31 януари, 2010

Как оценявам вината в този блог

Тъй като отскоро реших да започна да пиша и за вино в този блог (тема, която напоследък много ме вълнува) е неизбежно да си определя някаква система за оценка на виното. Най-популярната такава система е т.нар. "100-точкова" (мисля, че е дело на вино-гуруто Робърт Паркър) където вината получават до... 100 точки.

Проблем при тази система е, че тя е много много специфична. Реално оценките, които се използват са между 70 и 95 точки (трябва метеорит да падне, за да получи някое вино по-високо или по-ниско от това) и точките, които четете не означават нищо на пръв поглед (например разликата между 83 и 88 точки е огромна).

Затова реших да ползвам по-проста система и като най-интуитивна ми се стори 6-балната българска система за оценка. Мислех да пиша обстойно кое какво значи в нея, но се оказа, че e-vestnik, които имат много приятна секция за българско вино вече са я въвели и си я ползват.

Така че, препечатвам тяхното обяснение, като правя една уговорка, че поради по-ограничения си опит и познания с виното, навярно съм склонен да съм по-великодушен.

Скала на оценките:

От 2 до 3 - вина с големи дефекти или прекалени недостатъци, не стават за пиене, не си заслужават парите.

От 3 до 3,50 - вина с недостатъци или леки дефекти, които все пак стават за пиене с някакви мезета, храни, въпрос на индивидуален вкус.

От 3,50 до 4 - вина с известни добри качества, без да са изключителни. Подходящи за пиене с определени мезета и храни, въпрос на индивидуални предпочитания.

От 4 до 4,50 - вина с достатъчно хубави качества, така че да могат да се пият и без храна или мезе, достатъчно добри сами по себе си.

От 4,50 до 5 - много добри вина, от най-хубавите, които задължително трябва да се опитат.

Над 5 - отлични вина, най-доброто на пазара.

30 януари, 2010

Аватар

Официален постер от impawards.com

Мдаааам... Най после! И горе-долу поличих това, което очаквах. Месеци назад ми беше ясно, че „Аватар” ще изуми с визуалните си ефекти и ще накара всички да завиждат, надувайки мускулите си от дигитални сини човечета, които правят физиономии съвсем като на истински хора. Общо взето беше ясно, че филмът ще задоволи свръх-очакванията от гледна точка на пищност и зрелищност.

Стоеше обаче въпросът дали „Аватар” ще може да надскочи далеч по-скромните очаквания от гледна точка на сюжет. Е, познайте... Айде напънете се малко.

Историята е толкова болезнено романтично клиширано сладникаво епично тъжно геройски банална, че направо се чудя тоя филм как не сме го гледали преди. Всъщност, май сме го гледали, но всеки е гледал по нещо различно. Нема страшно, ще го гледаме пак – стига да имаме очила за 3D-то.

Ей, не се подлъгвайте по мрънкалско-наставническия ми тон. Филмът все пак е интересен, без да бъде затормозяващ. Примерно няма нужда от много обяснения защо планетата Пандора е толкова важна за човечеството... опа, искам да кажа корпорациите (понеже те не се управляват от хора, раз'ираш ли, а от кръвожадни и алчни прасета – това до голяма степен е вярно!) Важното е, че кило и канче камък струва 20 милиона. (Както казваше една моя любима начална учителка в часовете по математика „Какво?! Круши, ябълки, лимони?”)

Ако в пост-модернистичните ви, прекалено ентелегентни глави се пръкнат други подобни въпроси и питания можете да се почешете с очилата за 3D виждане така, че после да ви е гнус да си ги сложите. Но това са детайли.

Кой ще ти мисли за малките неща, след като може в продължение на горе-долу 3 часа да се наслаждава на един прекрасен и зрелищен свят-джунгла, населяван от корени и грудки, до последния готвещи се за конкурса „Мис Растение”, животни, за които смрадта и грозотата е въпрос на чест и хуманоиди, които от рано са еволюирали в кръстоска между Нелсън Мандела и мега-лъскаво Ферари с карбонови елементи.

В заключение какво да ви кажа – ако „Аватар” е 3D като ефекти, то като история филмът е абсолютно 1D (тоест плосък). Средноаритметично 2D и така и се чувствам...

28 януари, 2010

World Wrestling Federation


Никой не може да пребори пандата.

Не, сериозно. След като дори професионалните кечисти не можаха да я преборят за сакралната комбинация от три букви WWF, сериозно ли мислите, че няколко не-се-знае-как-забогатели бг предприемачи ще успеят?

Повод да напиш това е кампанията „Гората не е само дървесина” на WWF България и срещата на екипа на организацията в България с български блогъри, на която имах честта да бъда поканен.

Много е просто защо пандата винаги печели – защото винаги е отворена и приятелски настроена. И защото се бори за нещо, от което наистина всички печелим – да има гора и природа в България. За съжаление в политиката в България нещата изглеждат толкова прозрачни все още само от гражданската им страна. Политическите партии продължават да приличат на бетонните чудовища, които изникват на хоризонта, когато излезете от ускорителя за елементарни частици.

Повече за дейността на организацията в България - от официалната им страница.

Браво WWF България!

27 януари, 2010

Дегустации

Ако ми позволите, ще ви предложа няколко вина, които опитах последните дни. Ей така, може нещо да ви се допие, или да сте поканили готино гадже на вечеря вкъщи да ви трябва послееееедният детайл, който да ви осигури успешен завършек на вечерта (ако обичате сами си дефинирайте 'успешен').

Започвам с един чуден и необикновен мавруд - Виника 2007 на винарната "Загрей". Ако очаквате нещо напълно типично за сорта по-добре потърсете нещо друго. Това вино е направено от стафиди - гроздето е сушено след брането си в продължение на 3 месеца в естествени условия. Но пък резултатът си заслужава! Виното е много приятно, плътно и загладено. С изразени аромати на горски плодове, с много добре изразена сладост. За разлика от класическият мавруд, това вино би подхождало добре и на по-леки храни, но все пак червено месо и сериозно ядене. Оценка: 5,5

Via Diagonalis 2007 на Castra Rubra също е интересно и вълнуващо вино. Купажът е съставен от 60% мерло, 30% каберне совиньон, 5% рубин и 5% мавруд и ще допадне на всички, които обичат средно наситени вина, с много плодови акценти, приятни за пиене дори сами по себе си. Оценка: 4,5

Завършвам с две отлични и вълнуващи вина...които имат само това общо помежду си:

Neethlingshof Pinotage 2003 е произведено от най-старата винарна в Южна Африка и е може би най-хубавият начин да се запознаете с този типично южноафрикански сорт грозде. Виното е много ароматно и много добре загладено. Чудесно върви съвсем леко охладено и според мен става и за лятна разхладителна напитка. Оценка: 5

И накрая стигаме до Halla Merlot 2008 на Катаржина, което е направо тежката артилерия на българското мерло. Признавам си веднага, че изпитвам сериозна слабост към вината на Катаржина - просто ми допадат. Halla ще ви завладее с ароматите на боровинки и сливи и перфектно балансиран вкус. Оценка: 5
Posted by Picasa

26 януари, 2010

Внимавайте, като цитирате!

Снимка: оригинална

Татяна Дончева, в пространно интервю пред в-к "24 часа":

24: Значи Сергей Станишев правилно разчете идеята ви като ГЕРБ вляво? Дончева като Бойко Борисов в пола - явно сравнението не ви дразни.
Т.Д.: Не ме дразни, но и не е коректно. А доколкото чух, на “Позитано” казаха, че това било лявото ДСБ.

Коце, да не си почнал работа? (Ако не можете да разберете вътрешнозаводския ни хумор, ще трябва да прочетете целия постинг на Комитата.)

20 януари, 2010

Вер. 3?

Измина много време, откакто направих първия си блог и започнах да го списвам. Трябва да е било някъде 2004 или 2005г. – по времето имаше съвсем малко български блогове и идеята тепърва набираше скорост и в глобален мащаб. Не го казвам, за да се хваля – все пак блогът ми не е първенец, нищо че е толкова стар, ами като въведение към следващото съобщение.

Откакто започнах да пиша, въпреки промените в място, име, дизайн, стил и дори език, едно нещо никога не се е променяло – тематиката на "Господин И". Политика. Независимо дали като коментар на текущи събития или споделяйки мнението си по дадена тема, блогът ми винаги е бил болезнено сериозен, вероятно на моменти дори скучен за хората, които се интересуват от материята в нормални количества. :)

Сега за пръв път обаче "Господин И" започва да става излишен. Защо излишен? Да не би политиката да е "свършила" в България? Не, разбира се. Просто вече има ново място, където смятам да публикувам политическите си коментари и собствени разсъждения – Алтернативи.БГ.

Този нов сайт е проект на Форума за социални алтернативи – независима неправителствена организация, която стартирахме с приятели и колеги – някои бивши, други настоящи – членове на БСМ. Учредихме Форума с абсолютната увереност, че няма структура в България, която да предлага и отстоява идеите и ценностите на модерната европейска левица – няма как да не спомена тук БСП, която е по-близо до идеите на консервативната десница, отколкото на социалдемокрацията.

Решихме, че най-добрият начин да започнем да развиваме и популяризираме идеите си ще е чрез едно електронно издание. И така се роди идеята за Алтернативи.БГ.

Извън политиката обаче има десетки неща, които ме вълнуват и които според мен чудесно биха намерили мястото си в личния ми блог. Така че постепенно смятам да спра да пиша тук за политика (е, може би ще анонсирам, поне временно, нещата, които публикувам в Алтернативи.БГ). И ще се опитам да пиша повече за книги, кино, театър, вино и всичко друго, с което запълвам свободното си време.

Ще ми се обаче да чуя и от "верните си читатели" (всички обичаме клишетата) мнения по въпроса. Какво искате да четете? :)

06 януари, 2010

Завой или финт?

Министър Цветанов намекнал вчера по националната телевизия, че МВР може да направи промени в измененията на ЗЕС, които бяха гласувани на първо четени в НС и подкрепени само от ГЕРБ и Атака.

Намеците са много категорични и засягат двете най-спорни разпоредби на новото готвено изменение – пасивният достъп, т.нар. „интерфейс” и използването на събраните данни за престъпления, предвиждащи 2 или повече години лишаване от свобода.

Вместо това от МВР били готови пасивният достъп да бъде заменен с много солени глоби за доставчиците, които не предоставят данните навреме, а текстът за тежките престъпления да остане, евентуално с добавяне на престъпления, свързани с тежките, които се наказват с по-малки присъди – напр. склоняване към убийство и др. подобни.

Готовността на МВР и управляващото мнозинство да се вслуша в гражданския глас е похвален, но ни остават два въпроса – дали? и защо?

Защо МВР изведнъж изглежда много загрижено за гражданското мнение? Дали готвените протести не изплашиха изведнъж мнозинството и министър-председателят, чийто цяло обществен авторитет се гради на това, че хората го харесват? Дали пък ГЕРБ все пак не започват да се чувстват некомфортно в компанията на една крайно-дясна и крайно-популистка формация като Атака?

И вторият въпрос, който лично мен ме притеснява повече, дали изказването на г-н Цветанов не е просто ловък финт, с който да бъде туширано недоволството преди готвения за 14 януари протест, за който изглежда мобилизацията расте с всеки изминал час?

При всички положения, ние трябва да запазим активността и устремеността си. Подозирам, че ЗЕС няма да е последният повод, по който мнозинството ще ни изправи на нокти.

Снимка: reket.info

04 януари, 2010

Наивни размисли

Обикновено избягвам да коментирам разсъжденията и коментарите на други блогъри, но в случая малко случайно попаднах на това в „полетът на костенурката” и меко казано ме сърбят ръцете. Не искам да обиждам авторката на блога, но разсъжденията ѝ са безкрайно наивни и тъй като прекалено често се сблъсквам с подобна наивност по отношение на политическото протипоставяне ляво-дясно (която в някои случаи граничи с дебилизъм – няма да споменавам имена), реших да поразмишлявам по темата.

Ще започна с безумната, но наложила се трайно в съзнанието ни дуалистична представа за света, който се дели на „защитници на свободния пазар” и „демонизиращи капитализма”. Тоест, ако не си от едните, то тогава си от другите. Е, аз не съм от защитниците на напълно свободния пазар – пазарната икономика е безспорно най-добрият модел за стопанското развитие на едно общество, но оставена да се саморегулира, тя съвсем лесно се саморазрушава. Видяхме го прекрасно в последно време, след като оставихме една паралелна система (на инвестиционните мега-банки и хедж-фондове) да събори почти цялата световна икономика. Ролята на държавата като регулатор, доставчик на услуги от обществено значение (образование, здравеопазване и подобни) и ограничен участник в икономическата активност (като инвеститор и изпълнител на инфраструктурни обекти и подобни) е безалтернативно.

Вторият въпрос, върху който искам да се съсредоточа е този за „даването”. Слагам го в кавички, защото има много нюанси и детайли в това кой и какво „дава”. А както знаем, дяволът е в детайлите. Въпросът за „даването” е основен в разделението ляво-дясно. За класическите либерали и неолибералите, както и за консерваторите и специално за християн-демократите благотворителността е единственият и основен механизъм за подпомагане на онези, които са „наистина онеправдани”. В по-изтънчения си вариант, назован с красивия термин „филантропия”, системата на подпомагане и благотворителност донякъде успешно замества появата и реализирането на т.нар. „социална държава” от европейски тип в САЩ.

Важно обаче е да изтъкнем едно – всяка форма на подпомагане, независимо дали става дума за милиони или за жълтите ви стотинки е подаяние. Замислете се дали бихте раздали на бедните 1/3 или половината от заплатата си? Същото не правят и най-големите предприемачи.

В едно солидарно общество, което разчита на общите си усилия, за да се справи с трудностите, пред които се изправя, подпомагането и инвестирането в потенциала на обществото не зависи от милостинята, която най-богатите членове на обществото са готови да дадат, а от принципното и съразмерно носене на отговорност за преодоляването на проблемите. Това означава тези, които получават най-големи облаги от обществото, да носят и най-голяма финансова отговорност към него – оттук и произхода на прогресивното данъчно облагане, което се практикува в целия развит свят (включително САЩ).

Противниците на подобен подход, освен всички аргументи, често изтъкват и раздутата и неефективна бюрокрация като пречка пред осъществяването на тази солидарност. Само че те забравят или нарочно пропускат факта, че зад цялата фасада на „милосърдие” и „човещина” се крие една огромна и мощна машина от НПО-та, лидери, организации, до момченцата и момиченцата, които ви бутат картички в ръцете по „Витошка”, които веднага си дърпат част от „дарението” ви, много преди то да е стигнало до „клетите създания”, за които ви го взимат.

Както и не взимат под внимание факта, че разпределението на средствата, събрани по този „човеколюбив” начин не зависи от реалната необходимост, която има едно човешко същество, а от това колко добре ще се впише в тази квази-бюрократична мрежа и как ще се „маркетира”.

Така че аз не давам милостиня, защото не вярвам в нея. Вярвам в разумните, принципни и координирани усилия, прилагани от институциите на държавата, като представители на цялото общество и като агент на „общото благо”. И всички усилия, които полагаме трябва да са насочени не към разпускане на тези институции и техните програми, а към подобряване на тяхната работа.