Черен ПъРъ

Ще пиша още веднъж днес за президентската кампания в САЩ (така или иначе остава по-малко от седмица до края й), но винаги се стремя да представям неща, които биха могли да се съпоставят или да служат за пример и за нас в България.

От няколко месеца кампанията на Макейн се е съсредоточила върху това да "изобличи" връзките на Барак Обама в Бил Ейърс - радикал от 60-те, участвал в терористична група, която е провела няколко атентата срещу американски институции включително Пентагона, а сега преподавател в Университета на Илинойс (колега на Обама).

Разбира се голяма част от сериозните американски медии отрекоха връзката, но предизборният щаб на Макейн продължи да пуска реклами и да говори за това, че Обама е "терорист" (без никаква достоверна аргументация).

Бен Смит от блоговете на Политико си поставя въпроса дали кампанията на републиканеца е сработила. На пръв поглед може би да - както писах по-рано днес Макейн се е придвижил с около процент напред в националните проучвания през последната седмица.

Но от друга страна, ако погледнем т.нар. "Favorability ratings" - това е проучване на одобрение/неодобрение на всеки от кандидатите, в момента Обама има най-доброто нетно одобрение (това е % одобрителни минус % неодобрителни оценки) от началото на кампанията - +20,7 срещу +10.0 за Макейн.

Тоест, когато един политик е искрен и има какво да предложи като решения за проблемите на съгражданите си, няма защо да се притеснява от "очернящите" кампании на опонентите си. Може би българските политици биха могли да си извадят някоя и друга поука от това, вместо да се оправдават при всяка добра възможност...

Статистики

В последните дни на доста места слушам/чета как преднината на Обама пред Макейн се свилала. Цитират се различни източници, най-често проучването на Ройтерс/Зогби, което наистина показва "малка" преднина - от порядъка на 3-5%.

Аз следя проучванията в сайта RealClearPolitics, който поддържа много добри данни за развитието на надпреварата. Отскоро открих един още по-добър сайт/блог, поддържан от статистици, който ежедневно публикува резултатите на националните и щатските проучвания. Той се казва FiveThirtyEight.com. Публикувам тук вчерашните данни от този сайт:

И RealClearPolitics, и FiveThirtyEight мерят надпреварата в национален мащаб средностатистически от всички основни проучвания. И двата определят разликата на около 6-7% в полза на Обама. Статистиците от FiveThirtyEight признават, че има движение в полза на Макейн - който е наваксал 1% за... 6 дни. Както знаем до изборите остават горе-долу толкова. Освен това всички други фактори са в полза на Обама - ако погледнете проучванията по щати демократът води във всички "критични" щати - Охайо, Флорида, Вирджиния, Невада, Колорадо. Без Мисури, който обаче е в границите на статистическата грешка.

Ето защо FiveThirtyEight дават над 90% шанс за победа на Обама.


Препоръчвам ви да разгледате и двата сайта, ако още не сте. FiveThirtyEight има най-различни интересни разбивки.

Разлики

В интервю за питсбъргско радио, помолен да коментира арестуването на скинари, по подозрение, че са готвели атентат срещу него, Барак Обама заявил:

Мисля, че това, което прави особено впечатление в тази кампания е доколкото такива групи на мразещи хора бяха маргинализирани. Това не е Америка. Това не е нашето бъдеще.

Открих, че на хората не им пука какъв цвят е кожата ви. Това, което се опитват да разберат е кой може да изпълни обещаното.

Вместо да се оплаква от "омраза" Обама я "изхвърля" от дебата. На фона на расистките атаки към Обама, прикрити зад притеснения за "сигурността" на САЩ, водени от някаква малка част от консервативните американци, към които се присъединяват дори български блогове (!?), мисля че разликата между достойното поведение и истеричността, породена от страха от загуба, са много добре различими.

Покер вечер!

Едно време казваха за Симеон, че щяло да излезе голям политик от него, тъй като бил комарджия, а това било важно за политиците. Симеон не излезе голям политик (но си излезе голям играч де...), но пък ако приказката е вярна и аз съм готов за политик, тъй като миналия петък успешно ограбих едни приятели на Hold'Em от всичките им чипове. :)

Не играем на пари, а само за забавление, но от друга страна доброто забавление изисква добри условия, ето защо се сдобихме с комплекта, който виждате на горната снимка. Не представлява нищо особено - взехме го от един немски магазин в eBay за 12-13 евро с доставката - чиповете са пластмасови и скапани, сукното нискокачествено, картите от малко по-твърда хартия, но кутията е готина, както и идеята... :) Отвсякъде си бие на Made in China, но става за петъчните (а може би и делнични?) покер вечери.

От друга страна в магазините за подаръци из София има точно същите чипове без сукно, без карти, без книжка в може би малко по-хубави кутии на няколко пъти по-високи цени. Не знам тези хора как си мислят, че развиват бизнес, но аз постъпих напълно икономически оправадано като си поръчах комплекта от Германия. Само дето го чаках малко по-дълго...

Обмисляме да сложим някаква минимална левова равностойност на чиповете, например 1000лв. в чипове = 1 истински лев, с цел да си избием инвестицията, но още не сме се решили на такава стъпка.

Утре вечер (вторник) май пак ще играем, така че може да има нова фотосесия. Може дори да разкрия на снимка "покер физиономията си", с която блъфирам и печеля крайно рисковани залози. :)

Плоският данък е опасен за БСП

Статията е публикувана в днешния брой на в-к ДУМА

На 1 Май тази година във Англия и Уелс се проведоха местни избори, които управляващата Партия на труда (Labour Party) загуби тежко и остана на трето място сред консерваторите и либералните демократи. Какви изводи бихме могли да си извадим от загубата на британските социалдемократи?

За тежкото поражение и най-ниските нива на популярност на партията откакто тя става една от двете водещи политически сили в началото на 20-те години на миналия век бяха изказани най-различни причини, сред които икономическата и ипотечна криза, започнала от фалита на банката “Northern rock” през миналата година, непопулярността на новия министър-председател Гордън Браун и др. Английският вестник “The Guardian” обаче изтъква като основна причина промените, въведени от Гордън Браун с последния му бюджет като канцлер на хазната (финансов министър), които се оказаха крайно непопулярни и почти предизвикаха бунт сред собствените му депутати в Камарата на общините.

До въвеждането на промените Британската данъчна система по отношение на доходите на физическите лица беше разделена на 3 категории: Стартова – 10%, Основна – 22% и Висока – 40%. И разбира се необлагаем годишен минимум, който варира за семейни, пенсионери и дори хора с увреждания, но започва от минимум 5 225 паунда годишно (или 435 паунда месечно). Стартовата категория данък върху дохода се прилагаше само за тези, които печелят до 2 230 паунда годишно, след като се извади необлагаемият им минимум – или най-малко 7 455 паунда годишно (621 паунда месечно). Това разбира се е доста малка част от работещите хора в Англия където минималната заплата за лицата над 22 години е 5,52 паунда на час (или около 883 паунда месечно при 40-часова работна седмица).

Гордън Браун предложи проектобюджет, който премахва стартовата категория от 10% и намалява данъка за основната от 22% на 20%. Промените бяха приети, но още тогава бяха посрещнати с несъгласие. Крайните резултати са ясни – незавидното трето място на местните избори, загуба в кметската надпревара за Лондон (традиционно червен бастион), рекордно ниски нива на доверие към министър-председателя и партията и почти бунт от редиците на собствената му парламентарна група!

По същество реформите, наложени от Браун, представляват не дотам голямо изменение на данъчното облагане и обхващат малък кръг хора (най-вероятно тези, които работят на непълен работен ден, пенсионери и други), но самата идея за изместване на баланса що се отнася до солидарното и справедливо разпределение на данъчното бреме между хората с ниски, средни и високи доходи доведе до фиаското на правителството и последващото вземане на спешни мерки от министър-председателя Браун и новия финансов министър Алистър Дарлинг за облекчаване на засегнатите от промените.

На фона на реформата в нашето данъчно облагане обаче, промените въведени от правителството на лейбъристите, изглеждат безобидни. Правителството на тройната коалиция, в което БСП играе водеща роля, предприе грандиозно намаление на Данък “Общ доход” (ДОД) от 22%/24%/26% на единна ставка от 10% върху всички доходи. За да бъде обвързан републиканския бюджет обаче, се наложи да бъде премахнат необлагаемият минимум от 200лв., върху който не се плащаха данъци.

Смисълът на данъка върху доходите на физическите лица – основният източник на средствата от държавния бюджет е финансирането на държавата и на услугите, които тя предлага. Става въпрос за администрацията, полицията, здравеопазването, образованието и всичко друго, в което държавата участва. Във всички високоразвити държави – в Западна Европа, Северна Америка, Азия и Океания, тази издръжка се осъществява на базата на солидарен и диференциран модел на данъчно облагане. Тоест – хората с по-високи доходи поемат по-голяма част от тази издръжка. В България има достатъчно хора с такива доходи. Хора, които ги използват, за да консумират (купуват) жилища, скъпи коли и други изделия на лукса. В България има много хора, които имат добри доходи, с които си осигуряват нормално съществуване – жилище, кола, образование за децата си. Но в България има огромна група от хора, които имат минимални доходи и не могат да си позволят да дадат качествено образование и здравеопазване на себе си и децата си.

По същество правителството прехвърли издръжката на държавата с всичките си позитивни (учители, лекари, полицаи, пожарникари и др.) и негативни (раздута администрация, кражба на държавни средства чрез нереални обществени поръчки) проявления върху точно тези хора с ниски доходи. Цялата тежест се измести върху тези много, които седят отдолу в обществената пирамида – по отношение на доходите си. Това са статистическите доводи. Но дори чисто човешки погледнато за този, който получава 200 лв. месечно 20 лв. са много повече от 200-те, за този със заплата 2000 лв., макар и математически бремето да е равно.

Плоският данък е несправедлив, анти-солидарен и най-вече неработещ. Неговата главна цел, изказана и от финансовия министър, и от водещи членове на кабинета, е да се изкарат “на светло” големите разлики между реално вземаните трудови възнаграждения и това, което се отчита по ведомост и се облага с данък. Но за това няма никакво основание, тъй като масовите спекулации и нередности, които се допускат в изразходването на събираните средства, допринасят за пълното недоверие на гражданите на Републиката в смисъла на това да плащат данъци – и следователно от тази „революционна” реформа няма да последват желаните резултати.

Същевременно плоският данък е толкова краен и несправедлив, че няма как да не се отрази върху популярността на правителството и най-вече на водещата сила в него – Българската социалистическа партия, която се самоопределя като представител и закрилник на хората на труда и най-вече на тези с ниски доходи. Местните избори в България отпреди точно една година бяха първият сигнал за изгубеното доверие. Дано не се окаже, че задаващите се през следващата година парламентарни избори, са по-голямо разочарование и от местните избори за Гордън Браун.

Проклятие: електорат

Много български "консерватори" (какво ли си кривя душата - имам предвид бивши седесари, настоящи костовисти/десебари) умират да винят някаква извънземна сила, наречена "прост български народ" (в различни вариации) за електоралното фиаско на партията им през 2001г.

Същевременно около 2/3 от тези хора днес подкрепят Джон Макейн и американските републиканци като цяло само поради факта, че те също са консерватори. В приложеното видео обаче (за съжаление само на английски) много добре можете да видите какво представлява електоратът на републиканците и консерваторите в САЩ. Може би тогава и за нашите консерватори ще е удобен повод да се замислят, че да виниш хората (или народа) за собствената си неадекватност не е добра идея.

За щастие САЩ тази година изтрезнява от 8 години пиянство под мъдрото ръкодство на (др.) Джордж Уокър Буш и изглежда все по-ясно кой ще е следващият обитател на Белия дом.

Затова на някои хора им остава само да повтарят мантрите за "терорист" и "Хюсеин". Видео:

Противоречат ли си лявото и икономиката?

Светослав Ставрев громи от страниците на "Дневник" неизлечимата болест на "социалната демагогия". Или поне той така си мисли.

Отдавна се каня да пиша по въпроса какво точно представлява икономическото ляво от мое гледна точка, въпрос по който много пъти съм спорил с приятели и непознати на живо или във виртуалния свят.

Не мога да обвиня никого, който отъждествява "лявото" в икономиката с псевдосоциалната политика, която се води от последните няколко правителства, но особено последното и нейната кулминация с т.нар. "почивки за пенсионери". Идея, която циркулира в общественото пространство само преди няколко седмици с летящ старт и се сгромоляса гръмко само дни по-късно.

Не мога да обвиня никого, защото хората не са длъжни да бъдат експерти по икономика и да правят сравнителен анализ на всички основни пазарни икономики в света, за да знаят какво е ляво и какво не е. Нормално е хората да си съставят мнение за дадена идея или идеология на базата на това какво се сервира от нейно име и за какво са амбициите да се бори тя.

Така, когато правителството, доминирано от БСП, въвежда "плосък данък" и го обявява за лява политика, без да се чуе глас каква е адекватната лява политика е нормално мнозинството от хората да решат, че наистина плоският данък с необлагаем минимум е лява политика. Същото важи и за харченето на парици на калпак - за пращане на пенсионери на море (с цел осигуряване на гласове на предстоящите избори) и други социални дейности.

Мога обаче да упрекна г-н Ставрев, който както се вижда е преподавател по Публична администрация в СУ, за това че поставя знак на еквивалентност между лявото и политици като Путин, Чавес, Ахмадинеджад и пр. За мен това говори само за едно - той или не знае за какво говори или нарочно се впуска в манипулация на общественото мнение.

След като за г-н Ставрев "социалната държава" е тавтология, може би самият той би могъл да ни обясни с какви точно термини се отличават държави като САЩ и Франция (или Германия например). Едната - бастион на неолиберализма и дерегулацията, и другата (или другите) - пример за държавно участие чрез регулация в икономиката и преразпределение.

Заблуди и разкрития

Въпреки голямата му заблуда по отношение на теоретичния дискурс обаче, трябва да призная, че авторът прави много добър анализ на икономическата и финансова политика на правителството ни. И очертава много добре грешките, които се допускат. И в занижаването на очакваните бюджетни приходи и в начините на харчене на бюджетните средства.

Макар и да имам идейни различия с автора (например, не смятам, че трябва да има някакъв критичен и ненарушим праг на преразпределяне на БВП - например 40%, макар и цифрата да е доста голяма) голяма част от позициите ми съвпадат с неговите, а аз се смятам за ляв човек.

Кои позиции имам предвид?

Макар да не детайлизира виждането си, г-н Ставрев говори за реформиране и инвестиране в сфери като здравеопазване, образование, инфрастуктура. За подобряване на "публичния мениджмънт", както го нарича, а не за дерегулация, приватизация и отдръпване на държавата.

Явно с него споделяме едно виждане за икономическата роля на държавата като регулатор и инвеститор, който се намесва в "деликатни" области като образование и здравеопазване където доказано частната инициатива не води до по-добри резултати, а държавната обикновено освен добро представяне разпростира услугите и върху голяма част от населението. Не знам как той нарича този вид участие на държавата в икономиката, но аз го наричам "социална държава", "регулирана пазарна икономика" или дори "трети път".

Явно въпреки стремежа си да отхвърли лявото в икономиката, авторът сам го утвърждава. А може би просто става въпрос за сгрешени понятия, наситени с българизирана идеологичност и догматичност.

Темата за икономическата теория на лявото е достатъчно дълга, аз нямам намерение или способност да я изчерпя с един материал. Но мисля, че това е добро начало на дебата.

Обикновена хомофобия

От блога на Сталик научавам, че проф. Огнян Герджиков, председател на миналото Народно събрание се е изказал остро против предложението в новия Семеен кодекс фактическото съжителство да бъде разпростряно и върху еднополовите двойки.

Ще ви спестя голямата част от глупавите му хомофобски бъртвежи и ще отбележа само едно като доказателство за голямата държавническа мъдрост на бившия председател на най-върховния орган на Републиката ни:

"Замисълът на фактическото съжителство са децата, родени от него, за да имат произход."

Тоест, за проф. Герджиков, всички които нямат деца или нямат намерение да имат деца нямат право на легитимно юридическо признаване от държавата.

Странно, аз мислех, че либерализмът и консерватизмът нямат общо помежду си?

Явно за либералите от НДСВ не всички български граждани имат равни права и защита пред закона, а само онези, които изпълняват някакви национално-угодни задачи - като плодене - и попадат в рамките, създадени от устоите на морала - като здравото разнополово семейство.

Не искам да задълбавам в тоталната некомпетентност на проф. Герджиков, но само за последно ще отбележа този бисер:

„Вярно,” продължава той, „няколко държави в Европа и света са признали гей връзките, но ние сме по-консервативно общество и трудно приемаме дори фактическото съжителство, какво остава за хомосексуалните бракове. Може би след 20-30, дори 50 години това може да стане, но на този етап е прекомерно екзотично.”

Няколкото държави, за които говори видният ни държавник са почти всички западноевропейски държави, в които под някаква форма са уредени еднополовите връзки. За справка вижте приложената карта:

Легенда:

• Тъмно зелено: еднополовите двойки имат право да сключват граждански брак;
• Зелено: еднополовите двойки могат да влизат в граждански съюз (фактическо съжителство);
• Жълто: еднополовите двойки имат право на нерегистрирано съжителство;
• Лилаво: в момента се води дебат по въпроса;
• Сиво: не се признават или няма дадени права на еднополовите двойки;
• Оранжево: има забрана върху еднополовите двойки.

Илиза, че проф. Герджиков е некомпетентен да направи едно сравнение със страните от ЕС, дори по въпрос, за който пряко отговаря.

Ако под "приемане" господинът има предвид даване право на граждански брак на еднополови двойки, наистина само няколко европейски страни са признали това право - това са такива екзотични (за да употребим езика на професора) дестинации като Белгия, Холандия (помежду другото едни от най-развитите, некорумпирани и пр. държави в света изобщо) и Испания (сама по-себе си доста по-консервативна от България католическа страна - заслугата за признаването на хомосексуалните бракове е на социалистическия премиер на страната - Хосе Луис Родригес Сапатеро).

Разбира се има и една цяла плеяда държави, сред които и такива като Германия, Франция, Великобритания, които са създали обществената институция "граждански съюз", който е де факто еквивалентен на предвиденото в новия ни Семеен кодекс "фактическо съжителство". Фактът, че проф. Герджиков говори за признаване на хомосексуални бракове в новия кодекс (нещо, за което никой и дума не казва) и не може да различи брак и фактическо съжителство е показателен за тоталната му некомпетентност по въпроса.

Но може би за проф. Герджиков мнозинството от трезвомислещите държави и общества представляват такива титани на либералната мисъл като Ирландия, Гърция, Италия. Или дори още по-големи флагмани на демокрацията и свободата като Полша и Сърбия.

И разбира се няма да съм справедлив, ако тук не спомена и други апологети на свободата и човешките права като народния представител Мартин Димитров, който гласува против законопроекта за нов Семеен кодекс именно поради предвиденото разнополово фактическо съжителство, защото то вредяло на моралните устои на българското общество.

Позицията му беше в унисон с тези на православната, католическата и протестантските църкви и главното мюфтийство. И макар да уважавам разнообразието от религии в България не смятам, че религията има място в съвременното демократично управление на страната ни. Ето защо не смятам за правилно Народното събрание или който и да е негов член, да се съобразява с тези позиции (били те под формата на някакъв традиционен морал и пр.), когато взема решение как да гласува.

Не мога да знам дали това е бил случаят с г-н Димитров (и/или парламентарната група на ОДС, която гласува против), но самият факт, че поставя някакви въображаеми морални съображения (определени от кого?) пред интересите на много голяма част от българските граждани (същителстващи или родени във фактически непризнати от закона съюзи) е показателен за разбиранията му.

Станишев в Харвард

Само нашите медии ли манипулират мненията?

Доста се изписа за лекцията на Станишев в Харвард и реакциите на част от българските студенти. Първото нещо, което прочетох, беше отразяването на лекцията на Станишев в университетския ветник (най-стария в Щатите) Harvard Crimson.

Направиха ми впечатление думите на една студентка, която казала, че ако е толкова добре, защо студентите не искат да се връщат в България. Още тогава това ми се стори глупав аргумент.

Излиза обаче, че дори вестник с такива традиции може да греши (или да драматизира). Защото самата Росица (както се казва тя) пише в блога си, че е обяснила на репортера, че някои от българските студенти реагират толкова крайно поради това, че не виждат възможности и път назад към родината си.

След като цяла седмица четох как прес-агенцията на МС заблуждавала медиите със съобщенията си и изкривявала истината, може би в интерес на самата нея - Св. Истина - не е лошо да обърнем внимание как го прави и другата страна.

Самата Росица пък завършва материала си със заключението, че е хубаво, че се заражда гражданско общество, но че е време да го извадим от форумите и блоговете. До такива прозрения едва ли ще стигнат голяма част от "интернет политолозите", ако ще още сто години да пишат.

Поздравления за Росица за позицията й. В крайна сметка не можем да очакваме министър-председателя да отиде в чужда страна и да оплюе собствената си държава. Г-н Костов и до ден днешен си приказва колко добре е било по негово време пък народа само дето с камъни не го изгони от Дондуков 1, а сега и дума не иска да се чуе да се връща там... :)

За блога на Росица научих от Черната станция на Николай Павлов

Вице президенткият дебат

След като мнозинството от проучванията дадоха победата на Обама в първия дебат, сега и партньорът му Байдън очевидно печели

Рано сутринта българско време се състоя единственият дебат между кандидатите за вицепрезиденти Байдън и Пейлин.

Голямата новина за Пейлин е, че не се провали. След последните й медийни изяви голяма част от журналистите и коментаторите очакваха грандиозно изпълнение. Не се провали обаче, тъй като "дебатът" общо взето беше рецитиране на наизустени изказвания по най-важните теми: данъци, финансова криза, здравеопазване, Ирак. Личеше си, отдалече.

Байдън от друга страна трябваше да изглежда достатъчно авторитетно без да бъде снизходителен или (недай си) сексистки настроен срещу Пейлин.

Този път журналистите са раздвоени по отношение на това кой се е представил по-добре. Някои казват, че Пейлин е изглеждала много по-свежа и човешки ориентирана, докато Байдън е заложил на твърдите факти. Други пък я хвалят за това, че не се е провалила, но отчитат, че това изобщо не е достатъчно - докато съперникът й се е държал и изглеждал вице президентски.

Отговорът отново се крие в общественото мнение, можете да видите статистиките и в долното приложено видео.

84% казват, че Пейлин се е представила по-добре отколкото са очаквали. Наистина впечатляващо.

В същото време на въпроса "Кой се справи по-добре в дебата?" 51% отговарят Байдън, а 36% Пейлин.

Особено голяма разлика 84-36. Явно рецитирането на заучени приказки не може да излъже хората за това колко некомпетентен и неподготвен си за позицията, в която се целиш.

Обама води в стратегически важни щати

Още нещо за президентската надпревара в САЩ.

(От Политико) Според последното проучване на Университета Кинипак в трите най-големи и най-важни "обръщащи се" щати (тоест тези, които не са твърдо републикански - като Тексас например - или демократически - като Калифорния например) - Флорида, Охайо и Пенсилвания, Барак Обама събира подкрепа от над 51% и в трите.

Нито един кандидат не е печелил избори от 1960г. насам без да спечели поне 2 от трите напомнят от сайта на университета.

Проучването на Кинипак, което се провежда периодично, показва, че Обама печели растяща подкрепа след представянето си в първия национален дебат миналия петък. Така в момента разпредлението е следното:

• Флорида: 51-43 в полза на Обама след дебата (49-43 преди дебата);
• Охайо: 50-42 след дебата (49-42 преди);
• Пенсилвания: 54-39 след дебата (49-43 преди него);

Наистина впечатляващ ръст особено в случая на Пенсилвания. Какво обяснява напредъка на Обама? Политико го открива в добрата реакция на Обама по отношение на финансовата криза на Уолстрийт. За пример можем да използваме нетното отношение към ролята на Обама и на Макейн в справянето с кризата (тоест % на хората, които го удобряват минус % на тези, които не го):

• Флорида: Обама +33%, Макейн +14%;
• Охайо: Обама +27%, Макейн +10%;
• Пенсилвания: Обама +36%, Макейн +4%;

Вече е ясно, че икономиката ще е най-важната тема през тази президентска кампания. Също както по времето, когато Бил Клинтън се бореше с Джордж Буш старши за Белия Дом - и спечели. Много по-голяма част от американците имат доверие на кандидата на демократите да се справи с икономическата и финансовата криза, която застрашава стабилността на най-голямата икономика отколкото на сен. Макейн. Горните цифри са още едно доказателство за това.

Разбира се статистиката и проучването на общественото мнение са опасни доказателства за едно или друго твърдение. От българския опит знаем колко лесно се лъже със статистическите данни. Така че не можем да твърдим, че изследването на Кинипек е 100% меродавно (още повече, че почти всички други източници дават преднина на Макейн във Флорида все още). Освен това има много различни начини да се проучва мнението на гражданите. Както и да е, да не задълбаваме.

Въпросът в случая е, че това проучване дава резултати за ръст на доверието в Обама след дебата в петък. Напомням, че основната тематика беше външна политика и сигурност - поле, в което Макейн би трябвало да води с голяма преднина.