20 юни, 2008

Завърнах се от Истанбул!

Завърши семинарът в Истанбул, в който участвах по покана на Международния републикански институт.

Вчера се завърнах в София с ето това:

Posted by Picasa

Текстът гласи:
Сертификат за завършване
Издава се на Илия Марков като признание за участието Ви в
ЕЕМПЛ (Европейски и евразийски млади политически лидери) симулация на кампания
Проведена от 16 до 19 юни, 2008г.

И за Вашата продължаваща отдаденост към
Напредъка на демокрацията по света.

Подписите са на директора за Европа на Международния републикански институт и на неговия президент - Лорн У. Крейнър.

Много съм доволен, особено от последното изречение. :)

А още по-доволен съм от самата работилница (семинар). Беше симулация на президентски избори в измислена държава (Коватия) в Югоизточна Европа. Бяхме разделени на три отбора / партии. Аз бях разпределен в дясната и про-западна Народна партия на Коватия. При разпределянето на ролите в щаба на мен се падна тежката отговорност да съм кандидат-президент на партията ни.

Мисля, че се справихме - с 13:5:5 гласа или 56,5% спечелихме изборите в първия тур.

Ще се опитам да разкажа още в близките дни. Само едно наблюдение - американците са голяма работа.

16 коментара:

  1. Първо - добре дошъл!

    Второ - явно си сбъркал партията:)... уйдисва ти да си десни и прозападни:)

    ОтговорИзтриване
  2. Добре заварил!

    Ще ти звънна тия дни да се видим! :)

    ОтговорИзтриване
  3. Илия, президент, президент

    ОтговорИзтриване
  4. Днес в Коватия, скоро и в България! ;))

    ОтговорИзтриване
  5. Уф...мн съм зле.

    Не знам защо бях останал с впечатлението, че се пише различно на бълг. и английски и след като няколко пъти го сгреших на английски и го написах с М, реших, че явно трябва на бълг. да го пиша така. Сега ще го оправя.

    Мерси за поправката! :)

    ОтговорИзтриване
  6. Или ИстаНбул, или СтаМбул:)

    като млЯко и млекО

    ОтговорИзтриване
  7. Поздрави и от мен. Ще те издигнем за кандидат на десницата през 2011г. Но май няма да имаш 40 до тогава!? Тогава за премиер ще те издигнем. А Стамбул ми е любимото място на света. Е, от тези, на които съм стъпвал само.

    ОтговорИзтриване
  8. Нали знаете, че в нашата държава съществува едно разделение още от 23-а година?

    Аз съм от едната му страна и не мога да премина от другата, която ни обвърза с Хитлер, прати македонските евреи в концетрационни лагери и индиректно, чрез нескопосаността си, ни обвърза с соцлагера и с авторитарните социалисти години наред...

    Абе не искам да звуча като сектант, но аз вярвам, че пътят напред за България е в социалната демокрация и не мога да отида при никакви "десни" сили, колкото и леви да са те в действителност... ;)

    ОтговорИзтриване
  9. Ако търси разделение, то е още от 681 година. Едните преминали Дунава, другите се забатачили на друго място.

    ОтговорИзтриване
  10. Хехех

    За разделението от '23 можем отделно да поговорим... Прочее, важен въпрос за една социал-демократизираща се партия е има най-сетне становище за Сакъзов и Пастухов, да речем:)

    ОтговорИзтриване
  11. не виждам какво общо има днешния гласоподавател на СДС или ДСБ с изтреблението на македонските евреи или пък с решението на Филов да се присъедини към Оста. Идеологическите връзка с про-западната опозиция от периода 1941-44 г. (десните земеделци, демократите) е доста по-видна, ако и пак да индиректна. Десният проект у нас само отчасти рожба на някаква носталгия по statuquo ante-то. Подръжниците му воглавном произлизат главно от средите на средната класа, която е продукт на социализма.

    Обратното, доста от превратаджиите от 1923 г. и 1934 г. финишираха в Отечествения фронт и там си добруваха до старини. Ето веднага три примера - Кимон Георгиев (ноу комент), Димо Казасов (социалдемократ, както и проф. Ал. Цанков на младини) и ген. Иван Маринов. Последният е бил командант на Битолска област и на съвестта му тежат доста еврейски животи, гаранция. След 9 септември обаче по звенарска линия е на страната на ОФ, връща се в Македония октомври като командир на Първа армия, а после се подвизава чак до края на 70-те като военен историк в София.

    Накрая, ясно е, че който и да беше на власт по време на Втората световна война, резултатът щеше да бъде същият. Левица, десница, център - Сталиновите танкове щяха да установят точно същия сатрапски режим.

    ОтговорИзтриване
  12. Ами и New Labour прилича по твърде малко неща на основата през 1900г. партия, но това все още не е накарало политолозите да отпишат съвсем модела на Липсет-Рокан.

    Но иначе съм съгласен като цяло с твърденията ти. Просто исках да кажа, че аз съм социалист (или дори социал-демократ) по душа и по убеждения и не мога да стана десен. За мен дясното в България символизира тези неща.

    Колкото до сатрапския режим - така е, така или иначе щеше да се установи такъв. Но некомпетентното управление на правителствата преди и по време на войната направи така, че 1) демократичната система на България да бъде заменена от авторитарна такава (личен режим на Борис ІІІ) и 2) България да бъде единствената страна (заедно с Чехословакия, но там демокрацията се запазва и между войните!), която да има голяма и популярна комунистическа партия.

    Тези факти са много показателни за обществените нагласи по това време. Имам чувството, че България между войните твърде много е приличала на днешната България - проядена от корупция, с фасадна демокрация, с "големия" човек мачкащ "малкия".

    Ще се радвам да продължим да комуникираме и иначе. Адресът на пощата ми е ilia[точка]markov[при]gmail.com
    Ти къде преподаваш иначе? Аз имам BA in International Relations with Politics от Essex.

    ОтговорИзтриване
  13. "дясно" и "ляво" са твърде условни понятия и менят значението си през времето. Едно е между войните, друго е след 1989 г. Всичко е въпрос на менящата се социална структура - прехода от селско към урбанизирано общество между, грубо казано, 1950 и 1980.

    Бих казал например, че БСП през 90-те беше консервативна, дори и дясна, партия дотолкова, доколкото залагаше на установеното статукво, легитимитета на миналото и социално-консервативни послания, омешани с националистическа реторика (напр. случая ОКЗНИ в Кърджали и Разград от зимата на 1989 г.). Реформаторите от СДС пък можеха спокойно да минат за левичари. Само виж студентските протести срещу Младенов и Луканов през 1990 г. и ще се сетиш за 1968 г.

    Силната комунистическа партия е факт още от парламентарните избори през 1919 г. Много преди да се консолидира някаква дясна позиция в рамките на Демократическия/Народния сговор. Левичари в България, а и в Източна Европа, никога не са липсвали. Само дето аграрния популизъм на БЗНС е основното течение чак то 40-те (подобна е ситуацията в Румъния, където компартията е почти несъществуваща до 1944 г.).

    Личният режим на Борис III е пряко следствие на действията на левите авторитаристи-републиканци от Звено (Кимон Георгиев, Дамян Велчев), чиите идейни корени може да се търсят още в 1923 г. (тогава широките социалисти са с превратаджиите; БКП също пази неутралитет). Левицата в България - Стамболийски, звенарите, БКП - има също толкова вина за подкопаването на демократичния режим, колкото и десничарите от Военния съюз или пък маргиналното Социално движение на Цанков (единствените автентични фашисти у нас), колкото и центристите-бюрократи около царя.

    Сега ще ти пусна мейл.

    ОтговорИзтриване
  14. А пътепис? (разрешавам ти да правиш политически некоректни изказвания в него)

    ОтговорИзтриване
  15. Седнах вчера да пиша нещо, но идея нямам кога ще успея да го завърша...

    ОтговорИзтриване