29 декември, 2008

Този път малко се забавихме...

...но третият брой на видео блогът за дискусии "Пристрастно" вече е публикуван и можете да го гледате на страницата ни.

Това е и първото ни издание в Ре:тв, така че молим да ни извините за някои несъвършенства. Надяваме се, че те все пак няма да развалят удоволствието ви!

23 декември, 2008

"Пристрастно" отива в Ре:тв


От тази събота видео блогът за дискусии "Пристрастно" ще се излъчва по Ре:тв. Първото издание беше заснето преди няколко дни, през работната събота, така че някои от новините могат да ви се сторят неактуални.

Да изкажа и аз към благодарностите си към целия екип на Ре:тв, които ни дават възможността и ни оказват цялото съдействие, от което имаме нужда.

И така гледайте ни - Комитата, Радан и моя милост за сефте тази събота, 27 декември, от 17.30ч.

22 декември, 2008

"Идеалист" спира. Дам...


Спомням си колко изумен бях преди 1-2 месеца, когато разбрах, че издател на блога "Идеалист" (който се очакваше да се превърне в списание "Идеалист" през януари) е господин Стефан Гамизов, за който съм писал няколко пъти в блога си (тук и тук). Изненадата беше приятна, тъй като повението на Гамизов отдавна си ми намирисваше, а "Идеалист" правеше много сериозни заявки да бъде нещо различно на медийната сцена в България.

Запазих си едно на ум разбира се, тъй като още от първите изяви на експерта по всичко бях сигурен, че той играе двойна игра и не е точно това, за което се представя и за съжаление днес разбрах, че съм бил прав. Официалното съобщение от "Идеалист" е, че проектът спира поради спиране на финансирането от страна на неговия издател.

Казвам "за съжаление", защото "Идеалист" ми харесваше и го четях с удоволствие, дори не винаги да се съгласявах с позициите на авторите му. Радвам се, че в същото това съобщение има едно загатнато послание - че екипът на "Идеалист" няма да се разпадне като такъв, а че ще обмислят как да преформатират и подновят проекта.

Съдбата на проекта "Идеалист" е част от един по-голям "сценарий", който се развива пред очите ни, за съжаление често без да го забелязваме. На медийният пазар в България се случва едно доста мащабно преструктуриране и преразпределение на позициите. Ако това беше чисто и просто плод на инвестиционни и други интереси и усмотрения - няма нищо лошо (аз не съм от онези социалисти, които искат да заместват пазарната икономика с някаква по-справедлива система). Но мащабните прехвърляния на собственост на водещи телевизии и печатни издания (Нова ТВ, ТВ7, Монитор, Експрес, Телеграф) към лица с неясен произход на средствата си (Ирена Кръстева); и настъпващите промени в тях (Нова ще става женска телевизия) може би говорят, че има някаква организирана кампания, която се води някъде от някакви хора, за които ние дори не подозираме.

Разбира се при тези условия е много по-вероятно тези хора да преследват свои собствени цели и амбиции, отколкото общочовешки ценности като свободата на словото, медийният плурализъм, ясното и точно информиране на обществеността.

Дано не изляза прав...

19 декември, 2008

Триумфалното завръщане на Джон Мейнард Кейнс

От Джоузеф Стиглиц*

Не помня някога да съм копирал 1:1 чужда статия в блога си. Но тази позиция на проф. Стиглиц е фундаментална за причините за тоталния колапс на нео-либерализма и "пазарния фундаментрализъм", който доведе след себе си и най-сериозната глобална финансова криза от Голямата депресия до наши дни.

Всички станахме кейнсианци. Дори десните в САЩ се присъединиха към лагера на Кейнс с разюздан ентусиазъм и в мащаби, които доскоро никой не си е представял.

За тези от нас, които сме твърдели, че имаме нещо общо с кейнсианската традиция, това е момент на триумф, след като сме били оставени в немилост, даже избягвани повече от три десетилетия. Това, което се случва сега, е триумф на разума над идеологията и интересите.

Икономическата теория отдавна обяснява защо свободните пазари не се саморегулират и защо е нужна регулация, както и защо е важна ролята, която правителството трябва да играе в икономиката. Но много хора, особено тези, които работят на финансовите пазари, натиснаха за т. нар. пазарен фундаментализъм. Погрешните политики, до които доведоха те, налагани дори и от членове на икономическия екип на новоизбрания президент Барак Обама, по-рано струваха доста на някои развиващи се държави. Моментът на просветление дойде чак когато тези политики започнаха да струват доста на САЩ и други развити държави.

Кейнс доказва, че не само пазарите не се самокоригират, но че при сериозен спад монетарната политика е неефективна. Трябва фискална политика. Но не всички фискални политики са еднакви. Днес в Америка с надвисналите дългове на домакинствата и голямата несигурност намалението на данъците вероятно ще е неефективно, както стана в Япония през 90-те години на миналия век.

Администрацията на Буш завещава огромни дългове и САЩ трябва да бъдат сериозно мотивирани да получат най-голямата полза от всеки похарчен долар. Наследството от недостатъчни инвестиции в технологията и инфраструктурата, особено на зелено, и нарастващата пропаст между бедни и богати изисква съгласуваност между краткосрочните разходи и дългосрочните цели.

Това поставя изискване за преструктуриране както на данъчната, така и на разходната програма. Намаляването на данъците за бедните и повишаването на помощите за безработни, докато се увеличават налозите за богатите, не стимулира икономиката, нито намалява дефицита, а още по-малко - неравенството. Орязването на харчовете за войната в Ирак и увеличението на тези за образование може едновременно да повиши производството в краткосрочен и дългосрочен аспект и да намали дефицита.

Кейнс се е тревожел за ликвидния капан - неспособността на монетарните власти да предизвикат нарастване в предлагането на кредит, за да се повиши икономическата активност. Шефът на Федералния резерв Бен Бърнанке упорито работи, за да избегне обвинението върху Фед, че задълбочава кризата така, както бе изкарано виновно навремето за Голямата депресия.

Трябва да четем историята и теорията внимателно: предпазването на финансовите институции само по себе си не е край, а начало на края. Потокът на кредит е важен. А фалитът на банките по време на Голямата депресия се смята за толкова важен, защото те определяха кредитоспособността, те бяха хранилищата на информацията за поддържането на кредитните потоци.

Но американската финансова система се е променила драматично от 30-те години на миналия век. Много от големите банки се ориентираха от даване на заеми на бизнеса във въртене на бизнеса. Те се съсредоточиха върху покупката на активи с цел бъдеща препродажба, като станаха нарицателно за некомпетентност в оценката на риска и проверката на кредитоспособността. За да се запазят тези нефункционални институции, бяха похарчени стотици милиарди долари. Нищо не беше направено, за да се обърне внимание на извратените им структури за премии, които поощряваха поемане на прекомерни рискове.

С лични награди, които противоречаха на ползите за обществото, не е чудно, че преследването на личния интерес - алчността, доведе до толкова разрушителни последствия. Дори и интересите на акционерите им не бяха обслужвани добре.

Междувременно бе направено много малко, за да се помогне на банките, които си вършат работата - да дават кредити и да оценяват кредитоспособността.

Федералното правителство пое дългове и гаранции за трилиони долари. В спасяването на финансовата система, а не по-малко и във фискалната политика, трябва да се тревожим да получаваме повече за това, което плащаме. Иначе дефицитът, който за последните години се удвои, ще продължи да нараства.

През септември се говореше, че правителството може да си получи обратно парите, и то с лихва. След като спасителният план се разрасна, сега става ясно, че това е още един пример за това, как финансовите пазари са недооценили риска - както го правеха постоянно през последните години. Условията на спасителните планове Бернанке-Полсън, бяха неблагоприятни за данъкоплатците и трябва да се отбележи, че въпреки техните мащаби не направиха нищо, за да развържат кредитирането.

Неолибералният натиск за дерегулация обслужи добре някои интереси. Финансовите пазари се възползваха от либерализацията на капиталовия пазар. Даването на възможността на Америка да продава рисковите си финансови продукти и да участва в спекулации по цял свят обслужи отлично фирмите въпреки високата цена за някои други.

Днес рискът е дали новите кейнсиански доктрини няма да бъдат използвани, за да обслужат същите интереси. Дали тези, които преди десет години въведоха дерегулацията, са си научили урока? Или те просто ще налагат козметични реформи - минимумът, който е достатъчен, за да оправдае мегатрилионните доларови спасителни планове?

В контекста на времето преследването на кейнсианска политика е доста по-печелившо, отколкото следването на пазарния фундаментализъм!

Преди десет години по време на азиатската финансова криза вървеше сериозна дискусия за нуждата да се реформира глобалната финансова инфраструктура. Беше направено малко. Безапелационно е, че ние не само трябва да отговорим адекватно на сегашната криза, но и да предприемем дългосрочни реформи, които ще са необходими, ако искаме да създадем по-стабилна, по-просперираща и по-справедлива глобална икономика.

*Джоузеф Стиглиц е професор по икономика в Колумбийския университет. Носител на Нобел за икономика през 2001 г. Статията е предоставена от “Проджект синдикът”.

Оригиналът на статията е публикуван в Project Syndicate.
Преведена и публикувана на български от в-к ТРУД (да не повярваш направо).

17 декември, 2008

Долна просташка дивотия

Вижте това лице. Това е д-р ЕМИЛ КОНСТАНТИНОВ, Народен представител в 40-о НС от групата на Коалиция за България (БСП).

Д-р Константинов изниква като най-вероятният автор на репликата "стига с това ин витро, дай да ти направя едно in vivo".

Искам да кажа, че съм тотално отвратен от поведението на българските народни представители. Не само от това на жалкият простак, който си е позволил да се изкаже по този сексистки, тъпанарски и дебилен начин към жена, която не може да има дете, ами и от поведението на неговите колеги, които сме избрали да ни представляват, които въртят и усукват как ли не, само и само да не кажат кой точно го е казал.

Искам обаче и да изразя възхищението си от българското гражданско общество, което реагира достойно на недостойното отношение на неговите представители и не допусна за секунда дори да се толерира подобна простотия и да бъде забравена след няколко дни.

Сега остава само едно. Да помолим д-р Константинов и неговите колеги от ПГ на Коалиция за България и от НС да се извинят на всички жени и д-р Константинов да депозира оставката си като народен представител в 40-о Народно събрание на Република България.

Това е единственият начин да се изтрие петното върху върховната институция и върху Републиката като цяло.

П.П. Призовавам всички, които се интересуват от темата да не оставят нещата да потънат и да намерят своите начини да участват!

АКТУАЛИЗАЦИЯ: Група във Фейсбук

АКТУАЛИЗАЦИЯ: По някаква непонятна на мен причина съм написал, че човекът се казва Георги Константинов, всъщност името му е Емил. Извинявам се на всички Георги Константиновци...

15 декември, 2008

След нас и потоп

По стечения на обстоятелствата аз съм вече един обикновен редови член на БСП. Може би съм необикновен член на социалистическата партия предвид това, че възгледите ми се различават много от тези на средностатистическия член на ръководството на БСП. Неслучайно удебелявам горното.

Ръководството на БСП не е представително за всеки един член на партията. Такива като мен аз познавам много - хора с демократично мислене и европейски аспирации. Хора, които искат БСП да прилича на Лейбъристката партия, или на ГСДП, или на Parti Socialiste, а не такива, за които "Наша Россия" е еталон за партийно строителство.

Вярвам, че за много от нас беше допустимо да простим много и да направим много компромиси в името на това България да стане член на Европейския съюз и да извърши най-големия доброволен и позитивен обрат в геополитическата си ориентация от времето на Княз Борис-Михаил І до наши дни.

Всичко това се случи и от близо две години България е пълноправен член на най-развитата икономическа и политическа общност в света. Това събитие обаче подейства доста демотивиращо на партийните и държавните лидери, които решиха, че веднъж свършили работата, могат да отпуснат колана и да си качат краката на масата. Разбира се тая тактика много бързо беше развенчана от европейските институции, които незабавно ни показаха, че тоя номер няма да мине и че никой в България не бива да си прави илюзии, че тежкото е минало и оттук нататък можем да продължим да действаме по добре отъпканите (малко кални) навици.

Реакцията на българските политици и разбира се най-вече на българските управляващи е много притеснителна обаче. Те решиха, че е най-лесно и най-правилно от тяхна гледна точка да обвинят Европейската Комисия (ЕК) и всеки друг позволил си да ги критикува в двойни стандарти. Това ми напомня малко на обвиненията в предателство към всеки, дръзнал да изрази собственото си (различно от това на партийното ръководство) мнение в рамките на БСП. Е да, ама тоя прийом не върви в една демократична държава и в една демократична над-национална структура като Европейския съюз.

Едва ли има и 50'000 отчаяни и заблудени българи, които да смятат, че правителството ни е много добро и полага всички усилия за прогреса на България, а ЕК прилага двойни стандарти. С подобни изказвания обаче и с мъжкарско перчене пред Майкъл Лий (несъмнено политик и държавен служител с огромен опит, който може да сложи нашите печенеги в малкия си джоб - както го и стори впрочем) българските управляващи извършват един друг, неимоверно по-голям грях, който ще носи негативи на България дълги години след 2008 и дълго след като спрените пари и другите проблеми бъдат забравени.

А това е, че сегашното правителство ефективно проваля европейското членство на България и слага на страната ни етикет, който дълго ще вреди на репутацията ни, на привлекателността ни за инвестиции, на международното ни влияние и на марката "България" като цяло.

Освен това, проблемите, на които ставаме център, засилват евро-скептицизма, дават доводи на противниците на разширяването и въобще ефективно забавят процеса на евроинтеграция. И вместо България успешно да се впише в този процес и да се превърне от обект в субект - тоест от такъв, на който му казват какво да прави; в такъв, който вдъхновява другите да следват примера му; ние усилено действаме да го подкопаем и провалим. За години напред и не само за нашата държава.

И като млад европейски социалист това вече е нещо, с което аз не мога да направя компромис.

Висшите кръгове и на БСП, и на НДСВ, и на ДПС чудесно осъзнават нещата, за които говоря. Те не са глупави хора. Но удобно са заели позицията, на която е озаглавена тази публикация - "След нас и потоп". Едно много просто изречение с голям смисъл. Няма значение какво се случва след нас, важното е още малко да сме добре.

Това е лайтмотивът на 47 Конгрес, това е лайтмотивът и на правителството в края на 2008г.

Илюстрация: Сайтът на ФАБ

Пристрастно #2

Вторият брой на видеоблога за дискусии "Пристрастно" вече е онлайн!

Започва да ни става навик да се събираме с Комитата и Радан и най-важното е, че го правим с удоволствие.

Темите, които коментираме този път са - изказванията на Петър Димитров, опозицията срещу втората джамия в София (моята любима тема), "гейподобният" портрет на Левски (друга любима тема) и разбира се... гъшият дроб! :)

09 декември, 2008

Защото сме толерантни?

Вероятно вече прекалявам с манипулациите на заглавието на фундаменталния труд на Сергей Станишев, но национална гордост от традиционната българска толерантност ми напомня точно на 5-дневния памфлет по отношение на това колко се разминават заявените ценности и реалното поведение.

Как иначе да коментирам факта, че групата във Фейсбук, озаглавена "Аз съм против построяването на 5-етажна джамия в София" е събрала около 3'500 членове само за няколко дни? (Вероятно докато завърша и публикувам този текст ще са станали повече)

Не искам да заемам позицията на морален стожер, нито да заповядвам на някого как трябва да мисли, само искам да кажа, че да държиш 1/5 от населението си сегрегирано в далечни села или градски гета и същевременно да се биеш в гърдите, че формално си им дал всички права на граждани не може да бъде толерантност.

Също според мен не може да бъде толерантност да откажеш на една значителна религиозна група правото да си построят храм. Пък ако ще да е на Дарт Вейдър.

А пък цялата паника, с която се подхожда по отношение на джамията на края на града ми напомня за карикатурите на Мохамед в Дания и последвалата реакция от мюсюлманите по целия свят. Тогава много хора им се смееха колко са "цивилизовани", как ли изглеждаме ние сега?

Ако пък си мислете, че "навсякъде е така" спомнете си как изглежда следващият президент на САЩ:

05 декември, 2008

ПриСтрастно

За тези, които не четат блоговете на Комитата и Радан и все още не знаят за тази обща провокация.

По идея на Коцето решихме да си направим собствено "дискусионно студио" или видео блог както пасна по-добре и го нарекохме Пристрастно. На Продуцента е и заслугата за хубавия лозунг на предаването - Никога не е късно да станеш за резил. :)

Амбицията ни е да се събираме всяка седмица и в рамките на 10 минути да правим коментар на актуалните събития от седмицата.

А в блога на Пристрастно вече можете да гледате първия епизод от "предаването".

П.П. : Довечера съм в "Булевард България" на Ре:ТВ от 19.30ч и в ББТ от 22:20. Явно Пристрастно вече се следи от журналистическите хрътки! ;)

03 декември, 2008

Урок по правопис




Знам, че вече не е новина, обаче си пиша с един приятел, който е в САЩ и му разказвах за "Сергей, обади ми се" и трамвая, та отворих снимката да му покажа и съвсем случайно забелязах следното.

Надписът на тортата гласи: "Кучетата си лаят, трамвая си върви". То това вече си го знаем, добре.

Ама може ли и с правописна грешка бре, другари?!

Хайде да не разискваме сега подробно правилата, не че и аз не съм правил грешки обаче не може да си политик, кандидат за лидер на левицата (Киро Добрев) и да подариш на министър-председателя торта с надпис с грешка.

Къде е грешката ли? "Трамваят" трябва да е членуван с пълен член.

01 декември, 2008

1 Декември

Днес е световният ден, посветен на борбата в вируса на СПИН.

Цял ден се чудя как да почета датата на блога си и сега съвсем случайно открих следното кратко филмче. Мисля, че е доста подходящо за повода.

"Превратаджии от първо лице" от Иван Бакалов

За любителите на най-близката българска история книгата на Иван Бакалов е задължителна.

Научих за пръв път за нея, когато прочетох интервюто с Пенчо Кубадински, публикувано в е-вестник. По същество това интервю заема една глава от книгата.

Според мен гаранция за обективността на книгата е фактът, че в нея са поместени само интервюта. И то подбрани така, че да се видят различните гледни точки.

Това не е книга за тези, които обожават или ненавиждат Тодор Живков. Това е книга за тези, които искат да видят различните гледни точки и сами да си извадят поуките.