Започвам си текста с два конкретни повода: Комитата е излязъл с предложение за "Окончателно решение за българския въпрос" (брр....тръпки ме побиват от това наименование).
Същевременно философът Ангел Грънчаров ме подканя да отговоря на публикацията му "Европа уволни правителството на Станишев, а ние?" (и от подобни мисли ме побиват тръпки, ще обясня защо след малко).
Освен това, ще бъде бягане от отговорност ( :) ), ако не кажа и няколко думи за доклада на ЕК.
Та с тази голяма кошница амбиции тръгвам да пиша настоящия текст пък да видим къде ще му излезе краят.
Без да искам да правя безсмислена защита на правителството или министър-председателя (безсмислена, защото кой ли ще тръгне да ме слуша, ако защитавам нещо незащитимо като едно правителство) още веднъж ще потвърдя безконечното си убеждение, че не може вината за проблемите, много или малко, да бъде търсена в 1-2-20 човека. Тя и в 6 милиона не може да бъде търсена, ама не че не са се опитвали, но това е друга тема...(бррр....)
Нямам намерение да защитавам когото и да било, ясно е че те толкова си могат. Казах го много пъти и няма да спра да го повтарям. Докато в тази страна не бъде променена сегашната порочна система на политически, а оттам и на обществени отношения, не чакайте нищо добро от направление Брюксел. Просто защото евро-чиновниците не са толкова глупави, че да се мешат в собственото ни държавно устройство. Да не са луди?! Нали след това веднага ще бъдат обвинени от благодарните, че са развалили всичко хубаво.
Явно е обаче, след като миналата седмица написах, че сме на прага на дълбока депресия, че тя вече е факт. Може би е факт доста отдавна. Няма значение. Външните симптоми са материала на Комитата, който приложих по-горе и коментарите под него.
Депресията ни е обхванала дотолкова, че да мислим, че някой друг може да дойде и да ни оправи проблемите. Не веднъж съм писал, че това е крайно наивно и глупаво. Както знаете от "досието ми" съм голям защитник на европейския проект и поддръжник на задълбочаваща се интеграция и разширяващ се ЕС, но пък същевременно се смятам за достатъчно зрял, че да мисля, че нещата зависят от нас, а не от някой друг и че само ние, а не някой друг може да ги "оправи".
Ето защо ме побиват тръпки от идеята "Европа да уволни правителството". Проблемът не е в това, че имаме суверенитет, проблемът е в това, че не знаем, че го имаме. Не става въпрос за бунтове, палежи и безредици. Става въпрос да нагърбим някого със задачата да подреди обществото така, че да се развиваме правилно. Всички.
Излизането от депресията минава през осъзнаването на собствената отговорност. Всичко друго е патекряк!
Същевременно философът Ангел Грънчаров ме подканя да отговоря на публикацията му "Европа уволни правителството на Станишев, а ние?" (и от подобни мисли ме побиват тръпки, ще обясня защо след малко).
Освен това, ще бъде бягане от отговорност ( :) ), ако не кажа и няколко думи за доклада на ЕК.
Та с тази голяма кошница амбиции тръгвам да пиша настоящия текст пък да видим къде ще му излезе краят.
Без да искам да правя безсмислена защита на правителството или министър-председателя (безсмислена, защото кой ли ще тръгне да ме слуша, ако защитавам нещо незащитимо като едно правителство) още веднъж ще потвърдя безконечното си убеждение, че не може вината за проблемите, много или малко, да бъде търсена в 1-2-20 човека. Тя и в 6 милиона не може да бъде търсена, ама не че не са се опитвали, но това е друга тема...(бррр....)
Нямам намерение да защитавам когото и да било, ясно е че те толкова си могат. Казах го много пъти и няма да спра да го повтарям. Докато в тази страна не бъде променена сегашната порочна система на политически, а оттам и на обществени отношения, не чакайте нищо добро от направление Брюксел. Просто защото евро-чиновниците не са толкова глупави, че да се мешат в собственото ни държавно устройство. Да не са луди?! Нали след това веднага ще бъдат обвинени от благодарните, че са развалили всичко хубаво.
Явно е обаче, след като миналата седмица написах, че сме на прага на дълбока депресия, че тя вече е факт. Може би е факт доста отдавна. Няма значение. Външните симптоми са материала на Комитата, който приложих по-горе и коментарите под него.
Депресията ни е обхванала дотолкова, че да мислим, че някой друг може да дойде и да ни оправи проблемите. Не веднъж съм писал, че това е крайно наивно и глупаво. Както знаете от "досието ми" съм голям защитник на европейския проект и поддръжник на задълбочаваща се интеграция и разширяващ се ЕС, но пък същевременно се смятам за достатъчно зрял, че да мисля, че нещата зависят от нас, а не от някой друг и че само ние, а не някой друг може да ги "оправи".
Ето защо ме побиват тръпки от идеята "Европа да уволни правителството". Проблемът не е в това, че имаме суверенитет, проблемът е в това, че не знаем, че го имаме. Не става въпрос за бунтове, палежи и безредици. Става въпрос да нагърбим някого със задачата да подреди обществото така, че да се развиваме правилно. Всички.
Излизането от депресията минава през осъзнаването на собствената отговорност. Всичко друго е патекряк!
Мерси за отговора; пропуснал си да призовеш някой блогър да отговори на същия въпрос:
ОтговорИзтриванеКакво следва да правим ние, след като Европа уволни правителството на Дмитриевич?
Само не ми стана ясно защо те побиват тръпки от този въпрос.
Излишно е да подчертавам, че думата "уволни" е метафора: Европа не може да уволни Станишев, ала ние, избирателите, го можем...
Сам правилно отбелязваш: не става дума за загубен суверенитет, а за суверенитет, от който не се ползваме. Аз именно с въпроса си призовавам като народ да се възползваме от суверенитета си и да направим каквото се иска от нас в този момент.