Град на бога

Откакто прехвърлих блога си в Гугъл не съм писал за филми, явно защото не съм гледал такива, за които си заслужава да се пише, но сега най-накрая имам повод да се разпиша.

Град на бога е един впечатляващ разказ за фавелите (гетата) в и около Рио де Жанейро, в които животът е (за да цитирам Томас Хобс) самотен, беден, гаден, брутален и кратък.

Филмът наистина е доста брутален, но си заслужава да се гледа не само защото е разказ по истинска история, но и защото си заслужава да видим и да сравним как живеят хората по света - да направим някакво сравнение, че не сме ние най-зле все пак, макар и често да ни се иска да мислим, че е така.

Главен герой, около когото се върти действието е момче, което израства в Града на бога, оцелявайки ден за ден и накрая успява да се реализира чрез голямата си страст - фотографията, ставайки фотограф в един от големите бразилски вестници. Големият пробив идва след като той успява да направи снимки на бандите по време на вихрещата се през 70-те гангстерска война на улиците на фавелата.

Същевременно, както във всички добри филми, ние сами си извеждаме заключенията, че насилието и агресията не водят до нищо добро и постепенно ни затварят в един порочен кръг, излизането от който е безкрайно трудно.

И тъй като и по образование, и по душа съм политолог ще споделя с вас едно мое убеждение, което ми припомнят подобни филми:

Много хора в съвременна България се опитват да ни убедят, че неолибералната икономическа политика няма алтернатива. Ако бях почитател на теорията на конспирацията щях да го нарека неолибералният заговор.

Но Бразилия, както и другите държави в Южна Америка могат да ни служат за чудесен пример докъде може да ни докара нерегулираният и разюздан неолиберализъм. Често той може чудесно да се скрие в статистиката, но резултатите му винаги се проявяват в неща като масова корупция и смразяваща кръвта престъпност.

И затова: ДА - пазарна икономика, НЕ - пазарно общество!