Хората, които ме познават знаят, че съм заклет републиканец. Винаги когато става въпрос за монархии, аристокрации, онаследени права и прочие аз съм твърдо твърдо против. Тези ми убеждения понякога дори ме карат да съм несправедлив в отношението си към дадени хора, създавайки си лошо такова без да знам достатъчно за тях, само на базата на факта, че са с "благородно" потекло (кавички, защото такова нещо не съществува).
Не от вчера не симпатизирам на Краля на Испания Хуан-Карлос ІІ. Това е един човек, който обиди безкрайно много България, като преди няколко години прие гражданина Симеон Сакскобурготски, който тогава беше министър-председател, с почести, подходящи за монарх, което е обида към Републиката и Конституцията на България. За съжаление държавата ни все още не е поискала извинение от испанския монарх.
Вчера обаче гледах видеото, на което Хуан-Карлос казва на Уго Чавес, президента на Венецуела "Що не млъкнеш бе?" (оттам и заглавието на тази публикация - в оригинал) и честно казано ми стана весело. Колкото и някои да се опитват да защитават протокола, постъпката на Хуан-Карлос ще остане в историята и мисля, че ще бъде запомнена повече с добро от обикновените хора, които малко се вълнуват от протокол. Аз лично се радвам, че най-накрая някой успя да затръшне устата на този представящ се за социалист демагог Чавес поне за малко.
Чавес не е ляв. Хосе Луис Родригес Сапатеро е истински ляв политик. Откакто той дойде на власт в Испания през 2003г. направи много, за да го докаже. Смелостта му да върви срещу течението (узакони еднополовите бракове в консервативна Испания, започна преговори с сепаратистите от ЕТА, даде повече автономия на провинция Каталуния) може и да не му спечели следващите парламентарни избори, но със сигурност му спечели симпатията на хората, които вярват, че в политиката отговорното отношение е когато си готов да правиш непопулярните неща, които ще донесат успехи на страната ти.
Впрочем видеото, което ще гледате започва с това как Сапатеро защитава предшественика си Хосе Мария Аснар, който беше министър-председател от опозиционната Популярна партия и политически опонент на сегашния премиер. Чавес неколкократно го нарича "фашист", на което Сапатеро отвръща с "Може да имахме различия, но той беше избран от испанците".
Впрочем венецуелците няма нужда да гледат чак до Испания, за да видят автентични леви политици. Може да се сравнят с Чили, Бразилия или Уругвай. Мишел Башеле, Луиш Инасио Лула да Силва и Taбаре Рамон Васкес Росас са отлични примери за отговорни леви политици от Южна Америка, които се грижат за прогреса на собствените си хора, повече отколкото как по-точно и пресметливо да изпълняват предписанията на МВФ или СБ. Лула вече спечели едно преизбиране, въпреки големите скандали за корупция. Неговите програми за намаляване на бедността реално дават резултати - поне статистически, докато политиките на национализация на петролни и газови кладенци на Чавес най-често завършват с намаляване на продукцията.
Стига съм разсъждавал. Оставям ви да се позабавлявате с едно наистина интересно видео:
Не от вчера не симпатизирам на Краля на Испания Хуан-Карлос ІІ. Това е един човек, който обиди безкрайно много България, като преди няколко години прие гражданина Симеон Сакскобурготски, който тогава беше министър-председател, с почести, подходящи за монарх, което е обида към Републиката и Конституцията на България. За съжаление държавата ни все още не е поискала извинение от испанския монарх.
Вчера обаче гледах видеото, на което Хуан-Карлос казва на Уго Чавес, президента на Венецуела "Що не млъкнеш бе?" (оттам и заглавието на тази публикация - в оригинал) и честно казано ми стана весело. Колкото и някои да се опитват да защитават протокола, постъпката на Хуан-Карлос ще остане в историята и мисля, че ще бъде запомнена повече с добро от обикновените хора, които малко се вълнуват от протокол. Аз лично се радвам, че най-накрая някой успя да затръшне устата на този представящ се за социалист демагог Чавес поне за малко.
Чавес не е ляв. Хосе Луис Родригес Сапатеро е истински ляв политик. Откакто той дойде на власт в Испания през 2003г. направи много, за да го докаже. Смелостта му да върви срещу течението (узакони еднополовите бракове в консервативна Испания, започна преговори с сепаратистите от ЕТА, даде повече автономия на провинция Каталуния) може и да не му спечели следващите парламентарни избори, но със сигурност му спечели симпатията на хората, които вярват, че в политиката отговорното отношение е когато си готов да правиш непопулярните неща, които ще донесат успехи на страната ти.
Впрочем видеото, което ще гледате започва с това как Сапатеро защитава предшественика си Хосе Мария Аснар, който беше министър-председател от опозиционната Популярна партия и политически опонент на сегашния премиер. Чавес неколкократно го нарича "фашист", на което Сапатеро отвръща с "Може да имахме различия, но той беше избран от испанците".
Впрочем венецуелците няма нужда да гледат чак до Испания, за да видят автентични леви политици. Може да се сравнят с Чили, Бразилия или Уругвай. Мишел Башеле, Луиш Инасио Лула да Силва и Taбаре Рамон Васкес Росас са отлични примери за отговорни леви политици от Южна Америка, които се грижат за прогреса на собствените си хора, повече отколкото как по-точно и пресметливо да изпълняват предписанията на МВФ или СБ. Лула вече спечели едно преизбиране, въпреки големите скандали за корупция. Неговите програми за намаляване на бедността реално дават резултати - поне статистически, докато политиките на национализация на петролни и газови кладенци на Чавес най-често завършват с намаляване на продукцията.
Стига съм разсъждавал. Оставям ви да се позабавлявате с едно наистина интересно видео:
Няма коментари:
Публикуване на коментар