20 юни, 2008

Поздравления, България!


През последните дни имах възможност да контактувам с хора от Беларус, Азербайджан, Армения, Грузия, Русия, Босна и Херцеговина и още няколко страни.

Не за първи път осъзнах, че въпреки всички простотии и дивотии, които се случват в България и особено в политиката ни, ние сме постигнали малко на брой, но много ценни неща, с които трябва да се гордеем.

Като например това, че аз мога да пиша този блог и да критикувам когото искам, без да се страхувам, че ще бъда арестуван, нападнат, пребит или нещо друго заради това. Или това, че можем да излезем на улицата и да протестираме - против следенето на интернет от полицията или против застрояването на Рила без да се притесняваме, че ще бъдем арестувани, гонени, бити, нападани или пребивани.

Много обичам да споря с крайно песимистично настроени хора, а те в България са едно огромно мнозинство. Нали знаете - "ние сме най-зле". Не го правя, за да защитавам правителството или по някаква такава глупава причина. Правя го, защото вярвам, че за да можем да вървим напред първо трябва да спрем и да си направим реалистична сметка какво сме постигнали и за какво трябва да се борим.

Свободата на словото е едно от нещата, които сме постигнали. Може да не е идеална свобода, може най-големите ни медии да се контролират от частни интереси, които манипулират общественото мнение, но самият факт, че ТИ, да, точно ТИ, четеш този текст в момента е показателен, че сме постигнали голям напредък.

Честито, България!

11 коментара:

  1. Много си прав и много не си прав. Ако имаш време, можем да говорим с часове за филтрирането на информация, за създаването на подходящ фон, за изолирането на неправилните позиции и за всички съвременни форми на несвобода в медиите.

    ОтговорИзтриване
  2. Освен от Беларус и Азарбейджан, сме доста по-напред от Тонга, Монголия, ЧАД и Куба!

    Да ти имам сравнението

    ОтговорИзтриване
  3. Да не забравяме Зимбабве, Нигерия и няколко арабски държави.

    В България никога не е имало свобода, просто различни форми на илюзия за такава. Кому е нужно да цензурира блоговете, когато блоговете нямат никакво влияние и изборите се печелят само с управляване на емисията в 8 и малко кебапчета?

    ОтговорИзтриване
  4. Ако беше така Мартин Заимов никога нямаше да стане втори на последните местни избори.

    Ето това безсмислено черногледство имам предвид.

    Хубаво е, че си признавате, че има и по-зле. Така няма да можете да се оплаквате, че ние сме най-зле. ;)

    Освен това и в Беларус и Азербайджан живеят хора и то някои много симпатични...

    ОтговорИзтриване
  5. И аз мисля, че България има с какво да се гордее. Имаме интернет, имаме ток, имаме вода.. по-добре сме от екзотични държави като Перу, Боливия, Венецуела, Колумбия.. Като се замислим за дупката между Европа и Южна Америка.. можем само да се радваме, че сме докопали Балканите.

    ОтговорИзтриване
  6. Някак си не върви да сравняваш страна, чието правителство непрекъснато парадира с членството в ЕС и НАТО, с Беларус и Азербайджан.

    ОтговорИзтриване
  7. горди сме, че вече към 10 години не е имало режим на тока и водна криза ;-)

    ОтговорИзтриване
  8. Кой си ти, че ми обясняваш на мен, че хората можели да протестират без да ги бият, тъпчат, заричат, оплюват... при положение, че преди седмица арестуваха 56 цскари, осъждайки само 2ма, единия псувал, а другия не знам какво бил направил. Кой си ти, че ще ми обясняваш, че нещо в тази държава се е променило, при положение, че министъра на вътрешните ни работи се среща с наркобосове, за да договарят сделки. Кой си ти, че ще ми обясняваш, че нещо в тази държава се подобрява... при положение, че учителите ни взимат 400 лева и са на ръба на мизерията. Кой си ти бе, анонимник?

    ОтговорИзтриване
  9. Кой съм аз пише горе вдясно на блога ми.

    Единственият анонимник тук си ти.

    ОтговорИзтриване
  10. Аз съм съгласен с мението на Илия.

    С две уговорки, които и той прави:

    1. Няма никаква причина да се задоволяваме с едно статукво, защото е по-добро от Азербайджанското.

    2. Добрите страни на нашето статукво са много несигурни и чупливи, дори и свободата на словото в кръчми и писането по блогове. Извън центъра на София тези свободи са доста относителни.

    ОтговорИзтриване
  11. Ако не беше долнопробен комуняга, тоест съветски агент и шпионин, щеше да признаеш, че в България практически няма свобода на словото, справка бития фоторепортер Емил Иванов в двора на Съдебната палата от
    от мутрите на Румен Петков.

    ОтговорИзтриване