22 февруари, 2010

The Wolfman :: „Човекът-вълк”

Официален постер: impawards.com

Режисьор: Джо Джонстън
С: Бенисио дел Торо, Антъни Хопкинс, Емили Блънт, Хюго Уийвинг

Май отдавна не ми се беше случвало искрено да съжаля, че съм дал пари за кино. Не, не – всъщност повече съжалявам, че се подлъгах по ефектен трейлър и гръмки имена в актьорския състав. Все пак някак си все ми се струваше невъзможно да видя Бенисио дел Торо редом до Антъни Хопкинс във филм, който няма никакъв смисъл!

За съжаление обаче „Човекът-вълк” се оказа точно това – доста милиони пръснати за пръснати черва, кръв и други ефекти и твърде малко драма, която да ни задържи в напрежение. Непреодолимо беше желанието да си погледна часовника твърде често.

Жалко, защото закалката на филма никак не е лоша. Викторианска Великобритания, огромно старо имение в провинцията, Лондон и цигани (тази година явно фиксацията ще е върху ромското население по света). Но ако искате да получите истинска атмосфера, по-добре се насочете към „Шерлок Холмс”, отколкото към това творение.

Антъни Хопкинс явно вече е решил да се погрижи за старините си и се е отдал на часпром в каквото му падне и където плащат най-добре. Бенисио дел Торо явно също не иска да рискува „в условията на икономическа криза”, но поне се раздава с всичко, на което е способен. Хюго Уийвинг заслужава отбелязване, защото успява да изиграе инспектора от Скотланд Ярд с почти същата убедителност, с която играеше и Агент Смит в „Матрицата”... и почти по същия начин. Искам да обърна малко внимание на Емили Блънт – тя го заслужава най-малкото поради факта, че успява да докара автентичен британски акцент – единствена от 4-ата изпълняващи основните роли във филма (и двама от които британски перове по сценарий).

За съжаление режисьорът на филма с нищо не успява да ни накара да се страхуваме. Филмът е кървав, прекалено кървав – навсякъде летят крайници, глави, кръв и черва, но това може в най-добрия случай да ни отврати. Винаги има нещо съмнително, когато с ефекти и кръв се компенсира нещо друго липсващо.

Това е. Като цяло „Човекът-вълк” е скучен, постен, прекалено кървав и разочароващ. Не препоръчвам.

Оценка по скалата на ju: 1

19 февруари, 2010

Заветът на Левски в неговите думи

Вчера ви се оплаках от нереалистичната представа, която сме си изградили за Васил Левски, която ни спира да взимаме пример от него. След това обаче се замислих колко малко аз самият следвам неговата основна черта - "не се оплаквай, действай" - и реших, че трябва да направя нещо, за да поправя това.

Най-лесното, което ми дойде, беше да ви представя ценностите на Апостола, в неговите собствени думи.

И ако искате да благодарите на някой, най-добре ще е да го направите на Светла от Favit, чиято реално е заслугата за тези плакати.











18 февруари, 2010

Похвални усилия

Харесвам Левски. Не харесвам идеализирания, прекалено идеалистичен образ, който историографията ни му е съградила, главно защото този иконен образ ни пречи да взимаме пример от делата му. Смятаме, че е бил прекалено добър. А това далеч не е така, но не смятам да навлизам в тая тема в случая.

Случаят в случая е да ви информирам за една много приятна инициатива на българското издание на списанието на „Националното географско дружество на САЩ”, по-познато като „Нешънъл джиографик”.

Утре (19 февруари) на всеки половин час списанието ще пуска в туитър канала си по малко информация за пътя и делото на Васил Левски, използвайки хаштага #PSNA. Молбата на авторите на списанието е всички, които следят канала да ретуитват съобщенията и ако желаят да пускат допълнителна информация (като ползват #PSNA). За най-активните ще има награди (защото бихме ли направили нещо за без награда като Левски...)

Това е. Да обичаме и да взимаме пример от великите си сънародници, за да не остават само лумпени, които да поругават имената им.

Дързост и постоянство!

Оригиналната публикация в сайта на National Geographic България.
Туитър профилът на списанието.

16 февруари, 2010

„Яж, моли се и обичай” от Елизабет Гилбърт

Това е една странна книга. Хем банална, хем необикновена.

След малко ще разкажа защо, но може би в началото би било редно да отдам дължимото на TEDxBG, защото по време на събитието видях за пръв път Елизабет Гилбърт, ето в това видео:



„Яж, моли се и обичай” е странна книга. Тя е хем обикновена, написана на човешки език и по човешки начин, хем е специална и малко плашеща. Темата е безкрайно изтъркана и бозава – авторката и героиня на книгата (да, това е мемоар – може би това е най-плашещата част от всичко) преживява изключително тежък период в живота си след драматичен развод и тръгва на пътешествие, с което цели да се отърси от всичко и да се преоткрие. Пътешествие до Италия, Индия и Индонезия (о-в Бали).

Звучи като началото на бозав американски любовен филм. И даже се чудя как още не са го направили. Истината обаче е, че Елизабет Гилбърт пише с изключителна лекота и от душа. Тя няма нужда от големи думи или много вулгарност и циничност, за да каже най-различни прости истини за живота, до които „обикновените” (кой е обикновен?) хора не успяваме да стигнем. Също така няма нужда да трупа някаква драматичност или да се стреми да звучи като "модерна градска жена".

Освен това разказът ѝ е омагьосващо пътуване през три прекрасни страни – Рим, малък ашрам (манастир) някъде из Индия и разбира се о-в Бали. Голямата заплаха за книгата пак се крие точно в това разделение – на мен например страхотно много ми хареса частта за Италия и донякъде по-малко тези за Индия и Индонезия.

При всички положения обаче съм много доволен, че отделих време да прочета „Яж, моли се и обичай”. С всичката пошлост и показност, която ни обгражда, подобни произведения, и то съвременни, действат много приятно и отпускащо.

15 февруари, 2010

Нови дрехи

"Мимикрията" на блога ми продължава с пълна сила.

Днес се спрях на шаблон, който ми допадна и успешно го приложих в блога си.

Така че сега питам всички читатели - редовни или не, какво мислят за новия облик на "Господин И"?

08 февруари, 2010

Приятни февруарски изненади

Февруари може да е месецът на любовта за презокеанските ни братя, но в България месецът традиционно е посветен на вековната българска традиция за отглеждането на грозде и производството на вино (ако не знаете, виното най-вероятно произхожда от древен Иран, а е пресен в "цивилизацията" през Гърция и България, откъдето са най-старите данни за производство на вино в Европа).

Навярно и по двата повода (на кой ли му пука) от магазин CASAVINO са направили много приятна промоция (не искам да правя реклама, но в крайна сметка като правят нещо хубаво, защо да не го разпръснем?) на традиционни български сортове.

От предложените има няколко, които веднага правят впечатление: Загрей Виница Мавруд 2007, което вече съм ви предлагал (ето тук). 22 лв. бутилката е много повече от най-скъпото вино, което бих препоръчал на когото и да било, но от опит казвам, че това си заслужава. Мерул Резерва Мавруд 2007 също е чудесен представител на сорта и то от същия регион - Пазарджик, който според мен отдавна е задминал Асеновград като най-добрият регион за производство на тази бг легенда. :) (Като почне някой да ми хвали "Асевноградския мавруд" и лошо ми става, честно ви ка'ам. Знам, че беше много добър, но вече не е...)

На половин цена от Загрей при всички случаи си заслужава! Други вина, на които бихме могли да обърнем внимание от списъка са двете предложения от Дамяница с марката Уникато - Ранна мелнишка лоза и Рубин, които са вече на цена около 10 лв. Внимание заслужава и Санта Сара Бин 42 Рубин 2007 въпреки сравнително високата си цена (около 16 лв.)

Ето и пълния списък (още промоции след таблицата):

Мавруд и купажи с Мавруд:




Загрей Бял Мавруд 2008, 0.75 л

7.20

5.86

Спестявате 1.37

Загрей Розе от Мавруд 2008, 0.75 л

5.45

4.41

Спестявате 1.04

Загрей Тиара Мавруд 2007, 0.75 л

8.30

6.72

Спестявате 1.58

Загрей Виница Мавруд 2007, 0.75 л

27.15

21.99

Спестявате 5.16

Мерул Резерва Мавруд 2007, 0.75 л

15.98

10.65

Спестявате 5.33

Мерул Резерва Селекшън Мавруд, Мерло и Каберне совиньон 2007, 0.75 л

15.98

10.65

Спестявате 5.33

Телиш Т Мавруд и Мерло 2007, 0.75 л

8.69

7.04

Спестявате 1.65

Широка мелнишка лоза:




Мелнишко вино от Хърсово на Дамяница - Широка мелнишка лоза 2006, 0.75 л

8.48

6.87

Спестявате 1.61

Ранна мелнишка лоза и купажи с Ранна мелнишка лоза:




Уникато Мелник - Ранна мелнишка лоза 2006, 0.75л

12.30

9.96

Спестявате 2.34

Комплект Вила Любимец Мелник - Ранна мелнишка лоза и Мелнишки Рубин 2008, 0.75 л
+ ПОДАРЪК +359 Мавруд 2007, 0.75 л

23.22

12.60

Спестявате 10.62

Комплект Вила Любимец Мелник - Ранна мелнишка лоза и Мелнишки Рубин 2008, 0.75 л
+
ПОДАРЪК +359 Метафора бяло 2008, 0.75 л

23.22

12.60

Спестявате 10.62

Рубин и купажи с Рубин:




Уникато Рубин 2007, 0.75 л

12.30

9.96

Спестявате 2.34

Санта Сара Бин 42 Рубин 2007, 0.75 л

19.90

16.12

Спестявате 3.78

Нимбус Рубин и Мерло 2008, 0.75 л

15.60

12.64

Спестявате 2.96

Гъмза:




Комплект 2 бутилки Котта 299 Гъмза 2007, 0.75 л

13.80

6.90

Спестявате 6.90

Мавруд и Рубин:




Но Нейм Асеновград Мавруд и Рубин 2007, 3 л бег-ин-бокс

12.60

9.95

Спестявате 2.65


Бързам да пусна този блог-пост, защото днес получих още едно писмо от Касавино за специална промоция, посветена на "седмицата на любовта и виното", за няколко чужди вина, намалени на 50%:

Както изглежда има по нещо за всеки вкус, комбинация от Стар и Нов свят, различни региони и типажи, но не смея нищо да ви препоръчвам, тъй като не съм опитвал нито едно от предложенията. Време е да скъсаме с каръка, както се казва... :)

Нова Зеландия:




Наутилус Совиньон блан Малборо 2007, 0.75 л

28.50

14.00

Спестявате 14.50

Франция, Прованс:




Ле Домание Розе 2008, 0.75 л

22.97

15.00

Спестявате 7.97

Франция, Бордо:




Шато Аусиер AOC Корбие 2007, 0.75 л

31.72

16.00

Спестявате 15.72

Чили:




Каса Лапостол Кюве Александър Мерло 2005, 0.75 л

42.70

25.00

Спестявате 17.70

Италия, Тоскана:




Кастело ди Ама Кианти Класико 2005, 0.75 л

58.00

30.00

Спестявате 28.00

The Fourth Kind

Официален плакат: impawards.com

Бих искал да започна с предупреждение, че хората, които все още не са гледали филма и смятат да го правят, е по-добре да оставят четенето на това ревю за след това. Предупредени сте!

На непредубедения ум "Четвъртият вид" сигурно ще се стори много впечатляващ филм. Всички обичаме страшните истории за извънземни и отвличания (лично аз бях луд по сериала "Досиетата Х" и за нищо на света не пропусках епизод, когато филмът се излъчваше по българската телевизия). Комбинацията с 'based on actual events' - тоест "по истинска история" ни кара истински да настръхнем и да се оглеждаме на път за вкъщи от киното.

От Cloverfield насам продуцентите и режисьорите откачиха по това да залагат малки клопки във филмите, комбинирани със 'следи' в реалния живот, сякаш филмите са истина. И трябва да признаем, че тия похвати работят добре. Но все пак е хубаво или да оставиш зрителите си с ясното усещане, че това, което са гледали не е съвсем истинско... или когато им кажеш, че е истина - наистина да е такава.

"Четвъртият вид" залага на втория вариант, но много проста проверка в Уикипедия ни разкрива, че целият сюжет е художествена измислица.

Истинските достойнства на филма се крият в това, че той наистина е страшен. И не по онзи гаден и извратен начин на Saw или подобен филм, който най-просто се описва като "Не знам откъде ще изскочи убиецът", а по истинския вдървяващ страх от неизвестното.

Но за да изпитате това е задължително да не знаете, че целият сюжет е скалъпен и препоръчително да гледате филма на кино.

Интересен факт: Добре, че имам навика да чета ревюта в сайта на Роджър Ебърт - оказва се, че макар действието във филма да се развива в Номе (или Ноум), Аляска, всъщност по-голямата му част е снимана в... България. Супер. :)

05 февруари, 2010

„Десните” най-накрая се държат като десни

Снимка и био на г-жа Манева: страница на "Синята коалиция"

Най-после кавичките падат! Знаете много дълго време винаги ограждах „десни” и „леви” в кавички, когато говорех за българските партии – ДСБ, СДС и ГЕРБ от една страна и БСП от друга. Разбира се т.нар. „Левица” (която се държа като ултра-либерална десница, когато беше на власт) ще си носи кавичките като трънен венец чак до Голготата си (от която дай Боже няма да последва прераждане или поне не в този номенклатурен псевдо-ляв вариант!)

С поведението си обаче десните най-накрая заслужиха грозните запетаи, които ги ограждаха толкова дълго да паднат – поне в моите очи. Повод ми дава декларация на ПП „Зелените” (това вече е от езикова норма!), с която „еколозите” (това пък е намигане към творческия потенциал на бг журналистика) искат оставката на зам.-министъра на околната среда Евдокия Манева (бивш министър в кабинета на г-н Иван Костов) и едно от популярните лица на ДСБ. Мотивите:

„Основният защитник на либерализирането на режима за ГМО и интересите на мултинационалните компании е заместник-министърът на околната среда Евдокия Манева, като на обществото се предоставя невярна информация за истинските мотиви за промяна в националното законодателство.”

По информация на в-к „Дневник”.

Признавам, че не съм много запознат със случая и допускам да се предоверявам на позицията на „Зелените”. Но от друга страна имам достатъчно доверие на представителите на тази партия.

Основното в случая е, че десните политически формации най-накрая започват смело да се държат като такива – лобират за и защитават корпоративни интереси и поне го правят на едро – „Монсанто” не е „Биндер”, нали...?

Изводът? Никога не вярвайте безрезервно на един лидер или партия.

03 февруари, 2010

Иновативна реклама

Моля маркетолозите да си водят бележки! Както се казва - какво като си учил години тия работи, някои могат да ти скрият шапката за 15 минути.

Получаваш смс от непознат номер (запазен е оригиналният правопис):

Du6ko zdravei ! Iskam da te pokanj na otpuska6t massag. Mersi !


Ти си:
  • Преуспяващ бизнесмен
  • Мъж на средна възраст, който все още има своите нужди
  • Горд 'притежател' на няколко интимни приятелки.
Дали пък няма да провериш "коя беше тая"...

Както се казва Сет Годин репи да яде.

01 февруари, 2010

Il Divo


Благодарение на Ники Павлов „Черната станция” попаднах на филма на Паоло Сорентино Il Divo (в превод „Великолепния”?), посветен на италианския политик Джулио Андреоти.

Нищо ли не ви говори? Ако трябва да ви го опиша, може би ще го сравня с приятеля на нашия възлюбен министър-председател – Силвио Берлускони. И после ще направя уговорката, че да обясняваш Андреоти с Берлускони е като да обясняваш какво е неаполитанска маргарита с аналога ѝ, който сервират в „Дон Домат” на Веслец. Не че им е лоша пицата, ама нали...

Странен филм е това. Трябваше да си дам малко време да го обмисля докато стигна накрая до заключението, че всъщност е брилянтен. Хуморът на Сорентино е изключително тънък и върви много леко покрай цялата нишка от пошлост, подлост, корумпираност, и мачкаща безкомпромисност, с която режисьорът описва италианската политика. На фона на всичко това вървят доста сцени, ала Тарантино (цитирам Ники Павлов), но без плоската и тъпа бруталност на въпросния (съжалявам, така и не станах фьен).

Играта на Тони Сервильо е просто великолепна, признавам, че идея нямам какво е представлявал истинският Андреоти (достатъчно млад съм да не го помня...другите да му мислят), но образът, който изгражда е много достоверен, макар и странен за подобна фигура (прегърбен, напълно лишен от емоция, големи рогови рамки на голяма глава, пречупени от очилата уши – гротеска!).

Олигофреничният външен вид обаче е в противоречие (и така подчертава) огромния интелект и хитрост на Андреоти. Едно от най-красивите и забавни неща във филма са лафовете, които идват изненадващо и ни оставят превити на две от смях. Любимият ми е още в началото, когато Андреоти разговаря със свещеника си в безименна римска църква. Отчето го сравнява с друг политик, който ходи на църква, но се моли на Бог, за разлика от Андреоти, който разговаря със свещениците, на което главният герой отвръща „Свещениците гласуват, Господ – не.

Ако се опитате внимателно да следите хронологичната нишка на събитията най-вероятно ще се разочаровате. Споменават се толкова много имена и събития, че дори за италианец, добре запознат с периода най-вероятно ще е трудно да проследи действието. Но явно не това идеята. Идеята е просто да видим огромния манипулаторски и интригантски потенциал на синьор Андреоти. И да го харесаме. Наистина, ако приемем, че добрите филми ни провокират, то този е много добър. Андреоти е толкова смирен и симпатично луд, че е много трудно да не ти хареса. И все пак човекът е безскрупулен манипулатор и (навярно) повече мафиот отколкото държавник. Но разбира се това не му пречи и днес, на 90-и-няколко, да е пожизнен сенатор в Италианския парламент...

Бонус: Тони Сервильо като Джулио Андреоти (ляво) и Джулио Андреоти като... Джулио Андреоти:
Снимките: от тук