Сезонът на сгрешения ракурс

В-к "ДУМА", страница "Лъвчета", 30 юли 2008г.

Ракурс е една от онези думички, които всички обичат да използват без точно да знаят значението й – нали знаете, като „морал” или „клише” Ракурс е удобна дума и за българските политици, тъй като им дава могъщо оръжие в борбата с конкретното говорене и отговарянето на трудни, но справедливи въпроси. А тълковният речник ни обяснява, че ракурс е съществително от мъжки род, което може да бъде използвано само в единствено число и е термин от изкуството – положението на изобразяван предмет в перспектива от определена гледна точка. Или казано по-простичко – от какъв ъгъл ще погледнеш на „нещата”.

Така например от няколко седмици наблюдаваме опитите на някои видни партийци и общественици да обяснят сблъсъка на българския кораб на надеждата с айсберга на Европейската комисия с „лош ПР” или иначе казано лоша комуникация и некачествена реклама на достиженията на правителството и страната ни в борбата с корупцията. Сгрешен ракурс ли е това? Сгрешен е.

Други пък твърдят, че нацията, както и ЕК, не могат да оценят успехите, достигнати в неравната борба с корумпираното общество. Това напомня как преди малко повече от седем години, верните привърженици на една друга партия и един друг министър-председател виняха народа, че не оценявал тежките, но благотворни реформи. И в двата случая идеята е една и съща – народът не оценява доброто, народът е виновен. Е да, ама клиентът винаги има право: ако политиците са търговци, а електоратът клиенти, кажете ми – сгрешен ракурс ли е това? Сгрешен е.

Същевременно от различни тъмни ъгли на държавната и партийна власт чухме слуховете за черен и коварен заговор на европейския империализъм срещу малка и слаба, но смела България. Европейските политици, обезумели от гняв заради собствения си неуспех в борбата за реформиране на ЕС решиха да си го изкарат на България. И ни спряха парите. А пък когато ние решихме да си харчим собствените бюджетни пари, изкарани от джоба ни, а вкарани там с много труд и пот, за доказано корумпирани и вредни за обществения интерес проекти, ни забрани и тях да харчим – сакън да не се развием и да ги надминем... Само дето няма империалистическа конспирация срещу България, европейците не искат парите от техните джобове да бъдат крадени от съмнителни бизнесмени. Не стига това, ами се опитват и моите и вашите пари да опазят. Сгрешен ракурс ли е това? Сгрешен е.

И тъй като не стига всичко останало, и опозицията взе, че се разбунтува. Ялово, за 6 път, но пък ако народът я последва може да стане опасно. На фона на всички скандали, от които се тресе държавата и най-вече трите ъгъла на Ларгото, може би няма да е лошо да успокоим емоциите с голяма кошница безсмислени дарения – заплати, пенсии и пр. Вместо инвестиции в човешкия капитал и инфраструктурата на страната – така че да позволим на обществото само да произвежда повече и на по-високо качество и следователно да създава повече заплати и пенсии, нека хвърлим малко блага на куп, пък дано закрепим положението. Сгрешен ракурс ли е това? Сгрешен е.

Едва ли обаче който и да е на върха на държавата или партията има нужда от подобни „мечешки” услуги и съвети. И аз искам да предложа един по-различен ракурс. Този, че хората от ЕК се опитват да си вършат работата и да ни помогнат, а че гражданите на България имат абсолютното право да очакват повече и да изискват най-доброто за себе си и децата си, когато дават парите си на държавата. Едва ли оправданията и обвиненията ще заздравят позициите на правителството. Едва ли и обвиненията на опозицията или подигравките, че БСП не може да изкара един пълен мандат, ще променят отношението на нацията към лидерите й. Само работата и показването на искрено желание за промяна и реформа ще върне доверието на хората и на европейските институции в българската държавност. Всичко друго е сгрешен ракурс.