01 юли, 2008

Ке падне ли Турция?

Наскоро бях в Турция. Преди да се изкажа и аргументирам трябва да уточня, че макар и заинтересован от политиката на Балканите не съм супер-експерт по темата. Въпреки това, единият от любимите ми политически спорове е за Ердоган и „ислямизацията” на Турция. Това, която ме притеснява е, че много хора биват подведени от манипулативните твърдения за това, че Партията на справедливостта и развитието (ПСР), водена от Министър-председателя Реджеб Таип Ердоган, иска да въведе ислямистка държава и да премахне светските основи на Републиката.

Водил съм разговори по този въпрос с много хора, включително с една много симпатична туркиня на средна възраст, която работи към Националния демократически институт (НДИ) на САЩ.

Впечатлението, което съм си създал е, че т.нар. светски политически сили всъщност са едни страшно затворени и ограничени елити, които искат да държат цялата власт за себе си и са по същество антидемократично настроени.

Истината е, че ПСР е най-европейски настроената политическа сила в Турция и дали заради това или по принцип най-реформистката сила в страната. Откакто фундаменталистите са на власт в Турция беше разрешено на жените да започват работа без да искат разрешение от мъжете си, беше декриминализирана изневярата, бяха облекчени законите за „защита на нацията”, по която се съдеха писатели-нобелови лауреати като Орхан Памук и още много подобни реформи, целящи да модернизират страната.

Още повече, че партията на г-н Ердоган е огромен електорален успех. Дори след милионните протести в Истанбул и Анкара миналата година ПСР спечели над 40% от гласовете на парламентарните избори и още по-голямо мнозинство в Меджилиса. Разбира се за светските елити е лесно да хвърлят вината за загубата си на непросветеното и мизерстващо мнозинство.

Ако погледнем трезво отвъд тези обвинения обаче, бихме могли да си направим малко по-различен извод. А той е, че в Турция се формира една консервативна светска партия по подобие на партиите от християндемократическото семейство в Западна Европа. Факт е, че след изборите миналата година Европейската комисия бързо поздрави ПСР за победата, де факто признавайки демократичната воля на турската нация.

От друга страна, много показателни са последните действия на турското правосъдие. Днес най-накрая е било прието решение да бъде забранена ПСР на базата на това, че подкопава устоите на светската държава. Когато бях в южната ни съседка се говореше и за забрана на Ердоган и още няколко висши политици от партията да участват в политическия живот на страната. Представете си в аналогична ситуация Бойко Борисов да бъде насилствено натирен от политиката, а ГЕРБ забранена. То не че не е имало достатъчно такива случаи в българската политика – още от ЗДД през 30-те и после ОФ и репресиите през 40-те.

Друга новина от днес е, че полицията е арестувала в Анкара 24 души, сред които двама военни генерали, които са планирали преврат! Не смятам, че едни „демократични” и „национално-отговорни” сили могат да решават проблемите си по този начин, когато „мислят за благото на обществото си”. Всичко останало е пропаганда и манипулация.

Както е казал не-толкова великият Уинстън Чърчил – демокрацията е лоша форма на управление, но няма по-добра измислена. Максимата важи с особена сила и за Турция – не е лесно на толкова голяма маса необразовани хора да се научат да се управляват добре сами, но единственото „училище за демокрация” е практиката. На западните нации им е отнело по около 200 години докато стигнат до сегашното си развитие...

Четете още по темата с преврата тук и там.