците върху доходите на физическите лица и корпоративния данък са големи и прогресивни (което, казано за данък, означава противоположното на плоски) и държавата осигурява чрез преразпределянето си възможности за всичките си граждани да се развиват.

Георги Ангелов обаче е привърженик на laissez-faire, свободното развитие, при което никой не се бърка на икономиката и всички са свободни да се развиват. Твърди, че това води до по-богато общество.

Не може да се спори с него - ако обществото сме двама души (пример!) и аз печеля 999 999 лв. годишно, а Георги Ангелов печели 1 лв., то средно обществото ще печели по 500 000 лв. годишно. От друга страна, ако и двамата печелим по 5000лв. годишно обществото средно също ще печели по 5000лв. на година - много по-бедни ще сме от случай 1, но ще има ли значение след като и двамата ще имаме добър стандарт на живот?

Разбира се, ползвайки тези примери, в първия случай държавата няма да ни взима данъци за доходите или ще взима да речем плосък данък 10%. Аз ще плащам от доходите си 9999лв. годишно като данъци, а Георги 10ст. Само че представете си какво са за мен тази сума, като печеля близо милион годишно и какво са за Георги Ангелов 10ст. от мизерното му левче. Тези 9999,10лв., които държавата събира като данъци естествено ще се харчат за почти милитаризирана полиция, защото иначе трудно ще бъде удържан Георги да не дойде и да ми отреже главата, когато озверее от глад някоя вечер.

Във втория случай и аз и Георги ще платим по 20% данък примерно (понеже сме със средни доходи, ако той печелеше 10 000 лв. годишно обаче щеше да плати 50% от тях като данък). 1000лв. от 5000лв. не е малка сума, но е поносима за нашите доходи. С 2000лв. обаче държавата ще прати сина на Георги да учи в университет безплатно и след 4 години той ще се присъедини към нас двамата в изкарването на пари, с което ще увеличи богатството на обществото. Разбира се за мен няма да има значение, че сем. Ангелови изкарват 2 пъти повече от мен, защото на следващата година моят син ще бъде пратен да учи безплатно от държавата - защото той ще проявява по-добри способности от малкия син на Г. Ангелов и финансите на баща му и по-големия му брат няма да имат значение...

Омотах се в даването на примери, но мисля, че успях нагледно да ви разясня защо науката икономика не бива да се разглежда като универсална истина.

09 октомври, 2007

Май все пак ще се преборим за еВро-то...

Покрай всички други проблеми тази голяма глупост май беше малко позабравена. Факт е, че министър Николай Василев не успя да се пребори да се наложи на български официалната употреба на "евро" вместо "еуро" както искаха от ЕК.

Всъщност се сетих за тази тема покрай посещението на Саркози у нас и това на Президента Първанов в Швеция, на което също е бил повдигнат въпросът. Подкрепа имаме. Явно заслугата в случая е на Президента на Републиката.

Всичко това ме навежда на други мисли. Напоследък станахме свидетели на доста масирана анти-Гоце кампания. Не говоря за несериозните фанатизирани писания на някои "репресирани блогъри", а по-скоро за призивите на хора, които съм приемал като сериозни - имаше протести, тениски, е-кампании и прочее по темата.

Не казвам, че тези хора не са в правото си. Аз също мисля, че ДС трябва да бъде извадена на светло и отстранена от управлението на държавата. Но трябва да си зададем въпроса - възможно ли е да се случи това? Но тук започнах да се отклонявам. Искам да се върна на темата.

А тя е именно, че вече около 20 години някакви хора много умело успяват да ни забаламосват и да ни управляват според техните собствени желания. Точно в това се крие основната причина за продължаващия "преход", "криза" - наричайте го както искате. Просто мнозинството, дори тези възприемащи се като "елит", образовани, използващи интернет, много начетени се оказват толкова лесно манипулируеми колкото и "селяните и простаците, с които е пълна България" (толкова много хора го казват, че явно няма други на тая територия => дори тези, които го твърдят са такива, но това пак е друга тема).

Георги Първанов е сред най-големите дъжавници, коио България има от 1989г. до днес. Доказа го и на последните избори - стана единственият преизбран на поста си български политик.

Само че днес Георги Първанов се намира в конфликт и води битка и то точно с тези, които протестиращите срещу настоящия президент презират най-много! Разбирате ли какво имам предвид?

Ако да, моят призив е - не се оставяйте да бъдете манипулирани! Ако не, вие разбира се имате право на собствено мнение, но се опитвайте да го градите на базата на най-широка възможна информация, защото участието ви в интернет пространството ви дава възможност да формирате мнение - а вие не искате да сте безотговорни и да формирате грешно мнение, нали?

И сега обратно към началната тема. Един мандатен политик - било то президент, мин. пред., депутат, кмет или друг се гледа по работата си. По това, което е успял да свърши докато е бил на дадения пост - и в този ред на мисли, г-н Първанов доказа още веднъж, че може да постига резултати.

Готов съм да се обзаложа за това - но само в еУро!

05 октомври, 2007

Защо има пари да се намаляват данъците, а няма пари да се увеличат учителските заплати?

Вени ни обяснява защо:

Евгения Банева, главен мениджър на курортен комплекс "Русалка" и съпруга на собственика на "АКБ Форес" Николай Банев:
"Къде се отдавате на шопинг - в България или в чужбина?

- Пазарувам от Париж, Лондон, Рим, но напоследък от София, тъй като тук вече има много добри бутици като "Вижън", Emporio Armani. (...) Последната ни мания с моята приятелка (...) е да си купуваме лимитирани чанти и обувки на Lous Vuitton. Тръпката е не че са толкова скъпи, колкото, че е чест да се сдобиеш с тях.

Кой е най-големият финансов лукс, който сте си позволявали?

- Слабост са ми кожените палта, но с глобалното затопляне усещам, че ще се наложи да се преориентирам. (...) А най-скъпите неща, които мъжът ми ми купува, са колите. Фен съм на спортните автомобили. От две години карам черно Porshe Cayenne, толкова ми харесва, че вече втора година не искам да го сменям.

Колко голям е автопаркът ви?

- Имаме от всички нови джипове по един, Audi-та, Porshe-та, ML Mercedes, Maybach, наскоро си взехме Rover за планините.

Вече изпробвахте ли луксозната яхта, която получихте като сватбен подарък от кумовете ви - семейство Барбукови?

- О, да (...). Първият гост, който стъпи на яхтата, беше приятелката на премиера Елена Йончева. Сергей Станишев през това време се гмуркаше около "Русалка", а понеже тя си беше навехнала крака от тенис, целия ден прекарахме заедно на яхтата ни. С Елена сме добри познати по фитнес линия, преди ходехме заедно в залата на Правителствена.

Скоро ще имаме и самолет, но това за голяма корпорация като нашата е по-скоро необходимост, отколкото лукс - пести време и нерви."
Заповядайте, госпожи и господа едни индустриалци - плосък данък, за да можете да си купувате скъпи коли и яхти, ограничени колекции чанти и обувки Луи Витон, че дори и самолети.

Защо има нужда държавата да инвестира в гражданите си - в образование и здравеопазване след като можем да го оставим хората да го правят - в това ни убеждават икономистите. Също така ни убеждават колко хубаво нещо е плоският данък. И как щял да вдигне доходите ни. Да, на някои.

Поправката Ванко2 - една малко по-различна информация

Бях намислил да пиша за съвсем различни неща, но гледам че доста се раздвижи дебата около т.нар. поправка "Ванко 2", която иска да декриминализира причиняването на катастрофа в нетрезво състояние с повече от 1,5 промила алкохол в кръвта.

Всъщност аз имам информация (за която за съжаление не мога да посоча никакви източници и нямам твърди доказателства), че първата експертиза (с дрегер) е показала, че Максим Ставийски е бил с 1,8 промила - предвиденото от закона за такова провинение е ОТ 5 до 10 години лишаване от свобода (много ви моля да ме поправите, ако греша). След това изведнъж се променила на 1,2 и чак на другата сутрин вече била 1,1.

Напоследък много се говори и за способността на интернет 2.0 да влияе върху света около нас. Искам да отправя призив към всички, които четат това да го разпространят, за да се знае - не че очаквам да изкараме истината на яве, но да премерим сили и да видим можем ли да направим нещо заедно.

За мен целият случай е една огромна трагедия. Трагедия за обществото ни. Защото показва докъде е стигнало то - не разбирам по каква причина има нужда да крием Максим и да му опрощаваме огромното провинение - какво като е световен шампион, какво като е известен?

03 октомври, 2007

Белослава Мартин Заимов ли подкрепя или БКП...?

Да, абсурдно звучи.

Но честно казано докато гледах краткото филмче с певицата на сайта на кампанията на Мартин Заимов (който между другото е много добре направен, но за това ще говоря в отделна публикация) ми направи впечатление как тя говори за това колко прекрасна (чиста, тиха, спокойна, културна) е била София, когато тя е била малко момиче, някъде през 80-те като съдя по възрастта й - че нали точно срещу това се борят и СДС, и ДСБ, и всички, които подкрепят Мартин - не е ли малко парадоксално?

02 октомври, 2007

Данъци и заетост

Георги Ангелов пак се опитва да ни убеждава, че данъците ни са много високи и че ако ги намалим всичко ще се реши с магическа пръчка... Само че този път собствените му аргументи звучат направо несериозно и работят срещу него.

Графиката е от сайта ikonomika.org

Според мен от посочената графика изобщо не може да се изведе подобна зависимост (pattern) и тази тук изглежда, като че ли някой просто я е драснал на Paint...

От тази графика обаче се вижда, че България има най-ниските данъци от новите страни-членки на ЕС (само Словакия ни изпреварва) и по-ниски от средните за ЕС25. За сметка на това всички тези страни без изключение ни изпреварват по младежка заетост, а водещи страни като Дания, Нидерландия и Австрия, които имат огромно държавно харчене са много над кривата, която очертава като зависимост представената графика.

Освен това, г-н Ангелов е пропуснал да спомене, както се изисква от един добър анализатор, в която и да е сфера какво точно означават термините tax wedge и employment rating. Специално за втория се питам дали това е общ процент от хората в тази възрастова граница, които работят или само тези, които активно си търсят работа (което всъщност би трябвало да е employment rate). Това са въпроси, на които Георги Ангелов не дава отговор, а те са важни.

30 септември, 2007

За учителските стачки

Съвсем кратък коментар от моя страна за учителските стачки.

Много хора се изредиха (и продължават) да ни обясняват, че за да се повишат заплатите на учителите първо трябвало да се увеличи качеството на преподаваното образование.

Интересното е, че тези хора уж са хора с икономическо мислене, които сами би трябвало да се досетят, че за да "жънеш" първо трябва да "посееш". Да искаш високо качество без първо да имаш справедливо заплащане в сектора е все едно да искаш да печелиш от една фирма преди да си инвестирал в нея. Е, не става!

Как след 18 години мизерия очакваме да има добри учители, които да предоставят добро образование на децата на България също не става ясно. Може ли един нормален човек без да краде и държейки се почтено да оцелява в София с 350лв.?

26 септември, 2007

Фанатизмът в днешна България

В блога си Иван Бедров днес е захапал много здраво неонацистите/скинарите - ето тук и тук. Чест му прави.

Лично аз съм заклет анти-нацист, фашист и расист. Според мен няма по-глупави и човеконенавистни идеологии от тези. И безполезни.

Но пък от друга страна съм склонен да проявя известно разбиране тези млади момчета и момичета, които са се подали на изкушението да търсят вината за всички проблеми в някой извън нас. И да търсят чудодейни и сурови решения на проблемите си.

В България днес на мода е фанатизмът. Левият фанатизъм тип "едно време всичко беше чудесно, аз съм за съветска власт" или десният фанатизъм тип "долу комунистите, долу държавата, да приватизираме всичко и шъ съ опраим" или най-опасният от всички видове фанатизъм - крайно-десният.

На България днес й е нужно едно спокойно и постепенно развитие, което да може да осигури успешното изграждане устоите на съвременната ни държава - Втората република.
Знам че звучи цинично на фона на мизерията и проблемите, с които се сблъсква ежедневно обикновеният българин, но за съжаление няма магически формули за коренното преобразяване на едно икономически и социално изостанало общество в добре смазана стопанска и политическа машина.

Минаха 18 години - колкото и да ни убеждават някои, те не са достатъчни - трябва ни още време, но аз смятам, че сме на прав път!

Казвал съм и преди - сега е времето да направим своя избор. Дали искаме да се развиваме като неолиберална държава където икономическата ефективност и търговския интерес взимат превес над обществения или искаме да градим солидарно общество, основано на вярата, че никой не бива да бъде изхвърлян зад борда и че всеки може да се справи и да успее, ако му бъде подадена ръка.

Това е рационален избор, който не е основан на фанатизма, но е и съществен такъв, който ще определи каква ще бъде България занапред.

24 септември, 2007

Доктрината на шока

Едно интересно филмче, което намерих благодарение на един от любимите си блогове FR Passport.

Оставям го без коментар:

Още за образованието (и Италианския лицей)

В блогосферата много сериозно се завъртя въпросът за състоянието на Италианския лицей и характера му на учебно заведение, в което учат децата на политическия и стопанския "елит" на нацията.

Понеже не можах да проследя целия материал по въпроса, прочетох мнението на Комитата по въпроса за лицея. И от него искам да направя няколко генерални заключения:
  • Присъединявам се към призива на Комитата "ВСИЧКО НА СВЕТЛО". Начинът на подбор на учениците, възможност за самоуправление на същите тези ученици и т.н.
  • Прекратяване практиката на частните уроци - само наивните си мислят, че "надарените, но бедни деца", ако много учат имат възможност да попаднат в добро училище/университет. По "някакви" изчисления в системата на частните уроци се завъртат около 1 млрд. лева - горе-долу колкото държавата дава за образование като цяло. Ако тези пари се инвестираха целенасочено от държавата нещата щяха да седят образованието ни щеше да има много по-голям успех. Но цялата система е изградена така, че успехът в даден изпит да зависи от частните уроци и зазубрянето, а не от мисленето.
  • Което ме довежда и до третата ми точка: "реформата" в образованието трябва да мине през промяна на основния характер на учебния процес - трябва да учим младите хора КАК да мислят, а не КАКВО да мислят.
Коментари?

Европейците са рационални - работят по-умно, а не повече

Георги Ангелов пак се опитва да ни убеждава, че всички злини и проблеми на българската икономика идват от мистичната формула "високи данъци".

Всъщност ми харесва сравнението, което използва: ЕС с/у САЩ. Преди няколко месеца същото списание "Икономистът" беше публикувало една много хубава графика, в която се онагледяваше, че за час работа няколко европейски страни произвеждат повече отколкото прехвалената американска икономика. И, забележете, между тези изпреварващи беше дори "болният човек на Европа" Франция! Много съжалявам само, че вече няма как да намеря графиката и да я приложа като доказателство...

Така че прав е г-н Ангелов, че европейците са рационални - работят по-умно, а не повече.

Освен това да гледаш само икономическите показатели и да вадиш изводи на тяхна основа е присъщо на икономически анализатор, но не може да се превръща в основоположно правило за политически напътствия (каквито са призивите за намаляване на осигурителната тежест). Общественият живот е обвързан и с много други фактори като образованието на населението, здравето, сигурността/престъпността и цялостният стандарт на живот.

20 септември, 2007

Махнете колите от тротоарите!

Моя статия, публикувана днес на страницата на БСМ във в-к ДУМА.

Наближават местните избори. Винаги съм имал големи претенции за гражданската си култура и за способността си да правя добър избор, когато става въпрос за гласуване. В следващите редове искам да ви дам един пример как бих направил избора си за листа с общински съветници, за която да гласувам на предстоящите избори.

Освен примерен гражданин, аз съм и един от онези софиянци, които всеки ден се возят на колите си. Това не означава обаче, че съм един от онези шофьори, които паркират където и както им падне, без да ги интересува съдбата на бедните пешеходци, на които им се налага да се впуснат в лабиринта от препятствия по тротоарите. Много пъти ми се е случвало да търся място дълго време или да паркирам много далеч от целта си, само и само да не се хвърля върху тротоара в стил "долнопробен американски екшън".

За сметка на това винаги се изумявам на наглостта на тези, които спират колите си на 2 см от стената или които качват колата си само с предните гуми и блокират свободното преминаване. И докато аз съм млад човек, все още пъргав и мога да си позволя да се вра около (или понякога над) колите, не знам как се оправят хората, които се движат по-трудно...

Така че тази година, когато правя избора си за общински съветници, аз ще търся някой, който ще предложи решение на този проблем. А то никак не е сложно - просто трябва да се реши така, както е направено в целия "цивилизован Запад", към който се стремим - никакво паркиране върху тротоара!

Вече чувам вопъла на шофьорите: "Ама там има паркинги за всички!". Да, добре! Ще дам един пример. В Лондон един час паркинг струва около... 50 лв.! Дори с "космическите" си заплати (още една голяма заблуда) не много хора могат да си го позволят. Отделно има такса за тези, които карат в центъра на града (над 15 лв. дневно).

Понякога се изумявам на парадокса, който цари в България - "всички" да се оплакваме и да сме против комунизма, а в същото време всички да се държим като комунисти. Смятаме, че държавата (в случая общината) е длъжна да ни направи улици, паркинги, гаражи, без ние да плащаме за каквото и да е.

С това не искам да защитавам кмета - нито сегашния, нито предишните. Общината наистина може да направи много за това движението по улиците да се нормализира. Моите предложения - такса "задръстване" (по примера на Лондон, но и на Стокхолм), разширяване "синята зона" - никъде го няма този "феномен" да отидеш на работа сутрин в 9 и колата ти да виси "зарязана" на улицата 8 часа, без за това да се плати и една стотинка. В крайна сметка, ако не ти трябва през деня и ако работиш в центъра, където паркирането е трудно, има и градски транспорт. Знам, че той никак не е перфектен, но все пак няма как да се справим със задръстванията, ако не създадем пречки за хората да си ползват колите и не ги насърчим да използват повече градския транспорт - както е в Париж например.