17 септември, 2007

Толкова ли е зле колкото твърдят всички?

Днес прочетох едно интересно мнение. Самият аз много пъти съм писал по темата "колко черногледи са българите и имат ли наистина основание да са?" (в стария си блог). Отговорът на този въпрос лично за мен винаги е бил "не", а причината да сме толкова черногледи като нация винаги съм намирал в липсата на база за сравнение - лично мое наблюдение е, че мнозинството българи, които живеят в чужбина известно време са доста разочаровани и имат доста по-добро мнение за родината си от хората, които са останали да живеят в нея. Пак повтарям, че не става въпрос за социологическо проучване, а за лични наблюдения - а съм живял в Англия 3 години, познавам хора, които живеят и на други места...

Да, съгласен съм с гореспоменатия г-н блогър, но не разбирам защо назовава постоянното оплакване от България "социалистическо мрънкане"? При положение, че обикновено тези, които се оплакват най-много обвиняват някаква тъмня световна конспирация, наречена "комунистите" за всичкото зло, сполетяло България през последното хилядолетие...въртеше се едно филмче на някакво малоумно момиче по темата в интернет пространството наскоро (ако не сте го гледали, спокойно - не сте пропуснали нищо).

Не, по-сериозно. Вечно оплакващите са в целия край на политическия спектър. Искам да ви разкажа един конкретен случай обаче - преди 10-ина дни бях на летен лагер, организиран от БСМ. Там се запознах с един обикновен, но много интересен човек на име Краси. Краси е от едно ямболско село, на което дори не запомних името (за мое съжаление и срам). Краси обработва земя и с това си изкарва прехраната. Човек, тотално потопен в ежедневните проблеми и трудности на един достатъчно труден поминък и без допълнителните усложнения, създадени от неработещи институции, банки, които се правят луд за кредит (от който имаш болезнена нужда). Интересното в Краси беше това, че той не се оплакваше и не мърмореше колко зле е положението в България. Дори не правеше сравнения колко хубаво е било "едно време" (не беше възрастен, но не беше и прекалено млад, за да не си спомня). Единственият му коментар за собственото му положение беше: "Аз гладен никога няма да остана, но ако вдигнат малко стандарта ще мога да завъртя малко повече пари в земята".

Тогава разбрах, че има смисъл човек да се надява на по-добро бъдеще. Всъщност дадох си сметка, че средностатистическия българин може би вече не се занимава с това да мрънка колко е лошо положението по блогове и на маса, ами може би се грижи за това как да се развива и как да става по-ефективен и по-добре работещ. Независимо дали живее в София или в някое малко и отдалечено село. И все пак често-повтаряната приказка "София не е България" трябва да означава нещо...