На прага на дълбоката депресия

Все по-интересни ми стават десетките коментари по темата „реформа на политическата система” от изключително интелигентни хора, в чиято почтеност не се съмнявам (виж Радан, Иван, Първан&Жоро и Юлиан), които се завъртат около тезите: „системата не е виновна”, „как се избират представителите е технически въпрос”, „трябва да гласуваме” или „трябват нови лица”.

Както писах и миналата седмица – не може да има по-грешно мислене. Извинявам се на гореспоменатите многоуважавани от мен блогъри, ако ги обиждам, но предпочитам да бъда искрен. Надявам се да го оцените. :)

Искам първо да дам отговори на горните въпроси:

• Системата Е виновна!
• Как се избират представителите е ОСНОВОПОЛАГАЩ, а не технически въпрос!
• ДА, ТРЯБВА да гласуваме!
• И ДА, трябват нови лица – но нека направим системата „пропусклива” за тези нови лица!

Миналата седмица мислех да пиша един пост на тема „българския народен спорт” – безцелното мрънкане. Защото всички тези коментари на тема „системата не е виновна, трябва морал” са точно това – безцелно мрънкане! Или, както бях писал преди време – патекряк!

Мрънкане са, защото за пореден път се оплакваме от „несправедливостите на живота”, а отхвърляме всяко предложение за подобряване, искайки нещо по-добро и невъзможно.

Политиката е формата на решаване на обществени проблеми, на намирането на ОБЩ консенсус по разрешаването на тези проблеми, консенсус, който да е валиден за всеки отделен индивид в това общество. Основна функция на политиката е законодателството.

Какво значи това на обикновен език. Значи, че ако сме недоволни от корупцията, непотизма, клиентелизма, манипулациите, олигархията и всичко останало в обществото ни – ТРЯБВА ДА УПРАЖНИМ ПРАВОТО СИ НА ЗАКОНОДАТЕЛНА ИНИЦИАТИВА, ЗА ДА СЕ СПРАВИМ С ТЯХ. Това си право НИЕ упражняваме чрез избраните си представители – пък били те и корумпирани, купени, продадени, олигарси или каквото там още се сещате.

НЯМА – искаме нови лица в политиката!

ИМА – да създадем система, която да допуска по-качествените лица в политиката!

Ако продължа нататък рискувам да се изгубя в безкрайния дебат за липсата на гражданско съзнание и гражданско общество, сбърканото в чипа и прочие теми, които няма да ни доведат до нищо ново. Аз споделих основното, което всеки от нас трябва да разбере. В противен случай рискуваме да се въртим в омагьосания кръг без изход и да се депресираме фатално.

В крайна сметка политиката е лидерство и поемане на отговорност. Какво означава това? Лицата, които сме избрали като представители (тоест по силата на това, че сме ги избрали да ни управляват) да предлагат решения, които да подобряват функционирането на обществото.

И последно. Досега не съм го казвал, за да не стане като приказката „гузен негонен бяга”, но като гледам явно доста хора си го мислят и затова искам да го кажа много точно и ясно:

Не съм свързан с Президента Първанов, нито с администрацията му по никакъв начин. Защитавам каузата и дебатирам яростно с всеки от собствени убеждения, че това е ПРАВИЛНИЯТ път за Родината ми.

Симпатизирам на Първанов и дори му правя евала, че повдигна въпроса в публичното пространство – нещо, което БСМ не успя да направи през 4-те години откакто формулира въпроса за първи път.