31 януари, 2008

Град на бога

Откакто прехвърлих блога си в Гугъл не съм писал за филми, явно защото не съм гледал такива, за които си заслужава да се пише, но сега най-накрая имам повод да се разпиша.

Град на бога е един впечатляващ разказ за фавелите (гетата) в и около Рио де Жанейро, в които животът е (за да цитирам Томас Хобс) самотен, беден, гаден, брутален и кратък.

Филмът наистина е доста брутален, но си заслужава да се гледа не само защото е разказ по истинска история, но и защото си заслужава да видим и да сравним как живеят хората по света - да направим някакво сравнение, че не сме ние най-зле все пак, макар и често да ни се иска да мислим, че е така.

Главен герой, около когото се върти действието е момче, което израства в Града на бога, оцелявайки ден за ден и накрая успява да се реализира чрез голямата си страст - фотографията, ставайки фотограф в един от големите бразилски вестници. Големият пробив идва след като той успява да направи снимки на бандите по време на вихрещата се през 70-те гангстерска война на улиците на фавелата.

Същевременно, както във всички добри филми, ние сами си извеждаме заключенията, че насилието и агресията не водят до нищо добро и постепенно ни затварят в един порочен кръг, излизането от който е безкрайно трудно.

И тъй като и по образование, и по душа съм политолог ще споделя с вас едно мое убеждение, което ми припомнят подобни филми:

Много хора в съвременна България се опитват да ни убедят, че неолибералната икономическа политика няма алтернатива. Ако бях почитател на теорията на конспирацията щях да го нарека неолибералният заговор.

Но Бразилия, както и другите държави в Южна Америка могат да ни служат за чудесен пример докъде може да ни докара нерегулираният и разюздан неолиберализъм. Често той може чудесно да се скрие в статистиката, но резултатите му винаги се проявяват в неща като масова корупция и смразяваща кръвта престъпност.

И затова: ДА - пазарна икономика, НЕ - пазарно общество!

Бил Клинтън замесен в мащабен корупционен скандал?

Понякога се изумявам колко наивно могат да мислят хората. Много често ми се случва да се сблъсквам с тотално незнание по отношение на това колко корумпирана е например американската политическа система (хайде да не правим сравнения с българската, защото не можем да поставим двете неща на една плоскост).

Има много примери за това. Например войната в Ирак и компанията Халибъртън, на която бивш главен изпълнителен директор е сегашният вице-президент на САЩ Дик Чейни. Същата фирма направи милиони и може би дори милиарди от войната.

Днес обаче попаднах на още по-интересен материал в IHT. Ето го. Съзнавам, че е доста дълъг, а и няма причина читателите ми да го намират от тук, ако искат да четат нещо на английски, затова ще го преразкажа съвсем накратко.

През септеври 2005, канадски минен предприемач - Франк Джиустра (или Гиустра) посещава Алмаата, столицата на Казахстан, заедно с бившия американски президент Бил Клинтън. Официалният повод за посещението е запознаване с това как вървят филантропските проекти на фондацията на Клинтън и това е първа спирка от посещението, включващо също така Индия и Китай. Вечерта двамата мъже вечерят заедно с вечния президент на Казахстан Нурсултан Назърбаев, известен с благосклонното си отношение към всяка възможна опозиция на управлението му.

След приятната вечеря Назърбаев прави голям шлем, като си осигурява подкрепата на Клинтън за кандидатурата си да оглави голяма международна организация, която осъществява наблюдение над избори и подкрепя демокрацията.

След два дни Джиустра също разкрива големия удар, подписвайки предварителни договори с Казахстанската държавна компания Казатомпром да разработва огромни находища на ураний, превръщайки никому неизвестната си до преди дни компания, в един от най-големите производители на безценната суровина.

Всичко това е чудесно и изглежда безгрешно, ако само месеци по-късно компанията на Джиустра не превежда $31,3 милиона на фондацията на Клинтън, обещавайки още $100 милиона.

Разбира се и Клинтън, и Джиустра, а и Назърбаев отричат някаква връзка между трите събития. Какво прави един бивш вече президент на САЩ и как управлява собствената си фондация също не е държавен въпрос. Може би дори не е политически. Освен ако Клинтън не се готвеше да стане първи кавалер на Щатите. И ако не беше една от водещите фигури в кампанията на съпругата си - г-жа Хилъри Клинтън.

Оставям другите изводи на вас.

29 януари, 2008

Има ли случайности в политиката?

Неделната проява на Президента на Републиката даде храна за размисъл и писане на доста позадрямали блогъри и журналисти, пък да не забравяме и тежките политолози.

Никой обаче не си зададе въпроса откъде и как дойдоха точно тези идеи, които Първанов изрече в неделя в НДК - имам предвид тезите му за промяна на политическата система.

Колкото и странно да се стори на някои не за първи път в българското общество се лансират подобни идеи за крайно наложителните мерки за подобряване състоянието на това как функционира българската демокрация. Да, те са закъснели и ако не се предприеме нещо много скоро можем да станем свидетели на един тотален взрив и колапс на политическата система. Може би звучи крайно и налудничаво, но можете да сверите с близката история на Италия (90-а година).

Горд съм, че съм член на организация, която е направила подобни предложения още преди 4 години. Става въпрос за основния документ от VI Конгрес на Българска социалистическа младеж, озаглавен "Бъдеще - с ясно лице, с чисти ръце" (връзка).

Препоръчвам ви също така да погледнете следното кратко сравнение, публикувано също така и на страницата на БСМ:

6-ти Конгрес на БСМ - 2004 г.

Георги Първанов - 2008 г.

… ние сме убедени, че основна задача в дневния ред на българската политика днес, е връщането на доверието на българското общество в основните институции на демокрацията и постигането на широко участие в обществено-политическите отношения. Това според нас налага преодоляване на основните слабости, които има политическата система и стимулиране на активността и инициативата на гражданите в сферата на политиката и обществения живот.

… се сблъскахме с доста негативни явления, които изискват не просто констатация, а действеност.

... Силна незаинтересованост и много ниска активност на два последователни избора. Отчуждението и апатията, недоверието на гражданите в институциите и партиите вече е на критичния праг.

… Налага се мнението за необходимостта от оздравяване на политическата ни система, за съществени качествени промени в начина на функциониране на политическия модел.

… слабост на българската политическа система, която трябва да бъде преодоляна, за да се върне доверието на гражданите в политическите институции, е корупцията.

Връщането на доверието на българското общество в основните политически институции, е свързано с постигането на ефективно и резултатно политическо представителство, с управление, което реализира такава политика, каквато гражданите със своя глас са определили и каквато политиците са обещали. Затова според нас с особена острота на дневен ред стои въпросът за промяна в избирателната система и засилване на връзката граждани – представители.

Въвеждане на мажоритарен елемент при избора на народни представители и съветници, чрез предоставяне на право на няколко преференциални гласа в рамките на листата, според броя на мандатите в съответния избирателен район;

Всеобщо е мнението, което аз споделям, че корупцията в политическия живот се запазва, въпреки усилията за нейното ограничаване, въпреки настойчивото действие на определени власти, за което имаме факти и от последните дни. Липсата на стабилност и принципност в изборното законодателство, в изборния процес допълнително засилва впечатлението, че гражданите не се чувстват истински представени от институциите. Затова аз смятам, че промените в качеството и организацията на изборния процес се превръщат в необходимо, задължително, макар и недостатъчно условие да върнем доверието в политиката.

… първото, което трябва да направим, е стъпка за утвърждаване на мажоритарното начало в рамките на смесена избирателна система.

Равнопоставеност на всички партии и коалиции, чрез въвеждане на праг на регистрация чрез подписка на 10,000 граждани, имащи право на глас и предоставяне на равни права на всички регистрирани партии и коалиции;

… при учредяване, регистрация и функционирането на политическите партии, трябват и нови критерии. В това отношение може да се помисли да се дадат по-високи изисквания за минимален брой учредители и членове при самото учредяване на партиите. Освен досегашните норми на регистрация, да се обсъди въвеждането на изискването партиите да се регистрират, след като са изградили свои структури поне в две трети от общините на страната.

Законът за политическите партии да бъде променен така, че като основен източник на финансови средства за политическа дейност да се утвърди държавния бюджет. Държавата следва да финансира дейността на политическите партии, които са институции на демокрацията, а не обикновени граждански субекти. Годишната субсидия за политическа дейност трябва да бъде в порядъка на 40 до 60 млн. лева за всички партии общо и да се разпределя съобразно получените от тях гласове на парламентарни, президентски и местни избори.

Въвеждане на нов ред за финансиране на предизборната кампания, при използване на специални “публични” банкови сметки в които се набират средствата за кампанията и от която се извършват всички разплащащия по нея.

Ние настояваме на юридически лица, в частност на търговски дружества да бъде забранено да даряват средства или чрез друга материална облага да подпомагат политически партии. … Тази забрана следва също да се простре и по отношение на юридически лица с нестопанска цел, свързани с политически партии.

Даренията от физически лица следва да бъдат ограничени до 12 средни работни заплати в рамките на една година от едно лице. Трябва да се премахне възможността за анонимни дарения, да бъде въведен единен регистър на даренията на физически лица и те да бъдат публично оповестявани на всеки три месеца чрез нарочни публикации в Държавен вестник.

… нов Закон за политическите партии би следвало да се обмислят промени, които да гарантират: ситуирането на партиите под контрола на гражданското общество и легитимацията на гражданското начало в тяхната дейност; гарантиране на реално политическо представителство на функциониращите в страната политически партии.

… сериозни, бих казал дори, драстични промени, които да доведат до прозрачност и ред в партийните финанси, за да се премахнат вратичките за нелегитимно финансиране. Би могло да се обсъди да се премахнат изцяло даренията от юридически субекти, с цел отстраняването на всякакви съмнения за партийно-корпоративна обвързаност, да се поставят под много по-строг контрол даренията от физическите лица. Ако това стане обаче, сме наясно - това предполага завишаване на държавната субсидия за онези формации, които отговарят на законовите изисквания, дори да се добави изискването тези субсидии да покрият поне 50% от цялостния годишен бюджет на партиите.

Друг важен проблем на политическата система в България днес, е липсата на работещи механизми за функциониране на пряката демокрация. През 1996г. беше приет новият Закон за допитване до народа. За съжаление четирите форми уредени в него – национален и местен референдум, подписка и общо събрание останаха почти неприложими, твърде тежките и усложнени процедури и условия за тяхното прилагане.

… наред с качествените промени във функционирането на представителната демокрация, смятам че трябва да направим необходимото за разширяването на пряката демокрация.

неработещият на практика Закон за допитването до народа.

Третият основен проблем е свързан с медийното отразяване на политическия живот. През последните 10 г. В България се развиха десетки национални и местни електронни и печатни средства за масова информация. Несъмнено те създават широк медиен сектор на демократичното общество и способстват за развитието на правовата държава. В тяхната дейност обаче се наблюдават и някои опасни тенденции:

- Скрита собственост и свързаност със сенчести икономически интереси;

- Монополизиране на собствеността върху медиите;

- Тенденции на едностранно отразяване на информация, умишлено дезинформиране, развитие на негативни "очернящи" кампании;

- Нарушаване плурализма на мнения в обществото.

Пряка намеса в политическите отношения с цел налагане на определени политически тези.

Вследствие на тези слабости, предвид липсата на детайлна публичноправна уредба, на утвърдени етични правила и принципи на журналистическата колегия, са налице много случаи, в които медиите се превръщат в маша за прокарване на определени икономически интереси. Все по-често сме свидетели на механизми на директно плащане за да се отразява или коментира определена политическа дейност, за да се правят определен и анализи и коментари, за да се налагат дадени политически тези.

Тази тема Първанов я пропусна. Засега …


Мисля, че няма нужда и от повече приказки и убеждаване. Също така не може да става и въпрос за някаква форма на претенции за авторство. В тази ситуация според мен всеки здравомислещ гражданин на Републиката може само и единствено да изрази подкрепата си.

Но лично аз приемам всичко това като де факто голямо признание към БСМ за политическата зрялост, която е достигнала организацията (и то още преди 4 години) както и израз на доверие от много високо ниво. Впрочем, точно заради тези си позиции БСМ е яла не малко шамари и то по същия начин, по който Георги Първанов страдаше от приятелски огън преди време.

Надявам се близките дни да ми остане време да разгледам малко по-детайлно направените от Първанов предложения за реформи на политическата система.

27 януари, 2008

"За политиката и други важни неща"

Така е нарекъл блога си моят приятел Данаил, който също така е главен секретар на БСМ.

Неговият блог същестува някъде от октомври миналата година, но едва сега стигам до това да ви го представя и да му направя реклама, която си е напълно заслужена.

Данаил е човек, който е навътре в политиката и има отличен анализаторски поглед. Специалист е по външна/международна политика, както и по политика в сферата на отбраната и сигурността. Струва си да се прочетат размислите му. Освен това автентичните леви блогове в интернет пространството са толкова малко (да не кажем почти несъществуващи), че всяко ново попълнение, особено такова, си заслужава рекламата.

Пък и Данаил е един от малкото сериозни познавачи и играчи на бейзбол в България, така че ако случайно се интересувате от този спорт имате още една причина да посетите блога.

Така че без повече приказки Ви представям:

"За политиката и други важни неща" - Страница на Данаил Георгиев

26 януари, 2008

Русофрения

"Привет" или "Вън"? В политиката по-важен от емоциите е само националният интерес

Моя статия, публикувана на 24 януари 2008г. на страницата на БСМ във в-к ДУМА

Моля ви да прочетете тази статия до края й. Тъй като освен на страница "Лъвчета" в ДУМА смятам да я публикувам и на сайта на БСМ (www.bsm.bg), както и в личния си блог (или електронен дневник) (gospodin-i.blogspot.com), тя ще стигне до много голяма аудитория от хора от най-различни социални групи. И честно казано очаквам никой да не е съгласен с нея.

Миналата седмица нацията ни се оказа толкова разделена, колкото не е била от много отдавна. Формалният повод се оказа официалното посещение на руския президент Владимир Путин в България, но той разпали една стара вражда - тази между русофили и русофоби. Наскоро един блогър (не запомних кой точно и предварително се извинявам за този пропуск на автора) написа, че противопоставянето между русофили и русофоби е единственото автентично разделение в българската политика. В първия момент отхвърлих подобно твърдени с лека ръка, но след това се замислих и си казах, че може би авторът никак не греши като твърди подобно нещо.

През последните няколко дни се нагледахме на посрещания и концерти (ОСАННА!), плакати и протести (УУУ!) за и против визитата на г-н Путин в България. Освен това се наслушахме на коментари колко хубава или колко лоша е Ру...искам да кажа тръбата за България. Не, не е печатна грешка. Зад всички привидно (гео-)политически разговори и дебати всъщност се крие един предимно емоционален въпрос - харесваме ли Русия.

По този въпрос нацията ни общо взето се дели 50:50. Всяка половина има своите доводи и ги защитава с неутолима жар. Проблемът не е в различните мнения. В крайна сметка разнопосочността в мисленето и плурализмът са основа на онази красива идея "демокрация", която през последните почти 20 години се опитваме да изкараме от кавичките и да вкараме в устройството и функционирането на древната си държава.

Проблемът е в радикалността, с която тези две "идеологии" си служат. Говоря за онази разрушителна склонност да се отречеш от всеки и всичко руско, защото в него виждаш причина за собствените си "семейни" проблеми. Или за онази притеснителна разсеяност, когато благоговееш пред "реда и законността", забравяйки че в една огромна страна убиват журналисти, само защото са повдигнали неудобни въпроси и са настояли на правото си да го правят.

Още по-лошо е обаче, когато последователите на тези "доктрини" искат те да определят външната политика на страната ни. Както споменах по-горе въпросът за Русия е емоционален. А в политиката емоцията е антоним на рационалността, която твърди, че действията трябва да се правят предвид внимателно премисленият и претеглен собствен интерес, а не според добрите/лошите чувства към дадена страна или политик.

Ако не друго, то ви моля да приеме този кратък материал като молба към вас. Да бъдете по-малко емоционални и по-разсъдливи, когато преценявате кое е най-добро за страната ни. Политиката е работа на политиците, но от нас зависи кого избираме и какво прави той от наше име.

Снимки (по реда на показването): dnevnik.bg, dsb.bg и actualno.bg.

Голям шлем. Наистина.

В английската версия на сайта си, сръбската новинарска агенция Б92 публикува дописка за подписаното в Москва споразумение между Русия и Сърбия за строеж на газопровод, част от Южен поток и продажбата на 51% от нефтопреработвателната компания НИС за 400 млн. евро - около 2 пъти по-ниско от реалната цена по пазарна стойност на дяла.

Пазарната оценка на НИС е над 2 млрд. евро, което превръща сделката в сладък спомен за приватизацията по времето на правителствата на Костов и Сакскобурготски, когато водещи български държавни компании се разпродаваха на подобни справедливи цени (примери бол: Нефтохим, БГА Балкан, БТК и пр.)

Отделно пък в договора е записани, че в бъдещата компания, която ще построи и стопанисва тръбата на сръбска територия Газпром ще има не по-малко от 51% собственост, а сръбската страна най-много 49%.

Четейки тези интересни подробности около договора между Сърбия и Русия не мога да не се запитам какви точно основания и разумни аргументи ни изтъкват критиците на Първанов? Защото в сравнение с това, което Сърбия прави ние наистина постигнахме голям шлем. Да, напълно зависими сме от Русия и това продължава да е така, но нека се запитаме дали като страна, която получава 100% от енергийните си източници от Русия имаме избор и дали има друг вариант?

23 януари, 2008

Попитай Президента

Съвсем накратко.

Напоследък много хора се чувстват разочаровани от Президента на Републиката - Георги Първанов. Жалко.

Много хора пък искат да му зададат разни неудобни въпроси. Ето шанс да го направят - Попитай Президента.

На сайта ви подканят да записвате въпросите си, на които Президентът Първанов ще отговори на живо в събота, 27 януари 2008г., от 10:00ч по Канал 1 на БНТ.

Толкова.

Хомосексуално осиновяване?

Днес във френския Светът (Le Monde) четем, че Европейският съд за правата на човека (ЕСПЧ) е осъдил Франция по обвинение за дискриминация, тъй като страната е отказала осиновяване на дете на кандидатка, която има еднополова връзка. Емануел Б. искала да осинови дете от Азия, Южна Америка или Мадагаскар и подала документи като неомъжена, тъй като френският закон разрешава осиновяване в такива случаи, но не скрила, че от 8 години живее заедно с приятелката си в еднополова връзка. Главният съвет на Жура (това е нещо като общински съвет за най-малката френска административна единица - департаментът) признава високото образование на личностните качества на жената, но е отказал разрешение на основание, че й липсват достатъчно родителски предпоставки, за да се развива осиновеното дете. Отгоре в решението пише, че не става ясно какво място в живота на детето ще заема приятелката й.

Коментарът на Светът е, че решението на ЕСПЧ дава зелена светлина за хомосексуалните осиновявания в Европа. Вестникът съобщава, че в момента 9 европейски страни разрешават под една или друга форма осиновяването на деца от хомосексуални двойки: Белгия, Германия, Дания, Испания, Исландия, Норвегия, Нидерландите (Холандия), Обединеното кралство и Швеция. Край на информативата част.

Следва коментар на автора. Според Държавната агенция за закрила на детето в България има 9000, настанени в 86 за деца, лишени от родителски грижи (изт. в-к Капитал: брой 50, 14 декември 2007). Това са без да броим децата с различни физически и/или умствени увреждания и заболявания като тези в нашумелия дом "Могилино". От всички институции 2567 деца са били вписани за осиновяване до края на 2007. До края на октомври същата година в страната ни са били осиновени 580 деца, а в чужбина 51 - което показва, че осиновяването на българчета без родители се прави над 10 пъти повече от българи, отколкото от чужденци.

Тогава, поне за мен идва резонният въпрос - не е ли по-добре да либерализираме законодателството си в тази насока, позволявайки на неженени хора да осиновяват деца (извинете невежеството ми, ако греша, но доколкото знам в момента не е позволено)? Освен това не е ли крайно време в страната да се приеме законодателство, обособяващо т.нар. обществен съюз, който да легализира съжителството на неженени двойки без оглед на техния полов състав, като се позволи и на такива хора осиновяват деца?

За мен лично няма нито един конкретен аргумент защо хомосексуалните хора не биха могли да осиновяват деца. Интересно ми е какво биха си отговорили тези, които имат - дали е по-добре децата на България да бъдат унищожавани психически или физически по домове като Могилино или да живеят с двама татковци или майки, които се обичат. Вие как мислите?

Редакция:
Забравих да спомена, че и преди съм писал по темата - в стария си блог. Тогава бях подтикнат от една глупава статия, публикувана в Монитор, която за съжаление вече и в интернет пространството явно я няма.

17 януари, 2008

Искам Путин всеки ден!

Или Буш, или Саркози, или някой друг високопоставен гост, когато медиите бълват за затворени улици и режим на пропускане и София е празна, подредена, има полиция в нови жълти светлоотразителни жилетки, изглеждаща прилично и вършеща си работата.

Такива дни не мога да сравня нито с неделите, нито дори с ваканциите, когато София се опразва. Днес София изглежда поне малко като един средноголям хубав европейски град. Има хора, има коли, има живот - но нищо не е прекалено. На светофарите се чака по едно червено, а не по няколко. Дори в центъра има места за паркиране. И пр., и пр.

Недейте да ме мислите за софийски хейтър - не съм. Макар и да съм 4-5 поколение софиянец (дори не знам колко честно казано). Не съм израснал в район Средец и не съм твърд електорат на ДСБ. Не ходя да правя безумни митинги срещу Путин (Putin go home!). Не смятам, че София трябва да е на софиянците, както и не смятам, че България е само на българите (кои българи?).

До преди няколко години ни пречеше икономическия упадък, сега пък започнаха да ни пречат видимите измерения на развитието - колите. Както винаги все някои друг ни е виновен - на софиянци провинциалистите, на българите турците и циганите, а на европейците руснаците. И ако не сте разбрали досега в блога си използвам наклонения текст вместо "кавички".

14 януари, 2008

Обичате ли риба?

Ако да, може би не е лошо да знаете, че ВИЕ сте най-ненаситният хищник за рибите. Поне така твърди Елизабет Розентал от International Herald Tribune, която в своя статия във вестника разглежда проблема с прекомерния улов на риба по целия свят с цел задоволяване глада най-вече на европейците, които са най-големите консуматори на риба.

"Е какво толкова, нали ЕС налага квоти на улова" ще си кажете най-вероятно? Да, само че ЕС налага квоти на улова в териториалните води на ЕС, докато повече от половината риба, консумирана в ЕС идва от развиващи се нации. Там пък не я ловят местните рибари с продънените си лодки, а големи риболовни флотилии, например китайски, които после доставят рибата до европейските пазари.

Отгоре на всичкото според приятелите ни от Световния фонд за защита на дивата природа (WWF) някъде до половината риба, която се продава в ЕС е НЕЛЕГАЛНО внесена.

Приседна ли ви някоя кост? Дано не.

Все пак голяма част от българите все още предпочитат традиционната риба, която вирее в нашите условия - шаранче на Никулден, някоя и друга пъстървичка и разбира се народната цаца, която всичко живо се избива да яде по морето (а и не само там).

По-изисканите риби за момента са запазена територия за висшата класа, която ги яде по разни измислени ресторанти с още по-измислени цени. Но пък опасността повече от нас да се забравят и да решат да "хапнат рибка, защото е полезна за мозъка" е реална.

Моят грях е, че много обичам риба тон. От онази в консервите - със зехтин. Пък според другарката Розентал, която е написала статията в IHT, тонът вече изобщо не виреел в европейски води... Както и рибата-мец и дори любимата на англичаните треска (чували ли сте за fish&chips, познати още като "мазна риба, завита във вестник и пържени картофи с оцет"?).

Е, вече ще се замислям преди всяка консерва риба тон. От друга страна не съм голям почитател на рибата и рибните, така че съвестта ми е чиста. А твоята?

Изберете символите на България

Върви някаква кампания да се изберат природните, културно-историческите и забележете хранителните символи на България.

По данни на организаторите досега са гласували около 70000 души, което поне според мен е прекалено малко за толкова глобална класация. Ако и вие като мен за първи път чувате за подобен конкурс можете да отидете на сайта на кампанията и да дадете и вашия глас.

Аз лично гласувах за кирилицата като най-глобален символ на България и българското. За мен това е символът, който е оставил най-трайна следа в историята на човешката цивилизация, изработен по поръчка на българската държава.

Преди някой да започне да спори с мен ще напомня само, че кирилицата е създадена от Климент Охридски в Охридската писмена школа по поръчка на Княз Борис-Михаил Български, а не от Кирил и Методий както твърди погрешното всенародно поверие (те са създали глаголицата, пък съвсем отделен въпрос е, че те изобщо не са българи, а гърци от Солун и са създали първата славянска азбука по поръчка на Византийския император).

12 януари, 2008

Евала!

Както винаги обичам да пускам нещо преди сън за размисъл. Предполагам, че повечето от вас ще го прочетете едва утре сутрин, но размисълът си остава...

Брилятен коментар на Martin Marpelate за раздела "Политика" на MyKinda, озаглавен "Време за путинизация, време за демокрация, време за лицемерие?"

Не съм голям почитател на Путин (да не казвам по-голяма дума), но според мен коментарът е много точен и добре написан.

За съжаление не можем да очакваме нищо друго от такива изхабени лидери и политически сили като ДСБ. Не разбирам само защо все още има свестни, интелигентни и мислещи хора, които симпатизират на подобни партии... нищо лично. Друго, което ме изумява е тоталната отдаденост и готовност на някои блогъри да се юрнат на протеста срещу Путин - предполагам, че тесногръдието и ограничеността на мисленето не подминава никого...

Разбира се, няма нищо лошо да има протести. Имаше срещу Буш, каза някой, нека има и срещу Путин (срещу Буш май нямаше, защото София беше тотално блокирана). Така е, нека има, България е демократична страна (слава богу!)

Всъщност, за да не продължавам този кратък коментар безкрайно дълго ще сведа аргумента си до най-важното - а то е тоталното ми отвращение от партизанщината, която някои наричат и пещерен антикомунизъм, но това заглавие не става, тъй като при мен то не е само към едната страна. Еднакво са ми глупави и хората, които си милеят "за хубавото минало", и тези, които виждат в движението на небесните тела заговор на ДС и КГБ.

Това е. Ще трябва да градим всичко наново от руините на останалото... Дано има с кой. А дотогава - погледнете връзката горе.

10 януари, 2008

САЩ - Президентски избори '08


Напоследък съм напълно запленен от предварителните избори и партийните събрания (caucuses), които се провеждат в момента в САЩ. По принцип не съм голям почитател на американската политика, но сегашните избори са ми някак интересни поради това, че след двата катастрофални мандата на Буш и липсата на кой знае колко сериозни кандидати сред републиканците сякаш сериозно накланя везните в полза на демократите.

Разбира се далеч съм от мисълта, че който и да седне в Овалния кабинет след една година точно (Джон Ф. Кенеди поставя традицията новият президент да стъпва в длъжност през Януари след годината, в която е избран - изборите по-отдавна са традиционно през Ноември). Американската политика си е точно толкова корумпирана и зависима от лобистите и големия бизнес, колкото и винаги и нито един от кандидатие, които имат шанс да спечелят не би могъл да промени това (най-малкото, защото ще отиде в Белия дом благодарение на кампанията, средствата за която са събрани точно от тези големи компании, лобисти и пр.)


В началото на седмицата четох много интересен коментар в "Индипендънт" от Джоан Хари, в който авторът защитаваше Джон Едуардс, който общо взето върви на трето място сред кандидатите на демократите без реални шансове да спечели кандидатурата. Основният аргумент за вероятния неуспех на Едуардс според Хари е, че той няма възможност да събере достатъчно средства за кампанията си, тъй като не взима пари от лобистите и корпорациите. В същото време, пак според Хари, Обама е отишъл в Ню Йорк, за да събере помощи за кампанията си от финансовите корпорации и управителите на хедж фондовете - не защото му трябват толкова пари, а само и само да не ги отблъсне от себе си, карайки ги да мислят, че е против тях. В края на коментара си, малко горчиво, Хари завършва с "Обама несъмнено би бил по-добър президент от Хилъри, а тя от всеки кандидат на републиканците". И аз мисля така. Макар и Барак да е по-неопитният от двамата кандидати.

Любопитно е, че напоследък критиките към него започнаха да се съсредоточават в това, че той не е "типичен" афро-американец - не е израснал в гетото, познавал е баща си (може би все пак бегло, но и това е нещо), не е израснал в мизерия, не е продавал наркотици и не е пеел рап като юноша бледен и т.н.
За мен по-важно е това, че Обама е учил в едно от най-добрите училища в света (Харвард) и че е започнал професионалната си кариера през обществени центрове, в който е помагал на обикновени хора, от малцинствата и не само, да намерят пътя си в живота. Не е малко.

Какво имаме от другата страна - Хилари, която под път и над път опява за големия си опит в политиката. Но какъв точно - 8 години първа дама и горе-долу още толкова сенатор? Опит в какво? По-скоро това, което виждам в нейно лице е едно неимоверно усилие да седне на мекото кожено кресло в Овалния кабинет, откъдето целият свят ще е в краката й. Само че за мен участието в политиката и властта не може да бъде самоцелно. Ясно е, че политиката е игра на власт, но това, което има значение е - ЗАЩО ИГРАЕШ ТАЗИ ИГРА? Ако е само заради пост и служба, репутация и власт - няма смисъл. Ако играеш играта и си готов на компромиси със себе си и някои от убежденията си, защото знаеш, че когато най-накрая успееш ще можеш да постигнеш поне част от онова, за което си се борил за властта - това е друго нещо. Ето това според мен е основната разлика между Хилари и Обама.


За Нова година един приятел американец ми беше на гости в София. Неговата дефиниция на разликата между двамата основни претенденти за кандидатурата на демократите е: "Обама е повече лидер - той би направил това, което трябва да се направи, дори то да му донесе негативи. Хилари винаги би се вслушала в проучванията на общественото мнение".
Точно нещо такова се случи и през седмицата преди партийните събрания в Ню Хемпшир. Разбрала най-накрая, че е прекалила с позирането като безсърдечна и твърда "желязна дама", Хилари почти се разплака пред камерите, умилявайки се колко много иска да помогне на страната си. Всички водещи световни средства за масово осведомяване веднага след събранията изпищяха, че това е наклонило везните в нейна полза, след като предварителните проучвания показваха съкрушителна преднина за Обама пред нея (10-12 пункта). Цялото "шоу" отдалеч си намирисваше на театър. Така че очаквайте още от същото в предстоящите месеци и дни.

В крайна сметка това, което има значение е какво ще направи новият президент - който и да е той/тя. Здравеопазването е голямата тема на тези избори и разбира се и Хилари и Обама като представители на "лявата" политическа сила в САЩ имат "леви" виждания по въпроса. За съжаление те не се доближават и на йота към това, което си представяме като здравеопазване в Европа. Нито един от двамата не би си позволил разбиване монопола на огромните частни здравни фондове - едни от най-мощните корпорации в САЩ, наред с производителите на оръжие и лобистите, едни от най-големите донори за кандидат-президентските кампании. Затова и Хилари и Обама предлагат "универсално" здравеопазване, което ще включи онези 40+ МИЛИОНА (!) американци, които нямат медицинска застраховка, но... основано на пазарен принцип. Разбира се не бива да изпадаме в елементарното мислене пазар=лошо, но не съм убеден, че една основана напълно на пазарни принципи система на здравеопазване би могла да бъде ефективна. Ще видим.

Това, което е сигурно обаче е, че кампанията за президентските избори ще бъде изключително интересна. Особено в година, в която, по всичко личи, САЩ ще изпаднат в рецесия, което още повече ще засили притесненията за икономиката. Явно ни предстои още доста писане по въпроса...

Еманацията на Партийната глупост

Моя статия, публикувана на страницата на БСМ в днешния брой на в-к "Дума".

В живота си досега съм се водел от няколко принципа и един от тях е, че в делата и думите си човек трябва да се стреми да не накърнява чувствата, емоциите и здравето на другите, както и да не предизвиква чувства на краен шок. Затова предварително ще се извиня на дългогодишните читатели на „Дума” за това, което ще кажа, или дори ще им причиня, със следващите редове.
А то може да се синтезира най-просто във въпроса „Има ли по-идиотска партия от БКП?”


На 17 декември 2007г. се навършиха 58 години от обесването на Трайчо Костов. На този ден „флагманът” на левия печат у нас в-к „Дума” не написа и една дума за човека, който заслужава да бъде всеки ден на първа страница.

Признавам си, че до вечерта на 17 декември не знаех нищо за Т. Костов освен стандартното „Станал изкупителна жертва на сталинистките чистки (след отделянето на Югославия от социалистическия блок).”


Както всяка значима историческа фигура и Т. Костов не е безспорен. Историята разказва, че той е участвал в първоначалната разправа с опозицията след преврата от 44-а, както и в създаването и задвижването на т.нар. „Народен съд”. Но от друга страна много повече факти говорят за вродената свободолюбивост, демократичност и прогресивност на този несъмнено голям български държавник.


Както например фактът, че в свой доклад към V Конгрес на БКП Т. Костов се обявява за връщане на политическите свободи на народа. По-сетнешната съдба на Костов тогава не бива да изненадва никого.


Къде исторически, къде като легенда се твърди, че съдбата на Трайчо е решена на една частна среща в Москва със Сталин, на която генсекът го нарича „мошеник”. Историята помни, че най-големият мошеник е лицето Йосиф Джугашвили, по-късно преименувал се на Сталин.


Друг голям мошеник на име Тодор Живков е бил секретар Софийския градски комитет на БКП по времето, когато, по предложение на същия този комитет, Трайчо Костов е изключен от Партията, на която е отдал живота си (през 1942 е осъден на доживотен затвор заради политическата си дейност), отстранен е от всички държавни постове, а по-късно е осъден по скалъпено обвинение за шпионство и „измяна на Родината” и осъден на смърт чрез обесване.


Дойде време да се върна на основния въпрос, от който започнах, а именно – възможно ли е да има толкова идиотска партия, която буквално да унищожи по най-грозния и безчестен начин един от най-светлите си и способни последователи? Отговорът е НЕ и затова вече я няма. И всеки, който се опитва да върви по нейния път го очаква същата съдба.


Помнете Трайчо Костов!


Помнете БКП!

04 януари, 2008

Обама печели, но какво?

Информационните агенции от цял свят се надпреварват да оповестяват победата на Барак Обама в първичните избори в щата Айова. Но никой не ни казва какво точно представляват тези първични избори и как се провежда гласуването. Затова ви предлагам следната връзка с видео (на английски), която разказва за т.нар. caucuses (или партийни събрания на български) и интересната процедура, при която демократичността при вземането на решения се спазва до последния човек:

http://video.on.nytimes.com/?fr_story=13c9c84b04a1d7fce61a644e8f9bf97eacfee319