Светослав Ставрев громи от страниците на "Дневник" неизлечимата болест на "социалната демагогия". Или поне той така си мисли.
Отдавна се каня да пиша по въпроса какво точно представлява икономическото ляво от мое гледна точка, въпрос по който много пъти съм спорил с приятели и непознати на живо или във виртуалния свят.
Не мога да обвиня никого, който отъждествява "лявото" в икономиката с псевдосоциалната политика, която се води от последните няколко правителства, но особено последното и нейната кулминация с т.нар. "почивки за пенсионери". Идея, която циркулира в общественото пространство само преди няколко седмици с летящ старт и се сгромоляса гръмко само дни по-късно.
Не мога да обвиня никого, защото хората не са длъжни да бъдат експерти по икономика и да правят сравнителен анализ на всички основни пазарни икономики в света, за да знаят какво е ляво и какво не е. Нормално е хората да си съставят мнение за дадена идея или идеология на базата на това какво се сервира от нейно име и за какво са амбициите да се бори тя.
Така, когато правителството, доминирано от БСП, въвежда "плосък данък" и го обявява за лява политика, без да се чуе глас каква е адекватната лява политика е нормално мнозинството от хората да решат, че наистина плоският данък с необлагаем минимум е лява политика. Същото важи и за харченето на парици на калпак - за пращане на пенсионери на море (с цел осигуряване на гласове на предстоящите избори) и други социални дейности.
Мога обаче да упрекна г-н Ставрев, който както се вижда е преподавател по Публична администрация в СУ, за това че поставя знак на еквивалентност между лявото и политици като Путин, Чавес, Ахмадинеджад и пр. За мен това говори само за едно - той или не знае за какво говори или нарочно се впуска в манипулация на общественото мнение.
След като за г-н Ставрев "социалната държава" е тавтология, може би самият той би могъл да ни обясни с какви точно термини се отличават държави като САЩ и Франция (или Германия например). Едната - бастион на неолиберализма и дерегулацията, и другата (или другите) - пример за държавно участие чрез регулация в икономиката и преразпределение.
Заблуди и разкрития
Въпреки голямата му заблуда по отношение на теоретичния дискурс обаче, трябва да призная, че авторът прави много добър анализ на икономическата и финансова политика на правителството ни. И очертава много добре грешките, които се допускат. И в занижаването на очакваните бюджетни приходи и в начините на харчене на бюджетните средства.
Макар и да имам идейни различия с автора (например, не смятам, че трябва да има някакъв критичен и ненарушим праг на преразпределяне на БВП - например 40%, макар и цифрата да е доста голяма) голяма част от позициите ми съвпадат с неговите, а аз се смятам за ляв човек.
Кои позиции имам предвид?
Макар да не детайлизира виждането си, г-н Ставрев говори за реформиране и инвестиране в сфери като здравеопазване, образование, инфрастуктура. За подобряване на "публичния мениджмънт", както го нарича, а не за дерегулация, приватизация и отдръпване на държавата.
Явно с него споделяме едно виждане за икономическата роля на държавата като регулатор и инвеститор, който се намесва в "деликатни" области като образование и здравеопазване където доказано частната инициатива не води до по-добри резултати, а държавната обикновено освен добро представяне разпростира услугите и върху голяма част от населението. Не знам как той нарича този вид участие на държавата в икономиката, но аз го наричам "социална държава", "регулирана пазарна икономика" или дори "трети път".
Явно въпреки стремежа си да отхвърли лявото в икономиката, авторът сам го утвърждава. А може би просто става въпрос за сгрешени понятия, наситени с българизирана идеологичност и догматичност.
Темата за икономическата теория на лявото е достатъчно дълга, аз нямам намерение или способност да я изчерпя с един материал. Но мисля, че това е добро начало на дебата.
Отдавна се каня да пиша по въпроса какво точно представлява икономическото ляво от мое гледна точка, въпрос по който много пъти съм спорил с приятели и непознати на живо или във виртуалния свят.
Не мога да обвиня никого, който отъждествява "лявото" в икономиката с псевдосоциалната политика, която се води от последните няколко правителства, но особено последното и нейната кулминация с т.нар. "почивки за пенсионери". Идея, която циркулира в общественото пространство само преди няколко седмици с летящ старт и се сгромоляса гръмко само дни по-късно.
Не мога да обвиня никого, защото хората не са длъжни да бъдат експерти по икономика и да правят сравнителен анализ на всички основни пазарни икономики в света, за да знаят какво е ляво и какво не е. Нормално е хората да си съставят мнение за дадена идея или идеология на базата на това какво се сервира от нейно име и за какво са амбициите да се бори тя.
Така, когато правителството, доминирано от БСП, въвежда "плосък данък" и го обявява за лява политика, без да се чуе глас каква е адекватната лява политика е нормално мнозинството от хората да решат, че наистина плоският данък с необлагаем минимум е лява политика. Същото важи и за харченето на парици на калпак - за пращане на пенсионери на море (с цел осигуряване на гласове на предстоящите избори) и други социални дейности.
Мога обаче да упрекна г-н Ставрев, който както се вижда е преподавател по Публична администрация в СУ, за това че поставя знак на еквивалентност между лявото и политици като Путин, Чавес, Ахмадинеджад и пр. За мен това говори само за едно - той или не знае за какво говори или нарочно се впуска в манипулация на общественото мнение.
След като за г-н Ставрев "социалната държава" е тавтология, може би самият той би могъл да ни обясни с какви точно термини се отличават държави като САЩ и Франция (или Германия например). Едната - бастион на неолиберализма и дерегулацията, и другата (или другите) - пример за държавно участие чрез регулация в икономиката и преразпределение.
Заблуди и разкрития
Въпреки голямата му заблуда по отношение на теоретичния дискурс обаче, трябва да призная, че авторът прави много добър анализ на икономическата и финансова политика на правителството ни. И очертава много добре грешките, които се допускат. И в занижаването на очакваните бюджетни приходи и в начините на харчене на бюджетните средства.
Макар и да имам идейни различия с автора (например, не смятам, че трябва да има някакъв критичен и ненарушим праг на преразпределяне на БВП - например 40%, макар и цифрата да е доста голяма) голяма част от позициите ми съвпадат с неговите, а аз се смятам за ляв човек.
Кои позиции имам предвид?
Макар да не детайлизира виждането си, г-н Ставрев говори за реформиране и инвестиране в сфери като здравеопазване, образование, инфрастуктура. За подобряване на "публичния мениджмънт", както го нарича, а не за дерегулация, приватизация и отдръпване на държавата.
Явно с него споделяме едно виждане за икономическата роля на държавата като регулатор и инвеститор, който се намесва в "деликатни" области като образование и здравеопазване където доказано частната инициатива не води до по-добри резултати, а държавната обикновено освен добро представяне разпростира услугите и върху голяма част от населението. Не знам как той нарича този вид участие на държавата в икономиката, но аз го наричам "социална държава", "регулирана пазарна икономика" или дори "трети път".
Явно въпреки стремежа си да отхвърли лявото в икономиката, авторът сам го утвърждава. А може би просто става въпрос за сгрешени понятия, наситени с българизирана идеологичност и догматичност.
Темата за икономическата теория на лявото е достатъчно дълга, аз нямам намерение или способност да я изчерпя с един материал. Но мисля, че това е добро начало на дебата.
Марков,разбирам иронията ти напълно.
ОтговорИзтриванеКакто вече съм казвал за себе си,аз се самоопределям, като ляво ориентиран по отношение на харченето на обществените пари.
По въпроса,който поставяш-според мен лявото не противоречи на икономиката,ако не изпада в крайности.Впрочем и дясното може да противоречи на икономиката,ако изпадне в крайност.Крайните /окончателните/ решения никога не са довеждали до нищо добро.Предполагам,че по този въпрос сме на едно мнение.
Разбирам също и негодуванието ти по отношение на плоския данък,който се прокара именно,чрез лявата партия към,която се причисляваш.Плоският данък е по-правилното принципно решение по отношение на облагането на доходите.Просто е,ако бачкаш много и изкарваш много пари,ще плащаш същото съотношение спрямо дохода си,както и ако си мързелив и обичаш да лентяйстваш или просто ти плащат малко за свършената работа.Не бива да се стягаш.Днес получаваш малко и плащаш малко-примерно 300 на месец и даваш 30 кинта данък.Утре може да се въздигнеш и да получаваш 3000 и ще ти е някак гадно,ако някой реши да те глоби,че си по-продуктивен и вместо 10,те обложи с 20 на 100.
Нали съм прав?
Ще си позволя да предположа,че освен социалист,ти си и до голяма степен националист или патриот,зависи как предпочиташ.В тази връзка си мисля,че също,като мен споделяш мнението, че политиката на масларското министерство по отношение на демографската криза,която според мен скоро ще е катастрофа е неадекватно.
Ще ми е бъде много интересно да видя мнението ти по тези въпроси,казвам това съвсем сериозно без грам ирония или някаква злонамереност.
Защо си против плоския данък? По-справедливо данъчно облагане надали е възможно.
ОтговорИзтриванеБалтазаре, съгласен съм с теб за крайностите. Освен това няма нужда да се "обясняваш", че не се заяждаш, защото на мен това ми е ясно.
ОтговорИзтриване@Балтазар и Драгомир: Исках да напиша днес защо съм против плоския данък в отделен пост, но не ми стигна времето.
Ще го направя довечера или утре (надявам се) и тогава ще дискутираме отново.