25 септември, 2008

Обама с решителна преднина

Politico.com пише, че за първи път от началото на септември един от двамата кандидат в президентската надпревара изглежда да има сериозна преднина в проучванията на общественото мнение.

За целия материал можете да видите сайта, аз искам да обърна внимание само върху проучванията на т.нар. "бойни полета" - щатите, в които ще се реши надпреварата.

Както писах миналата седмица преднината на Макейн пред Обама и "обръщането на надпреварата" бяха само привидни и само 10-ина дни по-късно това се потвърждава от последните данни.

Последните проучвания на СиЕнЕн/Тайм показват следното разпредление:

Colorado: Obama 51, McCain 45 измежду регистрираните гласоподаватели. В края на Август, McCain водеше, 49 на 44. Измежду вероятните гласоподаватели, Obama води в новото проучване с 51 на 47.

Michigan: Obama 51, McCain 44 измежду регистрираните гласоподаватели. Измежду вероятните гласоподаватели, Obama води 51 на 46.

Pennsylvania: Obama 52, McCain 43 измежду регистрираните гласоподаватели. AИзмежду вероятните гласоподаватели, Obama leads 53 на 44.

Накратко, щабовете на кандидатите имат коненсус, че след конвенциите (конгресите):

Obama печели подкрепа във Florida, Virginia, Michigan, Pennsylvania, Colorado, Indiana и New Mexico.

McCain печели подкрепа в Wisconsin, Minnesota, Alaska и North Dakota.

И двата щаба заявяват напредък в Iowa.

Ohio остава несигурен (toss-up) — вероятно решителната награда, която ще определи победителя. Nevada и New Hampshire са прекалено близки, за да се определят.

За трите щата, споменати горе - преднина между 6 и 9 пункта е достатъчно сериозна - означават 47 вота в Електоралната колегия. Доста сериозна преднина. Освен това наблюдаваме напредък за Обама в основни "бойни полета" - Флорида, Вирджиния, Мичиган, Пенсилвания и дори традиционно червеният Индиана. Досега Real Clear Politics отбелязваше Флорида, Вирджиния и Индиана в червено като твърдо или клонящи към Макейн. Следствие на последните проучвания обаче те вече са в графата на "несигурните" (погледнете картата във връзката), а консервативният Северна Каролина от "твърдо" червен, минава в графата "клонящ" към Макейн - също резултат от усилията на кампанията. Намеренията на щаба на Обама да похарчи близо $40 млн. за кампанията във Флорида поставя сериозно предизвикателство пред Макейн за 27-те електорски гласа в Колегията на този щат.

Същевременно, пренебрегвайки Аляска и Северна Дакота, които общо имат 6 гласа, Макейн напредва само в Уисконсин и Минесота, които освен традиционно сини (демократически) щати, са и съседни на родния щат на сенатор Обама - Илинойс. Вероятно за кандидата на републиканците никак няма да е лесно да задържи напредъка си в тези щати.

При всички положения изборите изобщо не са решени, но както се вижда силата на Обама при набирането на средства за кампанията + кризата на Уолстрийт и некомпетентното поведение на Макейн по този въпрос (например изказването навръх "Черния понеделник", когато борсите се сринаха, че "фундаментите на икономиката ни са силни") отново изведоха кандидата на демократите напред и то със солидна преднина.


Виж още:

12 септември, 2008

Обама или Макейн?

Надпреварата привидно се обърна. Така ли е обаче?


"Време е да залягаш над учебниците, Сара" Така завършва коментарът на Блейк Хауншел в FP Passport за първото медийно участие на Сара Пейлин, кандидат за вице-президент на САЩ от Републиканската партия. Целият текст е много остроумно написан и сравнява Пейлин със стресирана студентка, зубреща за изпит, на която накрая се пада най-лесният въпрос, който тя разбира се не е подготвила.

След няколкото дни, отдадени на историческата тематика, сега се връщам на друга любима тема - предстоящите избори за Президент на САЩ.

Макейн и щабът му изненадаха всички като предложиха почти неизвестната Сара Пейлин, губернатор на Аляска за вице-президент на страната. Разговарях с доста хора, които оцениха хода като хитър и носещ успех за Макейн. Непосредствено след избора обаче, по Пейлин се изля каква ли не помия - за 17-годишната й, бременна дъщеря; за мъжът й, който бил осъден преди 20 години за шофиране в нетрезво състояние (много ми харесва американският термин DUI - driving under the influence); за уволнения шериф или шеф на гвардията (не помня точно какъв беше), който се развел със...сестра на мъжа на Пейлин? Моето любимо е от последните дни - свързано с т.нар. "Мост за никъде" - проект за мултимилионен мост, който да свърже няколко хиляден град в Аляска с остров с население... под 100 души, който Пейлин първо подкрепяла, пък после блокирала. Класически пример за т.нар. "pork barreling", тоест склонноста на политиците да харчат милиони в определени райони, които да им гарантират избиране (да, има го и в Америка).

Щабът на Макейн-Пейлин обаче се справи много добре с всички тези атаки и дори успя да излезе доста по-силен от тях, печелейки точки по плоскостта "тя е обикновена жена, майка на 5 деца и един от вас". Но според мен републиканците съвсем скоро ще излязат от хубавия пиянски блян и ще бъдат ударени от остър махмурлук. Сигнал е първото интервю на Пейлин пред ЕйБиСи. Във видеото долу можете да видите какво е предизвикало реакцията на Хауншел, но това далеч не е единственият бисер от интервюто. Имало е също и изказвания от типа на "Атаката на Русия срещу Грузия не беше предизвикана с нищо" (твърдение, което едва ли и самият Саакашвили би защитил), "Ако Русия продължи, войната е неизбежна" и др., които показват дълбокия профанизъм и липсата на елементарни познания за света от страна на Пейлин. САЩ през 2008 обаче не е САЩ по време на Буш-баща, когато вице-президентът Дан Куейл можеше да каже, че "съжалява, че не говори латински", за да може да си говори с хората по време на посещението му в Латинска Америка.

[Видео]

[Край на видеото]

В момента Макейн-Пейлин имат малка преднина пред Обама-Байдън и това вече докара някои демократи и либерални медии отвъд океана до истерия. Ако щабът на Обама беше толкова глупав и безидеен обаче да се справи с подобна ситуация едва ли чернокожият сенатор щеше да стигне и до мястото където е в момента. Имаше много подобни "катастрофи" по време на първичните избори, но Обама на много пъти успя да излезе по-силен от тях, докато всеки следващ провал на съперницата му Хилари разклащаше лодката й все по-силно.

Още повече че, както не веднъж съм споменавал, президентът на САЩ се избира от т.нар. Електорална колегия, в която всеки щат има определен брой гласове (броят на представителите в Конгреса + сенаторите в Сената). Големите щати (Калифорния, Ню Йорк, Пенсилвания, Флорида, Тексас) имат доста повече гласове от малките такива (Монтана, Аляска, Северна Дакота). Голям брой от тези големи щати гласува типично за демократите (Калифорния и Ню Йорк). Реално тези щати определят и следващия президент тъй като правилото е, че гласовете на всеки щат се дават на победителя, а не се разпределят според процента гласове.

В момента, според Real Clear Politics, сайт който следи електоралните проучвания на основните агенции и на тази основа прави разпределение на Електоралната колегия, Барак Обама води с един глас пред Джон Макейн (217:216). Това е обаче, ако не се вземат предвид 105-те гласа на т.нар. "toss up" или "несигурни" щати. Ако те бъдат разпределени според това кой води в момента (дори с минимална преднина - те за това се смятат за несигурни) Обама ще получи 273 гласа, срещу 265 за Макейн. А за победа са нужни 270 гласа. Освен това става въпрос за щати като Пенсилвания, Охайо, Мичиган, Индиана, голяма част от които традиционно клонят към демократите.

Още повече, че колкото по-наближават изборите и битката за гласове се изостря, толкова повече Макейн-Пейлин ще трябва да радикализират позициите си, за да си осигурят "ядрото" на републиканския електорат - белите евангелисти, които държат много крайни позиции по въпроси като абортите, правото на притежаване на оръжие и пр. Това лесно ще тласне населението на по-умерени и развити щати като Пенсилвания, Мичиган и пр. към по-умерения и модерен кандидат - Барак Обама.

Така че Обама все още е лидер в състезанието с добри позиции да го спечели.


Вижте още:

11 септември, 2008

Смелост, преценка, честност, отдаденост

Защото от тези, на които се полага много, много се и изисква. И когато на някаква бъдеща дата висшият съд на историята се произнася за всеки от нас, определяйки дали по време на кратката си служба, сме изпълнили задълженията си към държавата, нашият успех или провал, каквато и длъжност да сме заемали, ще бъде определен според отговорите на четири въпроса:

Първо, бяхме ли наистина хора на смелостта, с куража да се изправим срещу враговете си, и куража да се изправим, при необходимост, срещу приятелите си, куражът да се противопоставим срещу обществения натиск, както и срещу частната алчност?

Второ, бяхме ли наистина хора на преценката, с точна представа за бъдещето, както и за миналото, за нашите собствени грешки и грешките на другите, с достатъчно мъдрост да усещаме това, което не знаем, и достатъчно искреност да го признаем?

Трето, бяхме ли наистина хора на честността, които никога не изневериха нито на принципите, в които вярвахме или на хората, които вярваха в нас, хора, които нито финансовите облаги, нито политическата амбиция можеха да отклонят от изпълнението на свещеното ни довереност?

Последно, бяхме ли наистина хора на отдадеността, с чест, заложена не на една личност или група, и компрометирана от лично задължение или цел, но отдадени единствено на служба на общественото благо и националния интерес?


Джон Ф. Кенеди
9 Януари, 1961

Един опасен човек

Едва ли някога ще знаем цялата истина за убийството на Георги Марков


Днес се навършват точно 30 години от смъртта на Георги Марков - българският писател и емигрант, жертва на политически мотивирано убийство в Лондон през 1978г., дело на българската Държавна сигурност. Има прекалено много неизяснени факти около това убийство. Едва ли някога ще знаем цялата и обективната истина за него.

За мен лично е трудно да си обясня защо е било необходимо Георги Марков да бъде премахнат. Все пак е живеел и работел във Великобритания, книгите му са били покрити в България, не е имал начин да публикува или да влияе на събитията тук. Това беше така до преди да прочета следните два материала от блога на Пламен Даракчиев:
Излиза, че Георги Марков е имал опасни за властта планове - да създаде нова независима българска медия - потенциален емигрантски политически кръг, който да се яви алтернатива на настоящата власт в България.

Изобщо не можех да повярвам на всички онези приказки, че Марков е убит заради критики към Живков и премахването му е било вид подарък за рождения ден на диктатора. От тези истории излиза съвсем ясно и точно защо е било необходимо убийството на писателя. ДС не е искала да допусне създаването на своего рода опозиция, зад граница, и формирането на естествен национален лидер в лицето на Марков.

Явно всички онези приказки, че Марков е бил агент на ДС са глупост при положение, че няма никакви убедителни аргументи в полза на тази теория. Владимир Костов например сам признава, че е бил щатен бил офицер от ДС (интервюто, публикувано в е-вестник с него е просто задължително четиво).

Без да съм маниак на тема "теория на конспирацията" разбирам много добре и вярвам в разказаното от Петър Семерджиев и Владимир Костов. Отгоре на всичкото до голяма степен съвременното развитие на България се осъществява по същата схема - с въртене на едни и същи изхабени лица и задушаване на всички потенциални алтернативи. Докога ще го търпим - от нас зависи.

Не забравяйте Георги Марков!

10 септември, 2008

Цитат

Европейците не обичат да им играем номера на "умрелите лисици"

Снимка: [Дневник]

"(...) Искам да отбележа, че изтече времето на обещанията, създаването на нови структури или поставянето на нови личности на определени постове. Вече искаме да видим конкретни резултати. В противен случай взимането на мерки става неизбежно."
- Франс Тимерман, министър по европейските въпроси на Кралство Нидерландия пред в-к "Дневник"

Вижте още:

09 септември, 2008

9 септември

"Народно въстания", "социалистическа революция" или военен преврат - датата остава един от големите вододели на българската история

Варна, 8 септември 1944г.

Дълго се чудех дали си заслужава да пиша за 9 септември. Преди време коментирах датата и получих страхотен отпор. Опитах се да бъда безпристрастен и да кажа какви са съображенията ми да считам 9 септември за дата, почти равна на 10 ноември, но явно не съм успял след като всички коментари, които получих бяха отрицателни.

Моята предишна позиция се крепеше на твърдението, че да обвиняваме 9 септември за всички дивотии, случили се по времето на "авторитарния социализъм" и все едно да виним 10 ноември за мутрите, масовото купуване на гласове на последните избори и престъпното раздържавяване, което се случва и до ден днешен. Чух много контра-аргументи (всъщност странно е, че никой не се опита да защити 10 ноември тогава - може би вече на всички е ясно какво точно представляваше това събитие - т.нар. "дворцов преврат").

За никого не е тайна, че България е разделено общество. Случвало се е преди да заявявам, че не можем да говорим за "сегментация" на обществото по модела на Липсет-Рокан, един от основополагащите принципи в модерната политическа наука (кратко обяснение на сегментацията или cleavage на английски можете да видите тук или цялата разработка на Липсет и Рокан тук - но и двете на английски), но как иначе да обясним факта, че има дати и теми в българската политика, които предизвикват невероятно разделяне и разгорещено защитаване на една или друга позиция и съответното разнищване на противоположната.

Ролята на Русия в българската история, Третото царство, Първата република, 9 септември.

Погледнете снимката горе. На транспаранта в ляво пише "Ние се борим за свободна и ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ". Мисля, че това синтезира добре надеждите и желанията на хората, които са участвали в легалната и нелегалната съпротива в България по това време. Комунисти и други.

Тези хора са се борели срещу един репресивен и диктаторски режим, който е обвързал България с Нацистка Германия, изпрати македонските евреи в лагерите на смъртта и щеше да го направи и с българските, ако не беше решителният отпор на гражданското общество (в това число и комунистите). Сред тях е бил и човек като Петър Семерджиев, който е лежал и по царски лагери, и по "комунистически" - като член на БКП и дори неин лидер по време на събитията от 1944г.

А че тези хора на са били малцинство свидетелстват спомените за масовите стачки и сблъсъци с полицаи преди и около 9 септември 1944г., освобождаването на политически затворници и големият ентусиазъм, с който българите са посрещали "освободителите" от Червената армия (които после са се оказали не точно освободители).

За всичко, което се е случило след това, вина могат да носят Москва, Ялта, Димитров, Коларов, Червенков, Живков, но едва ли и човекът с плаката "Ние се борим за свободна и ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ"... За него 9 септември е бил символ на личната му победа. А кога ще е нашата?

Снимка: bgsocialism.eu


Виж още:

08 септември, 2008

Не му завиждам на Костя

Бившият министър-председател и настоящ лидер на ДСБ е изправен пред може би най-тежкия избор в кариерата си на политик


Не коментирам българската десница често по две прости причини:
  1. В българската блогосфера има достатъчно десничари (и малко автентични десни хора впрочем), които да го правят;
  2. Второ и по-важно - вярвам, че не върви човек да коментира/критикува другите, когато в собствения му двор цари хаос.
Събитията от последната седмица обаче ме принуждават да взема отношение - за да изразя една лично моя позиция, която сигурно ще бъде посрещната с голямо недоволство.

ГЕРБ, СДС и ДСБ начертаха плана за нова коалиция, т.нар. "формат ЕНП", която да се яви алтернатива на управлението на "тройната коалиция". Докато за ГЕРБ и СДС не представлява никаква пречка да влязат в подобна коалиция, то за ДСБ и позицията й на "единствения качествен политически продукт" единодействието с и легитимирането на другите две формации представлява голям компромис с досегашните позиции. От друга страна обаче ДСБ е заплашена от маргинализация и постепенно загиване, поради това, че партията вече не е способна да активизира мащабен електорат и дори не е сигурно дали ще участва в следващото Народно събрание.

Ето това е Костовата дилема - безпринципна коалиция с Бойко Борисов и Пламен Юруков или забвение извън властта.

И при двата варианта Иван Костов рискува бунт сред собствените си редици - всъщност той вече е факт в настоящата ситуация. Ако трябва да съм честен - не виждам правилен избор пред г-н Костов. От една страна настоящите ГЕРБ и СДС при всички положения не са партии, с които една демократична, мислеща за доброто на страната си, формация би искала да се коалира. От друга обаче постоянното самодоволно стоене настрана и сочене с пръст на всички доведе ДСБ до настоящото й положение - около 2% обществено доверие в национален мащаб.

Има един-единствен път пред Иван Костов за бъдещето на партията му. Той минава през собственото му оттегляне от националната политика и даването на път на по-млади, необременени и потенциални политици. Хора с виждане и проект за развитието на България. Проект, който биха могли да придадат на ДСБ, така че партията да стане отново атрактивна и желана от активните и модерни българи.

За съжаление обаче този избор е най-труден...


Виж още:

05 септември, 2008

Честит празник!

Днес се навършват 123 години от една от най-паметните дати в историята ни


Ако все още има нещо, което да не знаете около това събитие сега му е времето да прочетете още малко. Аз няма да ви занимавам с уроци по история.

Уроци обаче е важно човек да извлича както от негативните събития, които му се случват, така и от положителните. Съединението е много подходящо за урок.

Българите са пословични с комплекса си за малоценност и невярата в собствените усилия. "Външен локус на контрол" го наричат тези, които се занимават с тази тематика. Ще рече, че ние все чакаме някой друг да дойде да ни реши проблемите, за които разбира се... някой друг е виновен. Мисля, че няма нужда да го обяснявам нашироко - всички знаете за какво става въпрос.

Съединението е чудесен пример за това, че нещата реално зависят от нас. Защото Съединението е извършено само и единствено ОТ нас ВЪПРЕКИ всички други - велики и по-малко велики сили и силици. Завършено и утвърдено е успешно и днес е национален празник на равна нога с Освобождението от 3 март.

Именно поради горните причини аз може би обичам Съединението дори повече от Освобождението. Просто то е еманация на българския дух и вяра в успеха. Неща, съвсем не толкова типични за нас, колкото ми се иска.

Да живее България!

Готина картина с готина рамка: Юруков на живо

04 септември, 2008

Два добри политически блога

В българското блог-пространство са прекалено малко авторите, които стават за четене

Имам предвид тези, на които авторите имат какво да кажат и могат да го кажат с три приказки, вместо да повтарят едни и същи кухи размишления в продължение на 40-50 блогпоста. Има прекалено много примери за вторите.

Не искам да правя излишна реклама, на който и да е, но пък според мен има смисъл качествените блогове да бъдат популяризирани, особено когато са леви (като позиция преди всичко, не като партийна принадлежност).

Такива са следващите два блога:

Георги Николов - блогът на председателя на Националния съвет на БСМ. Неговите позиции са автентично и откровено леви (не като "социалната" политика на правителството, но за това друг път) с амбицията да бъдат такива.

Черна станция - една типично "зелена" позиция, която по същество също е лява (впрочем както по-голямата част от българската блогосфера, която не иска да си го признава).

Каквото и да е блоговете си заслужават абонамента в любимия ви RSS четец.

03 септември, 2008

Електронен билет

Уж работи, ама не точно

Онзи ден, в понеделник, ми надуха главата от всички възможни информационни източници, че в софийския градски транспорт вече работела системата за електронно таксуване на пътниците.

Същия ден се возих на трамвай 5 от "Пирогов" до Съдебната палата. Имах карта (взета назаем), но пък разглеждах автоматите за издаване и таксуване на билети (и двата не работеха). Тогава това не ми направи толкова голямо впечатление.

Обаче впоследствие разбрах, че всъщност никъде тези апарати не работят. Е защо тогава в понеделник стартът на системата беше така мощно огласен?

Старият български навик нищо да не се случва по план и навреме ме вбесява достатъчно (предполагам всички вас), но това вече преминава всякакви граници на нахалството и дебелоочието.

Снимка: За Града

02 септември, 2008

Обама: "Същото"

Много добър пример за негативна кампания, която обаче не нарушава границите на добрия тон - основната критика на Барак Обама към Джон Макейн е, че ако бъде избран за президент на САЩ, то той ще е същият и ще води същата политика като Джордж У. Буш - критично непопулярният настоящ президент.

Забележете приятната мелодийка ала "Симс"(играта), приятните снимки и начин на изписване на текста във видеото. Същевременно рекламата не прави някакви тежки и агресивни обвинения.

Видеото може да служи за пример на всеки, който иска да се занимава с политически ПъРъ, предизборни кампании и пр.

Ето го и него:

Източник: блоговете на Politico

Браво, Бербо!

Българин отново е сред най-добрите футболист в Европа и света


Всички, които ме познават, а и тези, които са гледали участието ми в "Булевард България" по РЕ:ТВ с Николай Камов, където коментирахме ситуацията в ЦСКА, преди няколко месеца, знаят, че съм заклет левскар. А някои може би си и спомнят как преди години, когато Бербатов "прохождаше" в "големия" футбол в ЦСКА съм казвал, че от него няма да стане нищо и че няма достатъчно качества. Е, време е да си взема думите назад и да си призная, че съм грешал. Ама страшно много!

Трансферът на Митко в Манчестър Юнайтед (един отбор, който след Левски, ми беше любим по едно време и сега май пак ще ми стане такъв) само легализира един прост факт - Димитър Бербатов е един от най-добрите футболисти в света. Това не е от днес или вчера - Митко беше надскочил нивото в Тотнъм още преди 2 сезона и още тогава трябваше да отиде да играе в по-добър отбор. Но както казва българският колективен разум "Всяко зло за добро". Може би тези допълнителни години в Тотнъм му позволиха да натрупа необходимото за всеки факир от такъв ранг самочувствие. За да може да израстне също толкова и в Юнайтед.

Успех, Митко!

За допълнително надъхване - видео с брилянтните попадения на Бербо:


Снимки и видео, видени и взети от: Всеки ден

01 септември, 2008

Никой не иска да плаща

Проблемите с паркирането в центъра на София биват забравяни, когато въпросът опре до плащане


Започвам да пиша този материал с ясното съзнание, че ще изгубя целия си електорат, който така или иначе нямам. Така че спокойно мога да си позволя да бъда непопулярен.

Блоговете в интернет обикновено се четат от интелигентни хора. Хора от средната класа, които могат да си позволят кола, пътуват в чужбина, живяли са или дори и в момента живеят някъде извън пределите на България. Искам да задам един въпрос на всички тези хора - има ли някъде голям град, в който паркирането да е свободно, безплатно и безпроблемно достъпно за всеки?

Защото аз лично оставам с впечатлението, че софиянци имат точно такива претенции и очаквания. Те искат всеки да има кола и да си я кара, да няма задръствания, когато отиде в центъра да паркира на най-много 15 метра от мястото накъдето се е насочил, без да плаща разбира се, по тротоарите да няма коли и всичко да е перфектно за всеки.

Хората, които живеят в Центъра, тази обетована земя, имат дори по-големи претенции. Те смятат, че самият този факт им дава свещено право да паркират на улицата пред блока си или къщата си. И че никой не може да ги накара да плащат за това.

Ето защо почти всички мои познати бяха възмутени от това, че хората, които живеят в центъра ще трябва да плащат по 70лв. годишно (абсолютно символична сума според мен), за това да паркират в Синята зона в непосредствена близост до дома си по всяко време на деня. И няма да им е гарантирано място. Аз пък бях много възмутен от всички възмутили се.

Това ми напомня малко на едно друго очакване на гражданите на София (е, на някои от тях де) - Общината да строи подземни обществени паркинги, които обаче да не струват по 2-3 лв. на час (а колко да струват - по лев на ден?)

Мога да дам пример с много места, където съм бил - Лондон, Барселона, Кобленц (Германия), но няма смисъл. Според мен е по-ценно хората да разберат, че проблемите с паркирането не могат да се решат магически, без да развалят рахата на който и да е. Единственият начин да се решат проблемите с огромните задръствания е постепенно алтернативите на возенето сам в кола да станат по-евтини и приятни - тоест метро, достъпен и надежден градски транспорт от една страна и скъпо паркиране, такса за влизане в Центъра и пр. от друга.

Магически решения няма... дори за "магьосника" Бойко