Чета в БиБиСи, че Раул Кастро, под влиянието на дъщеря си Мариела Кастро, изявен борец за правата на сексуалните малцинства, щял да легализира смяната на пола по оперативен път и дори да въведе държавно финансиране за подобни операции!
Ако някой сега ми каже "Едва ли това е най-големият проблем на кубинците!" няма да имам аргумент, с който да го оборя. Ясно е, че липсата на свобода - лична, икономическа и политическа, е голямата пречка пред прогреса на кубинската държава.
От друга страна самият факт, че едно толкова консервативно правителство в толкова консервативна държава прави такава стъпка е похвален. И показва едно от малко предимства на просветения тоталитаризъм (абсолютизъм, авторитаризъм) - когато не си длъжен да се съобразяваш с гласове и избори можеш да взимаш мерки, които инак биха се оказали доста трудни да прокарване.
С това последното разбира се не искам да защитавам никакъв вид диктатури. Но пък си е факт.
Ако някой сега ми каже "Едва ли това е най-големият проблем на кубинците!" няма да имам аргумент, с който да го оборя. Ясно е, че липсата на свобода - лична, икономическа и политическа, е голямата пречка пред прогреса на кубинската държава.
От друга страна самият факт, че едно толкова консервативно правителство в толкова консервативна държава прави такава стъпка е похвален. И показва едно от малко предимства на просветения тоталитаризъм (абсолютизъм, авторитаризъм) - когато не си длъжен да се съобразяваш с гласове и избори можеш да взимаш мерки, които инак биха се оказали доста трудни да прокарване.
С това последното разбира се не искам да защитавам никакъв вид диктатури. Но пък си е факт.
Смущаващото при тези системи е как се получава така, че точно роднини или много близки на ръководителя на режима са вдъхновители и реализатори на реформи и отваряне към някакви прогресивни идеи. Кубинският случай ми напомня за ролята на Людмила Живкова при режима на баща си.
ОтговорИзтриванеЕдва ли родата и приближените на държавното ръководство са най-умните, образовани и кадърни хора в страната, но за съжаление в недемократични общества няма обективни критерии и механизми за професионално развитие въз основа на притежавани качества и показани умения. "Обикновени", "външни" хора трудно получават шансове да се докажат и да успяват.
Сега ако някой си направи труда да проучи родословието на голямата част от хората с водещи позиции в БСП, но не само там - в правителството, бизнеса, медиите също, като нищо ще започне да се чуди България дали все пак се различава достатъчно много от Куба за да се нарече демократична държава?
Да, аз това го пуснах като нещо любопитно и изобщо не съм разсъждавал по въпроса, който засягаш, но иначе съм напълно съгласен с теб.
ОтговорИзтриванеМоже би наистина само "нов синтез" ще ни оправи. ;)