Конгрес на победилия дебилизъм

Снимка: в-к Дневник

Валят забавни лафове – „Остани шеф”, „в НДК се случи едно Станищо” и пр.

Оценките са еднозначни. И в Позитания (страната на неограничените безумия) оценките са еднозначни – управлението беше успешно, правителството беше успешно, партията се ръководи успешно.

За човек, който винаги се опитва да погледне непредубедено към мненията на другите хора, сегашното положение ми представя трудно изпитание – или трябва да повярвам, че тези хора са сериозни, че вярват в това, което говорят и защитават; или трябва да приема, че страдат от някаква рядка форма на МАСОВА шизофрения.

Хубаво е, че г-н (др.) Станишев си призна някои вини – виновен бил, че вярвал на другите. Виновен бил, че се съобразявал с решенията на другите, виновен бил за лошото време и за хубавото време. И след вината пое и мезетата. Даде оставка и сам пак си се кандидатира и прие избора с апломб. Заслужен избор.

Всъщност недейте да бъркате. Аз съм много доволен от този избор. Много много доволен. Представете си, че някой друг „реформатор” беше победил. Татяна Дончева например. С лекотата, с която доста хора забравиха поправките „Татянко 1”, „не мога да си купя пуловер”, „не мога да се омъжа” и пр., може би също толкова хора щяха да решат, че с подобен избор БСП скъсва с един (лош) период.

Сега г-н Станишев ще има пълното право и отговорност да свърши с партията. От избирането му за лидер през 2001 в БСП тече един закономерен процес – партията се лишава от нормалните си, активни и прогресивни активисти и симпатизанти. Отвратени от случващото се – от решенията, които се налагат, от хората, които се развиват; тези нормални хора предпочитат да останат извън паралелната реалност на Позитания и да живеят нормален живот извън нея. Одухотворени от „успехите” си „лидерите” на БСП продължаваха да налагат подобен подход (припомнете си материала ми от преди няколко месеца – „А сметката кой ще плати?”). Закономерното се случи – БСП „изгърмя” на изборите през юли и обратно на очакванията на много хора оздравяване НЯМА ДА ИМА.

Това не е лошо – то дава реален шанс в лявото политическо пространство да се появи нещо ново и автентично. Левица, която взима пример от това, което се счита за „модерно” и „европейско”. Разбира се, има я и другата опасност. От шрапнелите на Големия взрив да започнат да изникват всякакви бледи подобия на това, за което говорим – със съответния набор от нови „лидери”, разбира се.

Способни ли сме да повторим успехите на основателите на Лявото в България или ни предстои период на дълго лутане, подобно на Десницата след 2001г., зависи само от това дали ние, които се считаме за истински леви, ще бъдем на висотата на предизвикателството, което стои пред нас.