05 октомври, 2008

Обикновена хомофобия

От блога на Сталик научавам, че проф. Огнян Герджиков, председател на миналото Народно събрание се е изказал остро против предложението в новия Семеен кодекс фактическото съжителство да бъде разпростряно и върху еднополовите двойки.

Ще ви спестя голямата част от глупавите му хомофобски бъртвежи и ще отбележа само едно като доказателство за голямата държавническа мъдрост на бившия председател на най-върховния орган на Републиката ни:
"Замисълът на фактическото съжителство са децата, родени от него, за да имат произход."
Тоест, за проф. Герджиков, всички които нямат деца или нямат намерение да имат деца нямат право на легитимно юридическо признаване от държавата.

Странно, аз мислех, че либерализмът и консерватизмът нямат общо помежду си?

Явно за либералите от НДСВ не всички български граждани имат равни права и защита пред закона, а само онези, които изпълняват някакви национално-угодни задачи - като плодене - и попадат в рамките, създадени от устоите на морала - като здравото разнополово семейство.

Не искам да задълбавам в тоталната некомпетентност на проф. Герджиков, но само за последно ще отбележа този бисер:
„Вярно,” продължава той, „няколко държави в Европа и света са признали гей връзките, но ние сме по-консервативно общество и трудно приемаме дори фактическото съжителство, какво остава за хомосексуалните бракове. Може би след 20-30, дори 50 години това може да стане, но на този етап е прекомерно екзотично.”
Няколкото държави, за които говори видният ни държавник са почти всички западноевропейски държави, в които под някаква форма са уредени еднополовите връзки. За справка вижте приложената карта:

Легенда:
  • Тъмно зелено: еднополовите двойки имат право да сключват граждански брак;
  • Зелено: еднополовите двойки могат да влизат в граждански съюз (фактическо съжителство);
  • Жълто: еднополовите двойки имат право на нерегистрирано съжителство;
  • Лилаво: в момента се води дебат по въпроса;
  • Сиво: не се признават или няма дадени права на еднополовите двойки;
  • Оранжево: има забрана върху еднополовите двойки.
Илиза, че проф. Герджиков е некомпетентен да направи едно сравнение със страните от ЕС, дори по въпрос, за който пряко отговаря.

Ако под "приемане" господинът има предвид даване право на граждански брак на еднополови двойки, наистина само няколко европейски страни са признали това право - това са такива екзотични (за да употребим езика на професора) дестинации като Белгия, Холандия (помежду другото едни от най-развитите, некорумпирани и пр. държави в света изобщо) и Испания (сама по-себе си доста по-консервативна от България католическа страна - заслугата за признаването на хомосексуалните бракове е на социалистическия премиер на страната - Хосе Луис Родригес Сапатеро).

Разбира се има и една цяла плеяда държави, сред които и такива като Германия, Франция, Великобритания, които са създали обществената институция "граждански съюз", който е де факто еквивалентен на предвиденото в новия ни Семеен кодекс "фактическо съжителство". Фактът, че проф. Герджиков говори за признаване на хомосексуални бракове в новия кодекс (нещо, за което никой и дума не казва) и не може да различи брак и фактическо съжителство е показателен за тоталната му некомпетентност по въпроса.

Но може би за проф. Герджиков мнозинството от трезвомислещите държави и общества представляват такива титани на либералната мисъл като Ирландия, Гърция, Италия. Или дори още по-големи флагмани на демокрацията и свободата като Полша и Сърбия.

И разбира се няма да съм справедлив, ако тук не спомена и други апологети на свободата и човешките права като народния представител Мартин Димитров, който гласува против законопроекта за нов Семеен кодекс именно поради предвиденото разнополово фактическо съжителство, защото то вредяло на моралните устои на българското общество.

Позицията му беше в унисон с тези на православната, католическата и протестантските църкви и главното мюфтийство. И макар да уважавам разнообразието от религии в България не смятам, че религията има място в съвременното демократично управление на страната ни. Ето защо не смятам за правилно Народното събрание или който и да е негов член, да се съобразява с тези позиции (били те под формата на някакъв традиционен морал и пр.), когато взема решение как да гласува.

Не мога да знам дали това е бил случаят с г-н Димитров (и/или парламентарната група на ОДС, която гласува против), но самият факт, че поставя някакви въображаеми морални съображения (определени от кого?) пред интересите на много голяма част от българските граждани (същителстващи или родени във фактически непризнати от закона съюзи) е показателен за разбиранията му.