Камъни и дървье

Иван Бедров е публикувал разбор на резултатите от анкета в блога си. Въпросът е "Нещата ще се оправят с:" Най-популярният отговор е "Няма да се оправят". Вторият и третият най-популярни: "Камъни" (17%) и "Чужда окупация" (16%). А само 14% вярват, че ще се оправят с избори. Аз съм измежду тях.

Излиза че 11 години след "събитията от зимата на 1997г." сме пак на същия хал. Очакваме някой друг да дойде и да ни оправи нещата. Или смятаме, че няма да се оправят.

Нещата наистина няма да се оправят, защото никой не смята, че ще се оправят.

Ние имаме нужда от нашата автентична и истинска гражданска революция - нещо като Май '68, който тези дни французите отбелязват доста грандиозно, по случай 40-та годишнина от събитията. Една "провалена революция", но една кръстопътна точка за ценностите и нормите, които ръководят едно общество.

Нашата революция няма да е преобрат на ценностите ни, защото ние нямаме такива. И то не само, че нямаме ценности, но и нямаме институции, на които да гледаме като на ценности - парламент, президент, съд, църква... дори футболът не е ценност и никой не вярва нито на отборите, нито на футболния ни съюз! Това не е проблем на политиците или на тези, "които измислят законите". Това е проблем на едно цяло общество. Едно общество, което винаги се оплаква и смята, че е "най-зле от всички на света", но никога няма да си помръдне пръста, за да промени "зле"-то и да тръгне по по-добрия път. И винаги ще чака някой друг да дойде и да го оправи. И съответно да носи отговорностите за неуспеха.

И затова - съжалявай, Иване, съжалявайте всички! Дори чужда окупация не би могла да ни помогне. Единственото ни спасение е мислене като това, което Радан Кънев демонстрира в последната си публикация, а именно:

Всичко това не е оптимизъм. Това са факти. Промяната идва, но за да бъде тя оползотворена, е нужно да бъде осмислена политически от активното малцинство граждани от новото поколение.

Но преди това трябва да седнем и добре да си направим равносметка кое е добро и кое лошо в нашето общество. Да си направим сметка какво сме постигнали и къде грешим. Да не позволяваме на една банда негодници да ни настройва едни срещу други, чрез подставени лица, да се дърляме като бездомни кучета за останките от богатата трапеза. И да спрем постоянно да тръгваме от нулата и да отричаме всичко преди нас. Светът не започва и не свършва с нас - колкото и да ни се иска.

Да престанем да вдигаме ръце и да казваме "нищо няма да се оправи". Да престанем да се държим в собствената си държава, така все едно живеем под наем и утре няма да ни има. Промяната започва от нас.

Be the change you want to see in the world!

"Такого как Путин"

Специален поздрав за всички приятели на руския президент! :)
Опа... министър-председател!

Честито, Сърбия!

Източник: Агенция Б92.

На изборите, проведени вчера про-европейската коалиция на Демократическата партия на Президента Борис Тадич спечели 38,7% от гласовете или около 103 места в Скупщината от общо 250.

Сърбия направи ясен избор за европейско бъдеще, за което заслужава само поздравления!

Освен това Демократическата партия е кандидат-член на Социнтерна и ПЕС, така че това си е победата за левите сили. Истинските, европейски леви.

За съжаление бъдещата коалиция ще зависи от 20-те места на Социалистическата партия (основана от Милошевич през 90-те). Защото дори в съюз с Либералните демократи (13 места) коалицията около ДП няма да събере необходимите 126. Предстоят интересни дни...

Надявам се демократите да успеят и Сърбия най-накрая да тръгне напред към европейското членство. Успех, Сърбия!

It's the economy, stupid!

Чували ли сте тази известна крилата фраза? Не знаете какво значи? На вътрешно-заводския хумор на полит-зубърите с тази сентенция се обозначава кое винаги се оказва решителната тема по време на избори.

Иначе не бихме могли да си обясним загубата на суперуспешния (вече бивш) кмет на Лондон Кен Ливингстън от човека на снимката Борис Джонсън (Boris-the-buffoon, в превод нещо като Борис Простака).

Всъщност има още нещо - около месец-два преди изборите в медиите излязоха разкрития как Кен е давал обществени поръчки на "кръжец от фирми" - честно казано не проследих цялата история, но явно ипотечната криза + съмнение в корупция е достатъчно в Англия един наистина успешен кмет да бъде изритан през вратата за сметка на такава...маймуна (съжалявам за грубия език).

"It's the economy, stupid!" - да си прави сметка нашето правителство. Имотният балон май започва да се пука (казвам го като вътрешен човек), а той движеше цялата икономика напред. Ако България се окаже силно зависима от световната икономика, както се очаква, забавяне на растежа + висока инфлация ще доведе правителството до дори доста по-тежки резултати от очакваното предвид всички скандали, стачки и други забави, които се случиха в страната ни през последните три години...

Светлият лъч идва от в-к "Капитал" (брой 10-16 май): 55% от българите искат да живеят в справедлива държава, която се развива равномерно и разумно. Забелязали ли сте рекламите на яхти по луксозните вестници и списания? Те са насочени към онези 28%, които смятат, че данъци = кражба. Може пък наистина да са кражба - все пак яхтите са по-важни от образование и здравеопазване за всички.

Това беше лявата петминутка за всички, на които им липсваше.

Ето ме!

На 1 Май необновяваният ми от повече от 2 месеца блог е регистрирал своеобразен "връх" с двадесет и няколко посещения.

Приемам това като знак, че тези хора са искали да ме поздравят за празника или да се поинтересуват какво ще имам да им кажа за него.

Извинявам им се, както и на всички, които са очаквали да напиша нещо, а аз все не съм. Напоследък чисто и просто не ми се пише.

Но честит 1 МАЙ на патерица! За мен той е един от най-хубавите и истински празници - жалко само, че казионността му *** майката...

Таралежи с бодли

В Банкя се състоя среща на младежките организации на БСП, НДСВ и ДПС

"Лъвчета"
в-к ДУМА
6 март 2008г.

Топъл петъчен следобед, приятен хотел в едно от хубавите предградия на София. Петдесетина момчета и момичета са се скупчили в центъра на обширна заседателна зала. в правоъгълник, оформен от масите, зад които обикновено участниците седят. Младежите са застанали на малки групички – някъде по двама-трима, на други места повече от пет, сякаш няма достатъчно място. Млад мъж, на вид малко по-възрастен от мнозинството участници, се обръща към всички: „Освен, че представяте различни политически сили, не забравяйте, че вие сте и представители на всички краища на страната ни – където стоите сега – това е важно!”

Младежите не са съзаклятници на мистериозен ритуал, забранен за непосветени, а участници в първия семинар на младежките организации на „тройната коалиция” – Българска социалистическа младеж, Младежка либерална асамблея в НДСВ и Младежко движение за права и свободи. На третата година от управлението, при тънък баланс на доверие към правителството на „партиите-майки”, си е смелост да организираш и участваш в подобно мероприятие, но пък младите никога не са се славели със склонността си да се съобразяват с конюнктури и общественото благоприличие, особено когато смятат, че срещите им са за доброто на партиите им и обществото.

След първоначалното представяне и ролеви игри, подобни на описаната по-горе, тримата председатели на организациите-участнички – Георги Николов от БСМ, Борис Вардев от ЛМА и Корман Исмаилов от МДПС представят накратко всяка от организациите и отговарят на въпроси на другите участници. След дискусията всички се оттеглят на вечеря. От само себе си тихата вечеря се раздвижва с музика и танци - съвсем по младежки. По амбицията и устремеността, с която преследват танцовите стъпки, същите с които се борят за идеите си – често непопулярни в собствените им партии, може да се познае, че забавляващите се са млади и отговорни политици. Разговорите почти без изключение се въртят около политиката, няма и как да е иначе.

Макар вечерята да продължава до късно на следващата сутрин точно в 9:00 всички са на линия. Младите политици са отговорни. След ободряващите кафе и чай започва първият дискусионен панел с участието на Атанас Мерджанов, зам.-председател на ПГ на Коалиция за България (КБ) и Лютви Местан, зам.-председател на ДПС и на ПГ на ДПС. И двамата са млади политици и с отношение към младите хора. Атанас Мерджанов е един от учредителите на БСМ през 1994г., а Лютви Местан е председател на парламентарната комисия по образование и един от експертите на ДПС по въпросите на образованието. Дискусията с тяхно участие е на тема „Реализацията на младите хора в обществения, политическия и културния живот на страната”.

Основната идея в изложението на Атанас Мерджанов е, че младите хора са изиграли ключова роля по време на промените в края на 80-те и началото на 90-те като същевременно той отличава постиженията на БСМ като младежката организация на БСП, която благодарение на външния си статус спрямо партията, е имала възможността да се докосне до опита на западноевропейските държави и така да помогне на БСП през най-трудните й години, когато тя се намира в международна изолация.

От своя страна пък Лютви Местан казва, че единствено младостта не може да бъде предпоставка за способността на някой да внася иновации в политиката или в която и да е друга сфера, за него по-важно е образованието: „Ако ме питате какво ние бихме могли да направим за младите хора – на първо място да се създадат условия за придобиване на високо образование – не просто дипломата за висше образование, а съдържанието, качеството, което стои зад този сертификат.” Позиция, която по нищо не се различава от тази, на която и да е от организациите, участващи в семинара. Факт доказващ само, че партийните деления не могат да разделят стойностните идеи и мислещите хора.

Дискусията продължава с въпроси и размисли за образованието, реалното участие на младите в създаването на политиката. Сред многото мнения изниква нетипичен консенсус – срещите на трите младежки организации да станат редовни и да се провеждат на различни места из България, където младите хора реално имат нужда и желание да участват и да бъдат чути.

Следобед е вторият панел с участието на Илия Лингорски, зам.-председател на НДСВ. С него присъстващите обсъждат участието на младите хора в изпълнителната власт. Много от участниците имат ангажирано мнение по темата, тъй като работят на различни нива в изпълнителната и местната власт. Очертават се много проблеми – ниското заплащане в обществената сфера и присъщото му „текучество” на кадрите, за които държавата отделя значителни средства за подготовка и обучение. Краят на втория дискусионен панел е и краят на семинара. Младите участници се разделят с обещания да се срещнат отново в най-скоро време – сякаш всички разбират, че участват в нещо нетипично за българския политически пейзаж, осеян с грубо боричкане и агресивно отхвърляне на различното. Това не е случайно – и трите организации живеят с ролята си да бъдат мост към гражданите на едно общество, в което партиите като цяло се радват на особено голяма непопулярност. Неизказано, но разбрано остава това, че е важно да продължат да градят над това, което са постигнали до момента. Дано само някой не ги провали...

Труден занаят

Понякога британските консерватори ме изумяват почти колкото българските партии с неспособността си да предложат реални политически решения и още повече да ги обвържат в подходяща рамка, за да ги предложат на обществото. Много често дори същите изпадат в жалки употреби на популизъм - жалки, защото това се оказва типът популизъм, който не донася никакви ползи, а напротив - само вреди. Горният плакат е чудесен пример за това.

Откакто Дейвид Камерън е председател на партията обаче се наблюдава друга тенденция - отчаяни опити да се превърне партията в модерна, за да може да привлича подкрепата на модерните активни британци. След доста тежък старт в момента Торите имат успех, който обаче се дължи най-вече на проблемите в Лейбъристката (Трудовашката) партия, продиктувани от смяната на Тони Блеър с Гордън Браун. Резултатът:

Защо ви разказвам всичко това? Ами защото според мен могат да се направят доста аналогии с неспособността на българската политическа система да се доближи до проблемите и стремежите на гражданите си.

Снимките са от Westmonster.