22 октомври, 2007

Адекватен кандидат ли е Мартин Заимов?

Първият тур на местните избори е само след 6 дни. Последната седмица от кампанията ще е най-активна, но до голяма степен нещата вече са оформени. В интернет пространството се надпреварват да пишат най-вече симпатизантите на Мартин Заимов, но явно има една голяма част от населението на София, които не се чуват никъде освен на самите избори...съдя по това каква преднина дават на настоящия кмет повечето социологически агенции.

Обаче аз искам да напиша малко размисли за другите основни кандидати. И най-вече за самия Мартин Заимов, който толкова много хора подкрепят.

Предизборните кампании са интересно нещо. Особено на фона на блогосферата. Много хора от нея често се бият в гърдите, че не четат "традиционните медии", не им вярват, презират ги, мразят ги и т.н. Журналистите са продажни, мръсници, тъпи и пр., и пр. ...

Също толкова хора от блогосферата обаче (в много случаи същите) сега казват, че ще гласуват за Мартин. Защото той бил модерен, интелигентен и още не-знам-си-какво. Откъде го разбрахте? От кампанията му.

Да, кампанията на Мартин е много силна и много добре направена. Има чуден сайт, блог, реклама по ТВ и големи плакати по улиците.

НО... Мартин не е това, което е кампанията. От всичките му изяви (дори на сайта си - няма ли кой да му каже как се говори пред камера?!) аз лично виждам един... "смотан" (не знам каква по-подходяща дума да намеря) човек, който не може да говори нормално, изглежда малко неадекватно, говори каквото се очаква да се чуе от него и разчита на емоционални апели към "интелигентните" жители на столицата за подкрепа.

Няма реална програма, няма конкретни и прости идеи, зад името му не седят някакви особено успехи. Изобщо няма да засягам въпросите за миналото му - те нямат отношение в случая.

Още в началото на кампанията за месните избори казах на всичките си приятели, че Мартин Заимов за мен е най-слабата кандидатура, която някога е излизала от ДСБ-средите. Честно казано СДС вече изобщо не смятам, че могат да предложат нещо стойностно като хора - на фона на Филип Димитров, Йордан Бакалов, Петър Стоянов и всякакви подобни политически карикатури. Но винаги съм смятал, че ДСБ е друга работа, каквото и мнение да имам за г-н Костов и наследството му от годините, когато беше министър-председател.

Мнението ми за г-н Заимов се затвърди, когато той направи онази изцепка в интервюто на Петър Волгин, за която вече писах на блога си и която беше широко коментирана от блогъри и читателите на този сайт. Отново повтарям мнението си, че това беше голяма грешка. В страни с по-развити демократични традиции подобно изказване наистина би довело до отпадането от надпреварата на въпросния кандидат - все едно в Обединеното кралство някой да не признава монарха за държавен глава...но да не коментираме повече този въпрос.

Факт е, че широката подкрепа, която Мартин Заимов събира сред младите и активни избиратели се дължи на качествената предизборна кампания, която направи - за това той и предизборният му щаб могат само да бъдат поздравявани. Но пък е тъжен факт, че за пореден път "младите", "интелигентните", "образованите", "независимите" позволяват да бъдат водени за носа и манипулирани и то от кой - от презрените от тях самите традиционни медии и традиционни начини на набиране на гласове.

Аз ще гласувам за Бриго Аспарухов. Не заради друго, ами защото при дадения ми избор, той е кандидатът, който ми допада най-много. По принцип съм на мнение, че между държавата от една страна и армията/полицията/разузнавателните служби от друга трябва да съществува неприкосновено разделение (не съм достатъчно наивен да си мисля, че която и да е държава може без разузнаване или че държавите не се "шпионстват" помежду си), но след като единият кандидат може да отрече устоите на държавата ни и да продължи да се състезава за кметското място защо да не може другият да прекоси тази граница?