Докато пиша това, все още очаквам отговор на въпроса си: "Каза ли някой и дума за миньорите от "Ораново" от трибуната на вр. Бузлуджа?" Тежкото мълчание по въпроса показва доколко БСП се е превърнала в куха обвивка, накичена с розички (заради ПЕС) и петолъчки (заради антуража, който катери върха всяка година), но изцяло лишена от съдържание. Трагедията със загиналите и затрупаните миньори беше повод "Левицата" (кавичките са символни) да започне дискусия за условията на труд на десетки хиляди българи. Не само тези, които работят при висок риск за мизерно заплащане и при символични предпазни мерки, а за всички, които нямат елементарна сигурност в работата и живота си, само защото са подчинени на самозабравили се местни и национални феодали и олигарси (което впрочем е валидно и за миньорите, които са нещо като крепостни селяни на Ковачки и неговата партия "Лидер"). Това разбира се няма как да стане, дори някой на "Позитано" да иска да проведе подобна дискусия, тъй като съществува съвсем реалният риск да бъда засегнати интересите на някой партиен... лидер (мислех да напиша спонсор, но нямаше да е достатъчно екзактно). Оглушително е и мълчанието на оназ богопомазана прослойка от т.нар. "леви интелектуалци" (кавичките са функционални...и символни). Не чух и дума от Дърева, Волгин, Андролова и пр. Може перата им да са прекалено заети с разобличаването на конспирации, вдъхновени и организирани от Сорос, Ран-Ът, Пашата и т.н. А може и просто критичният им глас да е сподавен от рублите, натъпкани в гърлата им...
Вместо заключение
Да се върнем на темата за кухостта и фалша на БСП. Резултатът от тях е не само лишаването от представителство на прогресивните и леви хора, които в България са стотици хиляди (макар повечето от тях да са готови да скочат от Мусала преди да признаят, че са леви). Другият резултат е изпразването на официалната структура на "Левицата" от каквито и да било смислени хора, способни да свършат работа за 5 ст. професионално. Или как иначе да си обясним другия забавен гаф от тазгодишната Бузлуджа, който обиколи интернет. Симпатизантка на БСП прочете реч от трибуната, обяснявайки че хора като нея са безработни не само защото са неграмотни и мързеливи, а и защото няма работа. Повтарям ПРОЧЕТЕ.
Искрено се надявам, че грешката идва при четенето, но дори да е така показва колко елементарно е подходил "отговорният фактор" при организирането на изказването. И накрая да се върна отново към темата си отпреди няколко седмици - изходът от тази криза минава през необходимостта от създаването на нещо ново.
Най-резонният въпрос на хората, които принципно подкрепят протестите, но са притеснени от отговора на това какво идва зад дебелата завеса, на която пише "Оставка и предсрочни избори".
Чувам все повече хора да изричат формулата "Нормализация на политическия процес". Какво означава това? Най-общо казано означава да има нормална политическа система, начертана по традиционните разделителни линии на Западна Европа и Северна Америка - ляво/дясно, прогресивно/консервативно.
Нито една от четирите партии в 42 НС не попада в границите на тази политическа нормалност. Напротив, всички те са създадени и/или контролирани от политическите и социалните "инженери" на прехода - хора, свързани в репресивния апарат на тоталитарния режим и по-точно казано с Държавна сигурност. Без ясна оценка на тази историческа реалност и без скъсване с нея, Нормализация не може да има.
Докато в дясното политическо пространство има остатъци и наченки на подобна Нормалност (говоря за партии като ДСБ и ДБГ на Миглена Кунева, с всичките му - на второто - недостатъци), то в ляво ситуацията е плачевна. Тази тежка криза на Левицата не е заради липсата на истински и разумни хора с леви убеждения в България, напротив, те са много, а поради тоталният и задушаващ контрол на БСП върху лявата идея, комбиниран с моралния и организационен разпад на партията.
Искам да направя малко отклонение, което считам за важно. Вината за моралното измерение на този разпад се носи предимно от лидерите на БСП през последните 23 години, всички лидери. Но тази вина е присъща и на хората, които съставляват Левицата, членовете и симпатизантите й. В този смисъл, те се носи и от мен лично. С действията и бездействията си ние допуснахме Лявото в България да достигне до степен на тотално обществено отвращение. Отвращението на българските граждани от предателството към тях и от това, което представлява БСП е напълно резонно. А олицетворяването на БСП с Левицата е нормално при липса на разумна алтернатива.
Ето защо аз виждам като своя най-голяма политическа отговорност да работя за създаването на нова организация, обединяваща и изразяваща идеалите на левите хора на България. Моят спор и съревнование не е с БСП, тъй като тя не е лява партия и не изразява ценностите на левите хора в България. Доколкото в нея все още има хора, които искрено споделят тези ценности, то те са там заради заблуда и надежда, че нещо все още може да се промени. Моето мнение е, че туморът в БСП за съжаление е отвъд възможността за лечение. Но това не означава, че дългата и искрена традиция на Лявото в България е обречена и че не може да има продължение.
Виждам този процес като нещо, което ще протече дълго. Моята амбиция не е подобен субект да се яви на следващите избори, дори те да са редовни. Не можем да очакваме, че едно заболяване, развивало се няколко десетилетия (нарочно не уточнявам колко, защото можем да търсим началото още през 20-те години на ХХ век) ще бъде излекувано в рамките на няколко месеца.
Подобен проект, ако се осъществи, ще бъде също така част от този проект за Нормализация на политиката в България.
И последно, говорейки за ляво и дясно, искам да направя много важно уточнение. Нямам намерение в този момент да водя идеологически спорове по въпроси, които делят лявото и дясното. Тези дебати се водят в общества, в които базовите консенсусни ценности като върховенство на закона и равен старт за всички са утвърдени и се налагат безапелационно.
В България, за съжаление, дори 23 години след началото на демократичните промени, тези базови ценности не са безспорен факт. В България днес е време на деление между огромната част български граждани, които искат да ги наложат и онази малка част, която наричаме Мафия или Олигархия, която се възползва от тяхната слабост, за да налага незаконната си власт над България.
Или казано с други думи, не ми се водят спорове за плоския данък, докато Делян Пеевски си разписва назначението за шеф на ДАНС.
Не си спомням черните или червените точки бяха хубави едно време - сигурно червените, все пак живеехме в ония времена...но нека си направим кратка равносметка какви черни точки натрупа кабинетът Орешарски за ТРИ СЕДМИЦИ:
Спорни, олигархично-зависими назначения в кабинета (Тихолов, Стоянович, транспортният министър и т.н.)
Амбиция за промяна режима на пушене в закрити пространства (пълна глупост, обслужваща лобистки интереси)
Назначаване на Делян Пеевски за шеф на мега-структурата ДАНС, след като законът е бил променен така, че да може той да стане шеф. Впоследствие, опитът за нелегитимното му връщане в Народното събрание
Приемане на СУПЕР-лобитско изменение на закона за хазарта, което обслужва САМО И ЕДИНСТВЕНО една компания - Еврофутбол, зад която седи лицето Васил Божков, много близък на Премиера Орешарски
Назначаване за зам.-министър на вътрешните работи на лице, СВЪРЗАНО СЪС СИК, след като ни обясняваха как ще връщат държавата от Бойко, Пашата и...СИК. И последващото му уволнение...2 часа по-късно.
Бях забравил и зявките и назначаването на бивши агенти на ДС във Външно министерство! Благодаря на Пламен Нейков, че ми напомни
Това е за ТРИ седмици, а Орешарски ни иска 6 месеца кредит на доверие. Как ли пък не.
Считам се за прогресивен човек. Предпочитам държавата, чрез закона, да урежда това, което така или иначе съществува като отношения в обществото, отколкото да се опитва да скрепи нещо, произтичащо от миналото. Също така предпочитам без упование на идеологии и догми, държавата да участва директно или индиректно в процеси, които пазарът сам по себе си не може да разреши ефективно, стига разбира се това да не води след себе си по-тежки неефективности. Но най-вече смятам, че оставени сами и свободни, хората ще намерят най-добрият начин да живеят като индивиди и като общество. Ролята на държавните институции е да насърчават и гарантират тази свобода всекиму (а не само на тези, които могат да си я “купят”). От тази си гледна точка, си направих своеобразен разбор на новото правилство на базата на конкретните приоритети, изтъкнати от мин-председателя и неговите министри: Орешарски:
Подновяване на проучванията за Белене - тоест, забравяме за насърчаването на възобновяема енергия, хвърляне на много пари за проект, който не е безспорно нужен (България към момента произвежда свръхмного енергия) и разбира се - много много крадене.
Отпадане на предожената забрана офшорки да участват в държавни поръчки - реверанс към спонсорите, които обезпечават предизборната кампания на всички парламентарно представени партии. От друга страна, отказ на държавата да осигури ефективна работа на пазара, като създаде еднаква и справедлива среда за всички фирми.
Преразглеждане не правилата за парите на държавните фирми - същото като предната точка - нов реверанс и преференции за няколко определени банки/търговски дружества. Все пак Делян Пеевски отново е част от управляващата коалиция.
Отпадане пълната забрана за пушене на закрити обществени места - държавата се отказва от това да гарантира еднакъв достъп до здраве на всичките си граждани.
Вигенин:
Връщане на агентите на ДС във Външно министерство - съвсем ясен знак, показващ, че греховете на тоталитарния режим са били просто една малка девиация. Отказ за категорично скъсване с този тоталитарен режим.
При подобна оценка, в моето съзнание няма как човек с прогресивни възгледи да намира представителство в подобен кабинет.
Бившата червена депутатка и основателка на неясното „Движение 21” отново взриви общественото пространство с откровенията си. Сутрешните блокове за пореден път бяха „употребени”, но техните продуценти и водещи не се и дърпат особено – липсата на истинска политика и събития поражда необходимост от запълването им с вулгарни приказки за това кой с кого си „ляга” политически.
Изненадващо по-скоро е това, че г-жа Дончева все още успява да пробута мъгливите си откровения. Изказванията ѝ печално започват да наподобяват шаблон за циркулярно писмо, в което само от време на време се променят имената на главните герои.
Маджо и „банкерът” му бяха заменени от други популярни фигури от съвременния фолклор – Вальо Златев и Георги Първанов. Президента и бившият вътрешен министър Румен Петков така или иначе трайно се настаниха в негативния списък на г-жа Дончева, но една бърза справка във вездесъщия Гугъл може да ни припомни, че адвокатката не винаги е рисувала отношението си към тези държавни мъже в подобни тъмни краски.
Впечатлението, което тази, иначе несъмнено колоритна и ерудирана, жена-политик е изградила е, че отношението ѝ към пъстрия заобикалящ ни политически свят, е фукнция не на ценности и идеи, а на способност на отелни лица да задоволят "търсенията" ѝ.
Жалкото е, че обществото в случая не проява същата паметливост или дори склонност да се осведоми как се е променяло отношението на дадено лице към събитията и политическите актьори. Това позволява на г-жа Дончева години наред да предлага едно и също постно представление, само сменяйки основните действащи лица от време на време.
В ляво предстоят интересни дни и никой не може да каже как ще завърши двубоят на титаните
Настоящият материал беше публикуван с леки корекции във в-к "Седем" преди 10-ина дни.
„Бой последен настал е”. Ако има песен и рефрен, която лидерите на БСП изгарят от желание да бъде запята от оределия им електорат, то това е точно тази строфа на Интернационала. За тяхно съжаление неумолимият ход на времето, както и тяхната порочна некомпетентност, която е единствената прогресивна (тоест растяща) величина в партията, не могат да бъдат излъгани и „някога величествената” Българска социалистическа партия уверено върви към заника на славните си дни.
Противно на общоприетото мнение, за което подобна мисъл е а) абсурдна и б) трагична, аз (като ЛЯВ човек) смятам, че подобно развитие ще е полезно не само за левицата, но и за обществото ни като цяло. А освен това е и закономерно. Дълги години шепа политици се опитваше да противопостави „новото” (СДС) на „доказаното” (БСП) и да свърже идейно и дори организационно „лявата” партия с БКП и дори с БРСДП и така да „конструира” една организация, стара повече от век. Такава връзка не е невъзможна. Но освен по фамилно-кланово-финансовата линия, наследена от БКП, БСП трудно може да бъде наречена „лява” партия. Още по-трудно „модерна”. Няма нищо страшно в това – организацията беше и си остава една „партия на прехода” и след като той приключи (поне номинално) е време и във втората от най-значимите му политически структури да протекат процеси на реорганизация, подобни на тези в СДС след 2001г.
Парадоксално остава, че най-добронамереният председател на БСП и навярно единственият човек, който искаше да я реформира беше Жан Виденов. Но днес сме 2010г. и председателят на БСП се казва Сергей Станишев. Човек, доказал се като най-некомпетентният лидер на партията, след като изгуби изборите по-тежко и от проваления си предшественик, въпреки „успешното управление” и завършения 4-годишен мандат. Всъщност, в електоралното фиаско нямаше нищо изненадващо, предвид всичко онова, което успя да сътвори „лявата” БСП за 4 години във властта. Дори корупционните скандали и съмненията за защита на корпоративни интереси щяха да са достатъчни за една уверена загуба, но множеството авторитарни (като опитите за тотално следене на интернет трафика) и крайно неолиберални икономически решения (като въвеждането на плосък данък и премахването на необлагаемия минимум например) доведоха коалицията (и партията) до тежкото поражение. Хората не разбират от политическа теория и най-вероятно не могат да направят разликата между социална и неолиберална политика, но усещат най-добре състоянието по собствения си джоб и виждат как едно уж „социално” правителство усилва тежестта върху средната ръка хора, за даде повече на най-богатите членове на обществото.
Показателно за разгромът на БСП като партия и идея е невъзможността ѝ да се организира и възстанови в опозиция. Затова и все по-шумни ще стават клюките за разцепление и разпад. В момента има 3½ основни ядра, по които то може да протече.
Първият (и вече отслабен) такъв кръг е този около сегашният председател на БСП – Сергей Станишев. Реално той се е превърнал в цар без царство, тъй като влиянието на партията, която ръководи все повече клони към рамката на статистическата грешка. Погрешно е и широкоразпространеното мнение, че Станишев е „човек на Първанов” – истината е, че от доста време основната опора на бившият министър-председател са „хората в сянка”, които обичат да се събират да ядат супа всеки вторник в един скъп софийски ресторант в района на Интерпред. Случващото се вътре в този кръг също заслужава внимание. Най-близките хора на Станишев на „Позитано” продължават да бъдат Ивелин Николов и Антон Кутев, докато Кирил Добрев, който до скоро също беше един от най-приближените хора на Сергей е влязъл в конфликт с председателя на партията. Това е довело до един парадокс – новосъздаденото Младежко обедниение в БСП, което беше сформирано, за да премахне неудобната Българска социалистическа младеж (на която съм дългогодишен член и понастоящем зам.-председател) е изпаднало в немилост пред „Високата порта”, тъй като реално е „на подчинение” на Киро Добрев, който вече го използва като инструмент в борбата си срещу Станишев. За никого не са тайна обаче и близките връзки между фамилиите Добреви и Първанови и в тази връзка са основателни и подозренията, че Кирил Добрев бива използван като камикадзе, което трябва да мъти водите около кораба на Станишев (умело назован от един популярен български журналист „Позитаник”).
И тъй като вече споменах президентската фамилия е нормално веднага да се насоча към втория най-сериозен лагер, който може да определи бъдещето на левицата в България. Реално усилията на настоящия президент, който има и организационния, и финансовия потенциал, имат най-големи шансове да разцепят лявото пространство. Единственият проблем, който седи пред Първанов е понаклепаният му вече авторитет и липсата на реален идеен потенциал. Бившият председател на БСП не може да се оплаче и от липса на силни съюзници вътре в БСП, като освен Кирил Добрев, за негов близък човек се смята и навярно най-силната фигура вътре в партията – Румен Петков. Въпреки болезнено лошата си репутация двамата са достатъчно обиграни, че да изиграят картите си по най-добрия начин – вадейки „млади” и „неопетнени” лица от нафталина като бившият външен министър Ивайло Калфин например (който преди време беше спряган за „бъдещ лидер” на „бъдещата президентска формация”).
Последните две ядра, които общо броя за 1½, са тези около Татяна Дончева и Румен Овчаров. Причината да не ги считам за фракции с пълен потенциал са различни за всяко. Бившата депутатка и настояща адвокатка се опитва да яхне вълната на славата, спечелена ѝ като „поразяваща уста”, събирайки странен меланж от не-точно-леви хора, „млади неопетнени” и „стари кучета”, с щипка екзотични фигури (като футболния треньор Пламен Марков), надявайки се че така ще успее да забърка рецепта сходна на тази на бомбастичния коктейл, който изстреля ГЕРБ до върха през 2009г. Аз лично не виждам как силите ѝ биха стигнали за прескачане на 4% бариера, която седи за влизане в НС. Тъжното е, че зад фасадата ѝ не се вижда нищо като идея и намерения, освен личната амбиция и желанието за политически реванш.
Лидерът на столичната организация на БСП Румен Овчаров и неговите приближени несъмнено осъзнават, че потенциалът им е ограничен. Засега изглежда, че техният избор е да играят в очаквателна позиция, опитвайки се да запазят най-голям брой опции отворени. Румен Овчаров може да разчита на един изграден и обигран кръг от млади лица, водени разбира се от Георги Кадиев, които би могъл да пласира навсякъде. Те ще се борят в и за БСП до момента, в който видят, че битката е обречена, след това биха могли да участват и при Татяна Дончева, ако нейният проект се окаже с потенциал.
Не бих искал да завърша този преглед без да обърна внимание и на няколкото „идейни” движения в ляво. Това са съвсем малки формации без реален организационен и финансов потенциал, изградени от ограничен брой съмишленици на базата на споделени идеи и ценности, вместо на споделени интереси. Най-сериозна от тях е т.нар. „Ляво крило в БСП”, което съществува като официална фракция вътре в партията. Лидерите на партията обаче успяха да му нанесат сериозен удар, давайки място на председателя на крилото Янаки Стоилов място в Изпълнителното бюро, с което най-гласовитият критик на партийното ръководство изведнъж изчезна от сцената. Другите две подобни структури са „Солидарна България” и Форума за социални алтернативи (който обединява бивши и настоящи членове на БСМ), но засега тези формации се борят преди всичко за мястото си под слънцето, опитвайки се да го намерят не със скъпи и шумни ПР акции (които не могат да си позволят), а изграждайки авторитета си като идейни центрове.
Китайското проклятие „пожелавам ти да живееш в интересни времена” е много подходящо за ситуацията в БСП. Както и да се развие ситуацията и която и страна да вземе надмощие на българската левица ѝ предстоят дълги и тежки времена на лутане и симулиране на модернизация. Тази криза няма как не се отрази и на цялото общество. Ако погледнем примера, даден ни от кризата в десницата, безпътицата там доведе последователно две неориентирани и некомпетентни правителства, а неспособността на десните да изведат нови и способни лидери, комбинирана с провала на БСП, запокити България в зоната на пожарникарския популизъм, гарниран с доза неофашизъм, излъскани и поднесени ни като „модерен консерватизъм”. При всички положения обаче подобно положение е по-добре от безвремието, което тегне в Левицата от 20 години.
През почивните дни в Испания се проведе заседание на изпълнителното бюро на ЕКОСИ (млад. орг. на ПЕС). Аз не можах да присъствам, тъй като в момента се занимавам с едни други хубави работи (за които ще разказвам по-нататък, ако всичко се развие позитивно), така че вчера получих "височайше" обаждане с новини как е преминало бюрото.
Не крия, че повод за радост ми даде следната новина – Изпълнитеното бюро на ЕКОСИ напълно единодушно е отказало членство (дори като наблюдаващ член) на Младежкото "обединение" в БСП (обединение на няколко все още останали върли кариеристи в БСП). Решението е съвсем логично и закономерно. Все пак за няколкото си месеца съществуване, МО успя да се прояви най-вече с веене на байряци с лика на "Любимия Вожд" Сергей Станишев и една почистваща акция, когато отидоха да мият паметника на съветския войн с веро.
И докато подобни "политики" са любима форма на младежка активност за ръководния апарат на Двайсе'летницата (да не са посмяли повече да ми се сравняват с Дядото), то те могат да предизвикат само смях на запад от Драгоман. Всъщност излъгах – не само смях, а и малко страх. Защото сравнението между това, което ни се представяше за "гнило статукво" и това, което сега е "ново начало" се вижда и с просто око и предизвиква странни реакции.
Така че, днес ЕКОСИ, а утре може и ПЕС, кой знае? Особено след като г-н Станишев и кръжецът от мухи-лай*арки около него направиха всичко по силите си да блокират провеждането на най-голямото ежегодно социалистическо събитие в Европа в България – Летният лагер на ЕКОСИ. Защо мислите го направиха? Защото домакинството беше поверено на БСМ. Не на Сергей Станишев, не на БСП – а на БСМ.
В европейската и световната политическа практика е утвърдено водещата фигура да поеме отговорността за даден изборен неуспех. В горното видео можете да видите Гордън Браун, който още преди да е изгубил напълно надеждите си да остане министър-председател, вече заявява, че ако партията му остане извън властта ще подаде оставка като лидер. И то предвид факта, че Лейбър не изгубиха категорично, а консерваторите са твърде далече от мнозинството и дори от категорична победа.
Къде сме ние?
Юли 2009 - БСП току що е реализирала най-слабия резултат в историята си въобще. По-слаб (номинално И процентно) дори от този на партията след проваления кабинет на Жан Виденов. Т.нар. "лидер" на партията Сергей Станишев се изправя пред електората и членската маса и с характерната си накъсана дикция заявява:
Разбира се в държавата на "Големия брат" подобни изказвания в стил "войната е мир" са нещо съвсем нормално. Но нека видим докъде доведе поведението на т.нар. лидер собствената му партия.
Малко под година след като изгуби изборите, правителството на ГЕРБ се спуска стръмно надолу, но от това не следва нищо за "опозицията". БСП седи някъде между бариерата за влизане в парламента и статистическата грешка (тоест 4-5%) и само от време на време потрепва конвулсивно. Като труп, който все още бива дефибрилиран, въпреки че всякаква надежда е изгубена.
Отговорно
Всъщност истината е, че Сергей Станишев пое отговорност. Изисква се голяма смелост след като си се оа*ал напълно да си сложиш розовите очила и да останеш на първа линия (като Матросов на амбразурата - ей как обичам стари соц-клишета!) да те блъскат като боксова круша. И то да те блъска не кой да е, а човек, който е изградил целия си публичен образ около това колко е як и колко тестостерон пръска от него.
Сергей Станишев прави и друга услуга на лявото в България. Недавайки шанс за каквото и да е реформиране в рамките на БСП (не мисля, че дори без него то било възможно), която откакто той е председател само номинално може да бъде наричана лява, той отваря пътя за преобразуване на лявото, по подобие на дясното в периода между 2001-2009 (ако приемем, че този период изобщо е завършил). Лошото е, че авангарда на "реформиските" сили в момента се явяват лица като... Татяна Дончева, Румен Петков+Овчаров и Георги Първанов. Хора, които категорично не могат да бъдат идеен център за създаването на европейски социалдемократически политически субект.
Но пък за нас като същински европейци е добре да гледаме примера на утвърдените демокрации и да сравняваме. Съответно и да изискваме същото поведение от политическите си лидери.
Без бой си признавам, че подходих много скептично настроен към тази книга. Независимо от скептицизма си обаче, аз съм от хората, които смятат, че трябва да се интересуват от всички гледни точки – дори от тези, които потенциално не приемат.
Случаят с книгата на Евгений Дайнов обаче не е точно такъв.
Редно е да направим уговорката, която и Комитата споменава, че книгата е публицистика, а не "научен труд". Но някак си ми е трудно да приема, че една книга, която има подобно "научно" заглавие – тоест предлага се теоретична рамка (доктрина, идеология, както искате го наречете), която в рамките на книгата ще бъде аргументирана и консолидирана – може да си позволи да звучи толкова профански.
Не е като да мога да отрека фактите и дори цялостната теория на Евгений Дайнов. Но от друга страна съм тотално разочарован от партизанския патос на автора. Книгата ми звучи повече като вестникарски материал, публикуван в "Демокрация" в средата на 90-те, отколкото на сериозно социално изследване на обществото. Може би това си е била и целта на автора, но от мен за подобно отношение няма да получи признание.
Съвсем отделен въпрос е колко политизирана е цялата книга. Това не е изследване на обществото, не е дори публицистика, а даване на морална оценка. Любимата ми част е тази, в която г-н Дайнов утвърждава монархията и обяснява, че Симеон Сакскобурготски всъщност е "цар", защото референдумът не бил "много признат". (Какво означава "не много признат"?!) Като разбира се в патоса си той пропуска да цитира източник, на който основава това си твърдение.
В заключение – "Моделът "Станишев" – ПУТИНИЗАЦИЯТА на България" на Евгений Дайнов е книга с интересна и достоверна теза, но ѝ липсват дълбочина и изследователски ракурс, които щяха да я направят наистина ценна. Вместо това авторът ѝ се отдава на разобличаване на основните пропоненти на модела "Станишев", което лично за мен избива в безцелно политиканстване.
24: Значи Сергей Станишев правилно разчете идеята ви като ГЕРБ вляво? Дончева като Бойко Борисов в пола - явно сравнението не ви дразни. Т.Д.: Не ме дразни, но и не е коректно. А доколкото чух, на “Позитано” казаха, че това било лявото ДСБ.
Коце, да не си почнал работа? (Ако не можете да разберете вътрешнозаводския ни хумор, ще трябва да прочетете целия постинг на Комитата.)
Посрещнах утрото с новината за отпадането на Кирил Добрев от Изпълнителното бюро на БСП. Сигурно ще си помислите, че ликувам заедно с всички леви хора в България? Напротив. Жал ми е за Киро и ме е яд.
Първо. Защото човекът хвърли такива средства и усилия - то не бяха "Презареждания", "Звездички", шатри в Студентски град с посетители-наети статисти и т.н.
Второ. Не е честно лицето и символът на всичко онова, което се случва в БСП да бъде отстраняван по такъв подмолен начин от полагащата му се позиция. Да не мислите, че по-лустросаните кандидати на ръководството на "лявата" БСП не споделят идеите на киродобревщината - "по-важното на мен да ми е добре, отколкото да се върши нещо"?
НО, заветът остава. Не може едно такова устойчиво идейно течение да бъде сломено просто ей така - като не избереш бащицата му в ИБ. Имам доказателства - наследниците на Киро ще продължат делото му!
Представям ви Явор Гечев - председател на младежкото обединение в БСП и член на Изпълнителното бюро на партията:
Валят забавни лафове – „Остани шеф”, „в НДК се случи едно Станищо” и пр.
Оценките са еднозначни. И в Позитания (страната на неограничените безумия) оценките са еднозначни – управлението беше успешно, правителството беше успешно, партията се ръководи успешно.
За човек, който винаги се опитва да погледне непредубедено към мненията на другите хора, сегашното положение ми представя трудно изпитание – или трябва да повярвам, че тези хора са сериозни, че вярват в това, което говорят и защитават; или трябва да приема, че страдат от някаква рядка форма на МАСОВА шизофрения.
Хубаво е, че г-н (др.) Станишев си призна някои вини – виновен бил, че вярвал на другите. Виновен бил, че се съобразявал с решенията на другите, виновен бил за лошото време и за хубавото време. И след вината пое и мезетата. Даде оставка и сам пак си се кандидатира и прие избора с апломб. Заслужен избор.
Всъщност недейте да бъркате. Аз съм много доволен от този избор. Много много доволен. Представете си, че някой друг „реформатор” беше победил. Татяна Дончева например. С лекотата, с която доста хора забравиха поправките „Татянко 1”, „не мога да си купя пуловер”, „не мога да се омъжа” и пр., може би също толкова хора щяха да решат, че с подобен избор БСП скъсва с един (лош) период.
Сега г-н Станишев ще има пълното право и отговорност да свърши с партията. От избирането му за лидер през 2001 в БСП тече един закономерен процес – партията се лишава от нормалните си, активни и прогресивни активисти и симпатизанти. Отвратени от случващото се – от решенията, които се налагат, от хората, които се развиват; тези нормални хора предпочитат да останат извън паралелната реалност на Позитания и да живеят нормален живот извън нея. Одухотворени от „успехите” си „лидерите” на БСП продължаваха да налагат подобен подход (припомнете си материала ми от преди няколко месеца – „А сметката кой ще плати?”). Закономерното се случи – БСП „изгърмя” на изборите през юли и обратно на очакванията на много хора оздравяване НЯМА ДА ИМА.
Това не е лошо – то дава реален шанс в лявото политическо пространство да се появи нещо ново и автентично. Левица, която взима пример от това, което се счита за „модерно” и „европейско”. Разбира се, има я и другата опасност. От шрапнелите на Големия взрив да започнат да изникват всякакви бледи подобия на това, за което говорим – със съответния набор от нови „лидери”, разбира се.
Способни ли сме да повторим успехите на основателите на Лявото в България или ни предстои период на дълго лутане, подобно на Десницата след 2001г., зависи само от това дали ние, които се считаме за истински леви, ще бъдем на висотата на предизвикателството, което стои пред нас.
Avanti o popolo, alla riscossa, Bandiera rossa, Bandiera rossa. Avanti o popolo, alla riscossa, Bandiera rossa trionferà.
- Bandiera rossa е известна италианска социалистическа и комунистическа песен
След по-малко от 24 часа БСП най-накрая ще удари дъното на пост-комунистическото си развитие (изразът само по себе си е еретичен, при положение, че партията уж се отрече от този си период и се „прероди”, заменяйки К-то в съкращението със С).
Над 10 и 11 октомври в хотел „Дедеман” в София, ще бъде учредено т.нар. „Младежко обединение” в БСП. Решението за създаването му е залегнало в новия устав на БСП, който беше приет преди близо година от 47-ия Конгрес (ноемрви 2008г.)
Младежкото обединение беше проект, замислен от Ивелин Николов, подпомаган от Антон Кутев, трайно подкрепян от Сергей Станишев и впоследствие прегърнат и от Кирил Добрев, чийто политическо късогледство и неграмотност започват да се набиват в очите на дори най-незапознатите наблюдатели. Тъмните амбиции на „Сивия кардинал” Николов обаче не са предмет на това мнение. Стремежът му да абсорбира все повече власт и влияние в рамките на партията, овладявайки младежкия сектор, са стара негова амбиция.
Истинският въпрос е защо всички авторитети, лобита и лидери в рамките на социалистическата партия с лекота жертваха БСМ в името на по-прозаични и прагматични (свои) интереси. Разбира се, не крия, че съм пристрастен в случая. Но има защо.
БСМ беше създадена през 1994г. като ново начало на младежкото социалистическо движение в България. Съвсем ново и съвсем необвързано с тъмното минало на казиоността на ДКМС и др. подобни структури. Нарочно или не, архитектите на БСМ (сред които Жан Виденов и... Николай Добрев) заложиха такава структура на организацията, която позволи през годините БСМ да се превърне в нещо по-различно. Едно ново начало не просто за младежите, а за Левицата като цяло. Примерите не са малко и съм ги споменавал неведнъж, няма да се позовавам на тях отново.
Разбира се всичко това представляваше голяма заплаха за статуквото и това бързо превърна БСМ в трън в очите на много от пред- и задкулисните играчи. Интригите и ударите не закъсняха. И така до 2008г. Но винаги дотогава се намираше някой – дали от „силните на деня”, понякога дори най-неочаквания човек, който да удари едно рамо и да помогне на организацията. Ако не друго, то поне да се съхрани. До ноември 2008г. аз вярвах, че въпросните хора го правят, защото осъзнават нуждата, между милионите интриги и далавери, да се съхрани капката разум, на която партията да може да стъпи в труден момент. Е, оказа се, че съм грешал.
В момент, в който всички крила и фракции се борят за надмощие в рамките на партията, а официалните им лидери и/или говорители бълнуват за „спасяване на Левицата” (като че ли Левицата може да съществува само между стените на „Позитано” 20), всички водещи фигури упорито продължават да мълчат за истинските грешки на това ръководство.
Учредяването на нова младежка структура по командно-административен начин, спуснато от „Позитано” 20 е външния символ на един процес, който започна да набира сила през 2001г., след избирането на Сергей Станишев за председател на Висшия (тогава) съвет на партията – а именно процесът на обратна централизация и де-демократизация на взимането на решения в БСП. Въпреки че изборът на председател на структурата е оставен за неделя, аз още отсега мога да ви кажа кой ще бъде този председател – един от малкото народни представители от БСП в младежка възраст, избран от губернията на Кирил Добрев – София-област.
Разбира се, след като се мотаха близо година с учредяването на новата структура, сега, седмица преди заседание на конгреса, което се очертава да бъде батално и кърваво – особено за лидера на БСП, е изключително важно да се подготви стройна структура от млади хора, които да веят червените байряци и да възхваляват достиженията и успехите на Любимия Вожд. Няма лошо, нека свикват, тъй като така или иначе занапред това ще е основната и единствена роля на младите синове и дъщери на партията.
Всички ходове и знаци, пускани от съответните ръководители на партията, сочат от каква младежка организация има нужда това ръководство на БСП – казионна, послушна, безгласна. Всяко от мероприятията на г-н Добрев, провеждани досега, бяха организирани по този калъп, всички изказвания и мярки бяха с това предвид.
Единственото, което остава да погледнем е едно число. 500. Това е броят на делегатите, които ще присъстват на въпросното учредително събрание. Интересното тук е, че до скоро числата винаги съдържаха 2. Преди 2-3 години Антон Кутев говореше за едни 20’000 млади хора, които били в структурите на БСП, но страняли от БСМ и не искали да участват в нея (вярно – по едно време намаляха до 15’000). После, когато Кирил Добрев се захвана със същата дейност и започна да прави добре украсени, но напълно изпразнени от съдържание срещи, бройката намаля до 2’000. Сега, младите леви, ще бъдат представлявани от 500 души. И ако съдя по досегашния си досег с младите хора, останали в левицата, това ще е най-безразборната пасмина от кариеристи, интиганти и „леки” мъже и жени, които България познава. С много малки изключения.
Но това е закономерно – когато сееш вятър, жънеш бури.
Как не те е срам да подаваш оставка и да бягаш от отговорност?! И то точно, след като изгуби изборите с 31% за партията си.
Ти не знаеш ли, че един политик като се провали след мандат (или повече) управление не може да си подава оставката - това е бягане от отговорност! Трябва да остане на поста си, да си акумулира властта и да си блъска глава в стената, викайки "Беше много успешен кабинет! Беше много успешен кабинет!"
Пък дори и това да струва оцеляването на партията му като влиятелна политическа сила.
Дори не заслужаваш голяма снимка да ти сложа. Ето виж, нашият социалистически лидер заслужава:
Вие с него може да сте от различни партии, но има на какво да се научиш. Той и 20% не успя да събера за партията си (след един - да не забравяме - много успешен мандат), но нито за момент не се изкуши да избяга от отговорност - запази достойнството и честта си - остана на пост като оня пич на амбразурата! И не само това!
Закотви се твърдо в Народното събрание, заедно с онези, които имат вина за успешното управление - Ивелин Николов, Антон Кутев, Киро Добрев, Орешарски-бившия-зам-на-СДС, Румен 1 и Румен 2, Масларова, Гагузов и пр.
И накрая: Честито на гръцките ни приятели от ПАСОК - с голямата победа обаче идва и голямата отговорност. Победата на социалистите не е победа само за Гърция - тя е тест за Левицата в цяла Европа, която почти навсякъде е в криза. Ще успее ли Папандреу и колегите му да ни покажат пример за бъдещето на Лявото или след някоя и друга година приятелите ни, които симпатизират на Неа Димократиа, ще ни бъзикат както ние сега тях, само времето ще покаже.
И аз исках по-мотивиращ кандидат за министър-председател. И аз искам по-мотивиращ кандидат за председател на партията. Ама слуша ли ме някой?
През 2007г. Станишев, с триста зора, успя да наложи "неговия човек" ген. Бриго Аспарухов за кандидат за кмет на БСП в София. Тогава партията постигна своеобразен рекорд - мажоритарната й кандидатура имаше по-нисък резултат от пропорционалната листа (за общински съветници).
Поредните изпълнения на г-н Станишев просто затвърждават това, което много хора вече знаят - че той и екипът му тотално са скъсали с реалността и отказват да направят каквато и да е връзка с нея. Как иначе да тълкуваме отказът му да подаде оставка, след като фактически се превърна в най-слабия лидер на Левицата в България?
Това добре, но как да обясним нежеланието/неможенето на останалите лидери и редови членове на партията да направят нещо по въпроса?
Да потърсят сметка на този, който в крайна сметка носи отговорността.
Нямам навик да пускам по няколко публикации на ден, но това на което попаднах преди малко, толкова силно ме смути и възмути, че не мога да си намеря място. Росен Карадимов е един от близките съветници на вече бившия Министър-председател и най-слаб лидер на БСП Сергей Станишев. Ето какво казва демократично мислещият господин за в-к "24 часа":
Проблемът с оставката на Станишев е проблем на елита на БСП, а не на симпатизантите и членовете. В момента БСП се нуждае от много ясна консолидация.
Аз дори не мога да повярвам, че такава отвратителна арогантност и простотия е възможна. Обаче вече нищо не ме учудва. Планирам да пиша тия дни пак по въпроса, но помнете ми думата - БСП е мъртва партия.
Всички обичаме понякога да ходим на кръчма. Салата и ракия или мешана скара с бира, а за някои по-изтънчени вкусове и средиземноморска кухня с червено вино от отбрани сортове или автентично японско суши със свръх-лютиво уасаби – България е типично южняшки (за Европа) тип държава, в която доброто хапване и пийване сами по себе си са ценност и черта на националния характер. Нищо лошо – даже напротив, ако си търсите повод за патриотарско тупане в гърдите, кухнята ни е напълно легитимна и подходяща причина.
Цели векове обаче преди в нечие англосаксонско либерално съзнание да се роди афоризмът за безплатния обяд (която мисъл се занимава с идеята за пропуснатите ползи, а не за плащането на сметката, но това е друга тема...) патриархално-родовият български мозък вече е бил уврял, че „да си правиш сметката без кръчмар” е белег за най-висша глупост и наивност.
Покрай двата броя избори се нагледахме точно на това някой да си прави сметката без кръчмар. То не бяха апаратни игри в ЦИК, „мажоритарни” народни представители, вдигане на изборни прагове, ограничаване на правото на протестиране и пр. „законови мерки”. Ами секирите, материала, и разбира се „Презареждането”? Дори след изборите и ясния разгром на тройната коалиция, кабинетът в оставка продължава да прави назначения, замени, да издава разрешения за изследване на природни ресурси и пр.
И през цялото време ние, „хората”, седяхме отстрани и поклащаме заканително глава – „тия си правят сметката без кръчмар, обаче идва Видовден”. Така е – явно някой мощен интелектуален мозъчен център (например този на Мая Манолова) смяташе, че като „изнасилят” системата, тя ще им го прости. Или смята, че хората са глупави и че не им пука за някакви отвеяни абстрактни норми като „демокрацията”. Заблудите на една самозабравила се клика, която е окупирала целия властови ресурс и в БСП, и по съвместителство в държавата, наистина приличат на тотален отказ от приемане на действителността, но не е вярно, че сметката не е взета предвид.
Напротив, под мъдрото ръководство на другаря Сергей Станишев през последните 4 години висшето ръководство на БСП седеше на трапеза, на която могат да завидят и приказните султани и шейхове от историите на Шехерезада. С пренареждане на столовете около масата и подхвърляне на дребни трохи на най-верните и гладни домашни любимци, ръководството на партията се опита да си гарантира, че още четири години ще пият жълта ракия и ще ядат печени фазани за закуска. Толкова им стига, както стигаше и на Симеон Сакскобурготски, за да си гарантира, че няма да му бъде потърсена отговорност за нелегалното придобиване на т.нар. „царски имоти”. А след това? След това някой ще плати сметката.
Някой като Христо Христев например, който е прекарал последните 10-12 години в усилия да спомогне за изграждането на модерна и европейска БЪЛГАРСКА левица. Или някой като Димо Господинов, който без малко не спечели състезанието „Големия избор” без да разчита на партийна подкрепа и влияние, обявявайки се открито за социалист и обирайки гласове от целия спектър, включително привърженици на ГЕРБ, Атака и ДСБ.
Това е горчивата истина – другарите от „Позитано 20”, дори и сочените за „млади” и „модерни” сред тях като Ивелин Николов, Антон Кутев и Кирил Добрев, правят всичко възможно, за да унищожат шанса за нормална левица в България. На мен ми е пределно ясно, че на тях изобщо не им пука за нея. За тях е важно да гарантират, че ще бъдат още няколко години във властта, за да могат да се възползват от облагите, които тя предоставя, без да направят каквото и да е, за да я упражнят в полза на общия интерес.
Доказаха го и решенията, взети по отношение на водачите на пропорционални листи за народни представители. „Избирането” на челни места на всички онези провалени или спорни министри и политици – говоря за хора като г-жа Масларова (Хасково), г-н Орешарски (Бургас), г-н Димитров (Добрич), г-жа Нинова (Благоевград) е красноречиво за позицията на партийните елити – няма допуснати грешки, посоката е вярна, политиката е успешна. И тези меко казани безумни приказки продължават и след трагедията на изборите.
Тъжното е, че ще трябва да изчакаме левицата да стигне до обществена подкрепа в рамките на 5-10%, за да го осъзнаем. Тогава обаче тези хора няма да са наоколо, за да им потърсим сметка.
Именно заради това то трябва да се случи още днес. Сега, повече от всякога, е време да им се потърси ясна и точна политическа отговорност и да им се поиска да си платят сметката.
