26 януари, 2008

Голям шлем. Наистина.

В английската версия на сайта си, сръбската новинарска агенция Б92 публикува дописка за подписаното в Москва споразумение между Русия и Сърбия за строеж на газопровод, част от Южен поток и продажбата на 51% от нефтопреработвателната компания НИС за 400 млн. евро - около 2 пъти по-ниско от реалната цена по пазарна стойност на дяла.

Пазарната оценка на НИС е над 2 млрд. евро, което превръща сделката в сладък спомен за приватизацията по времето на правителствата на Костов и Сакскобурготски, когато водещи български държавни компании се разпродаваха на подобни справедливи цени (примери бол: Нефтохим, БГА Балкан, БТК и пр.)

Отделно пък в договора е записани, че в бъдещата компания, която ще построи и стопанисва тръбата на сръбска територия Газпром ще има не по-малко от 51% собственост, а сръбската страна най-много 49%.

Четейки тези интересни подробности около договора между Сърбия и Русия не мога да не се запитам какви точно основания и разумни аргументи ни изтъкват критиците на Първанов? Защото в сравнение с това, което Сърбия прави ние наистина постигнахме голям шлем. Да, напълно зависими сме от Русия и това продължава да е така, но нека се запитаме дали като страна, която получава 100% от енергийните си източници от Русия имаме избор и дали има друг вариант?