30 септември, 2007

За учителските стачки

Съвсем кратък коментар от моя страна за учителските стачки.

Много хора се изредиха (и продължават) да ни обясняват, че за да се повишат заплатите на учителите първо трябвало да се увеличи качеството на преподаваното образование.

Интересното е, че тези хора уж са хора с икономическо мислене, които сами би трябвало да се досетят, че за да "жънеш" първо трябва да "посееш". Да искаш високо качество без първо да имаш справедливо заплащане в сектора е все едно да искаш да печелиш от една фирма преди да си инвестирал в нея. Е, не става!

Как след 18 години мизерия очакваме да има добри учители, които да предоставят добро образование на децата на България също не става ясно. Може ли един нормален човек без да краде и държейки се почтено да оцелява в София с 350лв.?

26 септември, 2007

Фанатизмът в днешна България

В блога си Иван Бедров днес е захапал много здраво неонацистите/скинарите - ето тук и тук. Чест му прави.

Лично аз съм заклет анти-нацист, фашист и расист. Според мен няма по-глупави и човеконенавистни идеологии от тези. И безполезни.

Но пък от друга страна съм склонен да проявя известно разбиране тези млади момчета и момичета, които са се подали на изкушението да търсят вината за всички проблеми в някой извън нас. И да търсят чудодейни и сурови решения на проблемите си.

В България днес на мода е фанатизмът. Левият фанатизъм тип "едно време всичко беше чудесно, аз съм за съветска власт" или десният фанатизъм тип "долу комунистите, долу държавата, да приватизираме всичко и шъ съ опраим" или най-опасният от всички видове фанатизъм - крайно-десният.

На България днес й е нужно едно спокойно и постепенно развитие, което да може да осигури успешното изграждане устоите на съвременната ни държава - Втората република.
Знам че звучи цинично на фона на мизерията и проблемите, с които се сблъсква ежедневно обикновеният българин, но за съжаление няма магически формули за коренното преобразяване на едно икономически и социално изостанало общество в добре смазана стопанска и политическа машина.

Минаха 18 години - колкото и да ни убеждават някои, те не са достатъчни - трябва ни още време, но аз смятам, че сме на прав път!

Казвал съм и преди - сега е времето да направим своя избор. Дали искаме да се развиваме като неолиберална държава където икономическата ефективност и търговския интерес взимат превес над обществения или искаме да градим солидарно общество, основано на вярата, че никой не бива да бъде изхвърлян зад борда и че всеки може да се справи и да успее, ако му бъде подадена ръка.

Това е рационален избор, който не е основан на фанатизма, но е и съществен такъв, който ще определи каква ще бъде България занапред.

24 септември, 2007

Доктрината на шока

Едно интересно филмче, което намерих благодарение на един от любимите си блогове FR Passport.

Оставям го без коментар:

Още за образованието (и Италианския лицей)

В блогосферата много сериозно се завъртя въпросът за състоянието на Италианския лицей и характера му на учебно заведение, в което учат децата на политическия и стопанския "елит" на нацията.

Понеже не можах да проследя целия материал по въпроса, прочетох мнението на Комитата по въпроса за лицея. И от него искам да направя няколко генерални заключения:
  • Присъединявам се към призива на Комитата "ВСИЧКО НА СВЕТЛО". Начинът на подбор на учениците, възможност за самоуправление на същите тези ученици и т.н.
  • Прекратяване практиката на частните уроци - само наивните си мислят, че "надарените, но бедни деца", ако много учат имат възможност да попаднат в добро училище/университет. По "някакви" изчисления в системата на частните уроци се завъртат около 1 млрд. лева - горе-долу колкото държавата дава за образование като цяло. Ако тези пари се инвестираха целенасочено от държавата нещата щяха да седят образованието ни щеше да има много по-голям успех. Но цялата система е изградена така, че успехът в даден изпит да зависи от частните уроци и зазубрянето, а не от мисленето.
  • Което ме довежда и до третата ми точка: "реформата" в образованието трябва да мине през промяна на основния характер на учебния процес - трябва да учим младите хора КАК да мислят, а не КАКВО да мислят.
Коментари?

Европейците са рационални - работят по-умно, а не повече

Георги Ангелов пак се опитва да ни убеждава, че всички злини и проблеми на българската икономика идват от мистичната формула "високи данъци".

Всъщност ми харесва сравнението, което използва: ЕС с/у САЩ. Преди няколко месеца същото списание "Икономистът" беше публикувало една много хубава графика, в която се онагледяваше, че за час работа няколко европейски страни произвеждат повече отколкото прехвалената американска икономика. И, забележете, между тези изпреварващи беше дори "болният човек на Европа" Франция! Много съжалявам само, че вече няма как да намеря графиката и да я приложа като доказателство...

Така че прав е г-н Ангелов, че европейците са рационални - работят по-умно, а не повече.

Освен това да гледаш само икономическите показатели и да вадиш изводи на тяхна основа е присъщо на икономически анализатор, но не може да се превръща в основоположно правило за политически напътствия (каквито са призивите за намаляване на осигурителната тежест). Общественият живот е обвързан и с много други фактори като образованието на населението, здравето, сигурността/престъпността и цялостният стандарт на живот.

20 септември, 2007

Махнете колите от тротоарите!

Моя статия, публикувана днес на страницата на БСМ във в-к ДУМА.

Наближават местните избори. Винаги съм имал големи претенции за гражданската си култура и за способността си да правя добър избор, когато става въпрос за гласуване. В следващите редове искам да ви дам един пример как бих направил избора си за листа с общински съветници, за която да гласувам на предстоящите избори.

Освен примерен гражданин, аз съм и един от онези софиянци, които всеки ден се возят на колите си. Това не означава обаче, че съм един от онези шофьори, които паркират където и както им падне, без да ги интересува съдбата на бедните пешеходци, на които им се налага да се впуснат в лабиринта от препятствия по тротоарите. Много пъти ми се е случвало да търся място дълго време или да паркирам много далеч от целта си, само и само да не се хвърля върху тротоара в стил "долнопробен американски екшън".

За сметка на това винаги се изумявам на наглостта на тези, които спират колите си на 2 см от стената или които качват колата си само с предните гуми и блокират свободното преминаване. И докато аз съм млад човек, все още пъргав и мога да си позволя да се вра около (или понякога над) колите, не знам как се оправят хората, които се движат по-трудно...

Така че тази година, когато правя избора си за общински съветници, аз ще търся някой, който ще предложи решение на този проблем. А то никак не е сложно - просто трябва да се реши така, както е направено в целия "цивилизован Запад", към който се стремим - никакво паркиране върху тротоара!

Вече чувам вопъла на шофьорите: "Ама там има паркинги за всички!". Да, добре! Ще дам един пример. В Лондон един час паркинг струва около... 50 лв.! Дори с "космическите" си заплати (още една голяма заблуда) не много хора могат да си го позволят. Отделно има такса за тези, които карат в центъра на града (над 15 лв. дневно).

Понякога се изумявам на парадокса, който цари в България - "всички" да се оплакваме и да сме против комунизма, а в същото време всички да се държим като комунисти. Смятаме, че държавата (в случая общината) е длъжна да ни направи улици, паркинги, гаражи, без ние да плащаме за каквото и да е.

С това не искам да защитавам кмета - нито сегашния, нито предишните. Общината наистина може да направи много за това движението по улиците да се нормализира. Моите предложения - такса "задръстване" (по примера на Лондон, но и на Стокхолм), разширяване "синята зона" - никъде го няма този "феномен" да отидеш на работа сутрин в 9 и колата ти да виси "зарязана" на улицата 8 часа, без за това да се плати и една стотинка. В крайна сметка, ако не ти трябва през деня и ако работиш в центъра, където паркирането е трудно, има и градски транспорт. Знам, че той никак не е перфектен, но все пак няма как да се справим със задръстванията, ако не създадем пречки за хората да си ползват колите и не ги насърчим да използват повече градския транспорт - както е в Париж например.

19 септември, 2007

Наистина ли мислим, че това е начинът?

Мислех си, че съм привикнал на всякакви видове "зрели" политически идеи за излизане от различните видове "кризи", в които България е изпаднала (реално или не).

Докато не прочетох идеите на dzver за реформи в сферата на образованието. Същият блогър и друг път е коментирал мои постове на стария ми блог и съм запознат с убежденията му. Но честно казано смелото твърдение "цялата образователна система трябва да се приватизира" ми дойде в повече.

Не ми е трудно да си дам сметка защо толкова много българи нямат и капка вяра в способността на държавата да създава и организира ефективно услуги за гражданите си. Само че се питам дават ли си сметка същите тези българи, че държавата не е някаква мистична структура оставена ни в наследство от онова древно племе, наречено "комунистите", ами сме всички ние: аз, dzver, Сергей, Жан и т.н., които работим, произвеждаме, решаваме как да организираме и изпълняваме. И ако образованието не работи добре, то "приватизацията" не е някаква магическа пръчица, която ще реши всички проблеми, които съществуват. Напротив, в определени сфери като образование и здравеопазване държавата не може да не участва - иначе се получават много по-груби изкривявания. Апропо, точно в случаите, в които вярвахме, че приватизацията ще реши проблемите ни, тя ни провали най-сериозно - говоря за милиардите левове държавно имущество, които буквално бяха разграбени за "жълти стотинки".

Разбира се тук всичко опира до въпроса кого поставяме на първо място - гражданите или фирмите? Ако са фирмите - да, съгласен съм. Образованието би било много по-ефективно погледнато чисто икономически, ако се управляваше като икономическо предприятие. Само че аз лично поставям на първо място интереса на гражданите. И този интерес косвено служи и на фирмите - образованието е инвестиция в най-ценния ресурс, който една държава, която и да е, притежава - хората.

Без образование, чиито достъп се обуславя от качествата и способностите на дадено лице, а не от материалния му статус и семейния произход, България никога не би могла да създаде стабилна и модерна икономика, способна да предоставя висок жизнен стандарт.

Икономиката на ХХІ век няма да се характеризира с тежките индустрии и производството, а със знанието като основен ресурс. Ако искаме да сме подготвени за този тип икономика не можем да си позволим да пуснем юздите отвсякъде и да очакваме, че "пазарът ще реши всичко" от само себе си...някога.

Резултатът от подобни неолиберални "експерименти" може да бъде видян в страните от Латинска Америка, където 5% от населението живее много добре на фона на останалите 95%, които съществуват в абсолютна мизерия. Т.нар. "комунизъм", които аз предпочитам да наричам "тоталиратен социализъм" - по това, което всъщност е бил, може да е нанесъл много вреди на общественото, политическото и икономическото развитие на България, но поне е подсигурил, че подобно нещо не се е случило - тоест в България не съществува огромно разслоение между социалните групи.

Всъщност подобно стратификиране започва да се наблюдава в последните години и в то в някои случаи започва да дава своите (негативни) резултати. Като пример мога да посоча "циганския бунт" в Красна поляна.

Гаф!

Вчера слушах интервю на Петър Волгин с кандидата за кмет на ДСБ и СДС Мартин Заимов по БНР.

Чудно ми е защо никой от т.нар. "десни" не е скочил досега да каже нещо за "дисидентското" минало на кандидата им - от това, което съм чел за него досега знам, че е ползвал от почти всички преимущества, които Партията с голямо "П" е осигурявала на верните си хора. Но не за това иде реч тук...

Вчера бях направо изумен, когато г-н Заимов, говорейки за НДСВ, нарече г-н Симеон Сакскобурготски "Негово Величество". И не бях само аз стъписан, защото г-н Волгин почти се запъна като го чу и го попита, за да се увери, че не е разбрал грешно.

Отговорът на Мартин Заумов беше, че не признава референдума от 15 септември 1946г. за легитимен. А на коментара на Петър Волгин, че в "правния мир никой не оспорва този акт (референдума)" г-н Заимов отвърна, че той не отричал Конституцията на България.

Бих искал да попитам г-н Заимов, а и всички негови симпатизанти, как точно един човек се кандидатира за кмет, когато отрича самата същност на общността, в която живее - а именно Републиката? Референдумът от '46 е исторически и правен факт, който определя развитието на България и я нарежда сред най-напредничавите държави в Европа - независимо от случващото се след това (тоталитаризма, национализацията на икономиката и т.н.)

И може ли изобщо Симеон Сакскобурготски да бъде наричан "Величество" от когото и да било, при положение, че той самият призна републиканската форма на управление на България, заклевайки се да бъде Министър-председател по Конституцията на Републиката?

Когато един човек се кандидатира за кмет, не може с първата си широка медийна изява да отрече същността на системата, в която се бори за подкрепа.

Какво означава "не приемам референдума за легитимен"? Означава ли, че г-н Заимов не приема правото на българските граждани да излъчват управниците си в местната власт? И на каква основа тогава иска подкрепата им?

Какво означава "аз не отричам Конституцията"? Член І от Конституцията гласи, че България е Република с парламентарна форма на управление.

И въобще това са прекалено големи "гафове" за едно толкова кратко и "незначително" интервю и за мен са сериозно основание да се поиска от г-н Заимов да се оттегли от кметската надпревара.

Снимката, използвана тук е от личния блог на Мартин Заимов.

17 септември, 2007

Толкова ли е зле колкото твърдят всички?

Днес прочетох едно интересно мнение. Самият аз много пъти съм писал по темата "колко черногледи са българите и имат ли наистина основание да са?" (в стария си блог). Отговорът на този въпрос лично за мен винаги е бил "не", а причината да сме толкова черногледи като нация винаги съм намирал в липсата на база за сравнение - лично мое наблюдение е, че мнозинството българи, които живеят в чужбина известно време са доста разочаровани и имат доста по-добро мнение за родината си от хората, които са останали да живеят в нея. Пак повтарям, че не става въпрос за социологическо проучване, а за лични наблюдения - а съм живял в Англия 3 години, познавам хора, които живеят и на други места...

Да, съгласен съм с гореспоменатия г-н блогър, но не разбирам защо назовава постоянното оплакване от България "социалистическо мрънкане"? При положение, че обикновено тези, които се оплакват най-много обвиняват някаква тъмня световна конспирация, наречена "комунистите" за всичкото зло, сполетяло България през последното хилядолетие...въртеше се едно филмче на някакво малоумно момиче по темата в интернет пространството наскоро (ако не сте го гледали, спокойно - не сте пропуснали нищо).

Не, по-сериозно. Вечно оплакващите са в целия край на политическия спектър. Искам да ви разкажа един конкретен случай обаче - преди 10-ина дни бях на летен лагер, организиран от БСМ. Там се запознах с един обикновен, но много интересен човек на име Краси. Краси е от едно ямболско село, на което дори не запомних името (за мое съжаление и срам). Краси обработва земя и с това си изкарва прехраната. Човек, тотално потопен в ежедневните проблеми и трудности на един достатъчно труден поминък и без допълнителните усложнения, създадени от неработещи институции, банки, които се правят луд за кредит (от който имаш болезнена нужда). Интересното в Краси беше това, че той не се оплакваше и не мърмореше колко зле е положението в България. Дори не правеше сравнения колко хубаво е било "едно време" (не беше възрастен, но не беше и прекалено млад, за да не си спомня). Единственият му коментар за собственото му положение беше: "Аз гладен никога няма да остана, но ако вдигнат малко стандарта ще мога да завъртя малко повече пари в земята".

Тогава разбрах, че има смисъл човек да се надява на по-добро бъдеще. Всъщност дадох си сметка, че средностатистическия българин може би вече не се занимава с това да мрънка колко е лошо положението по блогове и на маса, ами може би се грижи за това как да се развива и как да става по-ефективен и по-добре работещ. Независимо дали живее в София или в някое малко и отдалечено село. И все пак често-повтаряната приказка "София не е България" трябва да означава нещо...

16 септември, 2007

"1984"

Чета този любим мой роман за 3-и път. Не знам дали фактът, че съм роден точно през тази година има нещо общо с интереса ми към произведението на Оруел. По-скоро не.

Но от друга страна фактът, че Оруел е бил социалист (препратката е на английски) и то по време, когато това се е разбирало като революционер, който иска да построи нов обществен строй (социализъм) и е написал подобна книга сам по себе си е доста интригуващ.

Честно казано винаги, когато чета коментари за "1984" се изумявам от това колко малко хора разбират книгата по същество и колко много я използват само за това да правят сравнения със тоталитарния социализъм, наложен в България между '46-'89. И понеже ми се иска да си вярвам, че не съм арогантен ще кажа, че не бих имал нищо против хора, които правят подобно нещо, защото не могат да "вникнат" в книгата, но в случая съм твърдо против, защото подобни твърдения идват, за да се нагодят към дадено политическо виждане или идея - а именно, че българският социализм (помнете, говоря за държавното устройство '46-'89, а не за полит. движение като цяло) е много лош, че е чудовищен, че няма нищо добро в него и т.н.

Трябва да признаем, че "1984" не е лесна за четене книга. Лично аз на първи и втори прочит имах чувството, че чета съвсем различни произведения. Просто изводите, които си извадих бяха напълно различни. Затова обичам да характеризирам "1984" като многопластов роман - на първо четене човек се взира в централните постулати: "ВОЙНАТА Е МИР; СВОБОДАТА Е РОБСТВО; НЕВЕЖЕСТВОТО Е СИЛА". Но си спомням, че когато я четох за втори път и вече бях разкрил най-горния пласт, много по-силно впечатление ми направиха разсъжденията за това, как системата се възприема почти като жив организъм, който си е изградил способността да се репродуцира и да осигурява оцеляването си. Разбира се това е невъзможно дори в най-"студените" човешки общества по простата причина, че нито един човек и съответно общество не може да бъде толкова жестоко и безчувствено.

Всъщност знаем, че Оруел е бил провокиран да напише книгата от действията на Сталин в СССР. Само че дори Сталинова Русия не може да се сравни с Океания от "1984" - в това е и големият гений на автора, че е използвал реалния случай, за да развие, благодарение на фантазията си, една цялостна анти-утопия и критика на тоталитаризма.

Само че, ако човек си направи труда да прочете внимателно книгата ще види, че самият автор се отказва от твърдението, че Океания и "1984" има нещо общо с автентичния социализъм. Вижте "Книгата на Голдщай" в Част ІІ.

В действителност в книгата има много неща, които биха могли да се използват и за някои днешни високо-развити демокрации. Примерно при мен винаги е много очевиден паралелът при описанието на това как войната се използва за унищожаване на ресурси, които иначе биха могли да се ползват за повдигане жизненото и културното равнище на населението - така се избягва заплахата от това хората да станат по-разумни и независими и съответно да премахнат олигархичната власт на малцина. В този си смисъл Океания много ми прилича на САЩ - помислете какъв е бюджетът на Щатите за "отбрана" (равен на сборуваните бюджети на следващите няколко първенци в класацията - Китай, Русия и Франция!) и за какво биха могли да бъдат ползвани тези пари - образование, здравеопазване и др.

По-горе споменах, че бях много впечатлен от разсъжденията за устойчивостта на системите. Според мен те важат за почти всички днешни политически системи - разбира се с някои условия. В повечето страни политическите системи са така изградени, че да подсигуряват възпроизводството и устойчивостта си. Разбира се не можем да кажем, че това е абсолютно лошо - в крайна сметка така се гарантира политическата стабилност, която е централна за просперитета на което и да е общество. Но от друга страна доколко това е демократично? И доколко позволява актуализация и достъп на политическите идеи в управлението на обществото? И дали в тези въпроси не може да се търси отказът на обикновения гражданин от участие в политиката, тип "Всичките са маскари..."?

Това са няколко въпроса, по които си заслужава човек да помисли... :)

Блудният син се завърна!

Май още ще ви занимавам с моите блогърски проблеми...

След като изчаках някъде около седмица и реших да направя този блог оригиналното ми творение се завърна от небитието - ето го.

Няма значение - статиите, които бях писал от юни насам все пак липсват... и явно няма да се върнат. Единственият начин да ги съживя е да ги изкопирам от фейсбук профила си, където се публикуваха автоматично (да живей RSS!)

Господин И вер.2 е вече факт и така ще бъде и занапред. Само дано повече не ми се случват такива аварии, ТОЧНО когато съм решил да блогвам. :)

Местя се!

Здравейте от новия ми блог. Ако някой досега е следил писанията ми (макар и да не бяха особено чести) знае, че предишния се поддържаше на gospodin_I.bloghub.org

По едно време обаче материалите, които бях писал в продължение на повече от 2 месеца просто се изпариха, скоро след това блогът ми просто изчезна, с което тотално ме убеди, че е време за смяна на обстановката. Та ето ме тук! Все пак се надявам, че старият Господин И ще изплува от виртуалното небитие в някакъв момент и ще мога да си възстановя всички материали, които съм изписал за около 2 години откакво блогът ми съществуваше.

Съжалявам само за това, че докато блогът ми не работеше ме бяха "напушили" доста размисли (и страсти), които просто не можах да споделя с вас (не знам дали щяха да ви интересуват така или иначе, но все пак имам нещо, за което да съжалявам :) ).