19 септември, 2007

Наистина ли мислим, че това е начинът?

Мислех си, че съм привикнал на всякакви видове "зрели" политически идеи за излизане от различните видове "кризи", в които България е изпаднала (реално или не).

Докато не прочетох идеите на dzver за реформи в сферата на образованието. Същият блогър и друг път е коментирал мои постове на стария ми блог и съм запознат с убежденията му. Но честно казано смелото твърдение "цялата образователна система трябва да се приватизира" ми дойде в повече.

Не ми е трудно да си дам сметка защо толкова много българи нямат и капка вяра в способността на държавата да създава и организира ефективно услуги за гражданите си. Само че се питам дават ли си сметка същите тези българи, че държавата не е някаква мистична структура оставена ни в наследство от онова древно племе, наречено "комунистите", ами сме всички ние: аз, dzver, Сергей, Жан и т.н., които работим, произвеждаме, решаваме как да организираме и изпълняваме. И ако образованието не работи добре, то "приватизацията" не е някаква магическа пръчица, която ще реши всички проблеми, които съществуват. Напротив, в определени сфери като образование и здравеопазване държавата не може да не участва - иначе се получават много по-груби изкривявания. Апропо, точно в случаите, в които вярвахме, че приватизацията ще реши проблемите ни, тя ни провали най-сериозно - говоря за милиардите левове държавно имущество, които буквално бяха разграбени за "жълти стотинки".

Разбира се тук всичко опира до въпроса кого поставяме на първо място - гражданите или фирмите? Ако са фирмите - да, съгласен съм. Образованието би било много по-ефективно погледнато чисто икономически, ако се управляваше като икономическо предприятие. Само че аз лично поставям на първо място интереса на гражданите. И този интерес косвено служи и на фирмите - образованието е инвестиция в най-ценния ресурс, който една държава, която и да е, притежава - хората.

Без образование, чиито достъп се обуславя от качествата и способностите на дадено лице, а не от материалния му статус и семейния произход, България никога не би могла да създаде стабилна и модерна икономика, способна да предоставя висок жизнен стандарт.

Икономиката на ХХІ век няма да се характеризира с тежките индустрии и производството, а със знанието като основен ресурс. Ако искаме да сме подготвени за този тип икономика не можем да си позволим да пуснем юздите отвсякъде и да очакваме, че "пазарът ще реши всичко" от само себе си...някога.

Резултатът от подобни неолиберални "експерименти" може да бъде видян в страните от Латинска Америка, където 5% от населението живее много добре на фона на останалите 95%, които съществуват в абсолютна мизерия. Т.нар. "комунизъм", които аз предпочитам да наричам "тоталиратен социализъм" - по това, което всъщност е бил, може да е нанесъл много вреди на общественото, политическото и икономическото развитие на България, но поне е подсигурил, че подобно нещо не се е случило - тоест в България не съществува огромно разслоение между социалните групи.

Всъщност подобно стратификиране започва да се наблюдава в последните години и в то в някои случаи започва да дава своите (негативни) резултати. Като пример мога да посоча "циганския бунт" в Красна поляна.