25 юни, 2010

Солидарни с многообразието


За трета поредна година Българска социалистическа младеж застава зад Софийския прайд. Подкрепата ни е не само формална - за правото да се "протестира", а свързана с убеждението ни, че всички човешки същества са равни пред закона и обществото и като такива имат същите права, включително да създават семейства, признати от държавата и обществото.

Това и моето лично убеждение. И като човек, който е изпитал тежестта на това да защитава ценностите и убежденията си искам да поздравя Радан Кънев за смелата му позиция и доблестта да я защитава в една "консервативна" и донякъде "враждебна" среда в собствената си партия.

Иначе моята позиция е ясна от няколко години, можете да разлистите този блог и да научите повече по темата. Пробвайте с етикета "ЛГБТ".

Сега отивам да се готвя за участието си в К2 тази вечер след 18.30 където ще коментирам един още по-човешки проблем - затварянето на онлайн библиотеката "Читанка" и правото на свободен достъп до култура от всички човешки същества.

08 юни, 2010

Фашизмът е крайно-десен

Ако са ви липсвали моите разсъждения на политическа тематика, можете да благодарите на Комитата, който постоянно ме провокира (най-вече по метода на дразнението) да разсъждавам и да споделям.

Вчера например, след публикацията ми в "България е наша" за побоя на неофашистите над участници в протеста пред затвора в Бусманци, същият ме поздрави, че не съм нарекъл расистите "крайно-десни". Има такъв "сегмент" в БГ блогосферата, който се опитва да отрича един отдавна установен термин. Предполагам, че те се водят от някакви свои романтични повели, според които дясното може да е само либерално и справедливо и в никакъв случай ретроградно, догматично и обслужващо корпоративни интереси. И така не само фашистите, ами и Бойко, Волен Сидеров, Хитлер и т.н. също не са десни, а "леви популисти".

Жалко само, че хиляди академични фигури ще трябва да скъсат дипломите си, понеже те на наясно с този елементарен факт, а си позволяват да определят фашизма и нацизма като "крайно-десни идеологии". (Позволете ми само за секунда да се отклоня – подобни дребни професори ще бъдат заменени от титани на политическата философия като вътрешния министър Цветан Цветанов, който написа нова глава в световната политология с определение като "крайно-десни анархисти".)

С риск и аз да си нагълтам дипломата по политология от Есекс, позволете ми да дам своето кратко становище по въпроса.

Доколкото разделението "ляво-дясно" все още съществува в модерното политическо пространство, има една основна характеристика, която го обуславя – стремежът към равенство.

За "левите" стремежът към и добродетелта на равенството – не просто като условие, а като резултат, е основна цел на политиката. Тоест, той може да аргументира необходимостта от данъчно облагане, социални услуги и т.н. и е централен. В съвременните леви течения равенството е не просто икономически въпрос, а и социален – ето защо "левите" и "либералите" (впрочем в американската политическа терминология термините са взаимозаменяеми) отдават голямо значение на неща като равенството между раси, полове, сексуална ориентаци и пр. И на необходимостта то да бъде насърчавано, когато се случва прекалено бавно.

В умереното съвременно "десничарство" равенството е само основа – база. Понякога дори номиналното равенство е достатъчно (държавата ти осигурява образование – какво като нямаш пари за обувки примерно). В крайните си варианти "дясното" изобщо отрича равенството като добродетел – за фашистите и нацистите различните хора имат вродени различия помежду си – една раса (или класа) е по-умна, по-работлива, по-добра от друга(и) и като такава е "призвана" да властва над другата(ите).

Ето това е най-краткото определение, което мога да там на това защо фашизмът си е десен отвсякъде. Има още много въпроси, които могат да бъдат разгледани – свързани с икономиката (където същите хора обичат да се позовават, когато говорят за "лявостта" на Хитлер например), но те само допринасят към това централно различие.

07 юни, 2010

(Почти) Безпристрастно за Израел и Палестина

Снимка: naughton321@Flickr

По принцип не смятах да пиша по темата за Израел и ситуацията с т.нар. "Флотилия на свободата", но преобладаващите коментари (и то най-вече в българските блогове) ме накараха да го направя.

Не обичам да заемам крайни позиции и винаги съм странял от подобно поведение, особено по отношение на въпроси, които не ме засягат пряко – въпросът за конфликта в Близкия изток е точно такъв. Напълно наясно съм, че и двете страни са еднакво невинни и виновни.

Но от друга страна не мога да се примиря с възгледи, които напълно оневиняват "демократичния Израел", който водел някаква кръстоносна битка в името на "цивилизацията" срещу "ислямската заплаха". И някак си не мога да пренебрегна факта, че хората в Газа живеят от 50 години в един огромен и пренаселен концентрационен лагер, под 50-годишен полицейски час, наложен им не от друг, а от "демократичния Израел". И че подобна среда е благодатна за израстването и утвърждаването на млади мъже, които са готови да се самовзривят.

Само наивниците на осъзнават, че и от двете страни на този конфликт има хора, чийто интереси стоят в това той да не приключва. Хора, които черпят пари, власт и слава от този конфликт. И от двете страни.

И все по-отвратен се чувствам, че основното съображение по всеки един въпрос в България, се оказва от коя страна на оста София-Москва седят участниците му. Не че има нещо лошо в това, но когато геополитическите интереси са взели надмощие в съзнанието ти над етичните норми, не можеш да обвиняваш държавите, когато прилагат същите стандарти, нали?

Комитата има една ключова реплика в неговия постинг по темата – "[К]акъв е проблемът тези товари, с чисто хуманитарен характер, да преминат през нормален гранично-контролнопропускателен пункт?" Ами какъв е проблемът стоките за Грузия да преминават през руско ГКПП тогава? Всичко е въпрос на принцип.