Еманацията на Партийната глупост

Моя статия, публикувана на страницата на БСМ в днешния брой на в-к "Дума".

В живота си досега съм се водел от няколко принципа и един от тях е, че в делата и думите си човек трябва да се стреми да не накърнява чувствата, емоциите и здравето на другите, както и да не предизвиква чувства на краен шок. Затова предварително ще се извиня на дългогодишните читатели на „Дума” за това, което ще кажа, или дори ще им причиня, със следващите редове.
А то може да се синтезира най-просто във въпроса „Има ли по-идиотска партия от БКП?”

На 17 декември 2007г. се навършиха 58 години от обесването на Трайчо Костов. На този ден „флагманът” на левия печат у нас в-к „Дума” не написа и една дума за човека, който заслужава да бъде всеки ден на първа страница.

Признавам си, че до вечерта на 17 декември не знаех нищо за Т. Костов освен стандартното „Станал изкупителна жертва на сталинистките чистки (след отделянето на Югославия от социалистическия блок).”

Както всяка значима историческа фигура и Т. Костов не е безспорен. Историята разказва, че той е участвал в първоначалната разправа с опозицията след преврата от 44-а, както и в създаването и задвижването на т.нар. „Народен съд”. Но от друга страна много повече факти говорят за вродената свободолюбивост, демократичност и прогресивност на този несъмнено голям български държавник.

Както например фактът, че в свой доклад към V Конгрес на БКП Т. Костов се обявява за връщане на политическите свободи на народа. По-сетнешната съдба на Костов тогава не бива да изненадва никого.

Къде исторически, къде като легенда се твърди, че съдбата на Трайчо е решена на една частна среща в Москва със Сталин, на която генсекът го нарича „мошеник”. Историята помни, че най-големият мошеник е лицето Йосиф Джугашвили, по-късно преименувал се на Сталин.

Друг голям мошеник на име Тодор Живков е бил секретар Софийския градски комитет на БКП по времето, когато, по предложение на същия този комитет, Трайчо Костов е изключен от Партията, на която е отдал живота си (през 1942 е осъден на доживотен затвор заради политическата си дейност), отстранен е от всички държавни постове, а по-късно е осъден по скалъпено обвинение за шпионство и „измяна на Родината” и осъден на смърт чрез обесване.

Дойде време да се върна на основния въпрос, от който започнах, а именно – възможно ли е да има толкова идиотска партия, която буквално да унищожи по най-грозния и безчестен начин един от най-светлите си и способни последователи? Отговорът е НЕ и затова вече я няма. И всеки, който се опитва да върви по нейния път го очаква същата съдба.

Помнете Трайчо Костов!

Помнете БКП!