Още от неделя се каня да пиша за местните избори. Общо взето всичките ми мисли се въртят около това, че: ние (гражданите, избирателите) изгубихме; купуването на гласове вече има смисъл, и т.н.
Много се изписа за тази нова политическа мода, наречена пазаруване на гласове. Някои (политици) видяха голям прогрес в това, че обществото проявявало нетърпимост към това явление - какъв прогрес е това на мен поне не ми става ясно... В живота обикновено се гледат резултатите, а не добрите намерения...
Може би пък някои проповедници на неолиберализма и свободния пазар, които се надпреварват да предлагат теориите си в интернет пространството, няма да открият нищо притеснително в този феномен - щом има търсене, има и предлагане - да живее "свободният пазар"!
Сложих термина алъж-вериш в заглавието на тази статия, за да ви припомня как започна всичко - отначало ДПС, турците, поробителите ни бяха виновни за всичко. През 2007г. обаче всички пазаруват. Както турското словосъчетание алъш-вериш навлезе в езика ни, така и практиката на купуване на гласове и манипулиране на гласуване с автобуси и пр. излезе от турската политическа практика и си беше съвсем качествено усвоена от българските политически субекти...и то от всички - без разлика от цвят и идеология, от заявки и претенции, Всичките са маскари, казваше ни любимият ни национален герой, когото се опитваме да мразим, пък всъщност трябва да обичаме...
Ще спра дотук, защото не искам да ставам многословен. Няма и нужда - преди няколко дни исках да напиша много точно по тези проблеми, но междувременно намерих два отлични материала, които разглеждат проблема много качествено:
Единият е на Делян Делчев - Размисли и страсти за изборите и гласовете
Другият е на Здравко Бешенджиев, мой приятел и "другар" от БСМ и е публикуван на страницата на организацията - Колко струва един глас? Зависи от магазина, в който го търсиш
Така аз съм много блажен, защото ще ми остане време да си помисля и да напиша по една друга тема, по която имам по-особено и конкретно мнение - а именно задължителното гласуване.
До нови срещи!
Много се изписа за тази нова политическа мода, наречена пазаруване на гласове. Някои (политици) видяха голям прогрес в това, че обществото проявявало нетърпимост към това явление - какъв прогрес е това на мен поне не ми става ясно... В живота обикновено се гледат резултатите, а не добрите намерения...
Може би пък някои проповедници на неолиберализма и свободния пазар, които се надпреварват да предлагат теориите си в интернет пространството, няма да открият нищо притеснително в този феномен - щом има търсене, има и предлагане - да живее "свободният пазар"!
Сложих термина алъж-вериш в заглавието на тази статия, за да ви припомня как започна всичко - отначало ДПС, турците, поробителите ни бяха виновни за всичко. През 2007г. обаче всички пазаруват. Както турското словосъчетание алъш-вериш навлезе в езика ни, така и практиката на купуване на гласове и манипулиране на гласуване с автобуси и пр. излезе от турската политическа практика и си беше съвсем качествено усвоена от българските политически субекти...и то от всички - без разлика от цвят и идеология, от заявки и претенции, Всичките са маскари, казваше ни любимият ни национален герой, когото се опитваме да мразим, пък всъщност трябва да обичаме...
Ще спра дотук, защото не искам да ставам многословен. Няма и нужда - преди няколко дни исках да напиша много точно по тези проблеми, но междувременно намерих два отлични материала, които разглеждат проблема много качествено:
Единият е на Делян Делчев - Размисли и страсти за изборите и гласовете
Другият е на Здравко Бешенджиев, мой приятел и "другар" от БСМ и е публикуван на страницата на организацията - Колко струва един глас? Зависи от магазина, в който го търсиш
Така аз съм много блажен, защото ще ми остане време да си помисля и да напиша по една друга тема, по която имам по-особено и конкретно мнение - а именно задължителното гласуване.
До нови срещи!
А когато твоята партия раздаваше капачки за буркани и предизборни обещания, не рева.
ОтговорИзтриванеИмаше преди евроизборите един пленум на Белмекен - тогава др. Масларова наобеща наедро. Нищо от тези обещания не беше изпълнено.
Така с вашите камъни по вашите глави...
И не се правете на нито лку яли, нито лук мирисали.
От понеделник чети в "Дневник" как твоята партия е фалирала България 3 пъти за 45 години.