23 май, 2008

Отвори ми се парашутът!

Снощи бях на представянето на "Люде, на които не им се отваря парашутът" в Журналистическия факултет на Софийския. Изобщо не съжалявам, че отидох!

Ще бъда кратък, тъй като вече доста хора писаха преди и след самото събитие. Знам колко досадни могат да бъдат такива "блогърски" теми за "непосветения" читател.

Алекс Букарски ми се стори много интересен и забавен млад човек. От типа хора, които са супер сериозни без да се взимат насериозно. Които казват много без нищо да казват. Ей такъв човек... :)

Сега остава да прочета книгата..... защото още не съм. Чел съм два от разказите - Комитата ми ги беше пратил преди време да видя за какво става въпрос и бяха много забавни. Обещавам да напиша нещо, когато я изчета - да споделя впечатления така да се каже.

Снощи освен всичко друго видях готини хора, които не бях виждал отдавна и се запознах с нови такива - с които не се познавах лично, а само задочно. Въобще прекарах една много приятна вечер. Благодаря на всички, които я бяха организирали. Няма да ги изброявам поименно от страх да не изпусна някого и да го обидя. Те си знаят кои са. :)

Отвратително впечатление ми направи обаче фактът, че присъстваха много малко представители на медиите. Иначе водещите ни печатни и електронни издания се задъхват от милеене по "най-романтичната част от българската история". Сега имаше такъв повод - издаването на млад македонски автор на български, но явно 18:00ч вече е прекалено късен час за "работа"...

Обещах да бъда кратък. Ще спра дотук.

20 май, 2008

Нов политически блог, който си струва

Блогът на nikitotev

Скромно заглавие, което крие зад себе си голям потенциал на човек с отлични анализаторски умения, интересен стил и голям политически опит. Ники Тотев е мой приятел и колега в БСМ. През 2004-2006г. беше Главен секретар на Националния съвет на организацията, но и без това е човек с поглед, усет и чудесна преценка за политиката в България и по света. Макар и често да спорим по много теми (напоследък най-ожесточените ни спорове са за предварителните избори в САЩ - той е поддръжник на баба Хилари :) ), съм сигурен, че по тройно повече имаме едно и също мнение. Но това не е стандартният ви коментатор-анализатор, една прекалено разпространена порода в бг полит-блогосферата. Колкото и да не обичам да използвам думата "визия", не мога да не я ползвам за Тотев - той е човек, който е врял и кипял достатъчно, за да знае че това, което се брои са конкретните предложения за решения на проблемите, които имаме. Човек, който има проект - ако не искате да използваме чуждицата.

Стига съм го хвалил, сигурен съм, че сами ще се убедите в достойнстава му като четете блога му. Препоръчвам ви го най-настоятелно.

Предварителните избори приключиха.



Барак Обама събра 75'000 души в най-големия град на щата Орегон - Портланд. Това е рекорд за кампанията досега и наистина внушителна цифра дори за политически ангажирана нация като американците.

Междувременно претендентката му Хилари Клинтън се опитва да обеди света, че нелегитимно избраните делегати на Мичиган и Флорида трябва да бъдат допуснати до участие в националната конференция, която ще избере кандидата за президент. Предполагам, че дори за нея е ясно, че дори с тях тя не може да спечели тази номинация. Явно целта й вече е да разцепи партията си и да провали кандидатурата на Обама, за да може да се кандидатира отново след четири години. Илюзии, според мен - съпартииците й не биха й простили втори провал, след като през 2004г. активно работеше срещу Кери. Но да видим...

13 май, 2008

Камъни и дървье

Иван Бедров е публикувал разбор на резултатите от анкета в блога си. Въпросът е "Нещата ще се оправят с:" Най-популярният отговор е "Няма да се оправят". Вторият и третият най-популярни: "Камъни" (17%) и "Чужда окупация" (16%). А само 14% вярват, че ще се оправят с избори. Аз съм измежду тях.

Излиза че 11 години след "събитията от зимата на 1997г." сме пак на същия хал. Очакваме някой друг да дойде и да ни оправи нещата. Или смятаме, че няма да се оправят.

Нещата наистина няма да се оправят, защото никой не смята, че ще се оправят.

Ние имаме нужда от нашата автентична и истинска гражданска революция - нещо като Май '68, който тези дни французите отбелязват доста грандиозно, по случай 40-та годишнина от събитията. Една "провалена революция", но една кръстопътна точка за ценностите и нормите, които ръководят едно общество.

Нашата революция няма да е преобрат на ценностите ни, защото ние нямаме такива. И то не само, че нямаме ценности, но и нямаме институции, на които да гледаме като на ценности - парламент, президент, съд, църква... дори футболът не е ценност и никой не вярва нито на отборите, нито на футболния ни съюз! Това не е проблем на политиците или на тези, "които измислят законите". Това е проблем на едно цяло общество. Едно общество, което винаги се оплаква и смята, че е "най-зле от всички на света", но никога няма да си помръдне пръста, за да промени "зле"-то и да тръгне по по-добрия път. И винаги ще чака някой друг да дойде и да го оправи. И съответно да носи отговорностите за неуспеха.

И затова - съжалявай, Иване, съжалявайте всички! Дори чужда окупация не би могла да ни помогне. Единственото ни спасение е мислене като това, което Радан Кънев демонстрира в последната си публикация, а именно:
Всичко това не е оптимизъм. Това са факти. Промяната идва, но за да бъде тя оползотворена, е нужно да бъде осмислена политически от активното малцинство граждани от новото поколение.

Но преди това трябва да седнем и добре да си направим равносметка кое е добро и кое лошо в нашето общество. Да си направим сметка какво сме постигнали и къде грешим. Да не позволяваме на една банда негодници да ни настройва едни срещу други, чрез подставени лица, да се дърляме като бездомни кучета за останките от богатата трапеза. И да спрем постоянно да тръгваме от нулата и да отричаме всичко преди нас. Светът не започва и не свършва с нас - колкото и да ни се иска.

Да престанем да вдигаме ръце и да казваме "нищо няма да се оправи". Да престанем да се държим в собствената си държава, така все едно живеем под наем и утре няма да ни има. Промяната започва от нас.

Be the change you want to see in the world!

"Такого как Путин"



Специален поздрав за всички приятели на руския президент! :)
Опа... министър-председател!

12 май, 2008

Честито, Сърбия!

Източник: Агенция Б92.

На изборите, проведени вчера про-европейската коалиция на Демократическата партия на Президента Борис Тадич спечели 38,7% от гласовете или около 103 места в Скупщината от общо 250.

Сърбия направи ясен избор за европейско бъдеще, за което заслужава само поздравления!

Освен това Демократическата партия е кандидат-член на Социнтерна и ПЕС, така че това си е победата за левите сили. Истинските, европейски леви.

За съжаление бъдещата коалиция ще зависи от 20-те места на Социалистическата партия (основана от Милошевич през 90-те). Защото дори в съюз с Либералните демократи (13 места) коалицията около ДП няма да събере необходимите 126. Предстоят интересни дни...

Надявам се демократите да успеят и Сърбия най-накрая да тръгне напред към европейското членство. Успех, Сърбия!

10 май, 2008

It's the economy, stupid!

Чували ли сте тази известна крилата фраза? Не знаете какво значи? На вътрешно-заводския хумор на полит-зубърите с тази сентенция се обозначава кое винаги се оказва решителната тема по време на избори.

Иначе не бихме могли да си обясним загубата на суперуспешния (вече бивш) кмет на Лондон Кен Ливингстън от човека на снимката Борис Джонсън (Boris-the-buffoon, в превод нещо като Борис Простака).

Всъщност има още нещо - около месец-два преди изборите в медиите излязоха разкрития как Кен е давал обществени поръчки на "кръжец от фирми" - честно казано не проследих цялата история, но явно ипотечната криза + съмнение в корупция е достатъчно в Англия един наистина успешен кмет да бъде изритан през вратата за сметка на такава...маймуна (съжалявам за грубия език).

"It's the economy, stupid!" - да си прави сметка нашето правителство. Имотният балон май започва да се пука (казвам го като вътрешен човек), а той движеше цялата икономика напред. Ако България се окаже силно зависима от световната икономика, както се очаква, забавяне на растежа + висока инфлация ще доведе правителството до дори доста по-тежки резултати от очакваното предвид всички скандали, стачки и други забави, които се случиха в страната ни през последните три години...

Светлият лъч идва от в-к "Капитал" (брой 10-16 май): 55% от българите искат да живеят в справедлива държава, която се развива равномерно и разумно. Забелязали ли сте рекламите на яхти по луксозните вестници и списания? Те са насочени към онези 28%, които смятат, че данъци = кражба. Може пък наистина да са кражба - все пак яхтите са по-важни от образование и здравеопазване за всички.

Това беше лявата петминутка за всички, на които им липсваше.

Ето ме!

На 1 Май необновяваният ми от повече от 2 месеца блог е регистрирал своеобразен "връх" с двадесет и няколко посещения.

Приемам това като знак, че тези хора са искали да ме поздравят за празника или да се поинтересуват какво ще имам да им кажа за него.

Извинявам им се, както и на всички, които са очаквали да напиша нещо, а аз все не съм. Напоследък чисто и просто не ми се пише.

Но честит 1 МАЙ на патерица! За мен той е един от най-хубавите и истински празници - жалко само, че казионността му *** майката...