29 април, 2009

Change has come to America!


Днес се навършват 100 дни от встъпването в длъжност на 44 американски президент - Барак Обама. След като отминаха изборите с голямото шоу и вълнение около тях постепенно спрях да следя толкова отблизо американската политика и почти не съм писал в подкрепа на Обама оттогава. Смятам, че това е естествено - и за гражданите, и за медиите е нормално да възприемат дадена позиция по време на избори и да я отстояват докрай. След това обаче за всички е по-добре да са критични, да следят отблизо работата на тези, на които са заложили и първи да сигнализират, когато нещата на вървят по правия път.

Ще се отклоня съвсем за малко да уточня, че прекалено много хора в ръководството на БСП не разбират точно това - че изказването на критична, различаваща се от общата наложена, позиция не те прави "враг с партиен билет", но това е съвсем друга тема, по която съм запланувал да пиша отдавна.

Първите сто дни на Барак Обама могат да ни служат за пример по много теми. Че политиката навсякъде е мръсна игра, изпълнена с тайни ръкостискания и претегляне на всички дадености на конюнктурата (назначаването на Хилари Клинтън и много ключови хора от администрацията на Бил Клинтън), че предизборните обещания много често се ревизират сериозно след изборите (изтеглянето от Ирак) и т.н.

За мен най-важният урок обаче е, че изборите имат смисъл. Политиците имат смисъл. И най-вече лидерите имат смисъл. Често чуваме да се повтаря рефренът, че ако изборите променяха нещо, щяха да бъдат забранени. Простата истина е, че изборите ни служат за това, за което ние си ги пригодим да ни служат.

Ако имаме нужда от избори, които просто да легитимират юридически и (наполовина) морално дадено олигархично управление, то няма проблем да имаме такива избори.

Ако имаме нужда да правим информиран и успешен избор за хората, които да определят насоката ни на развитие и да успешно да преодоляват големите препядствия, които стоят пред обществото ни - можем да си организираме и такива избори.

Гражданите на САЩ успяха да си изберат такъв лидер, който с уменията си, но най-вече със способността си да вдъхне увереност на един поразколебал се народ и да го обедини към обща цел, може да им помогне сами да преминат през големите изпитания на деня. Барак Обама едва ли може собственоръчно да се справи с финансовата криза, да извади икономиката от рецесията, да реформира здравеопазването и другите проблемни сфери на публичния живот. Но с увереността си и спокойствието си той може да вдъхне на другите около себе си, че проблемите имат решение, че не сме сами в този огромен свят, че заедно можем да се справим с проблемите си и да посрещнем един по-хубав ден.

Особено впечатляващо е, че американците успяха да направят този избор в момент, в който икономическата и социалната обстановка облагодетелстваше много повече кандидатите на крайните политически идеи - като популисткия крайно-десен консерватизъм например, чийто представители бяха Макейн и (особено) Пейлин.

Това е рядка способност на една цяла нация, която като че ли остана незабелязана от повечето коментатори и анализатори. Заради това си умение обаче, американците получиха президент, който поне през първите 100 дни от първия си мандат, започна много и даде заявка да бъде много по-различен от предшествениците си. Дали ще успее? След 4 години отново същите хора ще отсъдят - и някак си отвътре ми идва да кажа, че пак ще съумеят да направят правилния избор.

А какво остава за нас в България. У нас няма подобен политик - ние имаме крещяща нужда от лидери, не просто поредните професионални политикани, които да седнат на депутатските банки или в министерските кресла и да правят нещо. Нещоправенето в политиката е съвсем различно от националното и отговорно лидерство. Но сякаш към българските представители няма и подобни очаквания. Нашите претенции по-скоро се свързват с това "някой да ни оправи" или "някой да накаже лошите". И между тези две крайности на политическото аматьорство проспиваме година след година възможностите да направим обществото си по-работещо, по-свободно, по-солидарно за всички.

Бонус - фотогалерия "Delivering on change" с най-интересните снимки от първите 100 дни на новия президент (от блога на Белия дом).

28 април, 2009

Равна работа, равно заплащане!

От Openly Feminist научих, че днес е "Денят на равното заплащане". Той се отбелязва в САЩ през Април и отбелязва до кой ден от следващата година трябва да работят жените, за да изкарат толкова, колкото колегите си от мъжки пол за една година.

В България проблемът явно не стои толкова остро. Нашите колежки трябва да работят само до края на месец Февруари всяка година, за да припечелят толкова, колкото един средностатистически български мъж за 12 месеца. Паритет и солидарност.

В България положението е по-добре и от това в Германия където разликата е средно 20%, но е точно на средното ниво за Европейския съюз - 15%, което означава, че има още много, за което да работим.

И макар социализмът да е свършил чудеса по отношение участието на жените в икономическия и обществения живот за една малка и изостанала балканска държава като България и номинално да сме по-напред от доста други държави по отношение на официалното заплащане, жените в България срещат страшно много пречки в професионалното си развитие.

Тези пречки нямат нищо общо с икономическата логика - ако вярваме на идеолозите на свободния пазар - равната работа би трябвало да осигурява равно заплащане, но това очевидно не е така. Отгоре на всичкото българските жени заемат 2,5 пъти по-малко ръководни позиции отколкото мъжете у нас, въпреки че са по-образовани (пак статистически) и подготвени.

Освен това, има и други фактори където реалността не отговаря на свещената икономическа логика. Наслушал съм се на истории за млади (и не толкова) жени, които пробиват в работата си (независимо дали публична, държавна или частна) по онзи начин. По-лошото е, че на отделни места това не е просто "бърза лента" към успеха, а се е превърнало в нещо очаквано и дори задължително, а отказът за примиряване води до блокиране на естественото развитие.

Ако трябва да спомена нещо позитивно за това правителство, то е приложената програма за увеличеното майчинство до 12 месеца. Но това не е достатъчно. Много български жени избират да не се възползват от тази програма, поради страха от това да изостанат много в работата си и да изгубят всякакви шансове за кариерно израстване. Възможността баби и други близки да гледат децата срещу заплащане, осигурено от държавата също е положителна крачка, която обаче се прилага само за децата между 9 месеца и 3 години. След това знаем добре какво е положението с детските градини - който не разполага с необходимите връзки и/или късмет да запише детето си в обществена такава е принуден да разчита на частните заведения, които са много скъпи и поставят много сериозен финансов товар върху младите семейства. Така навярно в много семейства с по-ниски доходи, в които родителите не могат да разчитат на по-възрастни роднини за грижите за детето, единият родител (обикновено майката?) е принуден да се откаже от професионално развитие, което допълнително ограничава доходите на тези семейства - т.е. получава се един порочен кръг, в който бедността води до още повече бедност и безизходица от мизерията.

Европейските социалисти планират да внесат за обсъждане и гласуване в следващия Европарламент директива, символично наречена "равна работа, равно заплащане". Тази директива ще е добре дошла за България, но другите проблеми, изброени по-горе, не могат да бъдат решени чрез формални мерки.

За тях ще трябва политическа воля и много символични актове с цел промяна на манталитета на цялото общество - както на жените, така и на мъжете. Мога да дам един пример с Министър-председателя на Испания Хосе Луис Родригес Сапатеро (също социалист) в чиито два кабинета министерските постове са (почти) поравно разделени между мъже и жени, а някои от най-мъжките министерства като това на отбраната са поверени на жени.

Остава да видим кой български политик е готов да предложи политическо лидерство по този въпрос. Който го направи, може да спечели много - не само в краткосрочен план от страна на електората от женски пол, но и в дългосрочен - постепенното справяне с тези проблеми ще е изключително полезно за обществото ни, за което голяма част от жените се явяват огромен скрит потенциал, подобен на хората от малцинствените групи - роми, българи от турски произход и пр.

ДОБАВКА: Прокламация на Президента на САЩ Барак Обама по отношение на "Деня на равното заплащане".

27 април, 2009

9 Конгрес на ЕКОСИ

Между 16 и 19 април в Брюксел се проведе 9ия конгрес на ЕКОСИ (младежката организация на Партия на европейските социалисти) под надслов "Промяна за Европа" (Change for Europe). Трябва да призная, че тръгнах от София с големи очаквания за Конгреса - и преди съм участвал в мероприятия и на Младежкия социалистически интернационал (МСИ), и на ЕКОСИ - винаги съм оставал очарован от сериозността и отдадеността, която младите социалисти от целия свят проявяват към политиката. Особено на фона на България, където политически дебат де факто не съществува, всяка възможност да общувам с млади социалисти от Франция, от Гърция, от Испания или от Латинска Америка или дори Нова Зеландия, ме презареждат и ми действат много мотивиращо да работя за такава Левица в България, която може да възпитава такова мислене и възприятие за света у младите хора.

Може би тук е време да дам малко на заден ход и да уточня, че тези срещи и събития не са парад на идеализма и наивността. Трябва да се отчете фактът, че за разлика от България, където партиите възприемат младежките си организации като детска градина, в Западна Европа отношението към тези структури е съвсем различно и съвсем сериозно се възприема подходът "това е училището за бъдещите национални лидери". Не случайно бившите (а и настоящи) лидери на френските, на шведските млади социалисти - на европейските - днес са главни секретари на ПЕС (Филип Кордери), кандидати или представители за народни или европейски народни представители и пр. Е, и у нас имаме един такъв пример - Кристиян Вигенин, който е съосновател и един от първите международни секретари на БСМ, но неговия възход се свързва по-скоро със скъсването му с организацията, отколкото с нейното утвърждаване.
Знаейки тези неща, се отправих към Брюксел, заедно с колегите си от БСМ, за да участвам в Конгреса, на който предстоеше да бъда утвърден за представител на организацията си в изпълнителното бюро на ЕКОСИ. Знаех, че конгресът ще е вълнуващ, но честно казано реалността надмина и най-смелите ми очаквания.

Първите два дни на Конгреса (четвъртък и петък) преминаха в различни дискусии - разбира се, най-вече за икономическата криза и за бъдещето на Левицата. Реалната работа се съсредоточи в събота и частично в неделя.

Както е нормално за една международна организация, голяма част от решенията в ЕКОСИ се взимат след широко съгласуване и при търсене на консенсус. Такъв беше случаят с двете най-важни позиции - на Президент и Главен секретар на ЕКОСИ. След като досега те бяха разделени на паритетен принцип - Джакомо Филибек (от италианската Синистра джованиле) за Президент и Аня Шкжипек (от полските млади социалисти) за Гл. сек., през следващите две години и двете ще бъдат заемани от социалистки - Петрула Деледиму (от младежката орг. на гръцката ПАСОК) и Яна Бесамуска (от холандските млади социалисти). Тук искам да направя кратка вметка - нито една друга политическа организация в Европа не може да се похвали с подобна интеграция и равноправие между мъже и жени. Особено впечатляващ е фактът, че и двете достигнаха до избора си благодарение на лидерските си и организационни качества, а не поради политическа коректност.

Реалната борба беше за 8-те вицепрезидентски места, за които се бореха 12 кандидати и за позицията на Президент на Контролната комисия на ЕКОСИ. Тук е мястото да разкажа как се разпределят силите в организацията на младите европейски социалисти. Най-просто казано в ЕКОСИ съществуват две големи "фракции" - център и ляво.

В Центъра попадат много организации като се започне от "Юга" - Португалия, Испания, Италия, Гърция; Балканите (които са доминирани от младежкото ПАСОК като най-силна и влиятелна организация); Скандинавските организации (на които лидер е може би най-силната младежка социалистическа организация в света - шведската SSU) и немската JUSOS (млад. орг. на ГСДП), която също е много голяма и влиятелна и поради това има (основателни) претенции сама по себе си да представлява отделен блок. Петрула е представител и де факто лидер на този блок и на цялата организация.

Т.нар. „Ляво крило” се състои от Младежките организации от Франция, Белгия, Холандия, Австрия, Англия, Полша, Чехия и втората немска организация Die Falken. Този блок е доста по-малък (в ЕКОСИ всяка държава има по 12 гласа на Конгрес и организациите ги разпределят помежду си както намерят за добре) и общо взето съотношението Център : Ляво е 2:1. От друга страна в по-малобройното Ляво крило също попадат много сериозни организации (MJS Франция например – един от бившите им лидери в момента е началник на кабинета на Мартин Обри!).

Поради това сериозно различие в гласовете Центъра владее организацията и може да прокарва почти всички решения, които иска. Знаейки това, организациите от лявото крило бяха разбрали, че нямат достатъчно гласове да спечелят дори едно вицепрезидентско място. Мотивирайки се с това, че не им харесва как се развива организацията те излязоха с предложение броят на вицепрезидентите да бъде увеличен на десет, което беше отхвърлено (според мен резонно).

Това обаче накара повечето от гореизброените организации да напуснат Конгреса и да изтеглят кандидатите си за вицепрезиденти. Стана голям скандал, а най-неприятното беше, че целият спор беше мотивиран от стремежа за овладяване на „властови” позиции. Независимо от това обаче Конгресът обсъди и прие нов политически документ (Position Paper) и резолюции, насочени към предстоящите европейски избори (въобще, цялото мероприятие мина под техния знак).

В последния ден на Конгреса (неделя) отново станахме свидетели на комична ситуация. В края на дневния ред беше оставено приемането на нови членки на ЕКОСИ. Кандидати за пълноправни членки бяха младежките организации на Каталунската социалистическа партия и на Демократска странка на Борис Тадич. Организаторите ни бяха предупредили, че трябва да напуснем залата до 12.30, но след като (неуспешно) приключи гласуването за каталунската организация, водещата се опита да закрие предсрочно мероприятието. Когато и това не свърши работа домакините в International Trade Union House започнаха да изключват микрофоните и да гасят лампите, за да ни изгонят. В крайна сметка дори не успяхме да гласуваме кандидатурата на сърбите.

Така, краят на Конгреса се получи малко минорен и не толкова празничен, колкото ми се искаше поне на мен (като нямам поводи за левичарска гордост в България, поне в Европа да ми се намираха!). Сега имаме една ЕКОСИ, която е разделена на две и двете части са в конфликт. Оттук нататък има само един възможен път – на ново изграждане на доверието и сътрудничеството, на реформа на вътрешните правила на работа на организацията. Фактът, че толкова близо до изборите в организацията се случи подобно разцепление е неприятен, но същевременно ще подейства като естествена мотивация на всички страни да работят за възможно най-скорошна реинтеграция на ЕКОСИ.

БСМ традиционно принадлежи към централния блок, но поддържа и близки връзки с френските, белгийските и пр. млади социалисти. Ето защо ние можем да играем важна роля общувайки и с двете страни и работейки за доближаване на позициите ни. Оптимист съм, защото е пределно ясно, че в европейски мащаб лявото семейство е най-сплотено и най-отдадено на идеята за Федерална Европа. Освен това, въпреки конгресните интриги и кулоарни съглашения, видях че всички страни и всички „фракции” в организацията за узрели за необходимостта от промяна на структурата и функционирането на ЕКОСИ.

26 април, 2009

Шведският "социалистически кошмар"

Разбирам естествената неприязън, която много хора в България изпитват, дори при самото споменаване на думата "социализъм", но смятам че много от същите тези хора не си дават сметка какво означава да плащаш 5000 лв. годишно за здравна осигуровка или да трябва да разчиташ на частни пенсионни фондове и да се молиш световните пазари да не се сгромолясат, за да не изгубиш изработеното през целия си живот...

Стереотипите, които се налагат пред лявото в България, са до голяма степен сгрешени. Виновни са не само Георги Димитров, Тодор Живков и Сергей Станишев, виновен съм аз - явно не съм направил достатъчно, не съм обяснявал достатъчно, за да знаят хората в България, че има и друг подход към лявото. Че социализмът и социалдемокрацията означават демокрация, равни права за всички и солидарност, а не Белене и държавни предприятия.

В това отношение едва ли има друга държава, на която България да прилича повече, от Съединените щати. От всички развити демокрации, само там "социализъм" и "преразпределение на благата" са лоши думи. Ето защо следващите две клипчета от The Daily Show, които видях в блога на заместник-президента на Европейската комисия Маргот Валстрьом (!) ми се струват особено подходящи за нашата страна.

24 април, 2009

Петъчен цитат

Малко политически некоректен хумор за началото на почивните дни.

A conservative is a man with two perfectly good legs who, however, has never learned how to walk forward.

Franklin D. Roosevelt

Консерваторът е човек с два здрави крака, който въпреки това не се е научил да върви напред.

Франклин Делано Рузвелт

13 април, 2009

С Комитата в "Здравей, България!"

В петък, заедно с Комитата, бяхме в студиото на "Здравей, България!", където спорихме с Цвятко Цветков и Димитър Иванов за измененията в ЗЕС, които МВР се опитваше да прокара през Народното събрание с най-грубите възможни нарушения на правилника на НС.

За щастие, предложенията на МВР не успяха да минат засега, но от видяното дотук, може би ще има нови опити...

08 април, 2009

VIII Конгрес на БСМ

Преминалият в събота Конгрес на БСМ ми даде още една причина да се гордея с организацията си.

Трябва да призная, че с колегите от Секретариата, заедно с които правихме организацията по Конгреса се притеснявахме дали ще дойдат достатъчно хора и дали спорното решение на БСП отпреди няколко месеца няма да отблъсне масово членовете на БСМ. Явно сме ги подценявали - на Конгреса не само присъстваха почти всички избрани делегати, ами и имаше много гости и представители на медиите. Имаше хора, приветствия и организации, които никога не биха уважили с присъствието си БСП. Не знам дали в ръководството на партията разбират, че обществената изолация е път за никъде.

Събитието беше открито с политически доклад на председателя на БСМ - Георги Николов, в който той анализира причините за срива в отношенията ни с БСП и защо партията реши, че не й е нужна една модерна европейска работеща младежка структура, а повече я привлича да си прави послушен нео-Комсомол, в който Киро Добрев да строява младежи и да ги издига и сваля както намери за добре.

Впрочем в голяма част от изказванията "Светата Троица" Кирил Добрев, Антон Кутев и Ивелин Николов беше посочена като основното звено, работещо против БСМ. Разбира се те тримата се радват на пълната подкрепа на председателя на БСП и министър-председател на България - Сергей Станишев, който намери време да се обади на Звездичката и да миксира на Бузлуджа, но за две години и половина не намери 5 минути да се види с представителите на БСМ.

Най-тъжното е, че тези хора, заедно с останалите членове на ръководството на БСП, водят партията към една огромна пропаст, от която връщане няма. Мечтата на хиляди българи за нормална и европейска лява партия явно няма как да се случи без едно разумно и демократично политическо лидерство, каквото е съвсем очевидно, че нито Сергей Станишев, нито който и да е от ръководството на БСП може да предложи в момента.

Най-интересното е, че медиите отразиха така нещата, че все едно ние сме взели решението да напуснем БСП. А това не отговаря съвсем точно на истината. БСМ продължава да се развива като независима и самостоятелна организация. Ясно е, че в тези условия ще се справим трудно, но честно казано съм обнадежден на фона на това, което се случи последните седмици. Пък и преди от партията-мащеха, с любезната подкрепа на "Светата Троица", се правеше всичко възможно организацията да бъде задушена и заглушена.

Явно беше удобно да се отпускат пари за пътувания за дейностите на европейските и световни социалистически организации, но никога за конкретни действия. И още по-малко да се възприеме един структириран подход с годишна субсидия за младежката организация (която сме искали много пъти, но винаги е потъвала някъде по коридорите на Позитано 20). Така Антон Кутев можеше да обяснява как ходим на екскурзии до Брюксел, обаче някак пропускаше факта, че БСМ е фактор в световното младежко социалистическо движение и че има избрани Вице-президенти на Младежкия Социнтерн и младежката организация на ПЕС (на пряк избор!)

Оттук нататък е въпрос на самостоятелен избор на всеки член на БСМ как да се развива в рамките на партията, ако иска. Аз лично няма да участвам в изграждането на т.нар. "Младежко обединение". Смятам, че това е тотално сгрешен подход към работата с младите хора и че тези, които го наложиха, трябва да понесат политическа отговорност за действията си.

Лично за мен другото голямо събитие на този Конгрес беше приетият политически документ, който озаглавихме "Лявото има бъдеще в България!". Не само, защото съм един от основните автори на документа, а защото смятам, че няма друга политическа организация в страната ни, която да изповядва толкова прогресивни възгледи за развитието на България. Освен това, поне досега, аз не съм виждал един модерен и европейски възглед за Лявото, представен от политическа организация (включ. партия). Точно по тая причина мнозинството от българите виждат социалистическите и социалдемократическтие идеи като нещо ретроградно, консервативно, авторитарно. И БСП само работи за затвърждаването на тези мнения. В "Лявото има бъдеще в България!" ние избрахме просто да разкажем как виждаме левицата като успешен политически проект. Надявам се, че сме се справили.

Пълния текст на документа го има качен ето тук.

01 април, 2009

Как се ковеше авторитаризмът

Някой ден в учебниците по история ще пише:

"Като първи стъпки в посока установяване на олигархично-авторитарна форма на управление може да бъдат посочени увеличаването на депозита за участие на политически партии в избори на 50'000лв., най-високият по това време в Европейския съюз, преди Европейските и Парламентарните избори през 2009г."

Още по темата