30 май, 2009

"Ляв" прочит за събитията в дясно

Засрамете се бе, "другари"!

Добре, че има достойни хора останали в тая държава (Константин Пенчев, ВАС).

29 май, 2009

В никакъв случай не гласувай!

Браво на М. Един от малкото български политици, който се сеща, че политиката всъщност се прави не от лидерите, ЦИК и съда, а от гражданите. И че без участието на гражданите (чрез гласуване) нищо от усилията на всички политици няма смисъл.

И затова - гласувайте! Не забравяйте и преференциалния си глас обаче! ;)

И ако не съм достатъчно убедителен - малко мотивационно видео от САЩ и ЕС.




28 май, 2009

Ден на свобода от правителството

Явно родните ни медии вече дотолкова нямат с какво да пълнят вестниците си (то не е и лесно - при тоя постен политически и обществен живот и яката цедка да не влезе нещо нормално в официалния информационен поток), че препечатват всяко екзотично недомислие, което бълват от Института за пазарна икономика като на конвейер.

А как иначе да си обясним факта, че днес, 27 май, отвсякъде ни заливат новини за т.нар. "Ден на свобода от правителството" или иначе казано денят, в който достигаме дела БВП, който държавата преразпределя годишно, събирайки го чрез данъци и др. подобни.

Знаем, че неолибералната конспирация (наричам я така напълно шеговито) отдавна се опитва да ни убеди, че регулативната и преразпределителна функция на държавата в националната икономика е нещо лошо, дори след тоталния крах на тяхната основна идея, че "по-малко държава = по-стабилна и просперираща икономика".

Аз нямам обаче намерие да оставя някой да ме убеждава, че правителството е някаква извънземна структура, на която аз плащам васална лепта (или казано по-модерно рекет), без тя да има никакво отношение към моето собствено благоденствие и просперитет.

Както съм отбелязвал и преди - България е сред страните с ниско ниво на държавно преразпределение - между 35-40% от БВП (виж картата - по-тъмните цветове означават по-нисък дял от БВП). България е и също е една от страните с най-ниски данъчни ставки в ЕС (като изключим ДДС).

Съгласен съм, че недоверието на българите в правителството им и неговата способност да преразпределя националния продукт ефективно и безпристрастно е напълно основано, но не съм съгласен, че трябва да търсим решение на тези проблеми в простото свиване и ограничаване на държавното участие.

Истината е, че не може да има ден на свободата от правителството, защото правителството е израз на нашата изначална свобода. Решението да се откажем от нея и да влезем в регулирано от правителство общество е сложен политически и философски въпрос, на който не възнамерявам да се спирам тук.

Безумният спор, в който някои защитници на абсолютната пазарна икономика се опитват да ни вкарат, че от една страна имаме свободен пазар, който помага на амбициозните и работливите, а от другата социална държава, която подпира мързеливите и недъгавите, също не седи на дневен ред. Регулацията и социалната държава ни дават един прекрасен инструментариум, с който да осигурим устойчивостта на икономиката и обществото ни.

Именно премахването на някои регулации и пълната липса на такива в сферата на т.нар. "сенчести банки" - хедж-фондове и др. подобни институции, беше причината за финансовия крах на Уолстрийт и на някои от най-големите инвестиционни банки в света. В България няма подобни фондове, но пък търговските ни банки са силно регулирани, което е основната причина нито една от тях до момента да не е изпаднала в крайно затруднение.

В нашата икономика основна посока за спекулативните капитали се явяваше строителството, където пък регулациите, макар и съществуващи, бяха напълно погазени. В резултат имаме един сринат в момента сектор, от който зависят много хора. Почти като "Леман брадърс".

Ако това е "свободата от правителството", в която ни убеждават от ИПИ - не, мерси! :)

И докато в икономиката, частният интерес е най-силният фактор за развитие на ефикасни и устойчиви икономически предприятия, то в обществената сфера, с услуги като осигуряване, здравеопазване и образование, правителството като изразител на общия интерес е най-способно да гарантира устойчива и ефективна система. Това разбира се не означава, че докторите не трябва да имат частни практики или че не може и не трябва да има частни училища. Държавата обаче трябва да гарантира един минимален пакет от услуги за всеки член на общността.

И тук не става въпрос просто за безплатен гипс, ако счупиш крайник, или букварче за всяко първолаче. Обществените услуги не са просто социална функция на държавата, а инвестиция в потенциала на обществото и неговото развитие. Безплатното и висококачествено висше образование е способно да създаде бъдещите предприемачи, инженери, доктори, които да направят България по-благоденстваща. Висококачественото и безплатно здравеопазване ще запази българите продуктивни за по-дълго време, а инвестициите в интеграцията на малцинствата ще отключи за трудовия пазар и икономиката скрития потенциал на един огромен сегмент от българското общество.

И този модел е безкрайно по-добър от онзи, в който имащите ще дадат на нямащите 1 хляб, защото не могат сами да изядат повече от 1, както твърди Адам Смит. Но той изисква участие и солидарност от всички, а това означава данъци и държавна намеса.

Давам си сметка, че в най-добрия случай изглежда наивно, ако не и цинично, да защитавам преразпределителната роля на правителството при настоящето положение на публичната власт в България. Повсеместната корупция и мащабните злоупотреби с обществени средства (ей го кога беше - г-жа Масларова откри сграда на МТСП, ремонтирана за скромната сума от 20 млн. лева) лесно могат да ни убедят, че е по-добре да намалим тежестта на държавата в икономиката. Да, но алтернативата в никакъв случай не е по-добра. Ясно е, че човешката алчност не може да бъде превъзмогната - по-добре е да бъде поставена в някакви рамки и да й се даде възможност за изява и задоволяване. Но както видяхме от финансовата криза, алчността може да подбуди към сериозни спекулации и да застраши устоите на цялата система. Ето защо аз вярвам, че вместо да празнуваме "свободата от правителството" е по-добре да се концентрираме върху това да изкореним корупцията (доколкото може - не вярвам, че е възможно изобщо това да се случи напълно), да направим администрацията по-компетентна и да разработим необходимите програми, които да изстрелят обществото ни нагоре и да дадат шанс за просперитет на всички.

25 май, 2009

Гласувайте преференциално!

Толкова съм отчаян от тоталната пошлост и ограниченост на политическия дебат в България, че направо не ми се пише.

За какво да пишем по въпроса дали Жозе Барозо трябва да изкара втори мандат като президент на ЕК или има ли място Република Турция в ЕС след като абсолютно всеки политически дебат в България се свежда до просто замеряне с обидни реплики и ограничени коментари по злободневни теми.

От кампаниите на основните политически сили научаваме, че ще пазим заветите на Хан Кардам в ЕП (БСП), че ще върнем достоинството на България в ЕС като през 1997г. (Синята коалиция) или че ще вдигнем усвояемостта на еврофондовете от сегашните 0.62% (ГЕРБ) (все едно правителството ги усвоява тия фондове в голямата ти част...)

Особено жалко е обаче, че политическите ни лидери особено усърдно избягват една изключително важна тема - преференциалното гласуване. Въвеждането му беше един от малкото светли лъчи в посока "реформа на изборното законодателство", които видяхме откакто проблемът беше диагностициран като такъв преди доста години вече. Разбира се представителите ни направиха всичко необходимо и възможно, за да обезсмислят този демократичен инструмент и както видяхме на предните европейски избори - успяха.

За тези избори обаче нежеланието да се споменава и съответно да се използва преференциалното гласуване е още по-голямо. И ако приемем, че ни е ясно защо лидерите на БСП и ДПС не искат електоратът им да разбира за тази възможност и свобода или ако дори можем да припишем неудобното мълчание на иначе гръмогласния Бойко Борисов на неговата изначална авторитарност, защо не се чува нищо от средите на "Синята коалиция" или на "Зелените" в защита на и за насърчаване на преференциалното гласуване?

Аз лично съм по-учуден и възмутен от действията на "Зелените", отколкото на "сините". Все пак ДСБ/СДС и компания са традиционни партии, които от години работят и се справят в тази среда. Отгоре на всичкото и двете основни партии в тази коалиция все повече се заявяват като "консервативни" (особено ДСБ) и от тази гледна точка е нормално за тях да изповядват един традиционен възглед за по-ограничена и контролирана демокрация.

"Зелените" от друга страна са тоталната алтернатива на всичко и всички. Не случайно те не искат да влизат в коалиция с никого. Това е положително (поне според мен). Другото ми положително впечатление е, че макар и с половин уста, те започват да напипват пулса на времето - че проблемът не е с отделни личности и/или партии, ами с цялата система и че тя има нужда от реформа и подобрение, за да направи обществото ни по-демократично и да овласти (empower) гражданите на България да участват във вземането на решения.

Основна черта на това "участие във вземането на решения" е изборът кой да те представлява. Преференциалното гласуване усилва волята на гражданите при вземането на този избор. Всички глупави коментари от рода на "така става много лесно спечелването на места с купуване на гласове" (нещо, за което впрочем имаше съмнения през 2007г. - д-р Антония Първанова от НДСВ спечели необичайно много гласове сред интернет потребителите [заради защитата на торентите] и в някои ромски махали в Добрич и околностите) могат да бъдат парирани с простичкия, но смислен аргумент, че като цяло демокрацията има много слабости и позволява купуването на постове - това разбира се не може да аргументира премахването й.

Така че апелирам към всички вас, независимо от това за коя от тринайсетте листи ще гласувате, да се възползвате обезателно от правото си на преференциален вот, за да покажете кой точно искате да ви представлява в Европейския парламент. А също и да дадете ясен сигнал на тези, които реално взимат решенията, че тази практика трябва да бъде наложена и утвърдена във всички видове избори.

16 май, 2009

За какво се бори Таня Дончева?

Снимка: Дневник

Само два дни минаха, откакто Татяна Дончева взе съдбоносното решение да се "оттегли от политиката". Повод стана отпадането й от листата за изборите за европейски парламент на БСП. Времето ще покаже дали наистина г-жа Дончева възнамерява да се оттегли от политиката или само да не участва в предстоящите избори за НС. Всъщност ще видим дали дори това ще се случи, но Татяна Дончева не е позната като човек, който си сменя често мнението по такива сериозни въпроси (изборният закон не се брои за такъв ;) ).

Нямам намерение да спекулирам дали наистина ще се откаже, както и дали решението й е продиктувано от обида, че не е попаднала в листата. Комитата сподели много интересна своя теория вчера в блога си.

Не е нужно да се съсредоточаваме само върху тези действия на г-жа Дончева. Нейната юридическа и политическа кариера е достатъчно богата и говори много за ценностите й. Препоръчвам ви този анализ на в-к "Дневник".

Чудесно е, че най-накрая някой с необходимата популярност назова прямо проблемите в БСП - а именно, че решенията в партията се взимат централизирано и недемократично. Но веднага изниква въпросът - защо г-жа Дончева го направи едва сега? Тези проблеми не се появиха в партията от вчера, те не са дори от последния конгрес. От 2001г. насам, когато г-н Станишев стана председател на ВС на БСП, партията направи рязък завой в и без това неуверения си път към демократизация и европеизация и оттогава разминаването между декларативните ни цели и реалните ни действия става все по-осезаемо и дори набиващо се на очи.

Истината е, че г-жа Дончева никога не е имала последователна и цялостна позиция по отношение на тези процеси. Не случайно в коментарите от последните дни се затвърждава впечатлението, че колоритният й език най-често е служел на половинчати и загубени каузи - като например лични сблъсъци с Георги Първанов или бившия вътрешен министър Румен Петков. А нейните куриозни и критични изказвания, които радваха тълпите, почти винаги бяха много внимателно премерени и като острота и като реален момент, в който да бъдат направени и почти винаги с тях се целеше задоволяването на някакъв личен интерес.

Ето защо аз не мога да се приобщя към положителните оценки и хвалебствия към постъпката на Татяна Дончева. По-скоро във всеки един момент си спомням нейните критични интервенции, например поправката "Ванко 1", която осигури амнистия (тоест освобождаване) за един доказан от закона сутеньор (народното творчество изключително залужено я овековечи като Татянко 1) или критичните поправки в закона за конфликт на интереси, които реално го блокираха и разбира се проявената по везирски мъдрост по отношение на закона за избор на народни представители, когато за една нощ колоритната ни парламентаристка промени мнението си и гласува "за" 8% бариера и 31 мажоритарни кандидати.

Най-вероятно някъде там се крие и причината за очакването й да излезе в заслужена пенсия като европейски народен представител, както подозира и Комитата в неговия материал.

Навярно българското Народно събрание ще изгуби без ораторския потенциал на Татяна Дончева, но не вярвам, че българската политика ще изгуби като цяло от липсата на подобни хора, които нямат ясен политически дневен ред и са способни да моделират ценностите си според конюнктурата на деня. Лошото е, че на нейно място най-вероятно ще видим някого, който не притежава дори този колорит.

15 май, 2009

Има ли ЧЕПове?

Днес цял ден се каня да пиша за невероятната Татяна Дончева, на която всички демократи и опозиционери много бързо забравиха прегрешенията, само заради това, че каза 2 лоши думи за БСП няколко седмици преди изборите.

Дневник имат страхотен коментар (или по-скоро припомняне) по случая "Татяна Дончева".

Реших обаче преди това да обърна внимание не нещо, което отдаване ме дразни и по което отдавна съм намислил да пиша. Нещо, за което вина нямат нито Сергей Станишев, нито Иван Костов, нито дори световната конспирация.

Става въпрос за един термин, който се прокрадва плахо, но с все по-уверени стъпки в българското общество и съзнания - а именно терминът ЧЕП или член на европейския парламент. Трябва да призная, че ЧЕПът ми бърка в здравето не заради нецензурните асоциации, които са напълно логични (веселото е, че това никога не е спирало политическите ни лидери - спомнете си как се казваше СЕМ преди време - НСРТ [несерете - поставете си сами разделението между думите]), ами заради това, че е чужд термин, преведен на български.

Ако има нещо, което винаги много да ме е дразнело в българския бит и душевност, то винаги това е бил стремежът към чуждозвученето (това е измислена дума). Не става въпрос само за безумните чуждици като мол, брокер, мини-маркет и прочие, а и за много по-големи и сложни концепции и идеи, за които чисто и просто отказваме да намерим собствени думи и начини на изразяване и приобщаваме чуждите. Може би това е нормално за една малка нация, която не е успяла да оформи собствена култура и цивилизация. От приятели знам, че на политиците в Нидерландите им се случва понякога да вкарват цели изречение на английски в изказванията си, това нашето нищо не е (представете си какво би се случило, ако на Бойко Борисов му се случи да вмъкне в някое изказване "With my brothas from the EPP we shall turn this land into a prosperous country" - представете си какви сайтове ще са и как Бойко ще стане я Рейгън, я Нелсън Мандела).

Но в случая не мога да приема да превеждаме по най-грубия възможен начин един важен политически и юридически термин, при положение, че имаме подходящ пример и практика. Терминът ЧЕП е дословен превод на английския термин MEP или Member of the European Parliament. Добре, ама в Обединеното кралство този термин произлиза от названието на парламентаристите - Member of Parliament.

На български терминът за парламентарист е народен представител. Ако имаме нужда да различаваме между тези народни представители, които ни представляват в национален мащаб, от тези в европейски, можем да наречем вторите европейски народни представители - ЕНП. Прегледах сайта на ЕП на различните езици и навсякъде си ползват съответния езиков термин - MEPs, diputados, députés и т.н.

Впрочем ще си позволя да отворя втора голяма тема и да аргументирам със същите доводи сгрешеното ни (според мен) отношение към българското Народно събрание. Това и народен представител са единствените правилни официални термини, които би трябвало да се използват по отношение на институцията и нейните представители. Така както германския парламент се казва винаги само и единствено Бундестаг, а френската Национална асамблея никога не се превръща в Парламента, така и нашият върховен национален орган може да се нарича само и единствено Народно събрание.

Ако съвсем сте задълбали и сте политически гийкове ;) като мен можете да погледнете как се казват и парламентите на скандинавските държави (Фолктинг, Алтинг), на Израел (Кнесет), на Турция (това сигурно всички го знаят) и т.н.

Някой сигурно ще каже "Абе какво значение има?"

Има.

Липсата на елементарно себеуважение е една от главните причини, поне за мен, държавността ни да се намира в такова плачевно състояние. Законовият нихилизъм, липсата на елементарна солидарност, деградацията на общността и на общото са само проявления на това, че не можем да направим елементарна преценка за това какво сме постигнали реално и за какво още трябва да работим.

Поставянето на един даден кръг от институции над злободневието и просташките ни всекидневни отношения и издигането им до обект на национална гордост могат да гарантират националноотговорната им роля. Ето защо никога не бих си позволил публично да нарека Президента на Републиката Гоце или Пепи Коня. Не защото харесвам личностите, които заемат или са заемали позицията, а защото смятам, че по този начин се разрушава авторитета й и заедно с това се подкопават устоите на държавността.

Малко хора се замислят по тези теми. Много по-лесно е да напсуваш всички и всичко - никой не може да те упрекне. Но замисляли ли сте се защо американците се държаха с необходимото уважение дори в последните дни на Джордж У. Буш? И защо цялата символика на държавното им републиканско устойство наподобява квази-империя?

Ами как защо - само при такава система и такова отношение можеш да имаш Върховен съд, който е неприкосновен и безпристрастен. Алтернативата е Конституционен съд, който не намира нищо противконституционно в това един народен представител в София да представлява 400'000 души и същия в Ямбол да представлява 40'000.

01 май, 2009

Защо 1 Май?


Вие сте: 12-13 годишен, напълно неграмотен, израстнал в мизерия?

Ако отговаряте с "да" на горните въпроси, то вие сте нашият човек!

Ние ви предлагаме: мизерно заплащане, работа в отвратителни условия, 18-часов работен ден


Струва ли ви се абсурдна подобна обява за работа?

Надявам се. Само преди около век обаче тя е била нещо съвсем обичайно. Малки деца са били най-търсените работници за мините за въглища в Прусия и германските държави, тъй като тунелчетата са били тесни и по-пригодени са по-малки телца. В текстилените фабрики навсякъде из Обединеното кралство (пример за обществено и политическо развитие) работниците са били заключвани за по 18 часа на ден във фабриките, а позволилите си да се опълчат са били жестоко наказвани (пребивани) от модерните за времето си предприемачи.

От другата страна на океана (формалният повод да отбелязваме датата 1 Май) през 1886 американските профсъюзи обявяват неофициална национална стачка, в която участие взимато 300'000 работници. Целта е нещо, което днес възприемаме за даденост - 8-часовият работен ден.

След тридневни протести в Чикато полицията и частни охранители започват да разпръскват тълпите, ранявайки стотици и убивайки няколко. На следващия ден, 4 Май, започват стълкновения между полиция и протестиращи. Хвърлена е бомба срещу полицаите, от която загива един, а други няколко са ранени. Полицията открива огън, безредиците преминават в открити стълкновения. Загиват безброй демонстранти. Седем анархисти са осъдени и екзекутирани набързо, един се самоубива в затвора. По-късно е доказана невинността им.

Но днес не е ден за траур и почит на жертвите. Днес е празник. Днес е ден да отдадем дължимото на тези, които да жертвали дори живота си понякога, за да можем да живеем по-справедлив и сигурен живот. Днес е ден, в който да спрем за няколко минути от забързания си и притеснен живот и да си кажем "Е, все пак нещо сме постигнали!". Не като нация, а като хора.

Днес милиони други хора ще излязат по улиците на градове и села - в Германия, в Турция, в Индия, в Полша, в Нигерия, в САЩ, в Чили, за да отбележат това. Но също и да заявят, че са солидарни с всички онези, за които битката за елементарни придобивки и подобрения на условията на труд, не е приключила. С азиатските деца във "фабриките за пот" в Китай, които произвеждат модерните ни маркови облекла срещу заплащане от една малка торба ориз на ден. С африканските земеделци, които живеят и умират в мизерия, заради протекционизма и експортните субсидии на хипер-развитите държави.

С българските шивачки в цеховете в Южна България, които седят заключени на работното си място, принудени да работят в тежки условия на труд без маски за лицето, за да не дишат отровното лепило например.

Днес ръководството на Българската социалистическа партия ще отпразнува заедно с 2-3 хиляди симпатизанти празника в Борисовата градина. Няма да има манифестация по улиците на София - може и от страх, че ще се види, че няма кой да ни последва.

А защо ли няма кой? Отговорът на този въпрос ще намерим, ако си отговорим на един друг - какво направихме за хората на труда в България през последните 4 години? Колко пъти господин Станишев отиде при шивачките в Родопите? Предотврати ли госпожа Масларова трудовите злополуки по строежите в София? Каква справедливост даде десятъкът на господин Орешарски на 1 милион българи, получаващи минимално трудово възнаграждение?

Мисля, че за никой не би било трудно да си отговори.

Борбата ни за по-справедлив живот за всички не е приключила. Днес ще отбележим постигнатото, утре ще продължим напред.

Честит празник на всички!