29 януари, 2008

Има ли случайности в политиката?

Неделната проява на Президента на Републиката даде храна за размисъл и писане на доста позадрямали блогъри и журналисти, пък да не забравяме и тежките политолози.

Никой обаче не си зададе въпроса откъде и как дойдоха точно тези идеи, които Първанов изрече в неделя в НДК - имам предвид тезите му за промяна на политическата система.

Колкото и странно да се стори на някои не за първи път в българското общество се лансират подобни идеи за крайно наложителните мерки за подобряване състоянието на това как функционира българската демокрация. Да, те са закъснели и ако не се предприеме нещо много скоро можем да станем свидетели на един тотален взрив и колапс на политическата система. Може би звучи крайно и налудничаво, но можете да сверите с близката история на Италия (90-а година).

Горд съм, че съм член на организация, която е направила подобни предложения още преди 4 години. Става въпрос за основния документ от VI Конгрес на Българска социалистическа младеж, озаглавен "Бъдеще - с ясно лице, с чисти ръце" (връзка).

Препоръчвам ви също така да погледнете следното кратко сравнение, публикувано също така и на страницата на БСМ:

6-ти Конгрес на БСМ - 2004 г.

Георги Първанов - 2008 г.

… ние сме убедени, че основна задача в дневния ред на българската политика днес, е връщането на доверието на българското общество в основните институции на демокрацията и постигането на широко участие в обществено-политическите отношения. Това според нас налага преодоляване на основните слабости, които има политическата система и стимулиране на активността и инициативата на гражданите в сферата на политиката и обществения живот.

… се сблъскахме с доста негативни явления, които изискват не просто констатация, а действеност.

... Силна незаинтересованост и много ниска активност на два последователни избора. Отчуждението и апатията, недоверието на гражданите в институциите и партиите вече е на критичния праг.

… Налага се мнението за необходимостта от оздравяване на политическата ни система, за съществени качествени промени в начина на функциониране на политическия модел.

… слабост на българската политическа система, която трябва да бъде преодоляна, за да се върне доверието на гражданите в политическите институции, е корупцията.

Връщането на доверието на българското общество в основните политически институции, е свързано с постигането на ефективно и резултатно политическо представителство, с управление, което реализира такава политика, каквато гражданите със своя глас са определили и каквато политиците са обещали. Затова според нас с особена острота на дневен ред стои въпросът за промяна в избирателната система и засилване на връзката граждани – представители.

Въвеждане на мажоритарен елемент при избора на народни представители и съветници, чрез предоставяне на право на няколко преференциални гласа в рамките на листата, според броя на мандатите в съответния избирателен район;

Всеобщо е мнението, което аз споделям, че корупцията в политическия живот се запазва, въпреки усилията за нейното ограничаване, въпреки настойчивото действие на определени власти, за което имаме факти и от последните дни. Липсата на стабилност и принципност в изборното законодателство, в изборния процес допълнително засилва впечатлението, че гражданите не се чувстват истински представени от институциите. Затова аз смятам, че промените в качеството и организацията на изборния процес се превръщат в необходимо, задължително, макар и недостатъчно условие да върнем доверието в политиката.

… първото, което трябва да направим, е стъпка за утвърждаване на мажоритарното начало в рамките на смесена избирателна система.

Равнопоставеност на всички партии и коалиции, чрез въвеждане на праг на регистрация чрез подписка на 10,000 граждани, имащи право на глас и предоставяне на равни права на всички регистрирани партии и коалиции;

… при учредяване, регистрация и функционирането на политическите партии, трябват и нови критерии. В това отношение може да се помисли да се дадат по-високи изисквания за минимален брой учредители и членове при самото учредяване на партиите. Освен досегашните норми на регистрация, да се обсъди въвеждането на изискването партиите да се регистрират, след като са изградили свои структури поне в две трети от общините на страната.

Законът за политическите партии да бъде променен така, че като основен източник на финансови средства за политическа дейност да се утвърди държавния бюджет. Държавата следва да финансира дейността на политическите партии, които са институции на демокрацията, а не обикновени граждански субекти. Годишната субсидия за политическа дейност трябва да бъде в порядъка на 40 до 60 млн. лева за всички партии общо и да се разпределя съобразно получените от тях гласове на парламентарни, президентски и местни избори.

Въвеждане на нов ред за финансиране на предизборната кампания, при използване на специални “публични” банкови сметки в които се набират средствата за кампанията и от която се извършват всички разплащащия по нея.

Ние настояваме на юридически лица, в частност на търговски дружества да бъде забранено да даряват средства или чрез друга материална облага да подпомагат политически партии. … Тази забрана следва също да се простре и по отношение на юридически лица с нестопанска цел, свързани с политически партии.

Даренията от физически лица следва да бъдат ограничени до 12 средни работни заплати в рамките на една година от едно лице. Трябва да се премахне възможността за анонимни дарения, да бъде въведен единен регистър на даренията на физически лица и те да бъдат публично оповестявани на всеки три месеца чрез нарочни публикации в Държавен вестник.

… нов Закон за политическите партии би следвало да се обмислят промени, които да гарантират: ситуирането на партиите под контрола на гражданското общество и легитимацията на гражданското начало в тяхната дейност; гарантиране на реално политическо представителство на функциониращите в страната политически партии.

… сериозни, бих казал дори, драстични промени, които да доведат до прозрачност и ред в партийните финанси, за да се премахнат вратичките за нелегитимно финансиране. Би могло да се обсъди да се премахнат изцяло даренията от юридически субекти, с цел отстраняването на всякакви съмнения за партийно-корпоративна обвързаност, да се поставят под много по-строг контрол даренията от физическите лица. Ако това стане обаче, сме наясно - това предполага завишаване на държавната субсидия за онези формации, които отговарят на законовите изисквания, дори да се добави изискването тези субсидии да покрият поне 50% от цялостния годишен бюджет на партиите.

Друг важен проблем на политическата система в България днес, е липсата на работещи механизми за функциониране на пряката демокрация. През 1996г. беше приет новият Закон за допитване до народа. За съжаление четирите форми уредени в него – национален и местен референдум, подписка и общо събрание останаха почти неприложими, твърде тежките и усложнени процедури и условия за тяхното прилагане.

… наред с качествените промени във функционирането на представителната демокрация, смятам че трябва да направим необходимото за разширяването на пряката демокрация.

неработещият на практика Закон за допитването до народа.

Третият основен проблем е свързан с медийното отразяване на политическия живот. През последните 10 г. В България се развиха десетки национални и местни електронни и печатни средства за масова информация. Несъмнено те създават широк медиен сектор на демократичното общество и способстват за развитието на правовата държава. В тяхната дейност обаче се наблюдават и някои опасни тенденции:

- Скрита собственост и свързаност със сенчести икономически интереси;

- Монополизиране на собствеността върху медиите;

- Тенденции на едностранно отразяване на информация, умишлено дезинформиране, развитие на негативни "очернящи" кампании;

- Нарушаване плурализма на мнения в обществото.

Пряка намеса в политическите отношения с цел налагане на определени политически тези.

Вследствие на тези слабости, предвид липсата на детайлна публичноправна уредба, на утвърдени етични правила и принципи на журналистическата колегия, са налице много случаи, в които медиите се превръщат в маша за прокарване на определени икономически интереси. Все по-често сме свидетели на механизми на директно плащане за да се отразява или коментира определена политическа дейност, за да се правят определен и анализи и коментари, за да се налагат дадени политически тези.

Тази тема Първанов я пропусна. Засега …


Мисля, че няма нужда и от повече приказки и убеждаване. Също така не може да става и въпрос за някаква форма на претенции за авторство. В тази ситуация според мен всеки здравомислещ гражданин на Републиката може само и единствено да изрази подкрепата си.

Но лично аз приемам всичко това като де факто голямо признание към БСМ за политическата зрялост, която е достигнала организацията (и то още преди 4 години) както и израз на доверие от много високо ниво. Впрочем, точно заради тези си позиции БСМ е яла не малко шамари и то по същия начин, по който Георги Първанов страдаше от приятелски огън преди време.

Надявам се близките дни да ми остане време да разгледам малко по-детайлно направените от Първанов предложения за реформи на политическата система.