20 юни, 2008

Поздравления, България!


През последните дни имах възможност да контактувам с хора от Беларус, Азербайджан, Армения, Грузия, Русия, Босна и Херцеговина и още няколко страни.

Не за първи път осъзнах, че въпреки всички простотии и дивотии, които се случват в България и особено в политиката ни, ние сме постигнали малко на брой, но много ценни неща, с които трябва да се гордеем.

Като например това, че аз мога да пиша този блог и да критикувам когото искам, без да се страхувам, че ще бъда арестуван, нападнат, пребит или нещо друго заради това. Или това, че можем да излезем на улицата и да протестираме - против следенето на интернет от полицията или против застрояването на Рила без да се притесняваме, че ще бъдем арестувани, гонени, бити, нападани или пребивани.

Много обичам да споря с крайно песимистично настроени хора, а те в България са едно огромно мнозинство. Нали знаете - "ние сме най-зле". Не го правя, за да защитавам правителството или по някаква такава глупава причина. Правя го, защото вярвам, че за да можем да вървим напред първо трябва да спрем и да си направим реалистична сметка какво сме постигнали и за какво трябва да се борим.

Свободата на словото е едно от нещата, които сме постигнали. Може да не е идеална свобода, може най-големите ни медии да се контролират от частни интереси, които манипулират общественото мнение, но самият факт, че ТИ, да, точно ТИ, четеш този текст в момента е показателен, че сме постигнали голям напредък.

Честито, България!