10 януари, 2008

САЩ - Президентски избори '08


Напоследък съм напълно запленен от предварителните избори и партийните събрания (caucuses), които се провеждат в момента в САЩ. По принцип не съм голям почитател на американската политика, но сегашните избори са ми някак интересни поради това, че след двата катастрофални мандата на Буш и липсата на кой знае колко сериозни кандидати сред републиканците сякаш сериозно накланя везните в полза на демократите.

Разбира се далеч съм от мисълта, че който и да седне в Овалния кабинет след една година точно (Джон Ф. Кенеди поставя традицията новият президент да стъпва в длъжност през Януари след годината, в която е избран - изборите по-отдавна са традиционно през Ноември). Американската политика си е точно толкова корумпирана и зависима от лобистите и големия бизнес, колкото и винаги и нито един от кандидатие, които имат шанс да спечелят не би могъл да промени това (най-малкото, защото ще отиде в Белия дом благодарение на кампанията, средствата за която са събрани точно от тези големи компании, лобисти и пр.)


В началото на седмицата четох много интересен коментар в "Индипендънт" от Джоан Хари, в който авторът защитаваше Джон Едуардс, който общо взето върви на трето място сред кандидатите на демократите без реални шансове да спечели кандидатурата. Основният аргумент за вероятния неуспех на Едуардс според Хари е, че той няма възможност да събере достатъчно средства за кампанията си, тъй като не взима пари от лобистите и корпорациите. В същото време, пак според Хари, Обама е отишъл в Ню Йорк, за да събере помощи за кампанията си от финансовите корпорации и управителите на хедж фондовете - не защото му трябват толкова пари, а само и само да не ги отблъсне от себе си, карайки ги да мислят, че е против тях. В края на коментара си, малко горчиво, Хари завършва с "Обама несъмнено би бил по-добър президент от Хилъри, а тя от всеки кандидат на републиканците". И аз мисля така. Макар и Барак да е по-неопитният от двамата кандидати.

Любопитно е, че напоследък критиките към него започнаха да се съсредоточават в това, че той не е "типичен" афро-американец - не е израснал в гетото, познавал е баща си (може би все пак бегло, но и това е нещо), не е израснал в мизерия, не е продавал наркотици и не е пеел рап като юноша бледен и т.н.
За мен по-важно е това, че Обама е учил в едно от най-добрите училища в света (Харвард) и че е започнал професионалната си кариера през обществени центрове, в който е помагал на обикновени хора, от малцинствата и не само, да намерят пътя си в живота. Не е малко.

Какво имаме от другата страна - Хилари, която под път и над път опява за големия си опит в политиката. Но какъв точно - 8 години първа дама и горе-долу още толкова сенатор? Опит в какво? По-скоро това, което виждам в нейно лице е едно неимоверно усилие да седне на мекото кожено кресло в Овалния кабинет, откъдето целият свят ще е в краката й. Само че за мен участието в политиката и властта не може да бъде самоцелно. Ясно е, че политиката е игра на власт, но това, което има значение е - ЗАЩО ИГРАЕШ ТАЗИ ИГРА? Ако е само заради пост и служба, репутация и власт - няма смисъл. Ако играеш играта и си готов на компромиси със себе си и някои от убежденията си, защото знаеш, че когато най-накрая успееш ще можеш да постигнеш поне част от онова, за което си се борил за властта - това е друго нещо. Ето това според мен е основната разлика между Хилари и Обама.


За Нова година един приятел американец ми беше на гости в София. Неговата дефиниция на разликата между двамата основни претенденти за кандидатурата на демократите е: "Обама е повече лидер - той би направил това, което трябва да се направи, дори то да му донесе негативи. Хилари винаги би се вслушала в проучванията на общественото мнение".
Точно нещо такова се случи и през седмицата преди партийните събрания в Ню Хемпшир. Разбрала най-накрая, че е прекалила с позирането като безсърдечна и твърда "желязна дама", Хилари почти се разплака пред камерите, умилявайки се колко много иска да помогне на страната си. Всички водещи световни средства за масово осведомяване веднага след събранията изпищяха, че това е наклонило везните в нейна полза, след като предварителните проучвания показваха съкрушителна преднина за Обама пред нея (10-12 пункта). Цялото "шоу" отдалеч си намирисваше на театър. Така че очаквайте още от същото в предстоящите месеци и дни.

В крайна сметка това, което има значение е какво ще направи новият президент - който и да е той/тя. Здравеопазването е голямата тема на тези избори и разбира се и Хилари и Обама като представители на "лявата" политическа сила в САЩ имат "леви" виждания по въпроса. За съжаление те не се доближават и на йота към това, което си представяме като здравеопазване в Европа. Нито един от двамата не би си позволил разбиване монопола на огромните частни здравни фондове - едни от най-мощните корпорации в САЩ, наред с производителите на оръжие и лобистите, едни от най-големите донори за кандидат-президентските кампании. Затова и Хилари и Обама предлагат "универсално" здравеопазване, което ще включи онези 40+ МИЛИОНА (!) американци, които нямат медицинска застраховка, но... основано на пазарен принцип. Разбира се не бива да изпадаме в елементарното мислене пазар=лошо, но не съм убеден, че една основана напълно на пазарни принципи система на здравеопазване би могла да бъде ефективна. Ще видим.

Това, което е сигурно обаче е, че кампанията за президентските избори ще бъде изключително интересна. Особено в година, в която, по всичко личи, САЩ ще изпаднат в рецесия, което още повече ще засили притесненията за икономиката. Явно ни предстои още доста писане по въпроса...

3 коментара:

  1. Маккейн, който спечели в Ню Хемпшир, е един сериозен кандидат на републиканците.

    ОтговорИзтриване
  2. Макейн няма големи шансове за кандидатурата. Нито има необходимите средства, нито е достатъчно "краен", за да задоволи желанията на типичния симпатизант на републиканците (не случайно Макейн остана 3-и в Айова, където евангелистите решиха вота).

    ОтговорИзтриване
  3. Именно защото не е краен, може да обере доста от плаващия електорат (който в Щатите съвсем не е малък).

    ОтговорИзтриване