Плоският данък е опасен за БСП

Статията е публикувана в днешния брой на в-к ДУМА

На 1 Май тази година във Англия и Уелс се проведоха местни избори, които управляващата Партия на труда (Labour Party) загуби тежко и остана на трето място сред консерваторите и либералните демократи. Какви изводи бихме могли да си извадим от загубата на британските социалдемократи?

За тежкото поражение и най-ниските нива на популярност на партията откакто тя става една от двете водещи политически сили в началото на 20-те години на миналия век бяха изказани най-различни причини, сред които икономическата и ипотечна криза, започнала от фалита на банката “Northern rock” през миналата година, непопулярността на новия министър-председател Гордън Браун и др. Английският вестник “The Guardian” обаче изтъква като основна причина промените, въведени от Гордън Браун с последния му бюджет като канцлер на хазната (финансов министър), които се оказаха крайно непопулярни и почти предизвикаха бунт сред собствените му депутати в Камарата на общините.

До въвеждането на промените Британската данъчна система по отношение на доходите на физическите лица беше разделена на 3 категории: Стартова – 10%, Основна – 22% и Висока – 40%. И разбира се необлагаем годишен минимум, който варира за семейни, пенсионери и дори хора с увреждания, но започва от минимум 5 225 паунда годишно (или 435 паунда месечно). Стартовата категория данък върху дохода се прилагаше само за тези, които печелят до 2 230 паунда годишно, след като се извади необлагаемият им минимум – или най-малко 7 455 паунда годишно (621 паунда месечно). Това разбира се е доста малка част от работещите хора в Англия където минималната заплата за лицата над 22 години е 5,52 паунда на час (или около 883 паунда месечно при 40-часова работна седмица).

Гордън Браун предложи проектобюджет, който премахва стартовата категория от 10% и намалява данъка за основната от 22% на 20%. Промените бяха приети, но още тогава бяха посрещнати с несъгласие. Крайните резултати са ясни – незавидното трето място на местните избори, загуба в кметската надпревара за Лондон (традиционно червен бастион), рекордно ниски нива на доверие към министър-председателя и партията и почти бунт от редиците на собствената му парламентарна група!

По същество реформите, наложени от Браун, представляват не дотам голямо изменение на данъчното облагане и обхващат малък кръг хора (най-вероятно тези, които работят на непълен работен ден, пенсионери и други), но самата идея за изместване на баланса що се отнася до солидарното и справедливо разпределение на данъчното бреме между хората с ниски, средни и високи доходи доведе до фиаското на правителството и последващото вземане на спешни мерки от министър-председателя Браун и новия финансов министър Алистър Дарлинг за облекчаване на засегнатите от промените.

На фона на реформата в нашето данъчно облагане обаче, промените въведени от правителството на лейбъристите, изглеждат безобидни. Правителството на тройната коалиция, в което БСП играе водеща роля, предприе грандиозно намаление на Данък “Общ доход” (ДОД) от 22%/24%/26% на единна ставка от 10% върху всички доходи. За да бъде обвързан републиканския бюджет обаче, се наложи да бъде премахнат необлагаемият минимум от 200лв., върху който не се плащаха данъци.

Смисълът на данъка върху доходите на физическите лица – основният източник на средствата от държавния бюджет е финансирането на държавата и на услугите, които тя предлага. Става въпрос за администрацията, полицията, здравеопазването, образованието и всичко друго, в което държавата участва. Във всички високоразвити държави – в Западна Европа, Северна Америка, Азия и Океания, тази издръжка се осъществява на базата на солидарен и диференциран модел на данъчно облагане. Тоест – хората с по-високи доходи поемат по-голяма част от тази издръжка. В България има достатъчно хора с такива доходи. Хора, които ги използват, за да консумират (купуват) жилища, скъпи коли и други изделия на лукса. В България има много хора, които имат добри доходи, с които си осигуряват нормално съществуване – жилище, кола, образование за децата си. Но в България има огромна група от хора, които имат минимални доходи и не могат да си позволят да дадат качествено образование и здравеопазване на себе си и децата си.

По същество правителството прехвърли издръжката на държавата с всичките си позитивни (учители, лекари, полицаи, пожарникари и др.) и негативни (раздута администрация, кражба на държавни средства чрез нереални обществени поръчки) проявления върху точно тези хора с ниски доходи. Цялата тежест се измести върху тези много, които седят отдолу в обществената пирамида – по отношение на доходите си. Това са статистическите доводи. Но дори чисто човешки погледнато за този, който получава 200 лв. месечно 20 лв. са много повече от 200-те, за този със заплата 2000 лв., макар и математически бремето да е равно.

Плоският данък е несправедлив, анти-солидарен и най-вече неработещ. Неговата главна цел, изказана и от финансовия министър, и от водещи членове на кабинета, е да се изкарат “на светло” големите разлики между реално вземаните трудови възнаграждения и това, което се отчита по ведомост и се облага с данък. Но за това няма никакво основание, тъй като масовите спекулации и нередности, които се допускат в изразходването на събираните средства, допринасят за пълното недоверие на гражданите на Републиката в смисъла на това да плащат данъци – и следователно от тази „революционна” реформа няма да последват желаните резултати.

Същевременно плоският данък е толкова краен и несправедлив, че няма как да не се отрази върху популярността на правителството и най-вече на водещата сила в него – Българската социалистическа партия, която се самоопределя като представител и закрилник на хората на труда и най-вече на тези с ниски доходи. Местните избори в България отпреди точно една година бяха първият сигнал за изгубеното доверие. Дано не се окаже, че задаващите се през следващата година парламентарни избори, са по-голямо разочарование и от местните избори за Гордън Браун.