30 юли, 2008

Сезонът на сгрешения ракурс

В-к "ДУМА", страница "Лъвчета", 30 юли 2008г.

Ракурс е една от онези думички, които всички обичат да използват без точно да знаят значението й – нали знаете, като „морал” или „клише” Ракурс е удобна дума и за българските политици, тъй като им дава могъщо оръжие в борбата с конкретното говорене и отговарянето на трудни, но справедливи въпроси. А тълковният речник ни обяснява, че ракурс е съществително от мъжки род, което може да бъде използвано само в единствено число и е термин от изкуството – положението на изобразяван предмет в перспектива от определена гледна точка. Или казано по-простичко – от какъв ъгъл ще погледнеш на „нещата”.

Така например от няколко седмици наблюдаваме опитите на някои видни партийци и общественици да обяснят сблъсъка на българския кораб на надеждата с айсберга на Европейската комисия с „лош ПР” или иначе казано лоша комуникация и некачествена реклама на достиженията на правителството и страната ни в борбата с корупцията. Сгрешен ракурс ли е това? Сгрешен е.

Други пък твърдят, че нацията, както и ЕК, не могат да оценят успехите, достигнати в неравната борба с корумпираното общество. Това напомня как преди малко повече от седем години, верните привърженици на една друга партия и един друг министър-председател виняха народа, че не оценявал тежките, но благотворни реформи. И в двата случая идеята е една и съща – народът не оценява доброто, народът е виновен. Е да, ама клиентът винаги има право: ако политиците са търговци, а електоратът клиенти, кажете ми – сгрешен ракурс ли е това? Сгрешен е.

Същевременно от различни тъмни ъгли на държавната и партийна власт чухме слуховете за черен и коварен заговор на европейския империализъм срещу малка и слаба, но смела България. Европейските политици, обезумели от гняв заради собствения си неуспех в борбата за реформиране на ЕС решиха да си го изкарат на България. И ни спряха парите. А пък когато ние решихме да си харчим собствените бюджетни пари, изкарани от джоба ни, а вкарани там с много труд и пот, за доказано корумпирани и вредни за обществения интерес проекти, ни забрани и тях да харчим – сакън да не се развием и да ги надминем... Само дето няма империалистическа конспирация срещу България, европейците не искат парите от техните джобове да бъдат крадени от съмнителни бизнесмени. Не стига това, ами се опитват и моите и вашите пари да опазят. Сгрешен ракурс ли е това? Сгрешен е.

И тъй като не стига всичко останало, и опозицията взе, че се разбунтува. Ялово, за 6 път, но пък ако народът я последва може да стане опасно. На фона на всички скандали, от които се тресе държавата и най-вече трите ъгъла на Ларгото, може би няма да е лошо да успокоим емоциите с голяма кошница безсмислени дарения – заплати, пенсии и пр. Вместо инвестиции в човешкия капитал и инфраструктурата на страната – така че да позволим на обществото само да произвежда повече и на по-високо качество и следователно да създава повече заплати и пенсии, нека хвърлим малко блага на куп, пък дано закрепим положението. Сгрешен ракурс ли е това? Сгрешен е.

Едва ли обаче който и да е на върха на държавата или партията има нужда от подобни „мечешки” услуги и съвети. И аз искам да предложа един по-различен ракурс. Този, че хората от ЕК се опитват да си вършат работата и да ни помогнат, а че гражданите на България имат абсолютното право да очакват повече и да изискват най-доброто за себе си и децата си, когато дават парите си на държавата. Едва ли оправданията и обвиненията ще заздравят позициите на правителството. Едва ли и обвиненията на опозицията или подигравките, че БСП не може да изкара един пълен мандат, ще променят отношението на нацията към лидерите й. Само работата и показването на искрено желание за промяна и реформа ще върне доверието на хората и на европейските институции в българската държавност. Всичко друго е сгрешен ракурс.

29 юли, 2008

Две позиции

"Станишев, без жертви губиш мача" - на Георги Близнашки във в-к "Стандарт".

И участието на Георги Кадиев в "Коритаров на живо".

Мисля, че коментарите в случая са излишни. Ако все пак ви интересуват коментарите, гледайте ме довечера в 19.30 по "РЕ:ТВ" в предаването "Булевард България" където заедно с Радан Кънев ще коментираме вота, вселената и всичко останало... :)

21 юли, 2008

Франция променя Конституцията си


Веднага след като написах предишната публикация видях това в International Herald Tribune.

Едва-едва Саркози е успял да наложи пакета, промени в Конституцията на Петата Република, които беше обещал преди да стане президент.

Няма да разглеждам в детайли промените, сигурен съм, че ако искате можете да намерите и прочетете всичко, което ви интересува. По същество обаче промените в Конституцията представляват промени в системата.

След като Франция след повече от 50 години стабилност и прогрес има нужда от нагаждане на политическата си система, за да бъде по-ефективна и работеща, как може някой да ме убеди, че на нашата система всичко й е наред и проблемът е в "лицата".

Депресията е факт!

Започвам си текста с два конкретни повода: Комитата е излязъл с предложение за "Окончателно решение за българския въпрос" (брр....тръпки ме побиват от това наименование).

Същевременно философът Ангел Грънчаров ме подканя да отговоря на публикацията му "Европа уволни правителството на Станишев, а ние?" (и от подобни мисли ме побиват тръпки, ще обясня защо след малко).

Освен това, ще бъде бягане от отговорност ( :) ), ако не кажа и няколко думи за доклада на ЕК.

Та с тази голяма кошница амбиции тръгвам да пиша настоящия текст пък да видим къде ще му излезе краят.

Без да искам да правя безсмислена защита на правителството или министър-председателя (безсмислена, защото кой ли ще тръгне да ме слуша, ако защитавам нещо незащитимо като едно правителство) още веднъж ще потвърдя безконечното си убеждение, че не може вината за проблемите, много или малко, да бъде търсена в 1-2-20 човека. Тя и в 6 милиона не може да бъде търсена, ама не че не са се опитвали, но това е друга тема...(бррр....)

Нямам намерение да защитавам когото и да било, ясно е че те толкова си могат. Казах го много пъти и няма да спра да го повтарям. Докато в тази страна не бъде променена сегашната порочна система на политически, а оттам и на обществени отношения, не чакайте нищо добро от направление Брюксел. Просто защото евро-чиновниците не са толкова глупави, че да се мешат в собственото ни държавно устройство. Да не са луди?! Нали след това веднага ще бъдат обвинени от благодарните, че са развалили всичко хубаво.

Явно е обаче, след като миналата седмица написах, че сме на прага на дълбока депресия, че тя вече е факт. Може би е факт доста отдавна. Няма значение. Външните симптоми са материала на Комитата, който приложих по-горе и коментарите под него.

Депресията ни е обхванала дотолкова, че да мислим, че някой друг може да дойде и да ни оправи проблемите. Не веднъж съм писал, че това е крайно наивно и глупаво. Както знаете от "досието ми" съм голям защитник на европейския проект и поддръжник на задълбочаваща се интеграция и разширяващ се ЕС, но пък същевременно се смятам за достатъчно зрял, че да мисля, че нещата зависят от нас, а не от някой друг и че само ние, а не някой друг може да ги "оправи".

Ето защо ме побиват тръпки от идеята "Европа да уволни правителството". Проблемът не е в това, че имаме суверенитет, проблемът е в това, че не знаем, че го имаме. Не става въпрос за бунтове, палежи и безредици. Става въпрос да нагърбим някого със задачата да подреди обществото така, че да се развиваме правилно. Всички.

Излизането от депресията минава през осъзнаването на собствената отговорност. Всичко друго е патекряк!

20 юли, 2008

"Дзифт" на Явор Гърдев

Не е хубаво да се пише за филм преди да е излязъл, но направо вече откачам с този "Дзифт" на Явор Гърдев и не знам как ще издържа до октомври, когато ще е официалната премиера на филма.

Ако още не сте се запознали със стила и творчеството на г-н Гърдев ви препоръчвам да гледате "Старицата от Калкута" в Театър 199 в София - доста вулгарно, но и уникално смешно представление, примесено разбира се с прилична порция философия за живота. Абе истинско съкровище! :) (Въпреки, че някои приятели го намериха скучно последната сряда)

А сега по темата. Ако ме накарат да опиша много накратко "Дзифт" бих го направил така (заемайки малко английски изказ): "Гепи" среща "Син сити" среща "Изпепеляване" (също интересен български филм с Параскева Джукелова, Стефан Вълдобрев и Деян Донков - разказва се за първите години след преврата '44 и налагането на тоталитарната диктатура). В едно от приложените по-долу филмчета казват, че медиите го определяли като "нео-ноар по време на ретро-соц среда". Има нещо такова.

По всичко личи обаче, че филмът няма да подлага на морален катарзис ранния социализъм. Годините на репресии са използвани като фон на една криминална и тъмна история. От "трейлъра" (по-добра дума на български?) поне аз придобивам впечатлението и че лентата ще е много зрелищна. И без през това време Явор Гърдев да се опитва да ни предаде цялостната си философо-идеологически мироглед в рамките на два часа от опасения това да не е последният му филм (както правят доста други български режисьори).

Спирам да хваля да не стане така, че накрая да се разочаровам заради големите си очаквания. Имам добро предчувствие обаче, че филмът ще се окаже дори по-добър отколкото ми се струва. Можете да погледнете следното видео:

Репортаж За Филма "Дзифт", Част 1:



Репортаж За Филма "дзифт", Част 2:



Трейлър на "Дзифт"
:


18 юли, 2008

I pledge allegiance...



Често ни се иска българската политика да е като американската, мислейки си, че там всичко е цветя и рози.

Настоящето видео идва да покаже, че нещата не стоят точно така. То е създадено от Вашингтонската организация на Републиканската партия и е доста грозна атака срещу съпругата на кандидата за президент на САЩ Барак Обама - Мишел.

Мишел казва по повод кандидатурата на мъжа си, че за първи път се чувства горда от страната си. Дамите от G.O.P. (Grand Old Party) заявяват, че винаги са били горди от страната си и декларират I pledge allegiance to the flag... (клетва за вярност към държавата).

Да, предполагам имат доста причини да са горди от страната си винаги - от социалното разслоение, от расизма и сегрегацията, от 400 години робство, от идиотската външна политика на САЩ, неведнъж подкрепяла недемократични преврати и режими (виж Чили, Никарагуа и др.) от Виетнам и днес от Ирак.

Въобще цялостната идея е доста груба и направо грозна. Макейн е завил недвусмислено, че няма да прави атаки по културните и въпросите за различията. Затова пък Националният комитет на републиканците се е стегнал здраво...

Още по темата тук.

17 юли, 2008

На прага на дълбоката депресия

Все по-интересни ми стават десетките коментари по темата „реформа на политическата система” от изключително интелигентни хора, в чиято почтеност не се съмнявам (виж Радан, Иван, Първан&Жоро и Юлиан), които се завъртат около тезите: „системата не е виновна”, „как се избират представителите е технически въпрос”, „трябва да гласуваме” или „трябват нови лица”.

Както писах и миналата седмица – не може да има по-грешно мислене. Извинявам се на гореспоменатите многоуважавани от мен блогъри, ако ги обиждам, но предпочитам да бъда искрен. Надявам се да го оцените. :)

Искам първо да дам отговори на горните въпроси:
  • Системата Е виновна!
  • Как се избират представителите е ОСНОВОПОЛАГАЩ, а не технически въпрос!
  • ДА, ТРЯБВА да гласуваме!
  • И ДА, трябват нови лица – но нека направим системата „пропусклива” за тези нови лица!
Миналата седмица мислех да пиша един пост на тема „българския народен спорт”безцелното мрънкане. Защото всички тези коментари на тема „системата не е виновна, трябва морал са точно това – безцелно мрънкане! Или, както бях писал преди времепатекряк!

Мрънкане са, защото за пореден път се оплакваме от „несправедливостите на живота”, а отхвърляме всяко предложение за подобряване, искайки нещо по-добро и невъзможно.

Политиката е формата на решаване на обществени проблеми, на намирането на ОБЩ консенсус по разрешаването на тези проблеми, консенсус, който да е валиден за всеки отделен индивид в това общество. Основна функция на политиката е законодателството.

Какво значи това на обикновен език. Значи, че ако сме недоволни от корупцията, непотизма, клиентелизма, манипулациите, олигархията и всичко останало в обществото ни – ТРЯБВА ДА УПРАЖНИМ ПРАВОТО СИ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА ИНИЦИАТИВА, ЗА ДА СЕ СПРАВИМ С ТЯХ. Това си право НИЕ упражняваме чрез избраните си представители – пък били те и корумпирани, купени, продадени, олигарси или каквото там още се сещате.

НЯМА – искаме нови лица в политиката!

ИМА – да създадем система, която да допуска по-качествените лица в политиката!

Ако продължа нататък рискувам да се изгубя в безкрайния дебат за липсата на гражданско съзнание и гражданско общество, сбърканото в чипа и прочие теми, които няма да ни доведат до нищо ново. Аз споделих основното, което всеки от нас трябва да разбере. В противен случай рискуваме да се въртим в омагьосания кръг без изход и да се депресираме фатално.

В крайна сметка политиката е лидерство и поемане на отговорност. Какво означава това? Лицата, които сме избрали като представители (тоест по силата на това, че сме ги избрали да ни управляват) да предлагат решения, които да подобряват функционирането на обществото.

И последно. Досега не съм го казвал, за да не стане като приказката „гузен негонен бяга”, но като гледам явно доста хора си го мислят и затова искам да го кажа много точно и ясно:

Не съм свързан с Президента Първанов, нито с администрацията му по никакъв начин. Защитавам каузата и дебатирам яростно с всеки от собствени убеждения, че това е ПРАВИЛНИЯТ път за Родината ми.

Симпатизирам на Първанов и дори му правя евала, че повдигна въпроса в публичното пространство – нещо, което БСМ не успя да направи през 4-те години откакто формулира въпроса за първи път.