19 ноември, 2013

Само и единствено олигархията ни прави бедни

Някои права запазени: overgraeme

Единственият недостатък на новото ми работно място е, че всяка сутрин ми отнема между 30 минути и час да стигна до офиса си. Бидейки маниак на тема запълване на всеки възможен миг с нещо полезно, се върнах към една стара практика, която съм ползвал през годините - да слушам аудио книги докато карам. Последната такава е "Защо нациите се провалят".

Книгата ми даде прекрасно обяснение за това защо България се развива толкова по-бавно от някои от другите страни, които бяха част от социалистическия блок.

Основното ми заключение е, че българската държава е така устроена, че едни вкоренени елити не изпускат хватката си върху властта. Четете повече за порочния кръг на олигархията на страницата на Прогресивния форум.

18 ноември, 2013

Писмо до Пламен Орешарски

г-н Орешарски,

Пиша Ви това писмо, тъй като макар и да не изпитвам уважение към Вас, то поне все още съм запазил достатъчно хуманност да мога да съчувствам на друго човешко същество, намиращо се в беда. Пък и била тя самопредизвикана.

Г-н Орешарски, притеснявам се, че хората, с които сте се обградили и на които дължите назначението си за министър-председател, никак не Ви мислят доброто. Вие имате достатъчно житейски опит и (предполагам) интелект, за да си давате сметка, че сте

просто една пионка, попаднала на правилните място и време, 


която е била възнаградена за това с царска корона. Няма лошо. 


Моето притеснение произтича от това, че не осъзнавате колко ограничена е информацията, която достига до Вас. Затова бих искал да се опитам да Ви представя една малко по-различна картина за това какво е мнението и отношението на повечето българи към Вас.

Освен че правителството Ви има рекордно ниско доверие, дори по българските политически стандарти, все повече българи изпитват сериозна неприязън лично към Вас. Тя е предизвикана от челната среща с това, което определят като наглост от Ваша страна. Тъй като вярвам в изначалната доброта и порядъчност на всеки човек, аз отказвам да повярвам, че Вие сте чак толкова нагъл. Склонен съм да отдам поведението Ви на това, че сте манипулиран и не знаете какво е реалното настроение на българите към Вас. 

Факт е обаче, че с всяка минута, която продължавате да сте мин.-председател на България и с всяко недоразумение, което сътворявате, словесно или законотворческо, все повече хора изпитват силен радикализиращ гняв лично към Вас. Сигурен съм, че сте го усетил по групите хора, които Ви освиркват и нагрубяват където и да отидете. Сигурен съм и че не Ви е приятно да чувате такива неща за себе си..

Не съм сигурен обаче, че си давате сметка докъде ще Ви заведе упорството Ви. 
Убеден съм, че и кръгът от т.нар. “съветници” също не иска да Ви го каже.

Г-н Орешарски, опасявам се, че съвсем скоро ще се превърнете в една от онези печални фигури, с които е пълна българската политическа история. “Отритнатите" да ги наречем. Може и “Употребените”.

Жан Виденов е пример, който, сигурен съм, добре помните


За разлика от Жан Виденов обаче, за Вас ще е твърде трудно да убедите когото и да било, че сте имали добри намерения за държавата ни. Навярно смятате, че високият Ви пост ще Ви донесе други облаги, които биха могли да оправдаят тоталното дискредитиране в очите на сънародниците Ви. Но замислете се — заслужава ли си високата и добре платена позиция във водеща евразийска академия, ако не можеш да се разходиш спокойно по улиците на собствената си страна?


Каква е алтернативата? Да се разграничите от политическите сили, които Ви направиха мин.-пред. и да си подадете оставката. Бързо. Незабавно. Изненадващо дори. Да, знам, че има много интереси и конци, с които Ви държат, но това е единственият разумен вариант за Вас самия. Не че изведнъж аз или някой от приятелите ми ще Ви зауважаваме, но може би ще е точно навреме, за да можете все пак да си запазите сравнително нормалния живот на университетски преподавател без да бъдете гонен и освиркван където и да се появите.

Надявам се, че тези редове са Ви накарали да се замислите.

Без уважение,
Един обикновен лумпен

12 август, 2013

Метафора

Тръгваме от София за Бургас. Имаме добра кола и знаем, че има цяла магистрала, по която можем да стигнем там. Ние сме твърдо решени да пием бира на централния бургаски след 2 часа и сме сигурни, че можем да го направим, ако пътуваме по магистралата с 200 км/ч. За целта на излизане от София спираме на караулката, за да направим някои технически промени по колата си с цел тя да може да вдигне необходимата Първа космическа, с която да се изстреляме до крайната си дестинация за минимум време. Тръгвайки отново обаче забелязваме, че колата ни не се движи с желаната скорост и отново спираме да правим модификации. И така нещо все не успяваме да стигнем до Бургас...

Алтернативата на този подход е след Враня да блокираме стрелката на скоростомера на 140 км/ч (колкото е ограничението по магистралите в България) и само да държим волана прав. Така, ако не спираме, след около 2:50мин ще сме в Бургас.

С постоянното си желание да пренаписваме правилата, да измисляме нови конституции, да сменяме системата изначално, и 23 години след началото на промените, ние още се държим като онзи шофьор, който иска да кара много бързо, но заради постоянното спиране се бави много повече.

А всъщност начинът да се настигне високоразвитият свят е добре известен и документиран в историята. Да, отнема време и често е болезнен, но единствено следвайки го неотклонно, можеш да се надяваш да развиеш качествата и устойчивостта, с които да просперираш.

Какво означава да караш със 140 по магистралата:

Закони. Не просто създаването на рамка от такива, но безкомпромисното им налагане. По-лесно е да го кажеш, отколкото да го постигнеш обаче. Много важно е да приемем веднъж завинаги, че законовото върховенство се постига не толкова с полицейщина и следене, колкото с личен пример, който тръгва от най-високото ниво - първите жени и мъже на държавата и стига до всеки един от нас, и нашите решения къде да си хвърляме боклуците и дали да си плащаме данъците.

Бизнес. Ще открия топлата вода, като го кажа, но май има нужда: държавите стават богати с развитието на бизнес от хората в тях. Ролята на държавата се ограничава в това да създаде "площадката", на която хората да могат да осъществят потенциала си. Единственото, което спъва българската икономика в момента е липсата на тази "площадка", която се изразява в слаби институции; объркани закони, които не създават равни условия за всички; неефективен пазар, доминиран от частни интереси; и разбира се корупцията.

Инвестиции в човешкия потенциал. Освен като страж, който осигурява стабилното и ефективно функциониране на пазара (т.2), Държавата действа и като фокусиран инвеститор в човешкия потенциал на обществото. И това в никакъв случай не означава, че институциите трябва да се превръщат в детегледачка. Благосъстоянието ни е преди всичко отговорност на самите нас.

29 юли, 2013

Левашки фалш

Докато пиша това, все още очаквам отговор на въпроса си: "Каза ли някой и дума за миньорите от "Ораново" от трибуната на вр. Бузлуджа?"

Тежкото мълчание по въпроса показва доколко БСП се е превърнала в куха обвивка, накичена с розички (заради ПЕС) и петолъчки (заради антуража, който катери върха всяка година), но изцяло лишена от съдържание.

Трагедията със загиналите и затрупаните миньори беше повод "Левицата" (кавичките са символни) да започне дискусия за условията на труд на десетки хиляди българи. Не само тези, които работят при висок риск за мизерно заплащане и при символични предпазни мерки, а за всички, които нямат елементарна сигурност в работата и живота си, само защото са подчинени на самозабравили се местни и национални феодали и олигарси (което впрочем е валидно и за миньорите, които са нещо като крепостни селяни на Ковачки и неговата партия "Лидер").

Това разбира се няма как да стане, дори някой на "Позитано" да иска да проведе подобна дискусия, тъй като съществува съвсем реалният риск да бъда засегнати интересите на някой партиен... лидер (мислех да напиша спонсор, но нямаше да е достатъчно екзактно).

Оглушително е и мълчанието на оназ богопомазана прослойка от т.нар. "леви интелектуалци" (кавичките са функционални...и символни). Не чух и дума от Дърева, Волгин, Андролова и пр. Може перата им да са прекалено заети с разобличаването на конспирации, вдъхновени и организирани от Сорос, Ран-Ът, Пашата и т.н. А може и просто критичният им глас да е сподавен от рублите, натъпкани в гърлата им...


Вместо заключение


Да се върнем на темата за кухостта и фалша на БСП. Резултатът от тях е не само лишаването от представителство на прогресивните и леви хора, които в България са стотици хиляди (макар повечето от тях да са готови да скочат от Мусала преди да признаят, че са леви). Другият резултат е изпразването на официалната структура на "Левицата" от каквито и да било смислени хора, способни да свършат работа за 5 ст. професионално.

Или как иначе да си обясним другия забавен гаф от тазгодишната Бузлуджа, който обиколи интернет. Симпатизантка на БСП прочете реч от трибуната, обяснявайки че хора като нея са безработни не само защото са неграмотни и мързеливи, а и защото няма работа. Повтарям ПРОЧЕТЕ.


Искрено се надявам, че грешката идва при четенето, но дори да е така показва колко елементарно е подходил "отговорният фактор" при организирането на изказването.

И накрая да се върна отново към темата си отпреди няколко седмици - изходът от тази криза минава през необходимостта от създаването на нещо ново.

08 юли, 2013

Какво следва оттук нататък?



Най-резонният въпрос на хората, които принципно подкрепят протестите, но са притеснени от отговора на това какво идва зад дебелата завеса, на която пише "Оставка и предсрочни избори".

Чувам все повече хора да изричат формулата "Нормализация на политическия процес". Какво означава това? Най-общо казано означава да има нормална политическа система, начертана по традиционните разделителни линии на Западна Европа и Северна Америка - ляво/дясно, прогресивно/консервативно.

Нито една от четирите партии в 42 НС не попада в границите на тази политическа нормалност. Напротив, всички те са създадени и/или контролирани от политическите и социалните "инженери" на прехода - хора, свързани в репресивния апарат на тоталитарния режим и по-точно казано с Държавна сигурност. Без ясна оценка на тази историческа реалност и без скъсване с нея, Нормализация не може да има.

Докато в дясното политическо пространство има остатъци и наченки на подобна Нормалност (говоря за партии като ДСБ и ДБГ на Миглена Кунева, с всичките му - на второто - недостатъци), то в ляво ситуацията е плачевна. Тази тежка криза на Левицата не е заради липсата на истински и разумни хора с леви убеждения в България, напротив, те са много, а поради тоталният и задушаващ контрол на БСП върху лявата идея, комбиниран с моралния и организационен разпад на партията.

Искам да направя малко отклонение, което считам за важно. Вината за моралното измерение на този разпад се носи предимно от лидерите на БСП през последните 23 години, всички лидери. Но тази вина е присъща и на хората, които съставляват Левицата, членовете и симпатизантите й. В този смисъл, те се носи и от мен лично. С действията и бездействията си ние допуснахме Лявото в България да достигне до степен на тотално обществено отвращение. Отвращението на българските граждани от предателството към тях и от това, което представлява БСП е напълно резонно. А олицетворяването на БСП с Левицата е нормално при липса на разумна алтернатива.

Ето защо аз виждам като своя най-голяма политическа отговорност да работя за създаването на нова организация, обединяваща и изразяваща идеалите на левите хора на България. Моят спор и съревнование не е с БСП, тъй като тя не е лява партия и не изразява ценностите на левите хора в България. Доколкото в нея все още има хора, които искрено споделят тези ценности, то те са там заради заблуда и надежда, че нещо все още може да се промени. Моето мнение е, че туморът в БСП за съжаление е отвъд възможността за лечение. Но това не означава, че дългата и искрена традиция на Лявото в България е обречена и че не може да има продължение.

Виждам този процес като нещо, което ще протече дълго. Моята амбиция не е подобен субект да се яви на следващите избори, дори те да са редовни. Не можем да очакваме, че едно заболяване, развивало се няколко десетилетия (нарочно не уточнявам колко, защото можем да търсим началото още през 20-те години на ХХ век) ще бъде излекувано в рамките на няколко месеца.

Подобен проект, ако се осъществи, ще бъде също така част от този проект за Нормализация на политиката в България.

И последно, говорейки за ляво и дясно, искам да направя много важно уточнение. Нямам намерение в този момент да водя идеологически спорове по въпроси, които делят лявото и дясното. Тези дебати се водят в общества, в които базовите консенсусни ценности като върховенство на закона и равен старт за всички са утвърдени и се налагат безапелационно.

В България, за съжаление, дори 23 години след началото на демократичните промени, тези базови ценности не са безспорен факт. В България днес е време на деление между огромната част български граждани, които искат да ги наложат и онази малка част, която наричаме Мафия или Олигархия, която се възползва от тяхната слабост, за да налага незаконната си власт над България.

Или казано с други думи, не ми се водят спорове за плоския данък, докато Делян Пеевски си разписва назначението за шеф на ДАНС.

24 юни, 2013

Фази на лъжата, фази на страха

Има един момент, в който наглостта се превръща в страх. Панически, спиращ дъха страх, който започва да наднича иззад арогантната усмивка. Слабостта на Олигархията си личи по начините, по които се опитва да маргинализира протестите, с участието на едни и същи свои подставени лица. Да проследим:

Фаза 1: Отричане на протестите, като партийно организирани, предизвикани от опозиционната политическа сила и платени от престъпните кръгове, стоящи зад нея. Боби СИЛОвакът излиза в ТВ7 да обяснява, че Бойко Борисов му е предложил 40лв. да протестира.


Натисни за по-голям размер

Фаза 2: Признаване на "справедливите искания на гражданите" (които бяха платени и докарани от Монтана) от страна на Кабинета и среща с МНИМИ представители на протестиращите. Бобчо СИЛОвакът отива на среща в Министерски съвет.

Фаза 3: Очерняне и компрометиране на единствената мощна институция, останала извън опеката на Олигархията - Президентът на Републиката. Сайт, близък до Бобе СИЛОвак, публикува "разследване на независими журналисти", разбира се лишено от каквито и да било доказателства, за "далавери". "Разследването" е пространно отразено от всички медии, близки до Олигархията.

Фаза 4: Постоянни опити за сплашване на протестиращите чрез тиражиране ПОСТОЯННО на СЛУХОВЕ за платени провокатори от футболните агитки. Забележете, СЛУХОВЕ - Олигархията е толкова страхлива, че дори не смее реално да действа. Знае, че вдигне ли нож срещу гражданите, от нож ще умре.

Фаза 5: Последна засега. Започва мащабна акция за разделяне на протестиращите - бедни с/у богати, умни с/у глупави, морални с/у неможещи да си плащат сметките. Боб POWERman се появява заедно с едно от нелегитимно нарочените за лица на февруарските протести Ангел "Че" Славчев в студиото на ьТВ, казва за разделението бедни/богати и няколко пъти си сменя позицията дали кабинетът трябва или не трябва да подава оставка. В крайна сметка май не трябва.

А истината всички я знаем. На пл. "Независимост" се събираме всяка вечер редом бедният и богатият, слабият и силният, живеещият на жълтите павета и в отдалечените села на Странджа, обединени от желанието да извоюваме свободата и независимостта си. Тази свобода започва с оставката на кабинета на Олигархията.

И ще бъдем там, всяка вечер, докато не го постигнем.

Чакам ви довечера, в 18.30 на Ларгото.

20 юни, 2013

Черни точки

Не си спомням черните или червените точки бяха хубави едно време - сигурно червените, все пак живеехме в ония времена...но нека си направим кратка равносметка какви черни точки натрупа кабинетът Орешарски за ТРИ СЕДМИЦИ:

  • Спорни, олигархично-зависими назначения в кабинета (Тихолов, Стоянович, транспортният министър и т.н.)
  • Амбиция за промяна режима на пушене в закрити пространства (пълна глупост, обслужваща лобистки интереси)
  • Назначаване на Делян Пеевски за шеф на мега-структурата ДАНС, след като законът е бил променен така, че да може той да стане шеф. Впоследствие, опитът за нелегитимното му връщане в Народното събрание
  • Приемане на СУПЕР-лобитско изменение на закона за хазарта, което обслужва САМО И ЕДИНСТВЕНО една компания - Еврофутбол, зад която седи лицето Васил Божков, много близък на Премиера Орешарски
  • Назначаване за зам.-министър на вътрешните работи на лице, СВЪРЗАНО СЪС СИК, след като ни обясняваха как ще връщат държавата от Бойко, Пашата и...СИК. И последващото му уволнение...2 часа по-късно.
  • Бях забравил и зявките и назначаването на бивши агенти на ДС във Външно министерство! Благодаря на Пламен Нейков, че ми напомни

Това е за ТРИ седмици, а Орешарски ни иска 6 месеца кредит на доверие. Как ли пък не.