21 октомври, 2007

Опасни мисли

Току що в един друг блог прочетох в един друг блог, че България била съюзник на нацистите през 2СВ само "по неумолимото стечение на обстоятелствата" и че отказала на германците да изпрати евреите си в лагерите на смъртта.

Не знам защо, но вече съм си поставил едва ли не като лична мисия да опровергавам всички подобни "изкривявания" на историята, независимо дали идват от крайно ляво или крайно дясно.

Първо: България е станала съюзник на нацистка Германия поради стечение на обстоятелствата точно толкова, колкото и по същата причина е била зачислена към социалистическия лагер. България е станала част от тази ос още от 1СВ, когато също е воювала срещу Обединеното кралство, Франция и т.н.

Второ: Не може да се говори по този начин за България, сякаш тогава тя е била демократична държава. Още в средата на 30-те Цар Борис ІІІ си е бил изградил т.нар. "едноличен режим", с който грубо е потъпквал Търновската конституция. Освен това по времето на едноличния режим е имало гонения, репресии, интерниране, лагери и дори Закон за защита на държавата, който е забранявал съществуването на мнозинството политически партии - разбира се българските "демократи" го приемат това за нещо нормално, но в обществените науки то се нарича "авторитаризъм".

Трето: Спясяването на българските евреи е дело не на Цар Борис ІІІ и неговите приближени, които са планирали да пратят еврейското население, срещу което вече са били прилагани най-различни репресии, като носене на жълти звезди и други, а на българската интелигенция и общественост, които са се опълчили срещу мярката и са успели да ги спасят. За сравнение, евреите от окупираните територии във Вардарска Македония са били екстрадирани и интернирани в концентрационните лагери.

В заключение мога само да помоля разните там вихрени блогъри да спрат да пишат глупости и да лъжат, защото от това не печели абсолютно никой!