02 юни, 2013

Програмата на новото правителство

Снимка: dnevnik.bg
Считам се за прогресивен човек. Предпочитам държавата, чрез закона, да урежда това, което така или иначе съществува като отношения в обществото, отколкото да се опитва да скрепи нещо, произтичащо от миналото. Също така предпочитам без упование на идеологии и догми, държавата да участва директно или индиректно в процеси, които пазарът сам по себе си не може да разреши ефективно, стига разбира се това да не води след себе си по-тежки неефективности.

Но най-вече смятам, че оставени сами и свободни, хората ще намерят най-добрият начин да живеят като индивиди и като общество. Ролята на държавните институции е да насърчават и гарантират тази свобода всекиму (а не само на тези, които могат да си я “купят”).

От тази си гледна точка, си направих своеобразен разбор на новото правилство на базата на конкретните приоритети, изтъкнати от мин-председателя и неговите министри:

Орешарски:

  • Подновяване на проучванията за Белене - тоест, забравяме за насърчаването на възобновяема енергия, хвърляне на много пари за проект, който не е безспорно нужен (България към момента произвежда свръхмного енергия) и разбира се - много много крадене.
  • Отпадане на предожената забрана офшорки да участват в държавни поръчки - реверанс към спонсорите, които обезпечават предизборната кампания на всички парламентарно представени партии. От друга страна, отказ на държавата да осигури ефективна работа на пазара, като създаде еднаква и справедлива среда за всички фирми.
  • Преразглеждане не правилата за парите на държавните фирми - същото като предната точка - нов реверанс и преференции за няколко определени банки/търговски дружества. Все пак Делян Пеевски отново е част от управляващата коалиция.
  • Отпадане пълната забрана за пушене на закрити обществени места - държавата се отказва от това да гарантира еднакъв достъп до здраве на всичките си граждани.

Вигенин:

  • Връщане на агентите на ДС във Външно министерство - съвсем ясен знак, показващ, че греховете на тоталитарния режим са били просто една малка девиация. Отказ за категорично скъсване с този тоталитарен режим.

При подобна оценка, в моето съзнание няма как човек с прогресивни възгледи да намира представителство в подобен кабинет.