Според Монитор "Еврочленството ни поболя и разори":
Смъртността у нас се увеличава със зашеметяващи темпове от 1992 г. насам. По-тревожното обаче е, че след присъединяването ни към Европейския съюз злокобната тенденция не само не е намаляла, но се и запазва.Горното изречение, дело на световнонеизвестната Силвия Николова сигурно би докарала всяка средностатистическа школска преподавателка по български език до всеобхватно нервно разстройство, но за европейската ни преса подобни словоблудства не са проблем.
За мен обаче е проблем защо от известно време се организира някаква вестникарска и медийна атака срещу европейския проект и защо се опитват гражданите да бъдат настроени срещу ЕС. Малко започва да ми прилича на английските таблоиди, които са пълни с безогледни лъжи и простотии по отношение на ЕС (и имигрантите, но ние такива още нямаме, така че...чакаме да се появят!) Все си знаем какво струват българските независими вестници, но това преминава всякакви граници.
Европейският съюз е най-успешният проект в историята на международните отношения, който разбива всички правила и теории на пух и прах и промени Европа пред последните 60 години, превръщайки континента от барутен погреб в пример за икономически и социален прогрес.
Европейският съюз е също така причината нещата в България да започнат да се случват и страната ни бавно, но сигурно да поеме по правилния път.
Защо някой иска да се обърне против него на мен не ми е ясно. И то точно по този грозен начин.
Илюстрация: Дневник
Тая Силвия бая е оплескала нещата. Или пък си е свършила добре работата и е получила похвала от главния редактор. Смешни са подобни ревове. Любимото ми е: стане някаква гадна катастрофа и вестниците - Докъде ни докара това правителство!? Но пък и не съм съгласен, че ЕС е НАЙ-постижението.
ОтговорИзтриванеАко говорим чисто от гледна точка на теория на международните отношения ЕС прави на пух и прах всички водещи теоретични обосновки, начело с господстващия реализъм.
ОтговорИзтриванеНо дори без да задълбаваме в тази суха материя метаморфозата на континента ни е забележителна:
- демокрация
- икономически просперитет
- МИР
- политическа стабилност
- равномерно (горе-долу) развитие
И най-вече интеграция, основана на диалога и консенсуса. Абе голяма работа си е ЕС! :)
Едва ли в България някога ще се появи някакъв доморасъл евроскептицизъм или вестникарски Euro-bashing ала Daily Mail, който да влече значителна обществена подръжка. За една периферна, бедна и проядена от корупция страна като нашата ползите от членството са повече от ясни. Цяло чудо е, че сме вече вътре, а не продължаваме да чукаме на брюкселските врата по подобие на повечето наши съседи. Шансът бе на българска страна тоя път. Въпросът е, че членството по никой начин не означава автоматичен напредък. Май това е и имплицитно аргументът на МОНИТОР. Очевидно е, че институциите на ЕС са последните , които заслужават да бъдат обвинявани за нашенските неволи. Топката е в терена на българските граждани и на политическите и икономическите елити.
ОтговорИзтриванеИначе няма нищо сухо в теорията на международните отношения. Дисциплината е много интелектуално интересна и бих казал дори важна. Освен, разбира се, ако не става дума за една-две читанки, издадени от български преподаватели, с които съм имал "удоволствието" да се образовам в началото на 90-те години.
След като се намериха хора да плюят дори по нобеловите лауреати, подобни неща ни най-малко не ме учудват. Дай им ракия, шопска салата и нещо по което да плюят. И животът им става по-лесен, очевидно.
ОтговорИзтриване@ник666: Аз не искам да изпадам до народопсихоложки разбор на причините за плюенето. Както споменах по-горе и в Англия се пишат пълни глупости за ЕС, а те пък нямат ракия и салата. И Галена с дините нямат дори... Не знам как го правят!!
ОтговорИзтриване@димо: Не става въпрос за доморасъл скептицизъм от рода на английските вестници. От друга страна ние вече сме в ЕС и като пълноправни членове имаме отговорност за развитието и придвижването напред на Съюза. Тъй като се смятам за голям (може би дори прекалено голям) евро-оптимист се притеснявам дали процесът на засилване и задълбочаване на интеграцията няма да пострада от насаждането на подобни мнения и позиции.
Иначе теорията на МО наистина е интересна, но подобни позовавания може да бъдат неразбираеми и скучни за средностатистическия човек, който не е специалист по тази материя. Затова и се стремя да ги избягвам.
Български учебници по темата не съм имал щастието да чета...
Безспорно си прав за нашите отговорности. Само че дебатът за ЕС в София за жалост е на много ниско ниво. Доскоро си говорехме дали ще ни приемат или не, после поузряхме и почнахме да обсъждаме въпросите за ползите и разходите и за това дали след разширяването наднационалните институции са запазили поне част от способността си за натиск върху местните елити в интерес на българския гражданин. Това което ни липсва е интересна дискусия относно какъв точно искаме да бъде Съюза. Има безкрай интересни теми - от разпределението на правомощията между страните членки и наднационалното ниво, през политиката по промяната на климата , икономическия растеж, търговските отношения със света, до бъдещето на разширяването на Европейската политика на съседство. Признак на зрялост е да се првърнем от обект в субект на политически решения. Според мен обаче тоя преход ще е много дълъг и мъчителен.
ОтговорИзтриванеЩо се отнася до теорията, тя може да се "преведе" и на разбираем език и да заинтригува образования читател. Класически въпроси като например какво кара държавите или обществените групи да водят война или пък какви условия са нужни, за да има сътрудничество на регионално или глобално ниво ще вълнуват винаги мнозина. Предизвикателството е как абстрактни конструкции да се предадат на достъпен език и да се илюстрират с интересни примери. Затова и академичните люде (включвам и себе си) е нужно да се научат да пишат интересно и комуникативно. За съжаление в нашите географски ширини е прието, дори и престижно в интелектуален план, да се пише на ялов и псевдонаучен жаргон. Същата работа като при българските евроинтегратори, които имат много заслуги за обществото ни, но за жал рядко успяват да обяснят проекта ЕС по достъпен и политически ефективен начин (разбира се, проблемът не е само български).
Много точно казано. Точно по тези причини преди около две години още с подготовката на основния политически документ (ОПД) за VII Конгрес на БСМ, а и след това чрез кампанията "Европа на гражданите и солидарността" си поставихме за цел да започнем този дебат и си поставихме като крайна цел точно тази трансформация (обект-субект).
ОтговорИзтриванеТематиката е широкозастъпена в дейността на организацията - по време на кампанията за Европейските избори домакинствахме няколко на брой дискусии с членове на ЕП от групата на ПЕС - Мигел Мартинес, Катрин Ги-Кен, Гьобелс и пр.
За съжаление, и както явно имаме консенсус, този дебат се води много трудно в нашето общество - наистина трябва да мине време докато той се популяризира.
Но от времето си в Англия помня, че и там дебатът за ЕС беше също толкова труден и също толкова трудно беше да събудиш интереса на английските младежи от европейския проект.
Разликата с Великобритания, където живея и работя вече почти 8 години, е, че тук има силни институции и дискусията за демократичния дефицит - оттам и евроскептичното говорене - имат някакъв резон и основание (без да оправдавам бозите, които се леят по страниците на таболоидите на европейска тема). Реално погледнато,Великобритания не може без ЕС, но пък националната държава е все пак способна да защитава правата на гражданите си и да осигурява достатъчно публични блага. В България, пък и в много други страни-членки, от друга страна слабата държава означава, че гражданите е нужно да търсят взаимодействие с наднационалните институции, за да реализират правата и законните си интереси, а също да оказват натиск над властта.
ОтговорИзтриванеСпоред мен това е основата на про-европейската позиция у нас и, като гледам, ще остане за дълго така.
Похвално е, че политически партии в България се опитват да се впишат в общоевропейските дебати. Това е единственият начин да се депровинциализира политическият живот у нас в някаква мяра. За съжаление обаче европейската тематика не печели избори - и дълго време ще е така - и затова едва ли политическите елити имат кой знае какъв стимул да се ограмотяват по брюкселски. Дано да се окажа черногледец, ама ми се струва, че статиите от European Voice дълго време няма да предизвикват кой знае какъв интерес в сравнение с редакционните писания на Тошо Тошев.