Не му завиждам на Костя

Бившият министър-председател и настоящ лидер на ДСБ е изправен пред може би най-тежкия избор в кариерата си на политик

Не коментирам българската десница често по две прости причини:

1. В българската блогосфера има достатъчно десничари (и малко автентични десни хора впрочем), които да го правят;
2. Второ и по-важно - вярвам, че не върви човек да коментира/критикува другите, когато в собствения му двор цари хаос.

Събитията от последната седмица обаче ме принуждават да взема отношение - за да изразя една лично моя позиция, която сигурно ще бъде посрещната с голямо недоволство.

ГЕРБ, СДС и ДСБ начертаха плана за нова коалиция, т.нар. "формат ЕНП", която да се яви алтернатива на управлението на "тройната коалиция". Докато за ГЕРБ и СДС не представлява никаква пречка да влязат в подобна коалиция, то за ДСБ и позицията й на "единствения качествен политически продукт" единодействието с и легитимирането на другите две формации представлява голям компромис с досегашните позиции. От друга страна обаче ДСБ е заплашена от маргинализация и постепенно загиване, поради това, че партията вече не е способна да активизира мащабен електорат и дори не е сигурно дали ще участва в следващото Народно събрание.

Ето това е Костовата дилема - безпринципна коалиция с Бойко Борисов и Пламен Юруков или забвение извън властта.

И при двата варианта Иван Костов рискува бунт сред собствените си редици - всъщност той вече е факт в настоящата ситуация. Ако трябва да съм честен - не виждам правилен избор пред г-н Костов. От една страна настоящите ГЕРБ и СДС при всички положения не са партии, с които една демократична, мислеща за доброто на страната си, формация би искала да се коалира. От друга обаче постоянното самодоволно стоене настрана и сочене с пръст на всички доведе ДСБ до настоящото й положение - около 2% обществено доверие в национален мащаб.

Има един-единствен път пред Иван Костов за бъдещето на партията му. Той минава през собственото му оттегляне от националната политика и даването на път на по-млади, необременени и потенциални политици. Хора с виждане и проект за развитието на България. Проект, който биха могли да придадат на ДСБ, така че партията да стане отново атрактивна и желана от активните и модерни българи.

За съжаление обаче този избор е най-труден...


Виж още:

• Патекряк!
• Топи и лапай...докато можеш
  
• Защо българските партии нямат избиратели (едно интересно изследване)
• Този вярва ли си...?
• Адекватен кандидат ли е Мартин Заимов?
  

Честит празник!

Днес се навършват 123 години от една от най-паметните дати в историята ни


Ако все още има нещо, което да не знаете около това събитие сега му е времето да прочетете още малко. Аз няма да ви занимавам с уроци по история.

Уроци обаче е важно човек да извлича както от негативните събития, които му се случват, така и от положителните. Съединението е много подходящо за урок.

Българите са пословични с комплекса си за малоценност и невярата в собствените усилия. "Външен локус на контрол" го наричат тези, които се занимават с тази тематика. Ще рече, че ние все чакаме някой друг да дойде да ни реши проблемите, за които разбира се... някой друг е виновен. Мисля, че няма нужда да го обяснявам нашироко - всички знаете за какво става въпрос.

Съединението е чудесен пример за това, че нещата реално зависят от нас. Защото Съединението е извършено само и единствено ОТ нас ВЪПРЕКИ всички други - велики и по-малко велики сили и силици. Завършено и утвърдено е успешно и днес е национален празник на равна нога с Освобождението от 3 март.

Именно поради горните причини аз може би обичам Съединението дори повече от Освобождението. Просто то е еманация на българския дух и вяра в успеха. Неща, съвсем не толкова типични за нас, колкото ми се иска.

Да живее България!

Готина картина с готина рамка: Юруков на живо

Два добри политически блога

В българското блог-пространство са прекалено малко авторите, които стават за четене

Имам предвид тези, на които авторите имат какво да кажат и могат да го кажат с три приказки, вместо да повтарят едни и същи кухи размишления в продължение на 40-50 блогпоста. Има прекалено много примери за вторите.

Не искам да правя излишна реклама, на който и да е, но пък според мен има смисъл качествените блогове да бъдат популяризирани, особено когато са леви (като позиция преди всичко, не като партийна принадлежност).

Такива са следващите два блога:

Георги Николов - блогът на председателя на Националния съвет на БСМ. Неговите позиции са автентично и откровено леви (не като "социалната" политика на правителството, но за това друг път) с амбицията да бъдат такива.

Черна станция - една типично "зелена" позиция, която по същество също е лява (впрочем както по-голямата част от българската блогосфера, която не иска да си го признава).

Каквото и да е блоговете си заслужават абонамента в любимия ви RSS четец.

Електронен билет

Уж работи, ама не точно

Онзи ден, в понеделник, ми надуха главата от всички възможни информационни източници, че в софийския градски транспорт вече работела системата за електронно таксуване на пътниците.

Същия ден се возих на трамвай 5 от "Пирогов" до Съдебната палата. Имах карта (взета назаем), но пък разглеждах автоматите за издаване и таксуване на билети (и двата не работеха). Тогава това не ми направи толкова голямо впечатление.

Обаче впоследствие разбрах, че всъщност никъде тези апарати не работят. Е защо тогава в понеделник стартът на системата беше така мощно огласен?

Старият български навик нищо да не се случва по план и навреме ме вбесява достатъчно (предполагам всички вас), но това вече преминава всякакви граници на нахалството и дебелоочието.

Снимка: За Града

Обама: "Същото"

Много добър пример за негативна кампания, която обаче не нарушава границите на добрия тон - основната критика на Барак Обама към Джон Макейн е, че ако бъде избран за президент на САЩ, то той ще е същият и ще води същата политика като Джордж У. Буш - критично непопулярният настоящ президент.

Забележете приятната мелодийка ала "Симс"(играта), приятните снимки и начин на изписване на текста във видеото. Същевременно рекламата не прави някакви тежки и агресивни обвинения.

Видеото може да служи за пример на всеки, който иска да се занимава с политически ПъРъ, предизборни кампании и пр.

Ето го и него:

Източник: блоговете на Politico

Браво, Бербо!

Българин отново е сред най-добрите футболист в Европа и света

Всички, които ме познават, а и тези, които са гледали участието ми в "Булевард България" по РЕ:ТВ с Николай Камов, където коментирахме ситуацията в ЦСКА, преди няколко месеца, знаят, че съм заклет левскар. А някои може би си и спомнят как преди години, когато Бербатов "прохождаше" в "големия" футбол в ЦСКА съм казвал, че от него няма да стане нищо и че няма достатъчно качества. Е, време е да си взема думите назад и да си призная, че съм грешал. Ама страшно много!

Трансферът на Митко в Манчестър Юнайтед (един отбор, който след Левски, ми беше любим по едно време и сега май пак ще ми стане такъв) само легализира един прост факт - Димитър Бербатов е един от най-добрите футболисти в света. Това не е от днес или вчера - Митко беше надскочил нивото в Тотнъм още преди 2 сезона и още тогава трябваше да отиде да играе в по-добър отбор. Но както казва българският колективен разум "Всяко зло за добро". Може би тези допълнителни години в Тотнъм му позволиха да натрупа необходимото за всеки факир от такъв ранг самочувствие. За да може да израстне също толкова и в Юнайтед.

Успех, Митко!

За допълнително надъхване - видео с брилянтните попадения на Бербо:

Снимки и видео, видени и взети от: Всеки ден

Никой не иска да плаща

Проблемите с паркирането в центъра на София биват забравяни, когато въпросът опре до плащане

Започвам да пиша този материал с ясното съзнание, че ще изгубя целия си електорат, който така или иначе нямам. Така че спокойно мога да си позволя да бъда непопулярен.

Блоговете в интернет обикновено се четат от интелигентни хора. Хора от средната класа, които могат да си позволят кола, пътуват в чужбина, живяли са или дори и в момента живеят някъде извън пределите на България. Искам да задам един въпрос на всички тези хора - има ли някъде голям град, в който паркирането да е свободно, безплатно и безпроблемно достъпно за всеки?

Защото аз лично оставам с впечатлението, че софиянци имат точно такива претенции и очаквания. Те искат всеки да има кола и да си я кара, да няма задръствания, когато отиде в центъра да паркира на най-много 15 метра от мястото накъдето се е насочил, без да плаща разбира се, по тротоарите да няма коли и всичко да е перфектно за всеки.

Хората, които живеят в Центъра, тази обетована земя, имат дори по-големи претенции. Те смятат, че самият този факт им дава свещено право да паркират на улицата пред блока си или къщата си. И че никой не може да ги накара да плащат за това.

Ето защо почти всички мои познати бяха възмутени от това, че хората, които живеят в центъра ще трябва да плащат по 70лв. годишно (абсолютно символична сума според мен), за това да паркират в Синята зона в непосредствена близост до дома си по всяко време на деня. И няма да им е гарантирано място. Аз пък бях много възмутен от всички възмутили се.

Това ми напомня малко на едно друго очакване на гражданите на София (е, на някои от тях де) - Общината да строи подземни обществени паркинги, които обаче да не струват по 2-3 лв. на час (а колко да струват - по лев на ден?)

Мога да дам пример с много места, където съм бил - Лондон, Барселона, Кобленц (Германия), но няма смисъл. Според мен е по-ценно хората да разберат, че проблемите с паркирането не могат да се решат магически, без да развалят рахата на който и да е. Единственият начин да се решат проблемите с огромните задръствания е постепенно алтернативите на возенето сам в кола да станат по-евтини и приятни - тоест метро, достъпен и надежден градски транспорт от една страна и скъпо паркиране, такса за влизане в Центъра и пр. от друга.

Магически решения няма... дори за "магьосника" Бойко