26 септември, 2007

Фанатизмът в днешна България

В блога си Иван Бедров днес е захапал много здраво неонацистите/скинарите - ето тук и тук. Чест му прави.

Лично аз съм заклет анти-нацист, фашист и расист. Според мен няма по-глупави и човеконенавистни идеологии от тези. И безполезни.

Но пък от друга страна съм склонен да проявя известно разбиране тези млади момчета и момичета, които са се подали на изкушението да търсят вината за всички проблеми в някой извън нас. И да търсят чудодейни и сурови решения на проблемите си.

В България днес на мода е фанатизмът. Левият фанатизъм тип "едно време всичко беше чудесно, аз съм за съветска власт" или десният фанатизъм тип "долу комунистите, долу държавата, да приватизираме всичко и шъ съ опраим" или най-опасният от всички видове фанатизъм - крайно-десният.

На България днес й е нужно едно спокойно и постепенно развитие, което да може да осигури успешното изграждане устоите на съвременната ни държава - Втората република.
Знам че звучи цинично на фона на мизерията и проблемите, с които се сблъсква ежедневно обикновеният българин, но за съжаление няма магически формули за коренното преобразяване на едно икономически и социално изостанало общество в добре смазана стопанска и политическа машина.

Минаха 18 години - колкото и да ни убеждават някои, те не са достатъчни - трябва ни още време, но аз смятам, че сме на прав път!

Казвал съм и преди - сега е времето да направим своя избор. Дали искаме да се развиваме като неолиберална държава където икономическата ефективност и търговския интерес взимат превес над обществения или искаме да градим солидарно общество, основано на вярата, че никой не бива да бъде изхвърлян зад борда и че всеки може да се справи и да успее, ако му бъде подадена ръка.

Това е рационален избор, който не е основан на фанатизма, но е и съществен такъв, който ще определи каква ще бъде България занапред.