16 септември, 2007

"1984"

Чета този любим мой роман за 3-и път. Не знам дали фактът, че съм роден точно през тази година има нещо общо с интереса ми към произведението на Оруел. По-скоро не.

Но от друга страна фактът, че Оруел е бил социалист (препратката е на английски) и то по време, когато това се е разбирало като революционер, който иска да построи нов обществен строй (социализъм) и е написал подобна книга сам по себе си е доста интригуващ.

Честно казано винаги, когато чета коментари за "1984" се изумявам от това колко малко хора разбират книгата по същество и колко много я използват само за това да правят сравнения със тоталитарния социализъм, наложен в България между '46-'89. И понеже ми се иска да си вярвам, че не съм арогантен ще кажа, че не бих имал нищо против хора, които правят подобно нещо, защото не могат да "вникнат" в книгата, но в случая съм твърдо против, защото подобни твърдения идват, за да се нагодят към дадено политическо виждане или идея - а именно, че българският социализм (помнете, говоря за държавното устройство '46-'89, а не за полит. движение като цяло) е много лош, че е чудовищен, че няма нищо добро в него и т.н.

Трябва да признаем, че "1984" не е лесна за четене книга. Лично аз на първи и втори прочит имах чувството, че чета съвсем различни произведения. Просто изводите, които си извадих бяха напълно различни. Затова обичам да характеризирам "1984" като многопластов роман - на първо четене човек се взира в централните постулати: "ВОЙНАТА Е МИР; СВОБОДАТА Е РОБСТВО; НЕВЕЖЕСТВОТО Е СИЛА". Но си спомням, че когато я четох за втори път и вече бях разкрил най-горния пласт, много по-силно впечатление ми направиха разсъжденията за това, как системата се възприема почти като жив организъм, който си е изградил способността да се репродуцира и да осигурява оцеляването си. Разбира се това е невъзможно дори в най-"студените" човешки общества по простата причина, че нито един човек и съответно общество не може да бъде толкова жестоко и безчувствено.

Всъщност знаем, че Оруел е бил провокиран да напише книгата от действията на Сталин в СССР. Само че дори Сталинова Русия не може да се сравни с Океания от "1984" - в това е и големият гений на автора, че е използвал реалния случай, за да развие, благодарение на фантазията си, една цялостна анти-утопия и критика на тоталитаризма.

Само че, ако човек си направи труда да прочете внимателно книгата ще види, че самият автор се отказва от твърдението, че Океания и "1984" има нещо общо с автентичния социализъм. Вижте "Книгата на Голдщай" в Част ІІ.

В действителност в книгата има много неща, които биха могли да се използват и за някои днешни високо-развити демокрации. Примерно при мен винаги е много очевиден паралелът при описанието на това как войната се използва за унищожаване на ресурси, които иначе биха могли да се ползват за повдигане жизненото и културното равнище на населението - така се избягва заплахата от това хората да станат по-разумни и независими и съответно да премахнат олигархичната власт на малцина. В този си смисъл Океания много ми прилича на САЩ - помислете какъв е бюджетът на Щатите за "отбрана" (равен на сборуваните бюджети на следващите няколко първенци в класацията - Китай, Русия и Франция!) и за какво биха могли да бъдат ползвани тези пари - образование, здравеопазване и др.

По-горе споменах, че бях много впечатлен от разсъжденията за устойчивостта на системите. Според мен те важат за почти всички днешни политически системи - разбира се с някои условия. В повечето страни политическите системи са така изградени, че да подсигуряват възпроизводството и устойчивостта си. Разбира се не можем да кажем, че това е абсолютно лошо - в крайна сметка така се гарантира политическата стабилност, която е централна за просперитета на което и да е общество. Но от друга страна доколко това е демократично? И доколко позволява актуализация и достъп на политическите идеи в управлението на обществото? И дали в тези въпроси не може да се търси отказът на обикновения гражданин от участие в политиката, тип "Всичките са маскари..."?

Това са няколко въпроса, по които си заслужава човек да помисли... :)