Всички обичаме понякога да ходим на кръчма. Салата и ракия или мешана скара с бира, а за някои по-изтънчени вкусове и средиземноморска кухня с червено вино от отбрани сортове или автентично японско суши със свръх-лютиво уасаби – България е типично южняшки (за Европа) тип държава, в която доброто хапване и пийване сами по себе си са ценност и черта на националния характер. Нищо лошо – даже напротив, ако си търсите повод за патриотарско тупане в гърдите, кухнята ни е напълно легитимна и подходяща причина.
Цели векове обаче преди в нечие англосаксонско либерално съзнание да се роди афоризмът за безплатния обяд (която мисъл се занимава с идеята за пропуснатите ползи, а не за плащането на сметката, но това е друга тема...) патриархално-родовият български мозък вече е бил уврял, че „да си правиш сметката без кръчмар” е белег за най-висша глупост и наивност.
Покрай двата броя избори се нагледахме точно на това някой да си прави сметката без кръчмар. То не бяха апаратни игри в ЦИК, „мажоритарни” народни представители, вдигане на изборни прагове, ограничаване на правото на протестиране и пр. „законови мерки”. Ами секирите, материала, и разбира се „Презареждането”? Дори след изборите и ясния разгром на тройната коалиция, кабинетът в оставка продължава да прави назначения, замени, да издава разрешения за изследване на природни ресурси и пр.
И през цялото време ние, „хората”, седяхме отстрани и поклащаме заканително глава – „тия си правят сметката без кръчмар, обаче идва Видовден”. Така е – явно някой мощен интелектуален мозъчен център (например този на Мая Манолова) смяташе, че като „изнасилят” системата, тя ще им го прости. Или смята, че хората са глупави и че не им пука за някакви отвеяни абстрактни норми като „демокрацията”. Заблудите на една самозабравила се клика, която е окупирала целия властови ресурс и в БСП, и по съвместителство в държавата, наистина приличат на тотален отказ от приемане на действителността, но не е вярно, че сметката не е взета предвид.
Напротив, под мъдрото ръководство на другаря Сергей Станишев през последните 4 години висшето ръководство на БСП седеше на трапеза, на която могат да завидят и приказните султани и шейхове от историите на Шехерезада. С пренареждане на столовете около масата и подхвърляне на дребни трохи на най-верните и гладни домашни любимци, ръководството на партията се опита да си гарантира, че още четири години ще пият жълта ракия и ще ядат печени фазани за закуска. Толкова им стига, както стигаше и на Симеон Сакскобурготски, за да си гарантира, че няма да му бъде потърсена отговорност за нелегалното придобиване на т.нар. „царски имоти”. А след това? След това някой ще плати сметката.
Някой като Христо Христев например, който е прекарал последните 10-12 години в усилия да спомогне за изграждането на модерна и европейска БЪЛГАРСКА левица. Или някой като Димо Господинов, който без малко не спечели състезанието „Големия избор” без да разчита на партийна подкрепа и влияние, обявявайки се открито за социалист и обирайки гласове от целия спектър, включително привърженици на ГЕРБ, Атака и ДСБ.
Това е горчивата истина – другарите от „Позитано 20”, дори и сочените за „млади” и „модерни” сред тях като Ивелин Николов, Антон Кутев и Кирил Добрев, правят всичко възможно, за да унищожат шанса за нормална левица в България. На мен ми е пределно ясно, че на тях изобщо не им пука за нея. За тях е важно да гарантират, че ще бъдат още няколко години във властта, за да могат да се възползват от облагите, които тя предоставя, без да направят каквото и да е, за да я упражнят в полза на общия интерес.
Доказаха го и решенията, взети по отношение на водачите на пропорционални листи за народни представители. „Избирането” на челни места на всички онези провалени или спорни министри и политици – говоря за хора като г-жа Масларова (Хасково), г-н Орешарски (Бургас), г-н Димитров (Добрич), г-жа Нинова (Благоевград) е красноречиво за позицията на партийните елити – няма допуснати грешки, посоката е вярна, политиката е успешна. И тези меко казани безумни приказки продължават и след трагедията на изборите.
Тъжното е, че ще трябва да изчакаме левицата да стигне до обществена подкрепа в рамките на 5-10%, за да го осъзнаем. Тогава обаче тези хора няма да са наоколо, за да им потърсим сметка.
Именно заради това то трябва да се случи още днес. Сега, повече от всякога, е време да им се потърси ясна и точна политическа отговорност и да им се поиска да си платят сметката.
* Снимката е от в-к "Дневник"
Цели векове обаче преди в нечие англосаксонско либерално съзнание да се роди афоризмът за безплатния обяд (която мисъл се занимава с идеята за пропуснатите ползи, а не за плащането на сметката, но това е друга тема...) патриархално-родовият български мозък вече е бил уврял, че „да си правиш сметката без кръчмар” е белег за най-висша глупост и наивност.
Покрай двата броя избори се нагледахме точно на това някой да си прави сметката без кръчмар. То не бяха апаратни игри в ЦИК, „мажоритарни” народни представители, вдигане на изборни прагове, ограничаване на правото на протестиране и пр. „законови мерки”. Ами секирите, материала, и разбира се „Презареждането”? Дори след изборите и ясния разгром на тройната коалиция, кабинетът в оставка продължава да прави назначения, замени, да издава разрешения за изследване на природни ресурси и пр.
И през цялото време ние, „хората”, седяхме отстрани и поклащаме заканително глава – „тия си правят сметката без кръчмар, обаче идва Видовден”. Така е – явно някой мощен интелектуален мозъчен център (например този на Мая Манолова) смяташе, че като „изнасилят” системата, тя ще им го прости. Или смята, че хората са глупави и че не им пука за някакви отвеяни абстрактни норми като „демокрацията”. Заблудите на една самозабравила се клика, която е окупирала целия властови ресурс и в БСП, и по съвместителство в държавата, наистина приличат на тотален отказ от приемане на действителността, но не е вярно, че сметката не е взета предвид.
Напротив, под мъдрото ръководство на другаря Сергей Станишев през последните 4 години висшето ръководство на БСП седеше на трапеза, на която могат да завидят и приказните султани и шейхове от историите на Шехерезада. С пренареждане на столовете около масата и подхвърляне на дребни трохи на най-верните и гладни домашни любимци, ръководството на партията се опита да си гарантира, че още четири години ще пият жълта ракия и ще ядат печени фазани за закуска. Толкова им стига, както стигаше и на Симеон Сакскобурготски, за да си гарантира, че няма да му бъде потърсена отговорност за нелегалното придобиване на т.нар. „царски имоти”. А след това? След това някой ще плати сметката.
Някой като Христо Христев например, който е прекарал последните 10-12 години в усилия да спомогне за изграждането на модерна и европейска БЪЛГАРСКА левица. Или някой като Димо Господинов, който без малко не спечели състезанието „Големия избор” без да разчита на партийна подкрепа и влияние, обявявайки се открито за социалист и обирайки гласове от целия спектър, включително привърженици на ГЕРБ, Атака и ДСБ.
Това е горчивата истина – другарите от „Позитано 20”, дори и сочените за „млади” и „модерни” сред тях като Ивелин Николов, Антон Кутев и Кирил Добрев, правят всичко възможно, за да унищожат шанса за нормална левица в България. На мен ми е пределно ясно, че на тях изобщо не им пука за нея. За тях е важно да гарантират, че ще бъдат още няколко години във властта, за да могат да се възползват от облагите, които тя предоставя, без да направят каквото и да е, за да я упражнят в полза на общия интерес.
Доказаха го и решенията, взети по отношение на водачите на пропорционални листи за народни представители. „Избирането” на челни места на всички онези провалени или спорни министри и политици – говоря за хора като г-жа Масларова (Хасково), г-н Орешарски (Бургас), г-н Димитров (Добрич), г-жа Нинова (Благоевград) е красноречиво за позицията на партийните елити – няма допуснати грешки, посоката е вярна, политиката е успешна. И тези меко казани безумни приказки продължават и след трагедията на изборите.
Тъжното е, че ще трябва да изчакаме левицата да стигне до обществена подкрепа в рамките на 5-10%, за да го осъзнаем. Тогава обаче тези хора няма да са наоколо, за да им потърсим сметка.
Именно заради това то трябва да се случи още днес. Сега, повече от всякога, е време да им се потърси ясна и точна политическа отговорност и да им се поиска да си платят сметката.
* Снимката е от в-к "Дневник"
Някак си ми е трудно да прочета статията под звуците на поздрава ти в twitter. :)
ОтговорИзтриване