08 юли, 2013

Какво следва оттук нататък?



Най-резонният въпрос на хората, които принципно подкрепят протестите, но са притеснени от отговора на това какво идва зад дебелата завеса, на която пише "Оставка и предсрочни избори".

Чувам все повече хора да изричат формулата "Нормализация на политическия процес". Какво означава това? Най-общо казано означава да има нормална политическа система, начертана по традиционните разделителни линии на Западна Европа и Северна Америка - ляво/дясно, прогресивно/консервативно.

Нито една от четирите партии в 42 НС не попада в границите на тази политическа нормалност. Напротив, всички те са създадени и/или контролирани от политическите и социалните "инженери" на прехода - хора, свързани в репресивния апарат на тоталитарния режим и по-точно казано с Държавна сигурност. Без ясна оценка на тази историческа реалност и без скъсване с нея, Нормализация не може да има.

Докато в дясното политическо пространство има остатъци и наченки на подобна Нормалност (говоря за партии като ДСБ и ДБГ на Миглена Кунева, с всичките му - на второто - недостатъци), то в ляво ситуацията е плачевна. Тази тежка криза на Левицата не е заради липсата на истински и разумни хора с леви убеждения в България, напротив, те са много, а поради тоталният и задушаващ контрол на БСП върху лявата идея, комбиниран с моралния и организационен разпад на партията.

Искам да направя малко отклонение, което считам за важно. Вината за моралното измерение на този разпад се носи предимно от лидерите на БСП през последните 23 години, всички лидери. Но тази вина е присъща и на хората, които съставляват Левицата, членовете и симпатизантите й. В този смисъл, те се носи и от мен лично. С действията и бездействията си ние допуснахме Лявото в България да достигне до степен на тотално обществено отвращение. Отвращението на българските граждани от предателството към тях и от това, което представлява БСП е напълно резонно. А олицетворяването на БСП с Левицата е нормално при липса на разумна алтернатива.

Ето защо аз виждам като своя най-голяма политическа отговорност да работя за създаването на нова организация, обединяваща и изразяваща идеалите на левите хора на България. Моят спор и съревнование не е с БСП, тъй като тя не е лява партия и не изразява ценностите на левите хора в България. Доколкото в нея все още има хора, които искрено споделят тези ценности, то те са там заради заблуда и надежда, че нещо все още може да се промени. Моето мнение е, че туморът в БСП за съжаление е отвъд възможността за лечение. Но това не означава, че дългата и искрена традиция на Лявото в България е обречена и че не може да има продължение.

Виждам този процес като нещо, което ще протече дълго. Моята амбиция не е подобен субект да се яви на следващите избори, дори те да са редовни. Не можем да очакваме, че едно заболяване, развивало се няколко десетилетия (нарочно не уточнявам колко, защото можем да търсим началото още през 20-те години на ХХ век) ще бъде излекувано в рамките на няколко месеца.

Подобен проект, ако се осъществи, ще бъде също така част от този проект за Нормализация на политиката в България.

И последно, говорейки за ляво и дясно, искам да направя много важно уточнение. Нямам намерение в този момент да водя идеологически спорове по въпроси, които делят лявото и дясното. Тези дебати се водят в общества, в които базовите консенсусни ценности като върховенство на закона и равен старт за всички са утвърдени и се налагат безапелационно.

В България, за съжаление, дори 23 години след началото на демократичните промени, тези базови ценности не са безспорен факт. В България днес е време на деление между огромната част български граждани, които искат да ги наложат и онази малка част, която наричаме Мафия или Олигархия, която се възползва от тяхната слабост, за да налага незаконната си власт над България.

Или казано с други думи, не ми се водят спорове за плоския данък, докато Делян Пеевски си разписва назначението за шеф на ДАНС.