17 ноември, 2009

"ОПА!" или заветът на дедите

Снимка: pressclub.bg

Посрещнах утрото с новината за отпадането на Кирил Добрев от Изпълнителното бюро на БСП. Сигурно ще си помислите, че ликувам заедно с всички леви хора в България? Напротив. Жал ми е за Киро и ме е яд.

Първо. Защото човекът хвърли такива средства и усилия - то не бяха "Презареждания", "Звездички", шатри в Студентски град с посетители-наети статисти и т.н.

Второ. Не е честно лицето и символът на всичко онова, което се случва в БСП да бъде отстраняван по такъв подмолен начин от полагащата му се позиция. Да не мислите, че по-лустросаните кандидати на ръководството на "лявата" БСП не споделят идеите на киродобревщината - "по-важното на мен да ми е добре, отколкото да се върши нещо"?

НО, заветът остава. Не може едно такова устойчиво идейно течение да бъде сломено просто ей така - като не избереш бащицата му в ИБ. Имам доказателства - наследниците на Киро ще продължат делото му!

Представям ви Явор Гечев - председател на младежкото обединение в БСП и член на Изпълнителното бюро на партията:


16 ноември, 2009

Herr Flick goes rogue

Карикатура: Великият Комарници за в-к "СЕГА"

Мони пицарчето пак се е раздвижил. Този път го дава скромно – само 20% или около 1 млрд. лева от фискалния резерв на България щели да бъдат вложени в търговски банки. На „аукционен” принцип.

След като Всемогъщ Бойко вече веднъж отряза амбициите му, не разбирам защо е поредният опит (този път заявен в интервю пред Файненшъл таймс).

Може би е редно да напомним на г-н „В топ 100 най-цитирани икономисти”, че идеята на фискалния резерв е точно да е... резерв. Тоест парите, които стоят там са натрупани на купчина, не носят голяма възвръщаемост, но просто ги има. За сигурност. Ако нещо стане.

Изнасянето им извън тази система със сигурност ще донесе по-голяма възвръщаемост, НО и по-голям риск. Което в крайна сметка е точно обратното на целта на фискалния резерв.

И въобще неадекватните и некоординирани действия и изказвания на г-н Дянков започват да ми правят много лошо впечатление. Признавам, че имах много по-големи очаквания. А засега господинът се оказва един „голям дебел провал”. Или „a big fat failure” за другия му паспорт (нарушаване на Конституцията, *хинт* *хинт*).

Обаче съм сигурен, че той няма да ми се обиди за използвания език. Все пак сам ни даде пример. Няколко пъти.

Поправка: От Министерство на финансите са изпратили опровержение на информацията - "Файненшъл таймс" цитирали стар разговор.

10 ноември, 2009

Само една оценка

Снимка: видяна в блога на Огнян Исаев

Днес е 10 ноември. Хиляди страници са изписани по темата и предстои да бъдат изписани. Надявам се, (макар да се съмнявам) че моето поколение ще бъде първото, което ще успее да даде точна и обективна оценка на периода от историята на България, заключен между годините ’44–’89.

Аз не мога да претендирам, че мога да дам цялостна оценка. Не искам да влизам в излишни спорове добър ли е бил периодът или лош. Разбира се, че като всичко е имал и добрите и лошите си страни.

Вярвам обаче, че независимо от ценностите, които изповядваме, от политическите си убеждения и от трудното си битие, като общество можем да се обединим само около една оценка на периода на авторитарен социализъм и последващите го 20 години.

А тя е, че въпреки дворцовия преврат, контролирания преход, лишенията, икономическите кризи, фасадната демокрация, моралния разпад, духовната пропадане, свободата не може да бъде жертвана в името на нищо, защото тя е условие за всичко – за оцеляването ни като нация и прогреса ни като общество.

Честит 10 ноември! Да живее България!

05 ноември, 2009

Нова порция дерибейство

МВР пак иска да ни следи. Улеснено, напълно и по ефективна процедура.

Под предлог, че мобилните оператори и доставчиците на интернет подават надлежно заявена информация прекалено бавно, използвайки искане за записване на 8-часов срок за предаване на информацията, МВР отново иска изменения в Закона за електронните съобщения (ЗЕС).

Вчера сутринта бях в студиото на "Кой говори" по ДАРИК, заедно с Минчо Спасов от НДСВ и представителите на МВР - комисар Стойчев и Благородна Макева - юрист и преподавател (предполагам в школата на МВР). В края на публикацията можете да чуете запис на разговора ни, но аз искам преди това накратко да кажа някои от нещата, които не успях да изложа добре в студиото.

По едно време, разговорът съвсем естествено се завъртя около т.нар. "доклади" на ДАНС, които изтекоха в публичното пространство преди около 2 седмици и оттогава тресат държавата и за които обстойно писах в предишните си публикации в блога.

В справките се говори за огромен обем информация, събрана със СРС, която сочи към извършване на особено сериозни престъпления срещу националната сигурност - конспирация, нелегитимно овладяване на държавни структури и пр. Ако МВР иска да ни убеди, че може да борави с деликатна информация и да я използва само и единствено, за да разкрива престъпления нека вземат който и да от докладите и по информацията и данните от СРС, споменати там да осъдят някое от лицата, споменати в справките.

Иначе за пореден път ще се убедим, че информация в България се събира ей така, за да бъде ползвана от някого за лични цели, а не за разкриване на престъпления.

Другата основна точка, по която влязохме в полемика с представителите на МВР беше обхватът на престъпленията, за които да може да бъдат използвани данните от трафичната ни активност. С новото предложения за изменения, ако то бъде внесено в НС в сегашния си вид, всичките данни за телефонните ни разговори, с кой сме говорили в Скайп, на кого сме писали е-писма и т.н. за една година назад ще могат да се използват за разкриване на всички престъпления, за които се прилага наказание 2 или повече години лишаване от свобода + престъпления по глава еди коя си от НПК (става въпрос за т.нар. "компютърни престъпления").

С госпожа Макева влязохме в много остър дебат по отношение логиката на Директивата на ЕС, по която се въвежда следенето на трафичните ни данни. Ясната позиция е, че текстът на директивата (който сам по себе си е компромис между търсенето на сигурност и гаранциите за човешките ни права) предвижда тези данни да се използват само за престъпления, които представляват особено тежка заплаха за обществото - тероризъм, престъпления срещу националната сигурност (апропо, действията на кръга на Стефан Гамизов, описани в доклада на ДАНС, ако са верни, биха попаднали точно тук) и други подобни.

Директивата говори за "сериозни" престъпления. В нашето законодателство липсва такава формулировка, но пък има т.нар. "тежки престъпления" - такива за които се предвижда от 5 години лишаване от свобода нагоре. Мисля, че връзката между двете и най-вече между логиката на директивата и юридическото понятие "тежки престъпления" е очевидна.

По отношение на "компютърните престъпления", колкото и да се опитвам да остана непредубеден по отношение чистосърдечното и непредубедено отношение на МВР, тук прозира неумело скритата намеса на лобистки интереси от страна на всички онези компании, които се стремят всячески да ограничат обмена на информация в интернет чрез торент-тракери и други.

Записът е отдолу.

Първа част:


Втора част:

02 ноември, 2009

Имаме будители

Снимка: actualno.com

Много обичам националните ни празници, но начинът, по който ги отбелязваме е изключително мухлясъл и скучен. В резултат, дори най-значимите ни празници се отбелязват от малък брой хора, без усещането за общност и споделеност, което е присъщо на подобни празници в други държави (например 4 юли в САЩ или 14 юли във Франция).

Хубав пример в това отношение е 1 ноември – празникът на народните будители. Отбелязваме го като ден на някакви стари умрели хора, които са били много умни. Ама с какво точно са били умни и как това се отнася до нас – не се знае.

Не че имам нещо против историческата ни интелигенция – напротив, изпитвам най-дълбоко преклонение и почит към нея, но наистина е много трудно да я съотнесем към съвремието ни. И затова днес искам да се опитам да поема по малко по-различен път, когато ви поздравявам за тазгодишния празник на българските будители. Искам да ви представя един будител от 2009г.

Представям ви Павел Борисов Николов. Един обикновен нормален българин. Един от тези, които не виждаме по телевизиите да правят простотии, от които не се възмущаваме, когато ни засекат на улицата или не ни дадат предимство на пешеходна пътека. И които са невидимото мнозинство в България. Всъщност с интелекта си и силата на духа си Павел Николов не е обикновен, той е специален. Обикновеното е в това, че всеки от нас може да бъде като него.

Ако се чудите какво толкова е направил, можете да разгледате виртуалната му библиотека. Павел Николов прави преводи на разкази, поезия, дори превежда „История на западната философия” на Бертранд Ръсел без да очаква заплащане, признание, без дори потупване по рамото. Само за себе си и за тези, на които може да им потрябва.

И това не е всичко.

Павел Николов преподава български език и литература в основното училище в село Вакарел, Ихтиманско (което аз добре познавам, тъй като едната ми баба и целият й род е от това село). Много хора може би биха сметнали това за задънена и неблагодарна работа. Истината обаче е, че това, което виждам от разказите на Павел в блога му за работата на него и колегите му, ме кара да „завиждам” на тези деца за това, че имат такива учители.

И тук стигаме до смисъла на празника на будителите. Примерът на Павел, и на такива като него, е че когато не ни достигат средства (независимо дали пари или нещо друго), разчитайки на силата на духа си, можем да постигнем много.

Честит празник!