16 декември, 2010

Корпоративен блогинг

Снимката е от блога на Комитата


Винаги съм избягвал да превръщам блога си в рекламно поле, независимо дали става въпрос за публикации или просто за реклами от Гугъл (каквито нямам съвсем нарочно). Избягвал съм го и заради това, че всячески се стремя да държа "професионалния" и "политическия" си живот разделени - а това е и продължава да бъде преди всичко политически блог.

Не за пръв път получавам покана от ПИБ за тяхно събитие. Отказвал съм и съм присъствал, никога не съм "отразявал" подобно нещо в блога си поради горните причини, а и защото имам морални и политически съображения срещу собствениците на банката (и по-точно един по-известен).

Но след като в туитър и блогосферата последните два дни се разрази истински фурор срещу блогърите, осмелили се да кажат по някоя добра дума за продукт на банката, реших да не бягам повече от отговорност и да кажа какво мисля и аз.

Всъщност, ако се интересувате от продукта, най-добре да прочетете материалите, които написаха Йовко и Комитата - те дават достатъчно информация и позитивна и "негативна", така че нямам какво повече да добавя за картите на ПИБ. На мен ми се струват готини и ми харесват, но едва ли ще направя целия труд да открия нова сметка в банката само заради тази карта при ниското (за момента) проникване на технологията.

Има два "принципни" въпроса, които искам да засегна.

Първият, че блогърите са се "продали" евтино за една почерпка. Познавам Константин Павлов и Йовко Ламбрев (извинявам се на колегите, които са писали и не споменавам - просто не съм имал възможността да проследя всичко по въпроса...) достатъчно отдавна, за да знам, че не биха написали нещо, което не мислят, заради 2 питиета и малко криошоколад (който честно казано не ми хареса... съжалявам, Мария!).

Всички, които пишат поне имат достатъчно доблест да си кажат, че са били почерпени. Това е етика, която не съществува в журналистическите среди. Дори в любимите на всички хипстъри издания на... (да не споменавам имена).

Вторият е, че ПИБ освен собственици, има и служители. Съвсем обикновени хора, които продават труда си, за да осигуряват прехраната на семействата си. И когато тези служители работят добре и умно, не виждам защо усилията им не бива да бъдат възнаграждавани. Широкото отваряне на банката към блогърите и интернет потребителите като цяло е дело точно на такива хора, които действат с ум и сърце.

Не искам да се отхвърлям в генерални размисли за смисъла на живота, но в България прекалено много не ужаваме труда на другите...но за това някой друг път, като поумнея.

15 декември, 2010

Пъплещият авторитаризъм

Винаги съм ви казвал: правите ли нещо за началника, никога няма да се свидите. Така че, днес искам да се чуеш с него и да ми кажеш, последно, за да го впишем в тази точка.
-- Бойко Борисов, министър-председател на Републиката

Три актуални събития от изминалите дни могат вече да убедят и най-безпристрастния наблюдател, че този кабинет със сигурна крачка се е запътил към авторитаризма, основан на демагогия и привидна демократичност.

След като миналата седмица разбрахме, че в страна, в която няма пари за наука, култура, здравеопазване, пенсии, магистрали и каквото и да е, има достатъчно пари да се правят супер-лукс манастири в такива световни туристически дестинации като с. Гигинци (една бира от мен, на който първи каже в коя област се намира въпросното населено място).

Опиянени от успеха на духовната си политика, кабинетът и мнозинството, успешно си приеха Изборен кодекс, с който орязаха успешно и малкото постигнати успехи в демократизирането на изборния процес в България (странно ми е колко бързо забравиха как хватките на Тройната коалиция накрая им се върнаха тъпкано...)

А днес пък четем как полицията гони и притиска граждани, имали смелостта да ѝ се противопоставят - изисквайки информация или подавайки жалба срещу нейни представители.

В този триъгълник от популистки харчове, ограничаване на гражданските свободи и притискане на позволяващите си да се опълчат на системата "единици" почти винаги и навсякъде по света се крие лицето на авторитаризма.

Само че на г-н Борисов малко сметката му е без кръчмар. Така както беше на всички онези през изминалите 20 години, които си мислеха, че ще могат да си подредят така системата, че България да заприлича на една китна и балканска Беларус. Само че българите не са беларуси. Нито молдовци, нито дори сърби.

Само ние сме си виновни, че страната ни днес е най-източният член на ЕС и че макар и крива, демокрацията все още я има по земите ни. А г-н Борисов съвсем скоро му предстои да го разбере това. По трудния начин:


Често ме сърби да попитам "десните" си приятели защо не се радват, че си имаме "десен" кабинет (преди да сте казали нещо ще ви напомня, че Европейската народна партия - безусловно дЕсна формация - твърдо подкрепя г-н Борисов и партията му, която е пълноправен член).

Истината е, че подобна "закачка" би била напълно излишна. България отдавна не се дели на "леви" и "десни". България се дели на 2 вида искащи - такива, които искат върховенство на закона, ясни правила за всички и нормални отношения и такива, които искат всичко това само за себе си.

А г-н Борисов се чувства спокоен и уверен в управлението си, защото липсата на алтернатива към момента замъглява съзнанието му. Нека му припомня обаче, че и неговата алтернатива не съществуваше година и половина след сформирането на Тройната коалиция.

11 декември, 2010

Човек на годината 2010

Снимка: БХК

Трета награда за "Електронна граница" ни свари тотално неподготвени с Комитата. Не от излишна скромност, а защото в България има много хора, които правят много за човешките права, които никак не са на почит в страната ни. За щастие нещата бавно, но сигурно се променят.

Разбира се хубаво е, когато виждаш, че нещата които правиш, се забелязват и оценяват. Че някой намира смисъл в тях. Още по-хубаво е, когато чуеш похвали за работата си от човек като Яна-Бюрер Тавание, журналист и активист, на когото се възхищавам най-искрено.

Комитата правилно отбеляза, че единият голям отсъстващ на срещата беше Асен. Но го нямаше и главният "виновник" "Електронна граница" изобщо да съществува - Бого. Все пак номинацията за "Електронна граница" дойде, след като той се отказа от личната си номинация и я прехвърли върху цялата организация.

Все пак се надявам, че с Комитата и Григор бяхме достойни заместници на множеството формални и неформални членове и активисти на "Електронна граница".

Снимка: Комитата

Малко по-подробно по темата - тук.

09 декември, 2010

Танцът на шестаците

AttributionNoncommercialShare Alike Some rights reserved by Mukumbura

Вчера просто изтръпнах от новината, че правителството е решило да дари 160хил. лева на телевизионното предаване „Великолепната шесторка”.

То е ясно, че този кабинет така или иначе е съставен от пълни „шесторки” (в поне 2 преносни смисъла), но подобна наглост преминава всякакви граници.

Аз съм гражданин на тази страна, който си плаща данъците и за разлика от много мой сънародници не се дразня от това – склонен съм да плащам дори по-високи пропорционални данъци, стига да знам, че моите пари се използват по същество и отиват за осигуряването на смислени обществени услуги – образование, здравеопазване, грижи за децата без родители и т.н.

Не вярвам в благотворителността или по-точно казано подаянието като начин за решаване на съществуващи проблеми в обществото.

И преди съм обяснявал, че това е основна разлика между хората, които се смятат за леви и десни. Но това няма значение в случая.

Фактът, който г-н Борисов и другите шесторки около него пропускат в случая е, че „Великолепната шесторка” е комерсиално предаване на комерсиална телевизия. И макар дарените от правителството (тоест от нас) пари да са от ДДС, всъщност не се знае колко точно е спечелила БиТиВи от това предаване.

И ако ние сме длъжни да върнем събрания данък към предаването, заради това, че то се занимава с общественополезна кауза, то телевизията тогава е длъжна да дари цялата си печалба.

Актуализация: Нервната акула ми насочи вниманието към този материал в сайта Аргументи-БГ, за което ѝ благодаря. Наистина, ако събраната сума за дечицата е над 1 млн. лв. както твърдят продуцентите, как така ДДС е само 160 хил. лв.?

08 декември, 2010

С каква скорост се обръща палачинката?


Помните ли времето, когато Сергей Станишев, мин.-пред., съзираше дългия и зъл пръст на българоборческата опозиция във всяко народно несъгласие, във всеки протест. Когато той и приближените му съратници с патриархален тон назидаваха всеки, дръзнал да им се изправи, да им противоречи, особено "младите", бъдещето на нацията, тези, за които те толкова много мислеха и се грижеха (толкова много, че не успяха един читав закон за младежта да приемат 4 години - който беше разписан още преди изборите 2005г.)

Би трябвало да помните, не беше толкова отдавна...

А спомняте ли си г-н Борисов и неговите приближени как ни обещаваха и се кълняха тържествено, че всичко това ще приключи, когато дойдат на власт. Че политическата арогантност ще остане в миналото, просто един неприятен спомен от времето, когато не сме имали просветен пожарникар за мин.-пред.

Но тъй като в България палачинката се обръща с рекордна скорост нека видим какво имат да ни кажат по повод 8 Декември и протестите на студенти две от нежните представителки на неформалната коалиция:

Калина Крумова (АТАКА): Студентите първо да видят как да се усъвършенстват, после да протестират

Ирена Соколова (ГЕРБ): Студентите да мислят какво искат за в бъдеще, а не да обслужват партии

Изказванията са от интервюта на двете народни представители пред агенция КРОСС. Можете да намерите целите текстове тук и тук.

А иначе... честит празник, скъпи студенти!

Леко допълнение:
Депутатите, участвали в играта на "Клаус Барби" (познати още като Парламентарна група "ВЕРТУ"), са се разминали с порицание...

01 октомври, 2010

Как се пазарува политическо спокойствие

Есен е и пазарите са заляти от продукцията на българското земеделие. Чушки, патладжани и всякакъв „зарзават” се събира, транспортира, разпродава и затваря в буркани с рекордна бързина. А най-хубаво от всичко е носещият се отвсякъде аромат на печени (задължително в чушкопек!) чушки.

На есен обаче още един пазар става особено активен и напечен – политическият. А тази година положението е особено интересно, тъй като рекордно некомпетентният кабинет, оглавяван от министър-председател Бойко Борисов, греши почти по всички точки и рискува да изпусне цялостната стабилност в страната.

Бюджетът е празен, болниците и здравеопазването в колапс, който аха да блесне, държавата „осигурява най-добрата среда за бизнеса в Европа” (по думите на мин. Дянков), но му задържа изработени милиони и надвзето ДДС с месеци и докарва фирми до фалит или изтегляне от България (и тук говоря с примери на ум!)

Ясно е, че в тази ситуация, дори при тоталната липса на алтернатива в политическия спектър, състоящ се от „провалени” (БСП) и „подкрепящи” (Атака, Синята коалиция), кабинетът няма да може да издържи. Ето защо министър-председателят г-н Борисов откри шоу и пазарния сезон.

За да може да се освободи от част от натрупаното напрежение, той първо се раздели с министъра на здравеопазването Анна-Мария Борисова (която срещна на един кръстопът, да напомним!) и я пусна на кучетата, за да бъде раздробена като основен виновник за зациклилата здравна реформа.

Интересното е, че преди 2-3 дни чух слух, че предстоят изненадващо да бъдат сменени Борисова, Дянков и Караджова, за да се притъпи ефектът от вота на недоверие, който готвят БСП и ДПС (не знам кой може да реши, че вот на недоверие от БСП и ДПС може изобщо да има някакъв ефект...) Щях да подмина това като слух от „коридорите на властта” и като съвпадение по отношение на Борисова, ако една от големите новини на деня не беше отвореното писмо на лидера на казионната организацийка, условно наречена синдикат, КТ „Подкрепа” Константин Тренчев, който е нахлупил викингска каска с рога и се е впуснал срещу Симеон Дянков, като по пътя е забрал леко и Нона Караджова, обвинявайки ги (предимно финансовия министър) за (почти) всички тегоби под божието небе (от финансовата криза през глобалното затопляне, че до моралния упадък на младите).

Разбира се един грандиозен шоумен и търговец като Бойко Борисов не може да не се включи подобаващо в театъра. Само ден, след като мин. Борисова си подаде оставката „спонтанно”, г-н Борисов е готов с нейният заместник в министерското кресло. Това е зам.-председателят на Лекарския съюз д-р Стефан Константинов. В пакет идва и новината, че болниците ще получат 65 млн. лева – просто така, като „инжекция”. След всички приказки за неефективността, злоупотребите и виновността на болниците, кабинетът дава 65 млн. просто така – без ясна представа и без план как да бъдат спрени или ограничени тези злоупотреби.

При такъв развой е пределно ясно, че поведението на кабинетът и неговия лидер е просто „откупуване” на недоволните лекар и гаранция за малко (фалшива) политическа стабилност. Това не променя обаче основният факт – това е най-некомпетентното и неподготвено правителство, което България някога е имала.

17 септември, 2010

Водещият на шоуто

В продължение на разговора ни от миналата седмица, пък и в доказателство на тезата ми, искам да ви цитирам мнение на френският журналист и кореспондент на в-к „Льо Монд” за България и Балканите Александър Леви, който пише в блога си (част от вестника), че „благодарение на спора за ромите, София най-накрая е намерила своето място в Европейския съюз”. Според френския журналист това „място” е като „източник за журналистите”. Повод за такова твърдение му дава поведението на нашия министър-председател Бойко Борисов (напомням кой е – ако сте забравили), който се е изказал пред европейските журналисти, че срещата на върха на ЕС „бе доминирана от остри реплики, да не кажа скандал”. Александър Леви коментира, че по този начин де факто г-н Борисов е издал на широката публика какво се е случило по време на срещата.

Дори не искам да коментирам словесните форми на премиера ни. По-притеснителното е, че за пореден път пълната липса на компетентност и елементарни познания по комуникиране в публичното пространство, стават повод г-н Борисов да изложи не просто себе си, а страната ни. Съвсем закономерно г-н Борисов е приравнен на „репортер от срещата” и недейте да мислите, че това е само и единствено заради странното му и непохватно поведение пред медиите.

Пасивната „репортерска” роля, с която го оприличава френският журналист, със сигурност е продиктувана и от пълната смиреност на отказ от вземане на отношение от Република България към въпроса с „репатрираните” от Франция българки граждани.

Политиката, която води кабинетът ни е дотолкова смешна и жалка, че г-н Борисов сам и в прав текст си признава, че всичко се прави в името на една голяма политическа сделка (е, не стига дотам, че да признае мотива, който засегнах вчера):

(...)цитира обяснението на Бойко Борисов, че ненамесата се обяснява с желанието българите да се включат в шенгенското пространство, без да мътят водата.

Е, може би няма да е лошо да напомним на г-н Борисов, че решението за включването ни в Шенгенското споразумение зависи от всички държави-членки, а не само от приятелството на г-н Саркози. А с такова поведение, трудно ще убедим останалите, че сме достатъчно зрели и подготвени за него...

16 септември, 2010

Търговия с външна политика


Кабинетът Борисов продължава „добрата” традиция на българската външна политика принципите и дори националните интереси да бъдат жертвани в името на подкрепа от страна на повече и по-малко спорни европейски политици, които гледаме всяка вечер по телевизията. Само така можем да коментираме отношението на г-н Борисов към конфликта разразил се между Париж и Брюксел и по-точно между президента Саркози и висши представители на Европейската комисия, в който България без да иска се оказа страна.

След като Саркози превърна българските и румънските роми, преселили се във Франция, в средство за възраждане на позаглъхналата си популярност сред френския електорат, ЕК нямаше избор освен да реагира на това нарушаване на основни принципи и норми на Съюза. При такъв гамбит беше ясно, че френският президент няма как да отстъпи и съвсем естествено последва конфликт между двете крайни гари на континенталния маршрут на „Евростар”. Първоначално Вивиан Рединг, комисарът от Люксембург, а после и белгийският министър-председател Ив Льотерм (Белгия в момента председателства ЕС) разкритикуваха действията на френското правителство.

Саркози, съвсем в стила на колегите и приятелите си от Италия и България – Берлускони и Борисов, посъветва люксембургския комисар „да прибере ромите в собствената си страна” и дори е заплашил да превърне темата в основна за започващата днес среща на Европейския съвет (който събира всички правителствени глави на страните-членки).

Намесена между шамарите, България нямаше как да не вземе отношение по въпроса. И след като вчера г-н Борисов заявил, че „България няма проблем с Франция”, днес двамата със Саркози допълнително показали това, демонстрирайки отношения, „които не се нуждаят от допълнителен коментар” (и двата цитата са по БНТ!)

Какво ли значение имат за г-н Борисов правата на няколко български (и европейски) граждани, след като съвсем скоро подкрепата на Никола Саркози ще е много по-важна за българската десница. Проблем е обаче за 8 млн. български граждани, чийто интереси и принципи във външната политика се търгуват в името на частните интереси на една партия. Мнението на другите европейци за нас така или иначе не е за особено принципни и отдадени на европейската идея хора и се съмнявам, че с подобно отношение скоро ще го подобрим.

14 септември, 2010

Политическият шаблон на Татяна Дончева

Снимка: в-к "Дневник"

Бившата червена депутатка и основателка на неясното „Движение 21” отново взриви общественото пространство с откровенията си. Сутрешните блокове за пореден път бяха „употребени”, но техните продуценти и водещи не се и дърпат особено – липсата на истинска политика и събития поражда необходимост от запълването им с вулгарни приказки за това кой с кого си „ляга” политически.

Изненадващо по-скоро е това, че г-жа Дончева все още успява да пробута мъгливите си откровения. Изказванията ѝ печално започват да наподобяват шаблон за циркулярно писмо, в което само от време на време се променят имената на главните герои.

Маджо и „банкерът” му бяха заменени от други популярни фигури от съвременния фолклор – Вальо Златев и Георги Първанов. Президента и бившият вътрешен министър Румен Петков така или иначе трайно се настаниха в негативния списък на г-жа Дончева, но една бърза справка във вездесъщия Гугъл може да ни припомни, че адвокатката не винаги е рисувала отношението си към тези държавни мъже в подобни тъмни краски.

Впечатлението, което тази, иначе несъмнено колоритна и ерудирана, жена-политик е изградила е, че отношението ѝ към пъстрия заобикалящ ни политически свят, е фукнция не на ценности и идеи, а на способност на отелни лица да задоволят "търсенията" ѝ.

Жалкото е, че обществото в случая не проява същата паметливост или дори склонност да се осведоми как се е променяло отношението на дадено лице към събитията и политическите актьори. Това позволява на г-жа Дончева години наред да предлага едно и също постно представление, само сменяйки основните действащи лица от време на време.

03 септември, 2010

Формула „Кръгла нула”

Снимка: Frog news

Таман вчера си мислех, че Любимият ни Премиер и Любимият Кабинет са се изчерпали да ми дават вдъхновение за тази седмица, но днес отново съм на гребена на вълната. Некомпетентността никога не спи така да се каже.

Фактът, че образовани професионалисти като Трайчо Трайков, Дянков и пр. се излагат като кифладжии, показва обаче, че когато „Главата” не е наред, дори цялото „тяло” да е яко, няма как нещата да вървят.

Премиера и екипът му канят арабски инвеститори от Абу Даби да обсъдят възможности за инвестиции в България и проект за изграждане на писта за Формула 1 (и други състезания). Това е стар проект, Румен Петков и приближената до него Българска федерация по моторни спортове го разнасяха като мощи на Св. Йоан Кръстител преди изборите през 2009, мислейки си, че това някак магически ще спаси част от разнебитената репутация на БСП и правителството на Тройната коалиция. Нищо подобно не се случи, разбира се, и „проектът” просто изчезна от публичното пространство. До оня ден.

Провежда се среща, инвеститорите от Абу Даби казват, че не се интересуват да участват в подобен проект, най-малкото, защото всичко е изключително грубо и без никаква свършена работа, след което си заминават.

На следващия ден мин. Трайков започва да обикаля сутрешни блокове и да обяснява, че държавна фирма, ръководена от шейха на Абу Даби ще налее нам-ти-колко милиона, а България ще участва само с терена край Доброславци. Разбира се, масово всички започват да се подиграват на празните приказки на министъра и ако всичко завършваше дотук, може би ситуацията щеше да е само комична.

Само че тя е трагична, защото вчера от въпросната арабска фирма са изпратили писмо до българските медии, с което изразяват възмущението си от непрофесионалното поведение на българските администратори. Не само, че инвеститорите не се интересуват от проекта (и изобщо нямат намерения да наливат пари в дупка), ами и фирмата е частна и собственост на уважаван бизнесмен от Абу Даби, който няма нищо общо с шейха. И тъй като това е сериозна обида в тази част на света, въпросният инвеститор е решил да се откаже изобщо да инвестира в България и да посъветва същото всичките си партньори.

Ето тази тотална нескопосаност на българските министри, и в крайна сметка и на министър-председателя, не просто спъва чуждите инвестиции, а ги гони от страната. Подобен гаф е достоен повод за оставка на ресорния министър, но май досега няма министър, който да не е заслужил честта, което означава, че има нещо дълбоко сгрешено в целия кабинет... и разбира се в „Глъвътъ” му.