06 октомври, 2008

Противоречат ли си лявото и икономиката?

Светослав Ставрев громи от страниците на "Дневник" неизлечимата болест на "социалната демагогия". Или поне той така си мисли.

Отдавна се каня да пиша по въпроса какво точно представлява икономическото ляво от мое гледна точка, въпрос по който много пъти съм спорил с приятели и непознати на живо или във виртуалния свят.

Не мога да обвиня никого, който отъждествява "лявото" в икономиката с псевдосоциалната политика, която се води от последните няколко правителства, но особено последното и нейната кулминация с т.нар. "почивки за пенсионери". Идея, която циркулира в общественото пространство само преди няколко седмици с летящ старт и се сгромоляса гръмко само дни по-късно.

Не мога да обвиня никого, защото хората не са длъжни да бъдат експерти по икономика и да правят сравнителен анализ на всички основни пазарни икономики в света, за да знаят какво е ляво и какво не е. Нормално е хората да си съставят мнение за дадена идея или идеология на базата на това какво се сервира от нейно име и за какво са амбициите да се бори тя.

Така, когато правителството, доминирано от БСП, въвежда "плосък данък" и го обявява за лява политика, без да се чуе глас каква е адекватната лява политика е нормално мнозинството от хората да решат, че наистина плоският данък с необлагаем минимум е лява политика. Същото важи и за харченето на парици на калпак - за пращане на пенсионери на море (с цел осигуряване на гласове на предстоящите избори) и други социални дейности.

Мога обаче да упрекна г-н Ставрев, който както се вижда е преподавател по Публична администрация в СУ, за това че поставя знак на еквивалентност между лявото и политици като Путин, Чавес, Ахмадинеджад и пр. За мен това говори само за едно - той или не знае за какво говори или нарочно се впуска в манипулация на общественото мнение.

След като за г-н Ставрев "социалната държава" е тавтология, може би самият той би могъл да ни обясни с какви точно термини се отличават държави като САЩ и Франция (или Германия например). Едната - бастион на неолиберализма и дерегулацията, и другата (или другите) - пример за държавно участие чрез регулация в икономиката и преразпределение.

Заблуди и разкрития

Въпреки голямата му заблуда по отношение на теоретичния дискурс обаче, трябва да призная, че авторът прави много добър анализ на икономическата и финансова политика на правителството ни. И очертава много добре грешките, които се допускат. И в занижаването на очакваните бюджетни приходи и в начините на харчене на бюджетните средства.

Макар и да имам идейни различия с автора (например, не смятам, че трябва да има някакъв критичен и ненарушим праг на преразпределяне на БВП - например 40%, макар и цифрата да е доста голяма) голяма част от позициите ми съвпадат с неговите, а аз се смятам за ляв човек.

Кои позиции имам предвид?

Макар да не детайлизира виждането си, г-н Ставрев говори за реформиране и инвестиране в сфери като здравеопазване, образование, инфрастуктура. За подобряване на "публичния мениджмънт", както го нарича, а не за дерегулация, приватизация и отдръпване на държавата.

Явно с него споделяме едно виждане за икономическата роля на държавата като регулатор и инвеститор, който се намесва в "деликатни" области като образование и здравеопазване където доказано частната инициатива не води до по-добри резултати, а държавната обикновено освен добро представяне разпростира услугите и върху голяма част от населението. Не знам как той нарича този вид участие на държавата в икономиката, но аз го наричам "социална държава", "регулирана пазарна икономика" или дори "трети път".

Явно въпреки стремежа си да отхвърли лявото в икономиката, авторът сам го утвърждава. А може би просто става въпрос за сгрешени понятия, наситени с българизирана идеологичност и догматичност.

Темата за икономическата теория на лявото е достатъчно дълга, аз нямам намерение или способност да я изчерпя с един материал. Но мисля, че това е добро начало на дебата.