Най-важният въпрос за България

Време е да поговорим сериозно и задълбочено за реформата на политическата система на страната ни. Много политици и блогъри вече се изказаха по темата, но за съжаление прекалено много хора имат грешни илюзии (Примерно тази статия на Иван Бедров).

Искам да започна с това, което е най-важното и което всеки би трябвало да разбере – без промяна на системата на осъществяване на обществените отношения (разбирай политиката) няма как държавата ни да работи по-ефективно! Тоест, няма как да бъде върнато доверието на гражданите в политиката като инструмент за разрешаване на проблемите, няма как да бъде намалена корупцията, няма как да се пресече изборният туризъм и купуването на гласове. Също така няма как обществени поръчки да спрат да се дават на „обръчи” от фирми, катаджиите няма да спрат да ни питат „К’во ше пра’им са?”, а телефон 111 (или 112 – дори не знам какъв точно е номерът) все ще си дава свободно като в деня на взривовете.

Това, което трябва да разберем е, че политиката (или политическата система) е най-важната и основна тема в системата на обществени отношения!

Тези два подчертани аргумента имат за цел да оборят две основни заблуди относно политическата реформа:

1)Че първо трябва да се решат другите проблеми – преди да се подходи към политиката (част от тях съм изброил отгоре);
2)Че „не системата е виновна” – че трябва да дойде някой друг, който не е „маскара”, за да оправи нещата.

Безспорен факт е, че държавата ни има прекалено много проблеми – корупция, неефективност на публичната власт, неуспешно гарантиране сигурността на гражданите и правораздаване. Прояви на тези проблеми са корумпираната система на раздаване на обществени поръчки на подставени фирми, купуването на гласове по време на избори и др. Прекалено много хора си мислят, че преди да се започне решаването на проблема с функционирането на политическата система трябва да бъдат решени тези проблеми. Истината обаче е, че тези проблеми стоят и функционират точно поради грешките в представителството и осъществяването на политиката. Един простичък пример – предизборните кампании струват ужасно скъпо, особено на фона на мизерната бюджетна субсидия за партиите. За да може да се плати предизборната кампания, партиите са принудени да вземат отнякъде допълнително много пари, които после се връщат под формата на обществени поръчки, гласуване на удобни закони или най-обикновени идиотски решения.

Ето защо на българското общество би му излязло доста по-евтино да отделя няколко десетки милиона лева субсидия за партиите, отколкото да дава малко от бюджета си и да губи много от политическа корупция.

И тук стигаме до аргумента защо именно системата е виновна – виновна е, защото не допуска различните в играта. Дори някой да иска да играе честно той не би имал никакви шансове срещу тези, които са готови да вземат пари от олигарсите. В България има много хора, които искат да направят промяна. Но помислете какъв шанс би имал човек като Радан Кънев срещу Бойко Борисов, когато вторият може да разчита на подкрепата на Краси Гергов и цялата медийна машина, която стои зад него. Тук се намесваме в темата за медиите, която е неразделна част от реформата на политическата система.

Ето защо вместо да морализаторстваме и да се обиждаме на „Гоцета” и „Командири” или „комунисти” и „седерасти” е по-добре да погледнем практично на нещата и да видим къде точно се коренят проблемите на държавата ни. Аз, като мислещ човек, не мога да не си задам въпроса защо държави като САЩ, Англия, Франция, Германия и др. имат много по-ограничени и регулирани политически системи отколкото България? Навярно отговорът се крие в това, че Българската демокрация е с вековна традиция и добре функционираща...едва ли!

В идните дни смятам да разгледам детайлно всеки един въпрос от тематиката – избирателната система, финансирането на партиите, прозрачността върху контрола и работата на медиите и пр.