29 септември, 2009

Каква я мислехме, каква излезе?

Прекарах последните два дни да се надсмивам над старческите бъртвежи на Владимир Буковски и прехласването на българските интелектуалци и блогъри пред "непринудения му стил".

Смятах, че всички приказки за феминистката и педерастка конспирация за налагането на нео-Марксистки тоталитарен ред в стил "1984" са смехотворни глупости. Смятах, че изказването "Обама беше избран не защото е по-умен, а защото е негър" е бълнуване на един възрастен човек с дълбоко вкоренен и неизлечим расизъм, който смята всички хора от небялата раса за нисши същества.

А то какво излезе – "Германия ще бъде управлявана от жена и гей мъж".

Разбира се световните медии (те са част от голямата конспирация) не обръщат почти никакво внимание на този факт, а по-скоро се концентрират върху фактите, че г-жа Меркел изкара един успешен мандат в трудна коалиция, сравнително успя да запази Германия от кризата или че г-н Вестервеле е политик, който е започнал през 80-та година с основаването на младежката организация на партията си и е преминал през всички нива, бидейки доста последователен през цялото това време.

И макар бъртвежите на г-н Буковски да не ме вълнуват толкова, съм притеснен от това колко много млади, интелигентни българи с несъмнено демократични устои се понасят по течението на анти-политкоректното говорене.

Разбирам нагласите и спомените от едно време, но политическата коректност и цензурата стоят на два много далечни края на една тенденция. И когато някой се опитва да оправдае позицията си против, аргументирайки я с висшата ценност за "свободата на словото" (която впрочем идва само и единствено след "свободата на съзнанието и мисълта"), нека си припомним, че разликата между "свобода" и "сЛободия" е това, че едното предполага и отговорности.

За финал бих искал нагледно да ви разясня какво ни очаква по времето на Новия Световен Ред:


Разголени феминизирани негърки ще газят педалските ни задници (ето, че не е толкова трудно да се пише политически некоректно).

Актуализация:


След края на футболната среща този привърженик беше арестуван и хвърлен в затвора с доживотна присъда без право на замяна, заради намацване с политически некоректни символи...

18 септември, 2009

Business as usual

Снимка: Красимир Юскеселиев за "Дневник"

"В МВР засега не е постъпвал сигнал срещу групировката ТИМ. Ако постъпи, ще го проверим", каза министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов. Така той коментира призива на германския журналист Юрген Рот към премиера Бойко Борисов да предприеме разследване срещу варненската групировка.


Преди малко повече от два месеца българските граждани гласуваха за обща и всеобхватна промяна - в начина, по който работи страната ни, по който се прилагат законите, по който се печелят и изпълняват обществените поръчки. В начина, по който се прави политика в България.

ГЕРБ дойде като вестител на тази голяма промяна. А само два месеца по-късно ни дава първите сигнали, че всичко ще си бъде като по старому.

Показателно е отношението, което за пореден път "държавниците" ни проявяват към собствения си електорат - може би не за всички е ясно какво точно представлява ТИМ, но и децата разбират, че няма как 22 дка на пъпа на Варна да се продават на цените на мокета в големите магазини.

При това положение да се опитваш да излизаш с простичкото "няма сигнал, ако има ще проверим" е арогантно и нагло.

За съжаление за пореден път след 2001г. и 2005г. ще се окаже, че в желанието си да изгоним едно алчно и самозабравило се управление сме си навлекли също толкова безскрупулно такова.

Въпросът е как да излезем от този омагьосан кръг?

Хубав коментар и при Радан по темата.

15 септември, 2009

Мотивирано


Чета в "Дневник", че Станишев искал "по-мотивираща" кандидатура за кмет на София от Георги Кадиев.

И аз исках по-мотивиращ кандидат за министър-председател.
И аз искам по-мотивиращ кандидат за председател на партията.
Ама слуша ли ме някой?

През 2007г. Станишев, с триста зора, успя да наложи "неговия човек" ген. Бриго Аспарухов за кандидат за кмет на БСП в София. Тогава партията постигна своеобразен рекорд - мажоритарната й кандидатура имаше по-нисък резултат от пропорционалната листа (за общински съветници).

Поредните изпълнения на г-н Станишев просто затвърждават това, което много хора вече знаят - че той и екипът му тотално са скъсали с реалността и отказват да направят каквато и да е връзка с нея. Как иначе да тълкуваме отказът му да подаде оставка, след като фактически се превърна в най-слабия лидер на Левицата в България?

Това добре, но как да обясним нежеланието/неможенето на останалите лидери и редови членове на партията да направят нещо по въпроса?

Да потърсят сметка на този, който в крайна сметка носи отговорността.

10 септември, 2009

Накратко

Тази година за първи път не коментирах 9 септември. Цял ден се канех да го направя, докато не прочетох мнението на Христо, което той е публикувал в блога си. Мисля, че това е най-умереното и обмислено мнение по темата, което съм чел - самият аз винаги съм се опитвал да изкажа точно същите мисли по темата, за съжаление не с тази лекота като Христо. Препоръчвам ви неговия коментар.

За сметка на това обаче на същия ден беше публикуван и първият ми коментар на английски за блоговете на Social Europe Journal - "In The Red" ("На червено"). В него накратко съм споделил мислите си за кризата на левицата в Европа и къде аз виждам изходът от нея. Смятам в скоро време да преведа статията и да я пусна в този блог редактирана, но ако сте нетърпеливи можете да я намерите тук.

09 септември, 2009

Майкъл Шийлдс - помилван?

Току що видях следната новина в "Гардиън" - футболният хулиган Майкъл Шийлдс, който беше осъден от български съд на 15 години затвор (по-късно намалена на 10 години затвор и изпратен в Обединеното кралство да я излежава) за зверския опит за убийство на българския барман Мартин Георгиев, е бил помилван от британския вътрешен министър Джак Стро и предстои да бъде освободен!

Навярно г-н Стро разчита на това, че случаят е вече забравен - единственият начин да се реагира е, ако достатъчен брой хора реагират на "новината".

07 септември, 2009

Скарани с действителността

Ако още не сте разбрали за изцепката на Пловдивския митрополия Николай, можете да прочетете при Павел Николов.

Общо взето "владиката" казал, че нещастието в Охрид се случило заради концерта на Мадона и заради това, че "паството" не послушало владиците и отишло на концерта.

Изказването на отец Николай не е просто проява на лош вкус в крайно неподходящ момент.

За пореден път получаваме нагледно доказателство за това колко изостанала и скъсала с действителността е Българската православна църква. И по-точно най-висшият й клир. Учудващо е, че хора, които се славят с добрия си търговски нюх при раздаването под наем на имоти или атрактивни локации за поставяне на рекламни билбордове или други, които са най-вече известни с това, че могат да изпият по бутилка уиски на сядане на маса, се оказват толкова тесногръди и назадничави.

Разбира се, всяка една църква по света - било то християнска или мюсюлманска, е повече или по-малко догматична и консервативна. Но ръководителите на БПЦ са по-особен случай. Тяхната тотална загуба на връзка с реалността я превръща в остаряла и ненужна институция, от чието съществуване гражданите не виждат почти никаква полза. В резултат влиянието на официалните структури на БПЦ сред българското общество клони към нула, което позволява изникването и популяризирането на какви ли не вероизповедания, някои от които милеят повече за материалното благосъстояние на техните ръководители, отколкото за душевното здраве на последователите си.

Случаят с кораба на Охридското езеро и концерта на Мадона е само малък белег за пълния отказ на ръководството на БПЦ да се доближи до обикновения живот на българските граждани, да разбере какво ги вълнува и тревожи и да направи това, което е призвана да направи - да даде съвет или успокоение на тези, които го търсят.

01 септември, 2009

Спекулативно



Всеки път като чуя готината песен на тумбата емси-та и Рут Колева надувам радиото. Забелязах и нещо по-интересно обаче, върху което искам да спекулирам. В третия куплет на песента се пее:

Пряко предаване, в което пристрастно представяме фактите
и честно казано отчасти успяваме


Дали пък изпълнителите на ILLmate не са почитатели на "Пристрастно"? :)

Предаването, в което заедно с Комитата и Радан, коментираме все по-добрите и добри новини, които ни заливат всяка седмица се връща на екран на 13 септември!