Пътуване до Белград - историята

Тих (работен) съботен следобед.

Седмицата беше много тежка (дори половината ден днес) и сега преди да отида на събрание на БСМ и последващия го купон реших поне да започна разказа си за пътуването до Белград.

Заедно с колегите от 4 основни политически сили (БСП, ДПС, НДСВ и ДСБ) тръгнахме с кола от София за Белград миналата сряда. Преминаването през граница беше бързо и безпроблемно, но едно нещо ми направи впечатление.

Нашата граничарка беше доста по-приятелски настроена (все пак ни пита какво ще правим в Белград) и като разбра, че сме млади политически лидери ни заговори по темите на конфликтологията, от които каза, че тя самата се интересувала... :)

Сръбските й колеги конфликтологията не ги вълнуваше, но пък за сметка на това много ги заинтересува колегата от ДПС, предполагам, че заради турското му име... Не мога да ги обвиня в нищо, но ми се струва малко глупаво подозрителното отношение към всеки с неславянско име... Не че англичаните не го правеха на Гетуик, но пък все искам да си мисля, че ние сме по-широко скроени...

Освен това - нищо интересно около пътуването. Пристигнахме следобяд в Белград, сравнително лесно намерихме хотел Шумадия (от веригата Best Western) и се настанихме.

За сряда имаше предвидена само вечеря и кратки думи за Добре дошли от страна на организаторите. Нищо интересно. В документите за пътуването на няколко пъти ни бяха споменали, че организаторите налагат стриктна НЕ СЕ ПИЕ политика и няма да плащат никакъв алкохол. Представете си изненадата ми, когато на кротката вечеря някой изрева до ухото ми Млади политически лидери, искате ли РАКИЯ? И това на английски с онзи американски акцент, на който думата РАКИЯ звучи като сръбска псувня от устата на оксфордски професор (но за сръбските псувни малко по-късно).

Това беше първата ми среща с Шейн от USAID, който отговаряше за цялостната организация и финансите. Много свеж тип!

Същата първа вечер се запознахме и с колегите от Македония, които стоически издържаха до последния ден да не говорят по темата България - Македония. Готини бяха и добре се спогодихме - две момичета (браво!) и едно момче.

На следващата сутрин открихме семинара с дискусия за участието на младите хора в политиката. Един от участниците в откриването беше министърът на младежта и спорта на Република Сърбия - Снежана Самарджич-Маркович.

Снежана Маркович е била също така зам.-министър на отбраната (!) и ни разказа за този си опит и за търканията, които е имала с генералите, които я обвинявали, че има тайни началници. Призна си, че има. И даже ни ги показа - единият е на снимката отгоре.

Разговорът продължи с сръбски млади народни представители и също лидери от НПО-сектора. От младите депутати, които бяха докарали имаше две момичета, от които едното беше етническа унгарка от Войводина. Сърбите добре се справят, ще ви кажа...

Денят продължи с вече конкретната работа. Семинари, работни групи и пр. по различни теми. Според мен програмата беше много добре подбрана. Имаше много интересни теми и горе-долу за всеки по нещо. Поне тези семинари, които аз посетих бяха много интересни и полезни - конкретни, точки, без много теория и ала-бала... Останах доволен.

Вечерта - обиколка на централен Белград с автобус и посещение на Кале мегдан крепостта на Белград, построена на мястото, където се съединяват реките Сава и Дунав. Жалко само, че всичко това се случи по тъмно.

След това вечеря в традиционен сръбски ресторант (Три шешира) където оркестърът изпълни избрани парчета от балканския и руския репертоар... Кулминацията на вечерта беше изпълнението на Калинка, което цялата група посрещна на крака, ръкопляскайки и пеейки. (Ако в ЦРУ видят видеото веднага ще спрат финансирането за подбни програми.)

Следващата вечер имахме организирано посещение на съюзния парламент (Скупщина) на бившата Югославия. Сградата е много красива, но за съжаление в момента се използва само като музей. Сръбската Скупщина обаче смята скоро да се мести в тази сграда.

Белград е много хубав град. За втори път бях там след май тази година и чудесните ми впечатления се затвърдиха. Със съжаление трябва да призная, че след Белград София ми прави впечатление с мръсотия и хаос... Разбира се, не може много добре да се направят заключения за това от 1-2 епизодични посещения, но все пак. Личи си, че има поне опити да се решават проблемите - центърът е разделен на зони за паркирането, боклуците се събират автоматично от камионите и т.н. От друга страна все още има сгради в центъра, разрушени от НАТО-бомбардировките (наричат ги Паметници на НАТО). Като магазини и блясък Белград едва ли може да се сравнява със София, но не очаквайте нещо в стил София-1995. Кафенета, магазини, Wi-Fi - всичко е налице.

Спирам разказа засега, защото стана време да излизам, но обещавам да го продължа съвсем скоро и да ви доразкажа за пътуването си до Белград.